№ 2293
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110142093 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
12.02.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 42093/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу К. С. П., в която се твърди, че
ответника, като наследник на А. Р. П, бил потребител на топлинна енергия за недвижим
имот, находящ се в гр. *********************, аб. № 1135, като била доставена топлинна
енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.
Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 344,74 лева за периода от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., но ответника не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал
и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 57,02 лева за
периода от 15.09.2022 г. до 01.07.2024 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата
дялово разпределение, поради което ответникът му дължал сумата от 52,89 лева,
представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода
01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., както и сумата от 12,77 лева – мораторна лихва върху
1
главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2021 г. до 01.07.2024 г. Иска ответника
да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба и не е изразено
становище по предявените искове. С молба от 21.01.2025 г., ответникът е ангажирал
доказателства, че е заплатил изцяло претендираните вземания.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110,
ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3. ответника да е приел
наследството на Петър Стоянов Бранков.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
2
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
От Протокол от 06.08.1993 г. по гр. д. № 1583/1993 г. по описа на СРС, 62-ри състав се
установява, че в дял на А. Р. П е поставен следния недвижим имот, находящ се в гр.
*********************.
Приложено е удостоверение за наследници изх. № РОБ24-УГ51-3922/20.08.2024 г.,
като се установява, че А. Р. П е починала на 19.06.2024 г., като е оставила за наследник по
закон К. С. П. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).
Представен е фискален бон (л. 60 в кориците на делото), като се установява, че е
заплатена общо сумата от 696,05 лева – главница, мораторна лихва, съдебни разноски и
законна лихва.
В о. с. з. от 06.02.2025 г., процесуалният представител на ищеца е заявил, че с
представения фискален бон ответника изцяло е заплатил задължението си, както и
съдебните разноски, извън юрисконсултското възнаграждение.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че безспорно между страните е възникнала
облигационна връзка по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия, доколкото с извършеното плащане от ответника, съдът намира, че последният
извънсъдебно е признал, че е приел наследството на майка си – А. Р. П, чрез конклудентни
действия. А извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени
средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства
по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между
страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
3
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно
отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
Предвид извършеното признание от ответника, чрез процесното плащане, съдът
намира, че безспорно е установено, че ищецът е доставил топлинна енергия в твърдените
количества с необходимото качество.
Съдът счита обаче, че извършеното в хода на процеса плащане, следва да се вземе
предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, което обстоятелство се признава и от ищеца в о. с.
з. от 06.02.2025 г. А съдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени
средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства
по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между
страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Следователно, тъй като всички вземанията на ищеца са погасени чрез извършеното в
хода на настоящото производство плащане, то исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на правният спор, съдът счита, че с правна възможност да претендира
заплащането на деловодни разноски разполага само ищеца, тъй като ответникът е станал
причина за производството по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива. Предвид обаче, че ответникът е заплатил дължимите
деловодни разноски, настоящият съдебен състав намира, че единствено следва да се присъди
на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП сумата от 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление: гр. ************** срещу К. С. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.
**************, за заплащане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 344,74 лева, представляващи незаплатена цена
на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при
общи условия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за недвижим имот, находящ се в
гр. *********************, аб. № 1135, както и сумата от 57,02 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода от 15.09.2022 г. до
01.07.2024 г., както и сумата от 52,89 лева, представляващи припадаща се част от цената на
услугата дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., както и сумата от
12,77 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
4
периода 15.08.2021 г. до 01.07.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП К. С. П., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ********,
сумата от 100,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5