№ 21086
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:...........
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20251110118413 по
описа за 2025 година
Ищецът Д. Н. Ц., ЕГН **********, претендира да бъде признато за установено по
отношение на ответника ......., ЕИК ......., че не дължи сумата от 312,16 лева, представляваща
1/2 част от задължението на своя наследодател ....., ЕГН **********, по изпълнителен лист
от 13.06.2017 г. Тази сума включва 266,83 лева главница и 45,34 лева мораторна лихва.
Ищецът обосновава искането си с твърдението, че като наследник отговаря за част от
задълженията, но петгодишната погасителна давност по член 117, алинея 2 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) е изтекла, тъй като след последното валидно изпълнително
действие на 08.01.2020 г. не са предприемани нови действия, годни да прекъснат давността,
която е изтекла на 15.03.2025 г., преди подаването на исковата молба на 31.03.2025 г.
Ответникът ....... оспорва предявения иск, като поддържа, че давността не е изтекла.
Основните му възражения са, че давността е била спряна от датата на смъртта на длъжника
на 21.02.2018 г., тъй като изпълнителното дело се е спряло по силата на закона (ex lege) по
член 432, алинея 1, точка 3 от ГПК, и не е продължила да тече до конституирането на
наследниците. Алтернативно, твърди, че давността е била прекъсната с постъпили суми на
17.01.2020 г. и с предходно исково производство (гр.д. № 47120/2017 г.).
Производството е образувано по отрицателен установителен иск с който ищецът Д. Н. Ц.,
ЕГН **********, претендира да бъде признато за установено, че по отношение на
ответника ......., ЕИК ......., ищецът не дължи сумата от 266,83 лева главница за доставена
топлинна енергия, ведно със законната лихва за забава, считано от 11.07.2014г. до
окончателно изплащане на вземането, както и 45,34 лева лихва за забава върху главницата
за периода 30.11.2011г. – 16.06.2014г., поради погасяване на вземането по давност и
респективно на възможността за неговото принудително събиране, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 13.06.2017 г. Ищецът обосновава иска с твърдението, че петгодишната
1
погасителна давност е изтекла, тъй като след последното валидно изпълнително действие на
08.01.2020 г. по ИД не са извършвани нови действия, годни да прекъснат давността.
Ответникът ....... оспорва иска, като поддържа, че давността е била спряна по силата на
закона (ex lege) от смъртта на длъжника на 21.02.2018 г., тъй като наследниците не са
конституирани.
Съдът приема за установено, че ..... е починал на 21.02.2018 г., като ищецът е негов законен
наследник. Изпълнителният лист от 13.06.2017 г. е издаден срещу наследодателя и другия
длъжник при разделна отговорност по 1/2 всеки. ЧСИ е получил Удостоверение за
наследници на 13.02.2020 г., в което е посочен ищецът. Няма данни взискателят да е поискал
формално конституиране на наследниците по ИД.
От събраните по делото писмени доказателства и извършената служебна справка, съдът
приема за установено:
Изпълнителният лист от 13.06.2017 г. е издаден срещу ..... и П. Д. Т. за общо 1067,30 лева
главница и 181,35 лева мораторна лихва, при условията на разделна отговорност по 1/2
всеки. Следователно, задължението на наследодателя ..... възлиза на 533,65 лева главница и
90,68 лева мораторна лихва.
Наследодателят ..... е починал на 21.02.2018 г.. Ищецът Д. Н. Ц. и П. Д. Т. са негови законни
наследници по 1/2 идеална част. Като наследник на 1/2 от имуществото на ....., ищецът
отговаря за 1/2 от неговия дял от задължението, като претендира недължимост на сумата от
312,16 лева (266,83 лева главница и 45,34 лева мораторна лихва).
Съдът намира предявения иск за допустим и основателен.
Правният интерес на ищеца се обосновава от факта, че изпълнителният лист, издаден срещу
наследодателя, разпростира субективните си предели и върху наследника на основание член
429, алинея 2 от ГПК. Обратното би означавало на ищците да се признаят по-малко
процесуални права, от правата, които има длъжникът по изпълнението, въпреки че се
намират в неговото правно положение.
Следователно, ищецът има право да предяви иск за защита на своите интереси, без да чака
,
ЧСИ формално да го конституира като длъжникдоколкото пределите ( обективните ) на
изпълнителния лист по силата на закона се простират до неговите права и задължения и е
обхванат от последиците на последните.
Приложима е общата петгодишна давност по член 117, алинея 2 от ЗЗД.
Изпълнителният лист е издаден на 13.06.2017г. - това е началният момнет, от който започва
да тече давностният срок.
Установено по делото е още, че наследодателят на ищеца е починал в хода на ипълнителния
процес - 21.02.2018г., като в рамките на повече от пет години - ищецът не е конституиран
като наследник. Така от началото на давностния срок - 13.06.2017г. до момента на смъртта
на наследодателя - давност е текла и тя е 273 дни.
Въпреки че производството се спира по силата на закона при смърт на длъжника (чл. 432, ал.
1, т. 3 ГПК), това не означава, че давността спира да тече безсрочно и задължението вече
няма възможност да се погаси по давност. Такова задължение, за което не е предвиден
давностен срок не е предвидено в закона. След като ЧСИ е получил информация за
наследниците на 13.02.2020 г., - което му е отнело две години от смъртта на длъжника ..... -
обективната невъзможност за действие на кредитора е отпаднала.
Бездействието на кредитора (.......) да поиска конституиране на наследника на починалия
длъжник (ищеца) след 13.02.2020 г. е виновно процесуално бездействие, което не може да
2
удължава давностния срок, изкуствено – като в рамките на повече от 5 години да не е
поискал конституирането на наследници, като видно от удостоверение на ЧСИ, приложено
по делото - същото не е сторено и към настоящия момнет.
Вярно е обаче, от друга страна - че нито законът – нито съдът - могат да задължат взискателя
да действа – това е негово право – да насочи иска си срещу наследниците на длъжника или
дори срещу някой от многото свои длъжници по изпълнителния лист, или само срещу някои
от тях, поради което - бездействието на последния да стори това - да насочи иска си срещу
всички длъжници - следва да влече след себе си предвидените в закона отрицателни
последици, а именно; погасяване на материланото правоотношение по давност, след
изтичане на определен срок от закоан, в който взискателят е избрал да не предприема
действия - да бездейства.
По делото не се представиха никакви доказателства, че по отношение на ищеца са
извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността – напротив – ответникът
признава факта – че по отношение на ищеца не са предприемани никакви действия , като
счита, че на това е основание и възражение от което може да черпи права - като давност да
не тече – което по никакъв начин не се споделя от съда.
По изпълнително дело № ....... е установено, че са постъпили суми от П. Д. Т. в размер на
383,29 лева на 08.01.2020 г. и 623,13 лева на 09.01.2020 г.. Тези плащания са резултат от
наложен запор и представляват последното валидно изпълнително действие, годно да
прекъсне давността поотношение на П. Т.. Не е доказано и не се твърди, че постъпилите
суми са погасили частта от дълга на наследодателя ....., за която отговаря ищецът, или че са
извършвани други изпълнителни действия по отношение на неговия дял. Предвидената
отговорност е разделна и всяко задължение има свой собствен живот, поради което съдът
счита, че плащанията от длъжника Т. не прекъсват давностен срок по отношение на
правоотношението между наследника ( който дори не е конституиран по ИД) и всикателя по
ИД - ответника в настощия спор.
По възражението на ответника за прекъсване на давността с предходен отрицателен
установителен иск (гр.д. № 47120/2017 г.), отхвърлен с Решение от 29.09.2022 г., е
неоснователно. Искът е бил по отношение нищожността на Заповед за изпълненние на
парично задължение и няма общо с основанието за настъпване на погасителна давност.
Съгласно член 117, алинея 3 от ЗЗД, при отхвърляне на иска, прекъсването се смята за
ненастъпило.
Съдът намира, че правото на принудително изпълнение на вземането по отношение на дела
на ....., за който отговаря ищецът Д. Н. Ц., е погасено по давност. Изпълнителният лист не
може да бъде изпълнен принудително за претендираната сума, поради което искът е
основателен и следва да бъде уважен.
Това е така тъй като изпълнителеният лист е издаден на 13.06.2017г., подадената молба за
образуване на ИД не съдържа конкретни изпълнителни способи, които да прекъснат
давността - поради което съдът приема начален момент на 5 годишния давностен срок -
13.06.2017г., който да е бил до 13.06.2022г., като след смъртта на длъжника (праводател на
ищеца) дори и да са приеме, че доколкото ИД спира по силата на закона - това спиране не
може да е било повече от 13.02.2020г. от която дата продължава да тече спрения преди това
давностен срок ( а не започва да тече нов - изминал е 273 дни. период).
3
Към остатъка от 1552 дни, започващ да тече от 13.02.2020 г., трябва да се добави и периодът
на спиране на давността, въведен със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (COVID-19): Период на спиране (пандемия): 69 дни (от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г.). Общо дни за изтичане (от 13.02.2020 г.): 1552 + 69 = 1621
дни. Изчисляване на крайната дата: 13.02.2020 г. + 1621 дни = 16.07.2024 г.
Следователно, петгодишният давностен срок за дела на ....., припадащ се на един от
наследниците му - ищец в настоящия спор- е изтекъл на 16.07.2024 г.
Тъй като Исковата молба е подадена на 31.03.2025 г., т.е. след изтичането на погасителната
давност, правото на принудително изпълнение по отношение на ищеца е погасено по
давност. Това прави предявения иск основателен.
С оглед изхода на спора, на основание член 78, алинея 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 580 лева
(480,00 лева за адвокатско възнаграждение и 100 лева държавна такса). Възражението на
ответника за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, тъй като сумата от 480
лева не надхвърля значително минималния размер за този вид дело.
Воден от горните мотиви, Софийският районен съд, 34 състав,.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ......., ЕИК ......., че Д. Н. Ц., ЕГН
**********, НЕ ДЪЛЖИ на ....... сумата от 266,83 лева главница за доставена топлинна
енергия, ведно със законната лихва за забава, считано от 11.07.2014г. до окончателно
изплащане на вземането, както и 45,34 лева лихва за забава върху главницата за периода
30.11.2011г. – 16.06.2014г., поради погасяване на вземането по давност и респективно на
възможността за неговото принудително събиране, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 13.06.2017 г. по ч. гр. дело №38363/2014г., по описа на СРС, 88-ти състав .
ОСЪЖДА ......., ЕИК ......., да заплати на Д. Н. Ц., ЕГН **********, сумата от 580 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4