Решение по дело №1663/2025 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 802
Дата: 27 юни 2025 г.
Съдия: Росица Шкодрова
Дело: 20253110201663
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 802
гр. Варна, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. И.а
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20253110201663 по описа за 2025 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на В. Т. В. против НП №439а-
155/23.12.2024г. на Началник ІІІ РУ към ОДМВР Варна, издадено на основание чл.53 ЗАНН.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
В жалбата си въззивникът сочи на незаконосъобразност и необоснованост на
наказателното постановление. Сочи се, че не са отразени обстоятелства на нарушението,
като не става ясно с какви точно действия е осъществено. Формулира се искане за отмяна на
НП.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.
По същество поддържа доводите за отмяна на наказателното постановление,
изложени с жалбата. Претендира разноски.
Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява. В молба е
изразил становище по основателността на жалбата и претендира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното :
На 20.11.2024г. служители на ОДМВР Варна, сред които св. Д., изпълнявали
задълженията си като полицейски служители.
Около 23,15 часа те се намирали в гр. Варна, като последвали мотоциклет, управляван от
въззивника В., подавайки светлинен и звуков сигнал да преустанови движението си.
При включването си в движението от ул. „Христо Смирненски“ въззивникът изгубил
контрол над управлението на мотоциклета, поднесъл, паднал и ударил полицейските
1
служители.
След удара въззивникът В. тръгнал да бяга.
След като бил застигнат от полицейските служители, започнал да бута ръцете си и да
не позволява да бъде задържан.
Срещу въззивника В. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, в съдържанието на който било описано, че въззивникът: „противозаконно пречи
на орган на МВР да изпълнява функциите си, като при извършване на полицейска проверка
се опита самоволно да избяга/да напусне мястото на извършващата се проверка, без тя да е
приключила и впоследствие оказваше физическа съпротива при законно задържане“. На
описаното била посочена правна квалификация по чл.264 ал.1 от ЗМВР.
Актът бил надлежно предявен на въззивникът В., който не вписал в съдържанието му
възражения. Такива не постъпили впоследствие по административно наказателната
преписка.
На 23.12.2024г. било издадено НП, с което била възприета изцяло описаната в АУАН
фактология и въззивникът бил санкциониран на осн. чл.264 ал.1 от ЗМВР.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
доказателства - писмените доказателства, приложени към административно наказателната
преписка – надлежно съставен АУАН и докладна, както и от гласните такива - показанията
на св. Д..

За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид основателността на
наведеното възражение относно липсата на факти, срещу които въззивникът да организира
защитата си.
В нарушение на чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в обстоятелствените части на
АУАН и НП липсва описание на нарушението.
Така, в АУАН е посочено, че въззивникът „противозаконно пречи на орган на МВР да
изпълнява функциите си, като при извършване на полицейска проверка се опита самоволно
да избяга/да напусне мястото на извършващата се проверка, без тя да е приключила и
впоследствие оказваше физическа съпротива при законно задържане“.
От такова описание не става ясно по отношение на кои лица е налице противозаконно
пречене да изпълнят функциите си, както и кои точно функции са били възпрепятствани.
Липсва описание на конкретни действия, с които въззивникът В. е попречил противозаконно
на съответния орган на МВР да изпълни своя функция.
Като цяло описаните факти от обвинението са неясни до степен да не може да се
извлече конкретно обвинение, което да бъде квалифицирано по предвиден в ЗМВР състав на
административно нарушение.
Отделно от изложеното, обстоятелствената част на АУАН и НП противоречи на
заявеното от св. Д. в съдебно заседание, като от показанията на този свидетел се установява,
2
че въззивникът В. е избягал от мястото на удара преди отпочване на каквато и да било
проверка, а в НП е описано че въззивникът В. се е опитал за избяга от мястото на
извършваща се проверка, без тя да е приключила.
При издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган
не е изпълнил със съдържание фактите от обвинението по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН, а е
преповторил фактическата обстановка, изложена в АУАН.
При това положение за обвиненото лице е невъзможно да организира защитата си,
като се защитава срещу коректно точно и ясно обвинение.
Изложеното по- горе представлява абсолютно основание за отмяна на наказателното
постановление, доколкото обвинението се повдига с АУАН и поддържа с НП и е
недопустимо същото да бъде тепърва формулирано и изпълнено със съдържание в хода на
въззивното производство.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.

Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №439а-155/23.12.2024г. на Началник ІІІ РУ към ОДМВР Варна, с което на В.
Т. В. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лева на основание
чл.264 ал.2 от ЗМВР.

ОСЪЖДА ОДМВР – Варна да заплати В. Т. В., ЕГН ********** направените по
делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 400 лева.



Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3