Протокол по дело №2632/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 6
Дата: 10 януари 2023 г. (в сила от 10 януари 2023 г.)
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20223100502632
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 6
гр. Варна, 10.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов

мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20223100502632 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:32 часа се явиха:
Въззивникът Д.Ц.“ АД, редовно призован, представлява се от адв. П. Д., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна Ц. Т. Г., редовно призован, представлява се от адв. Н. С.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. Д.: Считам, че не са налице процесуални пречки. Моля да се даде ход на
делото.
АДВ. С. : Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Д.Ц.“ АД, ЕИК ********** срещу
Решение № 128 от 19.07.2022г. по гр.д. № 1368/2021г. по описа на ДРС, III-ти състав, с
което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е признато за незаконно уволнението на Ц. Т.
1
Г. с ЕГН **********, извършено със Заповед № 13 от 01.11.2021г. на изпълнителния
директор на „Д.Ц.“ АД, ЕИК **********, с която на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ
поради системно нарушение на трудовата дисциплина за допуснати нарушения по чл. 187,
ал. 1, т. 3, т. 5, т. 7, т. 8 и т. 10 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и
е отменена заповедта като незаконосъобразна; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Ц. Т.
Г. е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „Мениджър административни
дейности и сигурност” в подструктура „Административни дейности и сигурност“ на звено
„Дирекция Човешки ресурси“ при ответника и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ „Д.Ц.“ АД, ЕИК ********** е осъдено да заплати на Ц. Т. Г. сумата от 1247.20
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното
уволнение за периода 01.11.2021г. до 14.11.2021г, ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 15.11.2021г. до окончателното
плащане на задължението.
Жалбата e основана на оплаквания за неправилност на решението, материална
незаконосъобразност и постановяване при допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, както и необоснованост. Изложените доводи са за едностранчива
преценка на доказателствата по делото, игнориране на част от тях и нарушаване на
правилата на формалната логика. От доказателствата по делото е установено, че е налице
виновно неизпълнение на трудовите задължения на ищеца с допуснати три нарушения на
трудовата дисциплина, описани в заповедта, както следва: на 16.09.2021г. в 8:21 часа
ищецът в нарушение на Процедурата за контрол на достъпа на дружеството навлязъл в
оперативните зони на територията на „Д.Ц.“ АД с личния си лек автомобил с рег. № ******,
без пропуск и без изискуемото оборудване за висока видимост с превишена скорост над
максимално допустимата от 20км/ч. Нарушението е признато в дадените от служителя
писмени обяснения, както и от показанията на свидетеля Т.П.. С това ищецът допуснал
нарушение на задълженията си по длъжностна характеристика /т. 4 и т. 23/ - неизпълнение и
неосъществяване на контрол по прилагане на Процедурата за контрол на достъпа,
неспазване на Правилника за вътрешния трудов ред и е злоупотребил със служебно
ръководно положение, както е създал опасност за живота и здравето на всички лица,
намиращи се на територията на предприятието. Тежестта само на това нарушение е
достатъчна да обоснове налагане на най-тежкото наказание. От писмените и гласни
доказателства на следващо място по делото е установено извършването и на второто
нарушение на трудовата дисциплина – в качеството си на ръководител на Охранителната
дейност в дружеството на 01.09.2021г. ищецът в изпратена до прекия му ръководител М.А.
справка описал състоянието на всички действащи камери на територията на „Д.Ц.“ АД като
работещи, без да извърши дължимата проверка на изправността им и да сигнализира за
технически проблем и запрашаване на системата за видеонаблюдение от 07.08.2021г. до
датата на дадената справка. Ищецът вследствие неосъществяване на контролните си
функции /т. 5 от длъжностна характеристика/ е предоставил дължимата от него ежемесечна
справка с невярно, некоректно и непроверено съдържание при нефункциониращи през този
период 7 камери за видеонаблюдение. Установено е също и третото допуснато нарушение на
2
трудовата дисциплина – в периода от 01.-23.09.2021г. вследствие неизпълнение на
задължението на ищеца да упражнява контрол и организира незабавно отстраняване на
възникнали технически проблеми по СОТ, 7 броя камери за видеонаблюдение на
територията на завода не са могли да обезпечат видеонаблюдението поради технически
проблем и замърсеност, с което застрашил степента на сигурност в предприятието, както и
осуетил установяване на обстоятелства по дисциплинарното нарушение извършено от него
на 16.09.2021г., което е било в ход на разследване към този момент. С последното Ц. Г.
нарушил основно свое задължение, предвидено в т. 23 от длъжностната му характеристика –
неизпълнение на задълженията с нужното старание и неспазването на вътрешните правила и
процедури, установени в дружеството. Така извършените нарушения на трудовата
дисциплина са залегнали и в текста на оспорената заповед. Спазена е процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание, което е индивидуализирано в достатъчна степен.
Изводът на ДРС за немотивираност на заповедта е в нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ.
Твърди също, че искът за обезщетение за оставане без работа е недоказан по основание и
неправилно е уважен. С оглед всичко изложено моли обжалваното решение да се отмени и
вместо него се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят с извод за
законосъобразност на наложеното уволнение.
Отговор на жалбата не е депозиран от въззиваемия Ц. Т. Г..
Въззивна жалба е депозирана и от Ц. Т. Г. срещу Решение № 151 от 04.10.2022г.
постановено по същото, имащо характер на определение, с което на основание чл. 248, ал.
1 от ГПК е изменено основното решение от 19.07.2022г. в частта относно присъдените
разноски на въззивника под формата на платено възнаграждение на адвокат, които след
изменението са намалени от 1500 лв. на 770.83 лв., а на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК
съразмерно с прекратената част на осъдителната претенция за обезщетение Ц. Т. Г. е осъден
да заплати на „Д.Ц.“ АД сумата от 984.65 лв. под формата на платено адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението в тази част, обосновани с доводи, че предмет на делото са били три обективно
съединени иска, които са уважени. В последно съдебно заседание със съгласие на ответника
е предприето и допуснато изменение на иска за обезщетение посредством намаляване на
претендираната сума, като делото частично е прекратено по оттеглената част от иска. Това
не означава, че за оттеглената част ищецът следва да дължи пропорционална част от
направените от ответника съдебни разноски, след като изменението на иска е допуснато с
негово съгласие. От друга страна в решението няма постановен отхвърлителен диспозитив,
за да се намалят разноските на ищеца, които следва да се присъдят в пълен размер. Отправил
искане за ревизиране на обжалвания акт в изложения смисъл.
В отговор на жалбата „Д.Ц.“ АД оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност на произнасянето с аргумент, че когато прекратяването на
производството в хипотеза на чл. 78, ал. 4 от ГПК е резултат на пълен или частичен /в
резултата на изменение чрез намаляване на размера/ отказ или оттегляне на иска, на
3
ответника се дължат направените до момента на предприемане на това процесуално
действие разноски по делото. В този смисъл отправя искане обжалваното определение да се
потвърди.

АДВ. Д.: Поддържам въззивната жалба срещу решение №128/19.07.2022 г. Нямам
възражения във връзка с изготвения доклад на въззивната инстанция. Нямам
доказателствени искания по реда на чл.266 от ГПК. Изпълнили сме указанията с оглед
представяне на платежно нареждане за заплащане на дължимата от нас държавна такса.
Поддържам писмения отговор срещу решението, така е квалифицирано от
първоинстанционния съд по чл.248 от ГПК, като оспорвам въззивната жалба или частна
жалба, както е квалифицирана от въззивния състав на решението в тази част.
АДВ. С.: Оспорвам въззивната жалба на въззивното дружество. Поддържам
подадената жалба за изменение на решението в частта за разноските. Представям препис от
банковата сметка на моя доверител, като представям препис от същата и за насрещната
страна. Нямам възражения и допълнения по доклада. Нямам други искания по
доказателствата. Представям списък на разноските.
АДВ. Д.: Аз също представям списък на разноските и доказателства за извършването
им пред настоящата въззивна инстанция.
АДВ. С.: Правя възражения за прекомерност на претендираното от процесуалния
представител на въззивника възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на
делото.

СЪДЪТ констатира, че в изпълнение на дадените на всяка от страните указания с
Определение № 4744 от 22.12.2022 г. по делото е постъпила молба с вх. №30558 от
29.12.2022г. от въззивника с доказателства за платена държавна такса, както и днес се
представи молба от адв. Н. С., в качеството му на процесуален представител на въззиваемия,
в изпълнение на даденото указание в останалата част във връзка с представяне на банкова
сметка на въззивамия.
С оглед изявленията на страните и по представените от тях списъци на разноски и
доказателства за реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за извършени такива.

СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
4
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Д.: Моля да постановите съдебно решение, с което да отмените
първоинстанционното съдебно решение №128/19.07.2022 г. на Районен съд – Д., като
незаконосъобразно по изложените във въззивната жалба аргументи, както и с оглед
фактическата и правна сложност на делото съм подготвил писмени бележки по същество на
спора, които имам възможност да представя, с копие за насрещната страна. Моля да ни
бъдат присъдени и сторените деловодни разноски, както в първата, така и в настоящата
въззивна инстанция. Оспорвам въззивната жалба, в частта срещу решението по чл.248 от
ГПК, като същата считам за неоснователна. Представям писмените бележки.

АДВ. С.: Моля да постановите решение, с което да потвърдите изцяло решението на
Районен съд - Д., считам същото за правилно и законосъобразно. Оспорената заповед за
дисциплинарно уволнение е изцяло незаконосъобразна. Моят доверител не е извършил
сочените в заповедта нарушения, поради което считам решението за правилно и
законосъобразно, моля да го потвърдите. По отношение на частта за разноските, моля да
отмените допълнителното решение и да присъдите пълния размер разноски направени пред
първата и втората инстанция доколкото, както посочено и в частната жалба решението няма
отхвърлителен диспозитив, поради което не се дължат разноски на ответната страна. В този
смисъл моля за Вашето решение и да ни присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили.
СЪДЪТ на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК ОБЯВЯВА, че ще се произнесе с
решение на 24.01.2023 г., от който момент ще започне да тече и срокът за обжалването му за
страните по делото.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:38 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5