ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 601
гр. Девня, 20.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20213120101224 по описа за 2021 година
Пред Софийски районен съд по предявен от „ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********,
срещу Я.М. М., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от
475 лева, включваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 450 лева и
ликвидационни разноски в размер на 25 лева въз основа на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, застрахователна полица № BG/02/118003224805, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
23.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, е образувано гр. д.
№43334/2021г. С определение №2659 от 02.08.2021 г. Софийски районен съд приемайки, че
искът е предявен срещу потребител на осн. чл. 118 вр чл.119, ал.3 вр. чл. 113 ГПК е
прекратил производството по така предявения иск на основание чл. 113 ГПК и е изпратил
делото по подсъдност на Районен съд – Девня.
Настоящият състав на ДРС намира, че не е компетентен да се произнесе по иска, по
следните съображения:
Чрез така предявения иск с основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ се ангажира регресната
отговорност на ответника. Наличието на договор между застрахователя и водача, макар да е
елемент от фактическия състав на отговорността, не е предмет на иска по чл. 500, ал.1 т.1
КЗ, а преюдициално правоотношение. Регресното вземане възниква по силата на закона, а
не от клаузите на застрахователния договор, поради което ответникът няма качеството на
потребител, тъй като не черпи права и не отговаря спрямо застрахователя по договора.
Следователно не може да се приеме, че ответникът има качеството на потребител на
застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ и че приложение намира правилото на
чл. 113 ГПК – в този смисъл определение по в. ч. т. д. №2014/2019г на ОС Варна. При
липса на основание за служебно прилагане на разпоредбата на чл.113 ГПК от съда
прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност са допустими след направено
1
възражение от ответника с отговора на исковата молба, но такова възражение за казуса не е
налице /препис от исковата молба не е изпратен на ответника за отговор /.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че се явява неприложима и
специалната местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК, която касае искове за обезщетение по
КЗ, предявени от увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, тъй като за казуса иска е
предявен от застрахователя, а не против него.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да повдигне спор за подсъдност по чл.
122 ГПК.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №1224/2021г. по описа на Районен съд
Девня
ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ за подсъдност между Районен съд гр.Девня и Софийски
районен съд пред Окръжен съд Варна
ИЗПРАЩА гр.дело №1224/2021г. по описа на Девненски районен съд на Окръжен
съд Варна
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
2