№ 33047
гр. С. 06.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110163170 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Г. С., ЕГН **********,
срещу Държавата, чрез Национална агенция за приходите, с която са предявени искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 2584,10 лв. – главница за обезщетение при временна
неработоспособност, за което е издадено изпълнително основание - разпореждане № К-
72223-6/20.06.2014 г., и сумата от 3495,10 лв. – лихва за забава за периода от 20.06.2014 г. до
29.06.2020 г., за събирането на които суми ответникът е присъединен взискател по
изпълнително дело № 20208580400456 на ЧСИ У.Д., рег. № 858.
Съдът приема, че е допустим пред гражданския съд иск по чл. 439 ГПК, когато
принудителното изпълнение на публичното вземане е възложено за събиране на съдебен
изпълнител по реда на ГПК, както е в случая (определение № 494/20.12.2017 г. по ч. гр. д. №
4728/2017 г. на ВКС, III г. о. и определение № 130/24.07.2017 г. по ч. гр. д. № 756/2017 г. на
ВКС, II г. о. и др.).
На 04.02.2025 г. на ответника са връчени преписи от разпореждането по чл. 131, ал. 1
ГПК, от исковата молба и нейните приложения и от уточнителната молба от 04.12.2023 г.,
като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който е опорен
правният интерес от предявените искове с доводи, че процесните вземания са отписани като
погасени по давност и ответникът не претендира тяхната дължимост.
След подаването на отговора с разпореждане № 94659/16.06.2025 г. са дадени
указания до ищеца да обоснове правния си интерес от предявените искове в едноседмичен
срок от получаване на съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна,
предвид данните, че оспореното вземане в размер на 2584,10 лв. (обезщетение при временна
неработоспособност), ведно с дължимата лихва в размер на 3495,10 лв. е отписано от НАП
като погасено по давност с разпореждане с изх. № С210022-035-0252608/04.06.2021 г.
съгласно приключило производство по чл. 225, ал. 1, т. 6 ДОПК и същото не се претендира
от ищеца, включително ищецът няма изискуеми публични задължения, т. е. не е налице
правен спор относно дължимостта на исковите суми. На ищеца са указани последиците при
неизпълнение на указанията в срок – че исковата молба ще бъде върната, а производството
по делото – прекратено.
Препис от разпореждането е връчен на ищеца чрез процесуалния му представител на
24.06.2025 г. като в дадения срок, а и към настоящия момент, не е постъпила молба в
изпълнение на указанията, нито е постъпило искане за продължаване на срока за
изпълнението им, поради което исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 129,
ал. 3 ГПК и производството по делото да бъде прекратено.
За пълнота съдът приема, че предявените искове са недопустими поради липса на
правен интерес от исковата защита. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта
1
на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, респ. чл. 439 ГПК е наличието на правен
интерес от неговото предявяване. Последният е налице, когато субективното право, предмет
на иска, е застрашено или упражняването му е смутено. Наличието на правен интерес е
положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът
следи служебно – както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до
неговото приключване. Наличието или липсата на правен интерес се преценява според
твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в исковата
молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са
надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита.
Установителният иск съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от
него. Правният интерес обаче винаги е конкретен и се преценява за всеки конкретен случай
от съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора. Правният интерес е
винаги налице, когато съществува правен спор между ищеца и ответника.
Предвид изложените твърдения в исковата молба и в отговора на исковата молба, и
щом ищецът не е обосновал изрично правен интерес от предявените искове срещу
ответника, то се налага извод, че такъв правен интерес липсва. В случая оспореното вземане
в размер на 2584,10 лв. (обезщетение при временна неработоспособност), ведно с
дължимата лихва в размер на 3495,10 лв. е отписано от НАП като погасено по давност с
разпореждане с изх. № С210022-035-0252608/04.06.2021 г. съгласно приключило
производство по чл. 225, ал. 1, т. 6 ДОПК и същото не се претендира от ищеца, включително
ищецът няма изискуеми публични задължения, т. е. не е налице правен спор между страните
относно дължимостта на процесните вземания (вземането е отписано по давност преди
подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото производство).
Същевременно, ответникът е конституиран като присъединен взискател по изпълнително
дело № 20208580400456 на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на 29.06.2020 г., преди отписване на
задълженията като погасени по давност, т. е. липсват данни след 04.06.2021 г. ответникът да
претендира от ищеца тези суми. Единствено обстоятелството, че ответникът е присъединен
взискател по посоченото изпълнително дело не обуславя правния интерес от исковата
защита, като в случай, че събрани суми по изпълнителното дело бъдат преведени в полза на
присъединения взискател, редът за защита на ищеца би бил чрез предявяване на осъдителен
иск за връщане на недължимо събрани суми.
Ето защо исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а
производството следва да бъде прекратено.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника следва
да се присъди сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 329840/17.11.2023 г. по описа на СРС, 48 състав,
подадена от С. Г. С. срещу Държавата, чрез Национална агенция за приходите, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 63170/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С. ж. к. „Д.“, бл. 157, вх.
Б, ап. 41, да заплати на Национална агенция за приходите, с адрес: гр. С. бул. „К.А.Д.“ № 52,
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 50 лв. – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи и на ответника за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2