Определение по дело №221/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1370
Дата: 21 април 2020 г.
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20205530100221
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………            21.04.2020г.         гр. Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД            VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  21 април                           2020 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело № 221 по описа за 2020 година.

 

Производството е образувано по предявена искова молба от  „Поли М 8” ЕООД гр. Стара Загора против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД – Пловдив,  с  правно основание чл. 422  от ГПК.

СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата му по ГПК. Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.    

Като взе предвид депозираната искова молба и  постъпилия писмен отговор, съдът счита, че с оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените към молбата и отговора документи, тъй като същите са относими към спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК. Следва да приложи към делото изисканото ч.гр.д.№ 20243/2019г., по описа на РС-Пловдив. Съдът следва да се произнесе по направените доказателствени искания.

Съдът следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи; следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от тях, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

 Водим от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3  от ГПК, съдът

 

                  

 

 

                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

    ПРИЕМА като доказателства по делото, представените от ищеца заверени копия на: Писмо с изх. № 15098549/30.09.2015г.; Фактура № **********/30.09.2016г.; Системен бон за платена сума по фактура; Съобщение от PC Пловдив по ч.гр.д. 20243/2019г. по описа на съда.

 

ПРИЕМА като доказателства по делото, представените от ответника заверени копия на:  Констативен протокол с № 74479/28.05.2015 г.; Констативен протокол на БИМ с № 536/31.05.2016 г.; Становище от Frodexim trade; Справка за коригиране на сметка за електрическа енергия.

 

ПРИЛАГА към настоящото дело  ч.гр.д. № 20243/2019г., по описа на Районен съд гр. Пловдив.

        

    НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която да се изпълни от вещото лице инж. Димитър Димитров, което след като се запознае с материалите по делото, да направи справка и проверка при страните и навсякъде, където е необходимо, да представи осем дни преди съдебно заседание писмено заключение, с копие до страните, в което да отговори на поставените от ответника въпроси в писмения отговор на исковата молба.

 

      ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението, сумата от 220 лв., като ЗАДЪЛЖАВА ответника да заплати депозита в тридневен срок, от получаване на съобщението, по набирателната сметка на СтРС.

 

 УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на задължението за внасяне на определения депозит за вещо лице, съдът няма да даде ход на експертизата.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :

 

Ищецът „Поли М 8” ЕООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че в законоустановения срок, съгласно чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявява настоящия иск за установяване съществуването на вземането му по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ " ЕАД за сумата от 261,50 лв., представляваща получена неоснователно от ответното дружество сума, начислена вследствие установено неизмерване на електроенергия по ф-ра № **********/30.09.2016 г.

Сочи, че е потребител на електрическа енергия, която ответникът доставя на адрес с. Дълбоки.

С писмо от 30.09.2015 г., ответникът уведомил, че на 28.05.2015 г., електромер от измервателна точка /ИТН/ 2118390 на посочения по-горе адрес, на клиент с клиентски номер ********** не отчита електрическата енергия. Вследствие на това, на основание чл. чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, сметката за електроенергия ще бъде коригирана за времето от 116 дни, т.е. за периода от 01.02.2015 г. до 28.05.2015 г., поради допълнително начислената дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия на стойност 261,50 лв., начислена по фактура № **********/30.09.2016.

Тъй като електрозахранването на ищеца подлежало на прекъсване, заплатили горепосочената сума, въпреки че същата според него е незаконосъобразно начислена.

Поради това, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за връщане на недължимо платената сума. Във връзка с това, било образувано ч.гр.д. № 20243/2019 г. на PC гр. Пловдив, XII състав, по което е издадена заповед за изпълнение на паричното задължение. Тъй като в законоустановения срок ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, за ищеца възникнал правен интерес да предяви настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането му.

Счита, че сумата посочена по-горе е платена без основание и ответното дружество дължи връщането й, поради следното:

Управителят на дружеството не бил потърсен при проверката на електромера, съответно не присъствал при изготвяне на констативен протокол и такъв не му е връчван. Също така, остойностената електроенергията, посочена в писмото, не е реално консумирана от дружеството и защо за период на отчитане е взет посоченият в писмото.

Също така, ответното дружество не е изпълнило вмененото му от законодателя задължение да създаде в общите условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради което не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия и съответно извършената корекция е неправомерна /Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т. д. № 1650 / 2014 г. на ВКС, 1-во ТО/.

Ищецът моли, след като докаже основателността на исковата си молба, съдът да постанови решение, с което на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да признае за установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, съществуването на вземането му за сумата от:

- 261,50 лв., представляваща неоснователно получена от ответното дружество сума, за допълнително начислена енергия по ф-ра № **********/30.09.2016 г., за времето от 116 дни, т.е. за периода от 01.02.2015 г. до 28.05.2015 г.

Претендира за направените по делото разноски, както и разноските в заповедното производство.

 

Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив, чрез представителя си,  е депозирал писмен отговор на исковата молба.  Сочи, че на 28.05.2015 г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг) са извършили проверка на електромер СТИ № 62748629, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца. Проверката е извършена от двама служители на мрежовия оператор. Поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху средството за търговско измерване, служителите са демонтирали електромера и са го поставили в безшевна торба, с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер е монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред е установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която е в рамките на допустимата от +/- 2 % (вж. Приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол). За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 74479/28.05.2015 г. (Констативния протокол). Твърди, че проверката е извършена и протоколът е съставен в присъствието на клиента, както и че същият е подписал протокола. Екземпляр му е връчен веднага след проверката.

Процесният електромер в последствие  бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на метрологична експертиза.

Видно от протокола на БИМ заключението на лабораторията, описано в т.5 е, че „Променена е тарифната таблица по часови зони. По време на проверката електромерът отчита енергия, както следва: - от 09:00 h до 11:00 h електромерът не отчита на нито една от двете тарифи Т1 и Т2;

- от 11:00 до 16:00 h електромерът отчита на дневна тарифа Т2.

В резултат на тази манипулация електромерът отчита по-малко от консумираната електроенергия... На дисплея не се визуализира 1.8.0- сумарна тарифа. Електромерът не съответства на метрологичните и техническите изисквания ".

Видно от протокола, на дисплея не се визуализира 1.8.0. (сумарна тарифа), а само дневна- 1.8.2. и нощна- 1.8.1., т.е. сумарната тарифа е изтрита софтуерно, поради което на дисплея не се визуализира сумата на потребени киловати по нощна и дневна тарифа, за да не се установява при отчитане на електромера разликата.

Съгласно становище на вносителя на тези електромери Frodexim trade приложено към становището на БИМ, е извършена неоторизирана намеса, в резултат на което е променена параметризацията на дисплея. Към протокола се прилага становище с изх. № OU 142/16.12.2015 г.

В случая - вследствие на описаната софтуерна манипулация електромерът е отчитал по-малко от реално консумираната електроенергия. Това е посочено в констативен протокол от експертиза на средство за измерване на БИМ № 536/31.05.2016 г.

С оглед на описаното по-горе и като е установено, че са налице предпоставките, описани в чл. 51, ал.1 във вр. чл. 50 ПИКЕЕ от ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа е извършил единствено и само остойностяване на натрупаните kwh консумирана електрическа енергия, която като количество е съхранена в регистъра на електромера, като е остойностил натрупаната потребена, но неотчетена и незаплатена електроенергия в така наречения (скрит регистър) 1.8.3., което количество е реално консумирана електрическа енергия в размер от 3353,00 kWh, а дължимата сума, изчислена по определените за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от 261,49 лв. с ДДС, която представлява стойността на допълнително начислените 3353 kWh, равняващо разликите на отчетните от електромера показания и действителните такива, които е следвало да отчита при правилна параметризация, за период от 1.2.2015 до 28.5.2015 г. (датата на проверката на СТИ от ЕР Юг). Като начална дата е взета датата на извършената манипулация след извършен анализ на електроразпределителното дружество.

ЕР Юг е предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна е издало и процесната фактура № **********/30.09.2016 г. (вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. № 15098549/ 30.09.2015 г. е изпратило на адреса на клиента кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление. Писмото е получено от ищеца и е приложено от същия към исковата молба.

Ответникът прави следния анализ: В случая ставало дума за спор за дължимост на сума, начислена по т.нар. „корекция на сметка за електрическа енергия", които спорове са изключително добре познати на съда, но за съжаление към настоящия момент, въпреки ясната и последователна практика на Върховния касационен съд (ВКС), някои решаващи зачитат мотиви от стари решения, постановени при действието на различна нормативна уредба и съдебна практика и уважават предявените искове от клиенти, по отношение на които е установено, че електромерите им са манипулирани и отчитат доставяната им електрическа енергия с грешка, която винаги води до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално доставеното количество.

Сочи, че съществува законово основание за начисляване процесната сума. КЕВР има правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с другото да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях е посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи.

Поради посоченото, твърденията на ищеца, че ПИКЕЕ са издадени без законова делегация и противоречат на чл.2, ал. 2 от ЗНА, във вр. с чл. 12 от ЗНА са неоснователни. В този смисъл е и Решение № 1500 от 06.02.2017 г. по в. адм.дело 2385 от 2016 г. „Прието от тричленния състав, че ПИКЕЕ са подзаконов нормативен административен акт, издаден на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. При съобразяване разпоредбите на чл. 83, ал. 2 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон относно правомощието на ДКЕВР, сега КЕВР, е направен извод, че ПИКЕЕ са издадени по силата на законовата делегация и в съответствие с чл. 2 ЗНА. По тези причини доводите за нищожност на ПИКЕЕ са счетени за неоснователни. Този извод относно материалната компетентност на органа, приел ПИКЕЕ се споделя от касационната инстанция".

Следвало да се има предвид, че административният съд е длъжен да следи служебно за валидността на оспорения подзаконов нормативен акт и може да го обяви за нищожен, дори да липсва искане за това (чл. 168 ал 2 във връзка с чл. 196 АПК).Дори да бъдела прогласена нищожност или да бъдат отменени като незаконосъобразни (чл. 48- 51 ПИКЕ), то съгласно чл. 195 от АПК, това ще има действие само занапред и не касае процесния казус по който корекцията вече е била извършена (така Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г„ ОСГК).

 

В конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ във вр. с чл. 50 от ПИКЕЕ, приложима в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но не по-дълъг от една година. При коригиране на съответните параметри, съобразно действителните, с които отчита електромера. В случая - вследствие на променената параметризация на електромера е била въведена една трета тарифа, която не е била отчитана от електромера. Енергията за доначисляване е тази отчетена по трета тарифа в размер на 3353.00 kWh. Периодът от време, за който е извършена корекцията е 116 дни и не превишава посочения в чл.50 от ПИКЕЕ период от една на година.

Процесната корекция на сметката за електрическа енергия на клиента ( не са коригирани kWh, а единствено са остойностени реално потребени натрупаните kWh в нерегламентираната трета тарифа, която не е била остойностявана), което е направено само и единствено с цел изравняване на получения дисбаланс в предоставянето на блага и овъзмездяване, доколкото е възможно, на енергийното дружество, а не с цел санкциониране на клиента, корекцията има за цел само и единствено да компенсира до някаква степен доставчика при установено неточно отчитане и съответно незаплащане на цялото количество електрическа енергия, консумирана от клиента.

Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ са законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (вж. Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г„ I т. о„ ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от 17.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015 г„ докладчик съдията Емилия Василева).

Освен на горното основание, съгласно практиката на ВКС според Закона за енергетиката източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът. Касаело се за договор за продажба /доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в Закона за енергетиката липсват разпоредби, които да изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл. 183 ЗЗД... От правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. Аргумент в подкрепа на същия извод е наличието на изрична уредба в ПИКЕЕ от 2004 г. и 2007 г. на възможността да се извършва корекция на сметките за минал период от време в сходна хипотеза на грешно отчитане на действителното потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателното устройство. Аргумент е и принципното разбиране на ВКС за една друга сходна хипотеза на неточно отчитане на реално доставената електрическа енергия, когато това се дължи на неправомерна намеса в СТИ, но доставчикът е доказал реалното количество на доставката (така решение № 21 от 1.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50417/2016 г„ I г. о., ГК)

Твърди, че ЕВН ЕС нямал задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Счита, за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно е извършил това въздействие, и че то не може и не следва да се вмени във вина на него, установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху електромера и неговата вина са от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото има данни за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в от Наказател¬ния кодекс.

Що се касае до настоящия спор, въпросът кой е конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които регламентират преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържат изисквания и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.

Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и съставите на върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът дава възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерване, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени отношения, (вж. Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 166 от 11.05.201 бг. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о, Решение №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.)

„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 13/10.05.2008г. ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия.

В чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомява клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му, като в цялост цитира разпоредбата.

Според ответника, не може да се сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да има ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), може да се обоснове, само ако ОУ са изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променят общите си условия, още повече, че както отбеляза по-горе, такъв ред е предвиден.

Неговото тълкуване се споделяло и от ВКС, като съдът приемал, че в чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД бил предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г„ II т. о„ ТК). Отбелязва, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД са одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., като дословно чл. 24 имал следното съдържание:

„Чл.24. (1) „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД въз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период. (2) В случаите по ал. 1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващо плащане.”

 

При сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД) ясно се виждало, че те са напълно еднакви, т.е. няма особена логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да приема, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е изпълнено, а този съд да възприема диаметрално противоположна теза и да твърди, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия.

Ответникът моли, при постановяване на решението, съдът да има предвид и най-новата практика на ВКС, обективирана в Решение № 150/ 26.06.2019 г. на ВКС по гр. дело № 4160/ 2018г., Решение № 124 от 18.6.2019 г. на ВКС по гр.д. 2991/2018 г. която е в смисъл, че крайния снабдител има право да коригира сметка на клиент за отминал период, независимо от това дали е приел нови общи условия, по смисъла на чл. 98а, т.6 от Закон за енергетиката. Според цитираното решение, което прилага към настоящия отговор „От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред."

Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ответника се присъдят сторените деловодни разноски.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК. Искът е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за  изпълнение по ч.гр.д.№ 20243/2019 г. по описа на Районен съд-Пловдив, съществува. В тежест на ищеца е да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ответника е да докаже, че ищецът му дължи исковата сума и основанието за това.

СЪДЪТ УКАЗВА на страните по делото за възможността им да уредят взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни средства за разрешаване на спорове – медиация, както и чрез постигане на спогодба относно всички имуществени и неимуществени взаимоотношения. УКАЗВА на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

     ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 06.07.2020г. от 13.40ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.

 

 Препис от определението да се връчи на страните. На ищеца да се връчи препис от писмения отговор на ответника.

                               

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: