Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
гр. П., 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Десислава Банкова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
762 по описа за 2020 година на ПпРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с
правна квалификация по чл. 422 във
вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 98а от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Е.-П.
П.” АД – гр. В., чрез юрисконсулт, твърди в исковата молба, че ответникът му е
клиент с клиентски № ****, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на
потребление с абонатен № ****, находящ се в с. В.– Т., ****;
Твърди, че
облигационните отношения между страните се регламентират от Общите условия за
продажба на ел. енергия на „Е.-П. П.“
АД, приети на основание чл. 98а от ЗЕ от УС и одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране.
Твърди, че
съгласно чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ, приложими към конкретния случай, потребителят
се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в
сроковете и по начина, определени в Общите условия, като сроковете за плащане
също са определени в ОУДПЕЕ, където изрично е предвидено, че потребителят се
счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в
посочените срокове независимо дали е получил предварително писмено уведомление
за размера на задължението. При това положение, твърди, че потребителят изпада
в забава след настъпването на падежа на съответната фактура, без да било
необходимо изпращането на изрична поканата за заплащане на дължимите суми.
Твърди, че по
заявление на ищцовата страна е образувано ч.гр.д. № 207/2020г. по описа на
Районен съд – П., по което със заповед за изпълнение са присъдени суми по
неплатени фактури за ел. енергия и мораторна лихва, но длъжникът подава
възражение.
Твърди, че
след настъпване на изискуемостта на задължението и до момента на подаване на
исковата молба стойността на фактурите не е заплатена.
Предвид
изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 190.30 лв. – главница по
издадени фактури за консумирана ел. енергия по фактури, издадени в периода
20.06.2019 г. – 20.09.2019 г. за обект с абонатен № *****, находящ се в с. В.,
обл. Т., както и сумата 9.79 лв. – лихва за забава върху всяка една от
фактурите от датата, следваща падежа й до 27.02.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението. С исковата молба се
претендира и присъждане на разноски в заповедното и в исковото производство.
В съдебно
заседание за ищеца не се явява представител, но с писмена молба се подържат
предявените искове. Претендират се разноски.
В едномесечния
срок по чл. 131, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от адв. Р.Д. ***,
назначена за особен представител на ответника Б.Е.Б., на основание чл. 47, ал.
6 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на предявените
искове. Особеният представител на ответника твърди, че няма данни ответникът да
е ползвател на ел. енергия за посочения обект на потребление, както и че няма
данни да има неплатени задължения по фактури през посочените периоди. Моли
съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
В съдебно
заседание особеният представител на ответника поддържа подадения писмен отговор
и пледира за отхвърляне на исковете.
Съдът, след съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Въз основа на
подадено от „Е.-П. П.” АД – гр. В. заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
ч.гр.д. № 207/2020 г. по описа на Поповския районен съд, по което е издадена
Заповед № 191/14.04.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Б.Е.Б., ЕГН **********,***, да заплати на кредитора „Е.-П. П.” АД, ЕИК **** – гр. В.,
представлявано заедно от П.С.С. и Г. К. сумата 190.30 лв. (сто и деветдесет лева
и 30 ст.) – главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода
20.06.2019 г. – 20.09.2019 г., за обект с абонатен № ************, находящ се в
с. В., общ. П., ул. *****, клиентски № *****, сумата 9.79 лв. (девет лева и 79
ст.) – мораторна лихва, считано от датата, следваща падежа на всяка една от
фактурите до 27.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 25.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати
сумата 75.00 лв. (седемдесет и пет лева
00 ст.) – разноски по делото, от които 25.00 лв. – за заплатена държавна такса
и 50.00 лв.– за възнаграждение на юрисконсулт.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК – след
залепване на уведомления по чл. 47, ал. 1 от ГПК на известния по делото
постоянен и настоящ адрес, както и на посочения в заявлението адрес, с изтичане
на срока за получаването на книжата от канцеларията на кметството, респективно
– съда.
Във връзка с
горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си.
Настоящият иск
е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415 от ГПК.
От приложеното
по делото заверено копие на справка за вписвания, отбелязвания и заличавания за
периода 01.01.1991 г. – 05.10.2022 г., издадена от Агенция по вписванията, е
видно, че ответникът е собственик на недвижим имот – поземлен имот ведно с къща
и стопански постройки в с. Водица, общ. П..
В исковата
молба ищецът твърди, че не му е заплатена стойността на консумираната ел.
енергия по клиентския номер на ответника за посочения по-горе абонатен номер.
За доказване на твърденията си ищецът е представил и по делото са приети като
доказателства заверени копия на: извлечение от сметка към 27.02.2020 г. за
клиент Б.Е.Б., с клиентски № ******, абонатен № 1******, с. В., ул. *****; справка за потреблението през
последните12/24/36 месеца към 30.09.2020 г.; 3 бр. фактури за потребена ел.
енергия в процесния период.
От посоченото
по-горе извлечение за сметка на клиент е видно, че общата сума за плащане по
фактурите е в размер 190.30 лв. – главница, а лихвата за забава към 27.02.2020 г.
е в размер 9.79 лв. Посочените суми са претендирани както със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, така и с исковата молба по настоящото дело.
За тези суми, както бе посочено по-горе,
е издадена и заповед за изпълнение.
Приложените по
делото фактури като писмени документи не са оспорени от ответника, нито е
оспорено потребеното количество ел. енергия.
По делото са
приложени и общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Е.-П. П.“ АД; решения на ДКЕВР за одобряването им и доказателства за
публикуването им.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Исковете с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във
вр. чл. 98 а от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, са предявени след
указания на съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което ищецът има правен
интерес от предявяването им, а предвид обстоятелството, че е спазен срокът по
чл. 415 от ГПК, то исковете са допустими.
В тежест на ищеца е по пътя на пълното и главно доказване да
докаже вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, т.е. да докаже наличието на съществуващо валидно правоотношение
между страните, породено от договор за продажба на ел. енергия, по който ищецът
е доставчик, а ответникът – купувач, че ищецът е изправна страна по
правоотношението, т.е. изпълнил е точно задълженията си, като е доставил ел.
енергия на ответника в конкретно посочения обект на потребление за
претендирания период и в посочените във фактурите стойности.
Макар и от
ответника чрез назначения му особен представител да е оспорено качеството му на
потребител на електрическа енергия, настоящият състав на съда приема за доказан
този факт от посочената по-горе справка от Агенция по вписванията. От друга страна
няма спор, че процесният имот е електроснабден. Доставеното количество ел.
енергия в имота е посочено като стойност и период във фактурите, които не са
оспорени като документи в настоящия процес, нито са оборени от други
доказателства.
Облигационните
отношения между страните във връзка с ползването, доставянето и заплащането на
консумирана ел. енергия се регулират съгласно чл. 98а ЗЕ от Общите условия на
договорите за продажба на ел. енергия на ищеца, одобрени от КЕВР, съгласно
които потребителят има задължението да заплаща стойността на ползваната в имота
ел. енергия в сроковете и по начина, определени в общите условия.
Предвид
горното, съдът приема, че за доставената му ел. енергия за претендирания период
ответникът дължи на ищцовата страна сумите, посочени в исковата молба, за които
са издадени и процесните фактури.
Ответникът,
чиято е доказателсгвената тежест, не доказа с никакви доказателстени средства в
настоящия процес, че както към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 207/2020 г. по
описа на ПпРС, така и към датата на приключване на съдебното дирене пред
настоящата съдебна инстанция, доставената
ел. енергия за горепосочения абонатен номер по процесните фактури, е заплатена
от него.
При това
положение предявените искове се явяват доказани, като по основание, така и по
размер, поради което и следва да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовата страна претендираните с
исковата молба суми, за които е издадена и заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 207/2020 г. по описа на ПпРС.
При този изход
на делото, с оглед направеното от ищцовата страна искане за присъждане на
разноски и като се съобрази със задължителното
тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013г. по тълк.д. № 4/2013г.
на ОСГТК ВКС, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски в заповедното производство – в общ размер 75.00 лв.
(в т.ч. 25.00 лв. – за заплатена държавна такса и 50.00 лв. – за възнаграждение
на юрисконсулт), както и разноските в настоящото исково производство – в общ
размер 330.00 лв. (в т.ч. 25.00 лв. – за заплатена държавна такса, 5.00 лв. –
такса за съдебно удостоверение, 100.00 лв. за възнаграждение на юрисконсулт и
200.00 лв. – за възнаграждение на назначения му особен представител). Сумата от
50.00 лв. над дължимия и присъден размер за държавна такса в исковото
производство до пълния заплатен размер от 75.00 лв., в случай на поискване от
ищеца, следва да му бъде върната.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗАНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б.Е.Б., ЕГН **********,*** и „Е.-П. П.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. В., район В. В., В. Т. – Г, бул. **************,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет: П.С.С.,
Я. М. Д. и Р.Й. И., ЧЕ Б.Е.Б. ДЪЛЖИ НА „Е.-П.
П.“ АД, СУМАТА 190.30 лв. (сто и деветдесет
лева и 30 ст.) – главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в
периода 20.06.2019 г. – 20.09.2019 г. за обект с абонатен № **********, находящ
се в с. В., общ. П., ул. „************, клиентски № **********, както и сумата 9.79 лв. (девет лева и 79 ст.) – мораторна лихва,
считано от датата, следваща падежа на всяка една от фактурите до 27.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 191/14.04.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 207/2020 г. по описа на Поповския районен съд.
ОСЪЖДА Б.Е.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.-П. П.“ АД, ЕИК ***********, със седалище
и адрес на управление: гр. В., район В.В. В. Т.Г, бул. *******************,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет: П.С.С.,
Я.М. Д. и Р. Й. И.,СУМАТА 75.00 лв. (седемдесет и пет лева 00 ст.) –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № ********* г. по описа на Поповския
районен съд, както и СУМАТА 330.00 лв. (триста
и тридесет лева 00 ст.) – разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № *********** г. по описа на Поповския
районен съд.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: