Р Е Ш Е Н И
Е № 260899
гр. Пловдив, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично
заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 12294 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, с която са предявени срещу М.А.С.
и К.А.С. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.240, ал.1 и
ал.2 ЗЗД.
Ищецът „Лайт
Кредит Консулт“ ЕООД твърди, че между ответниците и „Лайт Кредит” ООД е сключен
договор за заем № **** от **** г., по който била предоставена заемна сума в
размер на 1000 лв., която следвало да се върне в срок от 30 месеца на равни
вноски от по 37,45 лв., с първа погасителна вноска – 14.03.2017 г. и краен срок
на погасяване – 03.10.2017 г. Общата сума, която следвало да се върне била в
размер на 1123,50 лв. Като обезпечение на вземането по договора за заем е
сключен Договор за гаранция от **** г., между ищеца, в качеството му на гарант,
„Лайт Кредит” ООД – като заемодател и ответниците като заематели. Съгласно
посочения договор заемателят дължал на гаранта възнаграждение в размер на 30
месечни премии, всяка от които на стойност 19,30 лв. Към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ответниците
заплатили 4 вноски по заема и частично 5
вноска, всичко в размер на 180,30 лева. С уведомление от **** г. до ищеца,
заемодателят „Лайт Кредит” ООД на основание чл.5 от договора за гаранция
активирал същата, като претендира заплащане на задълженията на ответника към
него в размер на 943,20 лв. Извършено е плащане от ищеца по договора за
гаранция на дата 13.03.2019 г. в размер на 943,20 лв. Ответниците дължали на
ищеца и сумата от 405,30 лв. – неплатено възнаграждение по договор за гаранция
от **** г. За процесните суми е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5617 по описа за 2019 г. на РС Пловдив, X граждански състав, въз основа
на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ****/ 15.04.2019
г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което
ищецът обосновава правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за
тяхното уважаване и за присъждане на сторените разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците М.А.С. и К.А.С., чрез
назначения особен представител адв. *****, със становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва се получаването на парична сума от ответниците.
Посочва се, че липсват доказателства за неизпълнение на чл. 1 т.1.1. от
Договора, сключен между „Лайт Кредит“ ООД, „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД и
ответниците. Посочва, че не са налице доказателства първо претенцията за заплащане
на процесната сума да е отправена към ответниците. Възразява се, че договорът
не е обявен за предсрочно изискуем. Поради изложеното моли претенцията на ищеца
да бъде отхвърлена.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По
допустимостта и предмета на производството:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 5617 по описа за 2019 г. на
ПРС, X гр.с., се установява, че ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми по
чл.410 ГПК № ****/15.04.2019
г., с която в полза на заявителя са
присъдени сумите, предмет на предявения иск. Заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В законовия
едномесечен срок са предявени настоящите искове. Налице
е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените
искове са допустими.
По основателността на исковете:
От договор за паричен заем № **** от **** г. се
установява, че между „Лайт Кредит“ ООД, в качеството на заемодател и М.А.С. и К.А.С., в качеството на заематели, е сключен договор, по
силата на който заемодателят предава на заемателя сумата в размер на 1000 лв.,
която следвало да се върне на тридесет месечни погасителни вноски, първата с
падеж 14.03.2017 г. Уговорена била и лихва в размер на фиксиран годишен лихвен
процент от 40 % и годишен процент на разходите от 49,05 %. Съгласно чл.3, ал.2
от договора процесната сума се предава при предоставяне на обезпеченията по
чл.6.
В чл.6 от договора е уговорено, че изпълнението на
задължението на заемателя по договора следва да бъде обезпечено чрез издаване
на запис на заповед и гарантиране от трето лице, чрез сключването на договор за
гаранция.
Ищцовото дружество извлича материалноправната си
легитимация да претендира процесната сума за главница от договор за гаранция,
сключен между кредитора „Лайт Кредит“ ООД, ответника – длъжник и него. Съгласно
чл.1 от договора за гаранция, гарантът се задължава към заемодателя, в случай
че заемателят не извършва дължимите и изискуеми плащания по заема в техния
пълен размер в продължение на шест седмици, гарантът да започне да отговоря
пред заемодателя за изплащането на задълженията на заемателя по договора за
заем, като заемодателят се задължава да предяви иска си първо срещу
заемодателя, и едва ако не бъде удовлетворен, да иска плащане от гаранта. В
договора е уговорено възнаграждение, което заемателят дължи на гаранта в размер
на тридесет ежемесечни премии, всяка от 19,30 лв.
Видно от платежно нареждане от **** г. ищцовото дружество
е заплатило на заемодателя „Лайт Кредит“ сумата в размер на 943,20 лв.
От представения Запис на заповед се установява, че на ****
г. бил издаден запис на заповед, по силата на който ответницата М.А.С. в
качеството си на издател се задължила да заплати на „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД
в качеството на поемател сумата в размер на 579 лева, до 03.10.2017 г. Записът
на заповед бил подписан и от ответника К.А.С. в качеството му на авалист.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ответниците са заплатили по процесния договор сума
в общ размер от 180,30 лева, от които сума в размер на 135,53 лева – главница,
и 44,77 лева – лихва. Неизплатената сума по договора за кредит възлиза на
943,20 лева, от които 864,47 лева – неплатена главница, и 78,73 лева –
неплатена лихва. По договора за гаранция заемателите заплатили на „Лайт Кредит
Консулт“ ООД сумата в размер на 19.30 лева. Платената сума от „Лайт Кредит
Консулт“ ООД на „Лайт Кредит“ ЕООД в размер на 943,20 лева била с основание на
плащането: плащане на гаранция по договор № **** М.А.С..
Съгласно разпоредбата на чл.74 ЗЗД този, който е изпълнил
едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в
правата на кредитора. Цитираната разпоредба регламентира регресното право на
едно трето лице, което е изпълнило чужд дълг, да встъпи в правата на
удовлетворения кредитор. За основателността на претенцията на суброгиралия се
кредитор е от значение не само наличието на правен интерес от суброгацията, но
и наличие на действително задължение, което да изпълни. Затова в случая, ищецът
следва да докаже, че между ответниците и заемодателя е сключен валиден договор
за заем от **** г., който е породил права и задължения за всяка от страните, а
именно – правото на заемодателят да получи заемната сума и задължението на
заемателите да я върнат на падежа. Основно задължение на заемодателя по реалния
заемен договор е предаването на заемната сума на заемателя. Видно от уговорките
в договора сумата от 1000 лв. следва да се предаде при предоставяне на
обезпеченията по чл.6, а именно – както запис на заповед, така и гарантиране от
трето лице, чрез сключване на договор за гаранция. По делото не се ангажираха
доказателства заемната сума да е предоставена на ответниците. Това
обстоятелство не се признава от особения представител на страната, предвид
липсата на осъществен контакт с нея, поради което и няма как да се отдели за
безспорно по делото. Поради това, макар ответното дружество да е заплатило
претенцията в размер на 943,20 лв. в полза на заемателя, то за него липсва
правен интерес от суброгиране в правата на заемодателя по заемния договор,
която предпоставка е от значение за възникване на суброгаторното право.
Отделно от горното, съдът като взе предвид уговорките в
договора за гаранция, приема, че правото на ищеца да встъпи в правата на
заемодателя не е възникнало и на още едно, допълнително основание. Както се
посочи по-горе, предпоставка за „активиране“ на гаранцията е заемодателят първо
да насочи иска си срещу заемодателя, и едва ако не бъде удовлетворен, да иска
плащане от гаранта. По делото не се ангажираха доказателства, заемодателят да е
поискал първоначално изпълнение от страна на заемателя по договора. Има данни
единствено да е отправена покана до ищеца да изпълни задължение в размер на 943,20
лв. Добросъвестното поведение изисква третото
лице да се убеди, че следва да изпълни, като има предвид изричните уговорки,
постигнати в договора за гаранция между трите страни – кредитор, длъжник и
гарант. Едва това, за него би възникнал правният интерес да се суброгира в
правата на кредитора. Съдебната практика последователно приема, че за да встъпи
в чуждите права, третото лице не само трябва да плати чужд дълг, но и да има
регресно право, обосновано с валиден правен интерес, срещу длъжника. Такъв в
случая не е налице, поради което искът за признаване за установена дължимостта
на сумата от 943,20 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Неоснователен е и искът за заплащане на възнаграждението
по договора за гаранция. Последният е акцесорен във връзка с договора за заем и
би породил своето действие едва при валидно възниквали права и задължения по
главния договор.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че не е
налице действително задължение по Договора за заем от **** г., което да
изпълнят ответниците, доколкото посоченият договор се явява недействителен,
като съображенията за това са следните:
"Лайт кредит" ООД представлява финансова
институция по ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава,
че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Въз основа изложеното се налага извод, че сключеният между страните договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски
кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с
изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК договор
за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че
лихвеният процент е фиксиран - 40.00 %. Липсва обаче разпоредба за условията за
прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният
процент - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница,
както и размер на лихвения процент на ден. Т. е. не става ясно как е
разпределян лихвеният процент във времето - върху цялата дължима главница или е
съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана
възнаградителната лихва. Принципно при фиксирана лихва не се прилага
изискването за предоставяне информация за последователността на разпределяне на
вноските между различните неизплатени суми. Но това изискване е относимо
към чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК,
а не към чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК,
която разпоредба се възразява да е нарушена. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени
условията (начините) за прилагането му. Това изискване не е изпълнено.
Не е спазено и изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от
ДР на ЗПК -
"Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
Като обща дължима сума по договора е записана 1123,50
лева, но в нея не е включено допълнителното плащане от 579 лева по договора за
гаранция, който съгласно чл. 3, ал. 2 от договора за заем е задължително
условие за предоставянето му. С това допълнително плащане се покриват разходи
във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат
включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК,
при което същият би надхвърлил законовото ограничение.
Поради изложеното, посочения в договора годишен процент
на разходите от 49,05% и обща дължима сума- 1123,50 лева не отговарят на
действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности,
представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и
по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал.
4 ЗЗП във
вр. с чл. 68д, ал.
1 ЗЗП.
Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК и
не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. /В този смисъл: Решение № 682 от 07.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в.
гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.
№ 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2344/2019 г./
Следователно процесният договор е недействителен, на
основание чл. 22 ЗПК във
вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
След като договорът за заем е недействителен, недействителен се явява и
тристранният договор за гаранция, който има акцесорен характер спрямо първия.
Поради нищожността, няма задължения по договора за заем, които да бъдат
обезпечени от гаранта. Имайки предвид последиците на тази недействителност,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят - ответника, би следвало да дължи връщане само на чистата стойност
по кредита, но не и лихви или други разходи.
В
заключение, предвид изложените по-горе съображения, предявените искове следва
да се отхвърлят като неоснователни.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК има
ответникът, но доколкото не се доказа да са сторени, то не следва и да се
присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет.2, представлявало от **** А.Д.А. против М.А.С.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, и К.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца сумата
от общо 1348,50 лв. (хиляда триста
четиридесет и осем лева и петдесет стотинки), от която сумата от 943,20 лв. - представляваща главница и
лихви по договор за заем № ****/ **** г., сключен между ответниците и „Лайт
Кредит“ ООД, заплатена от ищцовото дружество на основание договор за гаранция
от **** г., поради което е встъпило в правата на удовлетворения кредитор, и
сумата от 405,30 лв. – възнаграждение по договор за гаранция от **** г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК – 10.04.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № ****/15.04.2019 г. по ч.гр.д. № 5617 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, X гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ