№ 1748
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501843 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.
София, чрез юрисконсулт Н., срещу определение № 4860 от 05.05.2022 г., постановено
по ч.гр.д. № 13964/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което не е отхвърлена
молбата му за изменение, на осн. чл.248 ГПК, на определение №10381 от 06.12.2021г.,
постановено по същото дело.
В жалбата се възразява относно наличието на предпоставки за
предоставяне на безплатна правна защита в заповедното производство на посоченото
основание, а именно – материално затруднено лице, като моли за служебно изискване
на справки относно трудовата заетост, доходи и имущество на длъжника. Моли се за
отмяна на обжалваното определение на РС Пловдив, с което молбата по чл. 248 от
ГПК е отхвърлена, като неправилно и незаконосъобразно, като съдът се произнесе по
съществото на спора. Евентуално моли да се укаже на жалбоподателя да посочи
банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените суми.
Постъпил е отговор на частната жалба от насрещната страна адвокат К.К., АК
Пловдив, като пълномощник на длъжника Й. Т. Т., в която се моли да бъде оставено в
сила обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Счита, че за
определяне на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ е
достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие с
посочване на основанието за предоставяне на безплатна правна помощ, със
сключването на който договор доверителят декларира обстоятелството, че е
материално затруднено лице.
Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта
на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е
1
в законоустановения срок от надлежна страна.
В заповедното производство пред районния съд е била издадена на основание
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение против длъжника Й. Т. Т., от гр. Пловдив, срещу
която в срок е постъпило Възражение по чл. 414, ал.1 ГПК, към което са приложени
пълномощно и договор за правна защита и съдействие по делото, в който е посочено,
че тъй като доверителят е материално затруднено лице, процесуалното
представителство по делото ще бъде осъществено от АД „Г.“ безплатно, а съдът ще
определи възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Поради непредявяване на установителен иск
по чл. 422, ал. 1 от ГПК в указания от съда едномесечен срок, с разпореждане от
23.11.2021 г. заповедта за изпълнение е била обезсилена. По направено искане от
пълномощника на длъжника, с определение от 06.12.2021 г., е осъден заявителя,
настоящ жалбоподател, да заплати на Адвокатско дружество „Г.“, гр. Пловдив, на осн.
чл.38, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 442,80 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
С молба от 21.12.2021 г. заявителят е поискал изменение на това определение, на
осн. чл. 248 от ГПК, поради изложени подробни съображения и твърдения, че разноски
в заповедното производство на длъжника не се дължат, доколкото същото приключва с
издаване на заповедта за изпълнение, до когато е едностранно, не е изрично
предвидено присъждане на разноски на длъжника в заповедното производство, липсва
прекратяване на производството, а отговорността за разноски в заповедното
производство се разпределя само в исковия процес. Евентуално се прави искане за
намаляване на определения размер на адвокатското възнаграждение, като се иска
определянето му за осъществената дейност да бъде по аналогия на чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 50 лева.
С обжалваното определение № 4860 от 05.05.2022 г. по ч.гр.д. № 13964/2021 г.
на Районен съд Пловдив, X гр.състав, съдът районният съд е отхвърлил искането на
заявителя с мотив, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи
съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
С частната жалба се въвежда възражението, че длъжникът не е материално
затруднено лице и липсва основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на
процесуалния му представител, на осн. чл. 38 от ЗА.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати /чл. 2, ал. 2 от ЗА/.
Цитираната норма не изисква и събиране на доказателства относно материалното
2
състояние на доверителя, като взаимно формираната между същия и довереника воля
за процесуално представителство по този ред е достатъчна, в какъвто смисъл е и
практиката на касационната инстанция. Оспорването на наличие на предпоставките за
осъществяване на безплатна правна помощ следва да бъде упражнено своевременно.
Не е направено възражение по отношение на наличието на предпоставките за
предоставяне на безплатна правна помощ на страната, като материално затруднено
лице, както и не са представени доказателства за това пред първа инстанция от страна
на жалбоподателя. Освен това тежестта на доказване на тези обстоятелства се носи от
твърдящия липсата на материална затрудненост (така в Определение № 482/03.12.2020
г. по ч.т.д. № 90/2020 г. на ВКС, II т.о. Определение № 97/12.02.2021 г. по ч.т.д. №
2895/2019 г. на ВКС, II т.о. и др.). Такова възражение от жалбоподателя не е направено
и в производството по чл. 248 от ГПК, където е направено възражение за липса на
основание за присъждане на разноски в заповедното производство на длъжника, както
и за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Възражение за липса на предпоставките за
договаряне на безплатна правна помощ, както и искане за събиране на доказателства,
опровергаващи основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, не биха могли да се въведат
едва в настоящото частно въззивно производство. (виж Определение № 60126 от
23.06.2021 г. по т. д. № 1548 / 2020 г. на ВКС, I т.о., Определение № 97 от 12.02.2021 г.
по ч. т. д. № 2895 / 2019 г. на ВКС, II т.о.)
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на адвокатско
възнаграждение в едностранните съдебни производства, включително в производство
за издаване на заповед за изпълнение, се определя по правилата за определяне на
възнаграждението според материалния интерес, на базата на половината от
стойностите на претендираните суми. Същата е приложима по отношение на заявителя
и се съобразява в заповедта за изпълнение. Настоящия състав счита, не няма основание
да не приложи разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА в заповедното производство, по
отношение на осъществената безплатна правна помощ и на длъжника, изразяваща се в
процесуално представителството по делото, както и преценка и подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК, доколкото такава е била осъществена. За процесуално
представителство на длъжника за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, следва да се
приложи, като най-относима, по аналогия, разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се
определи възнаграждение в размер от 50 лева, като съответстващо на необходимите
процесуални усилия за подаване на бланково възражение по чл. 414 от ГПК,
достатъчно да предпостави необходимостта от установяване на вземането на кредитора
чрез предявяване на иск по общия исков ред. За извършването на тези процесуални
действия се извършват справка и проучване на подаденото заявление за подаване на
възражението, за което обаче не са налице изисквания за мотивиране и излагане на
3
конкретни обстоятелства, каквото изискване е налице спрямо заявителя при подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение. С оглед на това съдът намира, че
молбата за редуциране на определеното по чл. 38 ЗА възнаграждение, подадена на осн.
чл. 248 от ГПК, следва да се уважи, а обжалваното определение да се отмени, като се
отмени предходно постановеното определение на районния съд в частта на разноските
за разликата над 60 лв. с ДДС, до 442,80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 4860 от 05.05.2022 г. постановено по ч.гр.д. № 13964
по описа за 2021 година на РС – Пловдив, Х гр.с., с което е отхвърлена молбата на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, за изменение, на
осн. чл. 248 ГПК, на Определение № 10381 от 06.12.2021г., по делото, относно размера
на присъдените разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ постановеното Определение № 10381 от 06.12.2021г., по ч.гр.д. №
13964 по описа за 2021 година на РС – Пловдив, в частта, в която осъжда „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Петър Дертлиев №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис № 4, да заплати
на Адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ *********, с адрес
гр...................................................., адвокатско възнаграждение за сумата в размер над
60 лева до присъдената в размер на 442,80 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4