Р Е Ш Е Н И Е
№ 287
гр. Плевен, 01.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 257/2020г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София чрез юрисконсулт З.К.П.срещу
Решение № 59/04.02.2020г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2335/2019г.
по описа на съда.
С решението си съдът е отменил като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 4655/25.09.2019г. на Председателя
на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с което на Х.Л.В.
*** на основание чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл. 69, ал. 1, предл. 3 от ЗЗНН, във вр.
чл. 56, ал. 1, т. 9 от ЗЗНН е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 6000 лв., затова че в качеството си на изпълнителен директор на
„Полисан” АД – Русе на 01.03.2019г. при проверка в гр. Плевен от служители на
ТД ДР – гр. Плевен в отсъствие на представител на дружеството е установено, че като
отговорно лице не е изпълнил даденото задължително предписание в КП №
1596/29.01.2019г. да изготви и представи в ТДДР – Плевен цялата необходима
документация, съгласно „Общите изисквания, на които трябва да отговарят
складовете за съхраняване на запаси по закона за запасите от нефт и
нефтопродукти” в „Полисан” АД, съхранител по смисъла на §1 т.12 от ДР на ЗЗНН.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на закона – касационно отменително
основание по чл. 348 ал.1, т. 1 от НПК. Сочи,
че съдът неправилно е приел, че е нарушена нормата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като
нарушителят не е търсен, за да бъде поканен да присъства при съставянето на
АУАН. Посочва, че наказващият орган е изпратил поканата на адреса по лична
карта на нарушителя, а в случаите на промяна на адреса на управление, адреса и
лицата за кореспонденция, задължените лица и съхранителите на нефт и
нефтопродукти са длъжни да уведомят председателя на агенцията. Това задължение
обаче не е изпълнено от наказаното лице и в тази връзка не може да бъде вменено
на наказващия орган задължението за издирване на нарушителя. Не споделя тезата
на съда, че административно наказващият орган не е положил необходимите грижи
за щателно издирване на нарушителя. Неправилно съдът е приел и, че не е спряно
законосъобразно административно наказателното производство, поради това че
наказващия орган не е извършил щателно издирване на нарушителя. Дали
издирването е щателно, е въпрос на фактическа преценка с оглед на събраните по
делото доказателства, поради липсата на легална дефиниция, а от събраните по
делото доказателства може да се направи обоснован извод, че административно
наказващият орган е изчерпал всички възможни и допустими процесуални действия
за намиране на нарушителя. Моли да бъде отменено постановеното от РС – Плевен
решение, а по същество – да бъде потвърдено изцяло НП.
Ответникът по касация – Х.Л.В. изразява
становище, че решението на Районен съд – Плевен е мотивирано и правилно. Счита,
че в касационната жалба се смесват понятия, свързани със спирането на
административно-наказателното производство и връчването на АУАН, а мотивите на
съда за отмяна на НП са, че е нарушена процедурата по съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя по реда на чл. 40 ал.2 от ЗАНН. Твърди, че решението е
обосновано и с изчерпателно изброена съдебна практика на административните
съдилища, която е относима към настоящия случай. Моли да се потвърди решението.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен
дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага да бъде
уважена.
Настоящият състав на Административен
съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон,
въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
За да отмени НП като незаконосъобразно,
обосновано съдът е заключил, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения.
На първо място АУАН е съставен в
отсъствието на нарушителя в нарушение на императивната разпоредба на чл. 40
ал.2 от ЗАНН, според която - когато нарушителят е известен, но не може да се
намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в
негово отсъствие. Изискването е нарушителят да не може да се намери или да не
се яви за съставяне на акта след надлежно връчена покана, която е достигнала до
знанието му и така той е уведомен за започването на производството. А в другата
хипотеза – ако не може да се намери. В случая единствената покана за съставяне
на акта с изх. № 1596/06.03.2019г., изпратена на адреса на нарушителя, а не на
дружеството, се е върнала като невръчена с отбелязване върху обратната
разписка, че посоченият адрес е неточен. Поканата не е била връчена. Не е
търсен достатъчно на известните адреси за връчване на поканата за съставяне на
акта, за да се приеме и че не може да се намери. Констативният протокол, установяващ
неизпълнение на предписанието, също е съставен в отсъствието на представител на
дружеството. Едва след съставянето на акта нарушителят е търсен, както на
адреса на дружеството, така и на известните му други адреси и съставения АУАН е
бил редовно връчен на 16.08.2019г. на пълномощник срещу подпис. Но това не
санира нарушението за съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без да са
били изпълнени условията за съставянето му в някоя от хипотезите на чл. 40 ал.2
от ЗАНН.
На следващо място правилен е и изводът на
съда, че НП е издадено след изтичането на шестмесечния давностен срок по чл. 34
ал.3 ЗАНН, считано от съставянето на акта. АУАН е съставен на 14.03.2019г. , връчен
е на 16.08.2019г., а НП е издадено на 25.09.2019г. В тази връзка правилно съдът
е преценил, че направеното отбелязване от 26.07.2019г. върху гърба на акта от
Павлина Палева за спиране на административно-наказателното производство на осн.
чл. 43 ал.6 от ЗАНН до откриване на представител на нарушителя, е ненадлежно и
не е произвело правно действие, тъй като не става ясно какво е качеството на
подписалото го лице. Но е сигурно, че това лице е различно от актосъставителя –
Ангел Георгиев Николаев, който единствено е компетентен да разпореди спиране на
производството, тъй като негово е задължението да връчи препис от акта на
наказаното лице, след като го състави или да го изпрати за връчване на
съответната служба или на общинската администрация по местоживеене на
нарушителя.
По тези съображения решението на Районен
съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2
от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59/04.02.2020г. на Районен съд
– Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2335/2019г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура –
Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.