Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1514
гр. Перник, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
ПЕРНИК, гражданско отделение, VIII състав, в
открито съдебно заседание проведено на 3 октомври
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Антон
Игнатов
при участието на секретаря Катя Василева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 06917
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.240, вр.
чл.92, вр. чл 79 и чл. 86 ЗЗД..
Производството
по делото e образувано по искова молба предявена от ищеца “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. Д – р „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против
ответника В.А.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***7, с която моли съда да постанови решение, с което да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на дружеството сумата в размер
на 404.48 лева, представляваща непогасена главница по сключен с „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД Договор за паричен заем № 2185311/27.11.2014 г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на 30.03.2018 г., до окончателно изплащане на
вземането, сумата в размер на 37.24 лева, представляваща възнаградителна лихва
за периода, от 25.12.2014 г., до 04.06.2015 г., сумата в размер на 245.41 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение за периода от 01.01.2015г. до 04.06.2015г., сумата в размер на 36
лева, представляваща неустойка за събиране на вземането наименувана „такса
разходи“ за периода от 11.01.2015г. до 13.05.2015г. и сумата в размер на 141.38
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата и начислената
възнаградителна лихва в размер на законната лихва за периода, от 26.12.2014 г.,
до датата на подаване на заявлението в съда- 30.03.2018 г., които вземания са
прехвърлени от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД на ищеца по силата на договор за цесия,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
1651/02.04.2018 г. по ч. гр. д. № 2143/2018 г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, която е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК ответницата, чрез своята процесуална редставителка- адв.Г.Т. ***,
е изразила становище, че исковете са неоснователни и недоказани и като такива
следва да бъдат отхвърлени, като ѝ бъдт присъдени направените по делото
разноски.
Районният съд,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
В исковата си
молба ищецът твърди, че на 01.08.2015 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата
на което вземането на първото дружество, произтичащо от договор за паричен заем
№ ***/27.11.2014 г., сключен от първото дружество с ответницата В.А.Б., е
прехвърлено на второто дружество- ищец по настоящото дело. Договорът бил
сключен в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и с подписването
на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя /ответницата/
парична сума в размер на 450 лв., представляваща главница и чиста стойност на
кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на
Кредитополучателя се уреждат от Договора и Общите условия към него. Така
предоставянето в собственост на посочената в договора сума, от Заемодателя на
Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави
заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни
вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които
Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 500.04 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните
в размер на 50.04 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем,
Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 04.06.2015 г. на 27 равни седмични
погасителни вноски в размер на 18.52 лева всяка. Падежът на първата вноска е на
04.12.2014 г., а на последната- 04.06.2015 г. С подписването на Договора за
заем Заемателят е удостоверил, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде
сключен. На основание сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят
забави заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни
дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00
лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период,
през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30
календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените
погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят
45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена
такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв.
Въз основа на
договора се претендират и договорените 37.24 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода, от 25.12.2014 г., до 04.06.2015 г., сумата в
размер на 245.41 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение
за предоставяне на обезпечение за периода от 01.01.2015г. до 04.06.2015г.,
сумата в размер на 36 лева, представляваща неустойка за събиране на вземането
наименувана „такса разходи“ за периода от 11.01.2015г. до 13.05.2015г. и сумата
в размер на 141.38 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
и начислената възнаградителна лихва в размер на законната лихва за периода, от
26.12.2014 г., до датата на подаване на заявлението в съда- 30.03.2018 г.,
В изпълнение на
изискванията на закона ответникът е уведомен по реда на чл.99, ал. 3 от ЗЗД за
станалата продажба на вземането с Уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/2195311
от 16.08.2015 г. от страна на
„Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
изпратено чрез куриер с обатна разписка. Видно от обратна разписка ответницата
е получила писмото на 14.08.2015 г., чрез брат си. В случая следва да се има
предвид, че „Агенция за събиране на вземания"ЕАД е упълномощена, в
качеството си на цесионер по договора за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г. да изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично
пълномощно от законният представител на „Изи Асет Мениджмънт" АД.
Ответницата, в
законоустановения срок чрез свията представителка е подала отговор, в който твърди, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана по основание и размер. Позовава се на липсата на
реквизити на договора, съгласно правилата на чл.22, вр. чл.11 ЗПК, нищожност на
клаузите за неустойка и такса за извънсъдебно събиране на вземанията, както и
изтекла погасителна давност.
По
настоящето гражданско дело е приет като доказателство Договор за потребителски заем
№ 2195311,
сключен между „Изи асет мениджмънт“ АД и В.А.Б., видно от който първоначалният
кредитор е предоставил на ответницата потребителски кредит в размер на 450,00 лв.,
като е уговорено ответницата да го погаси на 27 двуседмични вноски по приложен
към договора погасителен план, с първи падеж- 04.12.2014 г. и последен падеж- 04.06.2015
г. Дължимата сума по кредита е в размер на 500.04 лв. или годишния лихвен
процент е 40%, а годишния процент на разходите е 49.08%
На 01.11.2014
г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на
„Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2195311/27.11.2014
г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ведно с всички привилегии и обезпечения. Договорът за заем съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД/сега „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране
на вземания" ООД, ЕИК *********.
Горните
обстоятелства се доказват от събраните по делото доказателства, които не си
противоречат, а взаимно се допълват. В този смисъл ответницата не е оборила
доказателствената сила на представените официални и частни документи, като на
договора за предоставяне на кредит фигурира нейният подпис и това обстоятелство
не е оспорено.
В
същото време съдът намира, че е налице нищожност на договора.
Съгласно
чл.11, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в
отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на
кредита и условията за усвояването му (т.7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .
В
настоящия случай съдът намира, че договорът е изготвен на разбираем език и в
тази връзка са спазени изискванията на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена
по вид с оглед на последиците й, визирани в чл.23 ЗПК, а именно че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на
заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и
другите разходи по кредита.
С оглед
гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за потребителски
кредит между ответницата и ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД съдът намира, че не са
спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, поради което договорът за
потребителски кредит е недействителен, като за недействителността на договора
съдът следи и служебно. Нещо повече, за разлика от унищожаемостта, която се
инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при
констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на
исковете. Имайки предвид последиците на тази недействителност съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК, то потребителят – ответник по настоящото дело дължи
връщане на чистата стойност по кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Съдът намира,
че не би могло да се приеме, че заемополучателят би могъл да разбере какъв е
лихвеният процент след извършване на съответните математически изчисления, а
именно от сбора на определените погасителни вноски да извади размера на
главницата по договора за кредит и по този начин да получи сумата, която дължи,
като договорна лихва. Посочен е годишен лихвен процент, от който обаче не става
ясно по какъв начин той се отразява в размера на погасителните вноски. Липсва
погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
ЗПК е посочено изчерпателно какво следва
да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22
във вр. с чл.11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност
на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са
определяеми такива.
Предвид
така изложените доводи съдът намира, че ответникът дължи връщане единствено и
само на предоставената с договора за кредит заемна сума в размер от 450 лв., от
която към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение е погасена част от сумата, като видно от заключението на
вещото лице В.п., прието по делото, дължимата главница възлиза на 404.48 лв. и
искът за главницата следва да бъде уважен в този размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото,
основателно се явява и искането на ищцовата страна за присъждане на разноски,
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, в общ размер на 650 лв., като с
оглед уважената част на иска, която възлиза на 46,79 %, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати съответната част от разноските, равняваща се на 304,14 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответницата направените разноски съразмерно с
отхвърлената част на иска, която възлиза на 53,21 %. Ответницата е направила
разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение, като съответната
част възлиза на 319,26 лв.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.240, вр.
чл.92, вр. чл 79 и чл. 86 ЗЗД, от ищеца
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. Д – р „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, против ответника В.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***7, че
ответницата дължи на дружеството сумата в размер на 404.48 лева /четиристотин и
четири лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща непогасена главница
по сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД Договор за паричен заем №
2185311/27.11.2014 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 30.03.2018 г.,
до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 37.24
лева /тридесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода, от 25.12.2014 г., до 04.06.2015 г., сумата в
размер на 245.41 лева /двеста четиридесет и пет лева и четиридесет и една
стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение за периода от 01.01.2015г. до 04.06.2015г., сумата
в размер на 36 лева /тридесет и шест лева/, представляваща неустойка за
събиране на вземането наименувана „такса разходи“ за периода от 11.01.2015г. до
13.05.2015г. и сумата в размер на 141.38 лева /сто четиридесет и един лева и
тридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата и начислената възнаградителна лихва в размер на законната лихва за
периода, от 26.12.2014 г., до датата на подаване на заявлението в съда-
30.03.2018 г., които вземания са прехвърлени от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД на
ищеца по силата на договор за цесия, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1651/02.04.2018 г. по ч. гр. д. № 2143/2018
г. по описа на Районен съд – гр. Перник, която е връчена на длъжника по реда и
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, В.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***7, да заплати на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. Д – р „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, сумата от 303,14 лв. /триста и четири лева и четиринадесет стотинки/-
направени разноски по делото съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. Д – р „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис, да заплати на4В.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***7,
сумата от 319,26 лв. /триста и деветнадесет лева и двадесет и шест стотинки/-
направени разноски по делото съразмерно с отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд- Перник.
Районен
съдия: