№ 252
гр. Тетевен, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330100338 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Образувано по искова молба на М. П. И., с ЕГН: ********** и М. Н. И., с ЕГН:
********** и двамата с адрес: гр. Тетевен, ул. хххххххххххххх, чрез адв. С. С., срещу Д. В.
П.а, с ЕГН ********** и М. Т. И., с ЕГН ********** и двете с адрес: гр. Тетевен, ул.
ххххххххххххх, за установяване със силата на пресъдено нещо между страните, че ищците
са собственици по силата на давностно владение и по приращение на ЛЯТНА КУХНЯ като
самостоятелен обект на собственост със застроена площ от 19 кв.м., находяща се на първия
етаж от ЖИЛИЩНА СГРАДА, съставляваща по КККР на гр. Тетевен, одобрена със заповед
№ РД- 1816/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК-София, имот с идентификатор
№ 72343.500.459.1, със застроена площ от 86 кв.м., брой етажи: 2, която е изградена в
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в гр. Тетевен, п.к. 5700, ул. хххххххххххххх, съставляващ по
КККР имот с идентификатор № 72343.500.459, целият с площ от 751кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10м./ при съседи имоти с идентификатори: № 72343.500.1819, № 72343.500.7157, №
72343.500.8196, № 72343.500.40, № 72343.500.7155, както и че е допусната грешка в
кадастралната карта чрез неотразяването на този самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 72343.500.459.1, както и на останалите самостоятелни обекти на
собственост в нея.
В исковата молба се твърди, че нотариален акт № 132, том I, издаден по нотариално
дело № 237/1981 г. на Районен съд - Тетевен за покупко-продажба на недвижим имот,
бащата на И. - П. И. М. продава на М. П. И. М. следния свой собствен недвижим имот: 2/3
идеални части от дворно място, цялото от около 650 кв. м., находящо се в гр. Тетевен при
съседи: улица, Христо Михайлов В.ев, общинско място и Христо Христов, съставляващо
парцел XVIII, планоснимачен № 459 в кв. 123 заедно с цялата жилищна сграда откъм
улицата, целия гараж и цялата лятна кухня, построени в това дворно място.
Сочи се в исковата молба, че става въпрос за: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в гр.
Тетевен, ул. хххххххххххххх, съставляващ по КККР на гр. Тетевен, одобрена със заповед №
1
РД- 1816/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК - София имот с идентификатор
№ 72343.500.459, целият с площ от 751 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./ при съседи имоти с
идентификатори: № 72343.500.1819, №72343.500.7157, №72343.500.8196, № 72343.500.40 и
№ 72343.500.7155.
Сочи се, че в този имот, освен жилищната сграда на ищците, е построена и жилищна
сграда - еднофамилна, съставляваща по КККР на гр. Тетевен, одобрена със заповед № РД-
1816/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК - София имот с идентификатор №
72343.500.459.1, със застроена площ от 86 кв.м., брой етажи: 2.
Ищците заявяват, че цитираната жилищна сграда е построена с общи усилия,
полагани от П. И. М., М. П. И. и В. П. И., като на последния бил издаден протокол №
66/22.06.1976 г. за изграждане на пристройка към съществуваща жилищна сграда с посочени
размери. Вместо посочените размери в този протокол била изградена не пристройка, а
двуетажна жилищна сграда с много по-голяма застроена площ. Заявяват, че тази жилищна
сграда се владее от ищците и ответниците - Д. В. П.а и М. Т. И., като ищците владеят един
самостоятелен обект на собственост, находящ се на първия етаж от сградата и
представляващ лятна кухня със самостоятелен вход с площ от 19 кв.м.
Сочи се, че П. И. М., с нотариален акт за дарение на недвижим имот, прехвърлил на
техния наследодател - В. П. И., 1/3 идеална част от гореописаното дворно място, посочено с
квадратура 445 кв.м. при съседи: улица, Христо Михайлов В.ев, имот на Градски народен
съвет - гр. Тетевен, и имот на ТКЗС Тетевен, съставляващо парцел XVIII, планоснимачен №
459 в кв.123 по регулационния план на гр. Тетевен.
Ищците заявяват, че предявили иск за делба пред Районен съд - Тетевен срещу В. П.
И. и М. Т. И., като В. П. И. входа на процеса починал и бил заместен от своите наследници -
съпругата си М. Т. И. и дъщеря си Д. В. П.а.
На следващо място ищците заявяват, че в хода на делбения процес била назначена
съдебно-техническа експертиза от вещо лице - геодезист, което установило, че е налице
грешка в кадастралната карта относно отразяването на жилищна сграда с идентификатор №
72343.500.459.1 като един обект. Според вещото лице на първия етаж от тази сграда било
разположено жилище с вход от северозапад и лятна кухня с вход от югоизток, а на втория
етаж е разположено второ жилище с три входа. ВЛ изработило схеми - проект, на които
отразило разположението на самостоятелните обекти на двата етажа от тази жилищна
сграда. Заявяват, че обектът, който ищците владеят от момента на построяване на
жилищната сграда в края на седемдесетте години на миналия век до настоящия момент е
отразен на схема - проект № 3 и описан като ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ от 19
кв.м., находяща се на първия етаж от жилищна сграда, съставляваща по КККР на гр.
Тетевен, одобрена със заповед № РД-1816/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК
- София, имот с идентификатор № 72343.500.459.1, със застроена площ от 86 кв. м., брой
етажи: 2, която е изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в гр. Тетевен, п.к.5700, ул.
„Бели Вит"№35, съставляващ по КККР имот с идентификатор № 72343.500.459, целият с
площ от 751кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м./ при съседи имоти с идентификатори: №
72343.500.1819, № 72343.500.7157, № 72343.500.8196, № 72343.500.40 и № 72343.500.7155.
Молят съда да постанови решение, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във да
приеме за установено, че ищците М. П. И., с ЕГН: ********** и М. Н. И., с ЕГН:
********** са собственици, въз основа на давностно владение и по силата на приращение
на ЛЯТНА КУХНЯ като самостоятелен обект на собственост със застроена площ от 19 кв.м.,
находяща се на първия етаж от ЖИЛИЩНА СГРАДА, съставляваща по КККР на гр.
Тетевен, одобрена със заповед № РД- 1816/06.03.2009г. на изпълнителния директор на
АГКК-София, имот с идентификатор № 72343.500.459.1, със застроена площ от 86 кв.м.,
2
брой етажи: 2, която е изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в гр. Тетевен, п.к. 5700,
ул. хххххххххххххх, съставляващ по КККР имот с идентификатор № 72343.500.459, целият с
площ от 751кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване / до 10м./ при съседи имоти с идентификатори: №
72343.500.1819, № 72343.500.7157, № 72343.500.8196, № 72343.500.40, № 72343.500.7155,
както и че е допусната грешка в кадастралната карта чрез неотразяването на този
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.459.1, както и на останалите
самостоятелни обекти на собственост в нея.
Претендират присъждане на сторените съдебни разноски.
В предоставеният срок за отговор на исковата молба, съгласно чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор от Д. В. П.а, с ЕГН ********** и М. Т. И., с ЕГН **********, чрез адв. Д.
от ЛАК, с който отговор ответниците изцяло оспорват предявената искова претенция.
Сочи се от ответниците, че оспорват изцяло изложеното в исковата молба, че ищците
са собственици по силата на давностно владение и приращение на лятна кухня като
самостоятелен обект на собственост със застроена площ от 19 кв.м, находяща се на първи
етаж от жилищна сграда, съставляваща по КККР на гр.Тетевен имот с идентификатор
№72343.500.459.1 със застроена площ 86квм, двуетажна, построена в имот с идентификатор
№ 72343.500.459.
Също така оспорват твърдението на ищците, че делбеното производството между
страните, предмет на разглеждане по гр.д. № 571/2021 г. по описа на PC-Тетевен не е
приключило. Заявяват, че към момента на изготвяне на отговора на исковата молба е налице
произнасяне на ВКС с определение № 1875 от 17.04.2024 г., постановено по гр.д. №
3603/2023г. на ВКС, I ГО, с което не се допуска касационното обжалване на решението на
въззивната инстанция и решението на Тетевенския районен съд е влязло в законна сила.
Заявява, че по изложените по-горе съображения, отразени в представените съдебни
актове следва извода, че ищците не са придобили процесната „лятна кухня” нито по
приращение, нито на основание давностно владение.
На следващо място оспорват твърдението на ищците, че същите владеят жилищна
сграда с идентификатор №72343.500.459.1 заедно с ответниците, като ищците владеят един
самостоятелен обект от сградата, представляващ лятна кухня с площ 19 кв.м. Твърдят, че
ищците не са установили давностно владение върху процесната лятна кухня и не са
придобили собствеността върху нея по давност, нито по приращение. Процесната лятна
кухня е неделимо и функционално свързана с построената жилищна сграда и е собственост
на ответниците по делото.
Оспорват твърдението на ищците, че процесната лятна кухня съставлява
самостоятелен обект съгласно схема проект № 3, изготвена от вещо лице по допусната в
делбеното производство СТЕ. Делбата не е допусната поради липса на съсобственост върху
делбения имот. Твърди се, че необосновано ищците твърдят, че с тази експертиза се
установява наличието в еднофамилната жилищна сграда на три обекта със самостоятелно
функционално предназначение. Оспорват твърдението на ищците, че от заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че построената на основание учреденото
право на строеж жилищна сграда не е еднофамилна, а се състои от три самостоятелни
обекта. С влезлите в законна сила съдебни актове се възприема за правилен извода на съда,
че в жилищната сграда не съществуват три самостоятелни обекта нито съгласно ПУЛ, нито
по кадастралната карта и кадастралните регистри, а представените от вещото лице скици-
проекти са депозирани по искане на ищците в делбеното производство с оглед възможността
за поделяемост на жилищната сграда и удовлетворяване на претенцията им да получат част
от първия етаж, в който биха искали да се обособи като самостоятелен обект лятна кухня.
Моли съда да отхвърли предявения установителен иск за собственост на
3
съсобствения Поземлен имот с идентификатор № 72343.500.459.1, като неоснователен и
недоказан. Претендират се сторените съдебни разноски.
С молба в открито съдебно заседание от 18.09.2025 г., ищцовата страна по реда на чл.
214, ал. 1 от ГПК е поискала измяна на площта на предявения установителен иск, като
площта на предявения установителен иск да бъде изменен, като същият бъде променен от 19
кв.м. на 24 кв.м. С протоколно определение от 18.09.2025 г. съдът е допуснал така
направеното искане за промяна, в частта касаеща площта на предявения установителен иск
от ищцовата претенция.
Районен съд - Тетевен, ГО, IV състав, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното от фактическа
страна:
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 661 от 29.10.2024 г. и
приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание
на 13.06.2025 г., съдебният състав на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК е разпределил
доказателствената тежест межди страните.
От представените доказателства по делото се установи, че с Нотариален акт № 132,
том I, издаден по Нотариално дело № 237/1981 г. на Районен съд - Тетевен за покупко-
продажба на недвижим имот, П. И. М. продава на М. П. И. М. следния свой собствен
недвижим имот: 2/3 идеални части от дворно място, цялото от около 650 кв. м., находящо се
в гр. Тетевен при съседи: улица, Христо Михайлов В.ев, общинско място и Христо Христов,
съставляващо парцел XVIII, планоснимачен № 459 в кв. 123 заедно с цялата жилищна сграда
откъм улицата, целия гараж и цялата лятна кухня, построени в това дворно място, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в гр. Тетевен, ул. хххххххххххххх, съставляващ по КККР на
гр. Тетевен, одобрена със заповед № РД-1816/06.03.2009г. на изпълнителния директор на
АГКК - София имот с идентификатор № 72343.500.459, целият с площ от 751 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10м./ при съседи имоти с идентификатори: № 72343.500.1819, №72343.500.7157,
№72343.500.8196, № 72343.500.40 и № 72343.500.7155.
В този имот е построена и жилищна сграда - еднофамилна, съставляваща по КККР на
гр. Тетевен, одобрена със заповед № РД-1816/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на
АГКК - София имот с идентификатор № 72343.500.459.1, със застроена площ от 86 кв.м.,
брой етажи: 2. С нотариален акт за дарение на недвижим имот, прехвърлил на
наследодателя на отвевтниците - В. П. И., 1/3 идеална част от гореописаното дворно място,
посочено с квадратура 445 кв.м. при съседи: улица, Христо Михайлов В.ев, имот на Градски
народен съвет - гр. Тетевен, и имот на ТКЗС Тетевен, съставляващо парцел XVIII,
планоснимачен № 459 в кв.123 по регулационния план на гр. Тетевен.
По делото съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени средства, чрез
разпита на свидетели. На първо място е разпитан свидетеля Йонета Н. В., която заяви, че е
запомнила постройката като дърварник. Беше с кален под, нямаше под всъщност, и врата.
Във времето си спомням, че това нещо беше на М. И.. Още от тогава знам, че е негово може
би над 40 години, преди около 42-43 години. Във времето той започна да прави ремонт не
съм виждала майката и бащата на Д. да участват в това нещо, нито да живеят там. Направи
го на лятна кухня с канализация, плочки и винаги е стопанисвано от М. и М.. Тази
постройка е със самостоятелен вход, няма пресечни точки с първият и вторият етаж. Баща
ми получи инсулт и се наложи да го гледаме като сестра ми /ищцата/ го гледаше там в тази
лятна кухня, в която беше пригодена и тоалетна от М. и татко 7 години е живял там през
месец. Д. и майка и М. никога не са имали претенции към това място нито са живели там.
Никога до този момент не са имали спорове за това конкретно място. Там М. има котелно, до
преди една година, вече не го ползва. Като лятна кухня продължава да го ползва. Там има
4
захранване с вода с отделна канализация, отделен ток и отделен електромер. Всичко се
плаща отделно от М. И.. Входът на лятната кухня няма пряк достъп до етажа на Д.. Не може
да се стигне от лятната кухня до етажа на Д.. Трябва да се мине покрай входа на въпросната
лятна кухня по стълби отстрани. Няма пресечни точки с етажите. През тези 40 години
никога никой, нито Д., нито М. са ползвали конкретната лятна кухня. В началото е било
място за складиране на дърва, имаше две стени и една врата - стената на къщата, стената под
стълбите, гръб на стената, стена си има отзад. М. е направил само една стена, която е на
котелното на гърба, това е стената на къщата, отзад ако е бил фундамент или подпорна
стена, отсам са стълбите, те са само три стени и една врата. Парното беше направено преди
да почине баща ми. В момента парното не работи, само като лятна кухня се ползва.
На следващо място е разпитан свидетеля Надка И. Н.-Петрова, която сочи, че имотът
представлява едно мазе, което е със стелажи, в което има котел за парно. Отдолу минава
тръбопровод с чиста вода. М. там е сложил врата, дограма, иззидал е, поставил е плочки,
отзад е направил с ламперия. Вътре има преградна стена, защото от другата страна има баня
на М.. Има маса и столове, мивка. Има шкафове, които са на два реда. Има си врата за това
помещение, до него има външни стълби, до което се стига за вторият етаж. Само М. и М.
ползват това помещение и бащата на М. докато беше жив. Тази сграда я строиха М. и баща
му и моят чичо им помагаше. Те го използваха като мазе за много неща. М. и М. ползват
това помещение. По едно време гледаха там и бащата на М.. Не съм чувала да има
конфликти между М. и В. за това помещение. Двамата братя се разбираха, не съм чувала да
има такъв спор. Има стълбище, което е външно. Както е плочата, отгоре това е терасата, тя е
покрива на това помещение. М. направи стени, за да се дооформи това помещение. До
къщата както е стената и това което беше като празно пространство, той го направи като
мазе. М. го направи за да оползотвори мястото. Не е имало спорове. През тези години не съм
чувала да има спорове. До преди да почине В. не съм чувала да има спорове за тези неща.
Преди 4 години М. ме извика да видя какво си е направил, как го е нагласил, защото преди
това аз живея на друго място, и ми хареса. Там има напълно оборудвана кухня.
Канализацията и чистата и мръсната минава точно от там и за двете части на къщата. М.
отчита водата там, мисля, че има водомер, само за там. Там има маса, на която си сядат
лятото. М., за да запази това да не влиза вода в къщата бие тази плоча и това място го прави
като мазе. Тази плоча е плочата на терасата, но това беше по-късно. Там имаше и дърва и
след това започна да го оформя като истинско мазе, защото има нужда от него. Вътре има
преградна стена, която разделя банята на брат му от това помещение.
По делото е разпитан и свидетелят Кирил Зангов, който заявява, че си спомня кога е
построена къщата, защото направил инсталацията на М. и Дора на новата къща. Когато
правих инсталацията къщата беше построена както е и сега. Не е имало допълнително
помещение. Плана е един аз работя с план, има архитектурен план, този план го давам на ел.
инженер, който прави плана и аз съм работил по него. Помещението, за което спорят, в
момента го има. То е под терасата, която е салон и тераса помещението беше отдолу. Едната
баня на М. е под терасата, защото имаше и на горният етаж. В началото никога не е имало
помещение. Там, за да направят тази къща, всичко се изкопа да падне на нивото на старата
къща, която я е направил баща им, в която живее М.. Изкопа се и се започна новата къща по
план. Под тази тераса имаше изкоп, а те го направиха, за да стане новата къща и мястото се
построи от тях. М. влезе там, когато се разболя на М. баща й и не знам сега кой им е
разрешил, сигурно братски са си разрешили, нямам представа, не съм свидетел и тогава
дойде на М. баща й да го гледат там и се настани там в чуждата стая. Там беше чуждо
помещение не е негово. А понеже къщата на баща му на М. е с по-малко стаи от горният
етаж, нямам спомен, но мисля, че са само две стаи и той затова настани дядо си там. След
като почина дядо му, М. продължи да ползва. М. и Дора не знам да са му спорили не съм
бил свидетел. М. сложи много по-късно комин на парното, защото комина, в който си беше
вкарал парното беше направо в тяхната къща, а след това понеже се задръсти комина
5
направи друг комин, за да поема. Това всичкото е тяхно. Долният етаж няма и 2 кв. м. на М..
Не знам дали възразяват за комина Д. и майка й. В пристройката на М. не съм влизал вътре.
Не знам какво е. Оплаквали са се М. и Дора, че с това помещение е затворил прозореца на
тяхната баня. Оградата, която е между мен и тях аз съм я направил и отпред от улицата и
отзад направих гараж. След това те си направиха гараж. Това помещение си е със строежа на
къщата, която е тяхна на ответниците. М. не го е владял, М. дойде, когато се разболя дядо
му. Преди това си беше тяхно - на ответниците. Откакто М. започна да гледа дядото оттогава
М. го ползва, значи го владее. До помещението, което той ползва, там има външно
стълбище, това е на М. стълбище, което го води към двора. Терасата е на къщата на Дора и
стълбището е до терасата и по него се слиза. Там има вход за тяхната къща. От това
помещение няма вътрешно стълбище, което да води до етажа на В..
На последно място е разпитам свидетеля Петър Събов П., който сочи, че някъде от
1975-1980 г. се прави тази къща. Преди това имаше стара къща, където сега живее М.. Васко
построи до на М. къщата отзад къща. Чувал съм от хората, че има спор за тераса, която М. е
присвоил, зазидал е някаква стена „ужким“ да гледа дядо си, там е имало комин и розетки,
той ги е зазидал, зазидал е прозорчето за тоалетната на М.. Той имал ли е право на тези
работи не знам, но би трябвало да има нотариални актове. Това място се намира в къщата на
М.. М. и Д. възразяват М. да ползва там.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, преценяйки тези на Йонета В.
по реда на чл. 172 ГПК, предвид факта на роднинска обвързаност със ищцовата страна в
производството. Въпреки това намира същите за обективни, непротиворечиви и
съответстващи на останалия доказателствен материал по делото.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна технически експертизи,
преценени от съда по реда на чл. 202 от ГПК. Първата съдебно-техническа експетрита,
представена от инж. Т., сочи, че Сграда с идентификатор 72343.500.459.1 представлява
многофамилна двуетажна масивна жилищна постройка. В сградата са обособени 3 бр.
самостоятелни обекти и обща част стълбище, обслужващо първите два, както следва:
Самостоятелен обект с идентификатор 72343.500.459.1.1, разположен на първи етаж с вход
чрез обща стълбищна клетка от северозапад с предназначение -жилище, апартамент в
жилищна сграда. Площ 56 кв.м., като липсва информация за собствеността, при съседи: на
същия етаж ОСО №3, под обекта - няма, над обекта ОСО №2.
Самостоятелен обект с идентификатор 72343.500.459.1.2, разположен на втори етаж с
вход чрез обща стълбищна клетка от северозапад и допълнителни входове от югоизток и
северозапад с предназначение -жилище, апартамент в жилищна сграда. Площ 68 кв.м., като
липсва информация за собствеността, при съседи : на същия етаж - няма, под обекта ОСО
№1 и ОСО №3, над обекта - няма.
Самостоятелен обект с идентификатор 72343.500.459.1.3, разположен на първи етаж
със самостоятелен вход от югозапад с предназначение - за друг вид самостоятелен обект в
сграда - лятна кухня. Площ 24 кв.м., като липсва информация за собствеността, при съседни
: на същия етаж ОСО №1, под обекта - няма, над обекта ОСО №2.
На поставени въпроси, в открито съдебно заседание експертът заяви, че е мерил
стълбищната клетка. Обособена е за достъп с размер 2.40 см на 2.65 см, счита, че същите са
нормални, тези размери, за стълбищна клетка. Според ВЛ това е нормално стълбищно рамо
1.20 см. Има два самостоятелни жилищни обекта на първи и втори етаж. Измерил е всичко
на място 19 кв. м. е застроена площ, архитектите броят полезна площ, между стените броят,
В кадастралният регистър, когато се индивидуализират имотите се описват по тази нашата
наредба. На вторият етаж има входове от три места. Освен стълбищната клетка, другите
входове са врати откъм тераси, която тераса е на ниво на прилежащата площадка. От едната
врата се влиза директно в стаята. И двата входа са с достъп до стаи единият от тераса, а
другия през една сграда номер 4. Входът е врата с размер минимум 60 см и височина 1.80
6
см, затова аз го третирам като вход.
По делото е допусканата и изслушана съдебно-техническа експертиза от вещо лице
архитект. ВЛ сочи, че построената жилищна сграда представлява пристройка към другата
съществуваща жилищна сграда, но няма функционална връзка с нея, а е самостоятелна
жилищна сграда, долепена до първата. Изградената пристройка към жилищната сграда
представлява двуетажна еднофамилна жилищна сграда. В момента се ползва за две жилища
- на първи и на втори етаж. Достъпът до жилището на II етаж е от стълбищната клетка. За да
бъде достъпът до жилището на II етаж от нивото на II етаж, то трябва да се извърши
основно преустройство, за да се обособи вход. Сегашното състояние с наличните две
балконски врати към него /едната на 60 см от терена/ не позволява достъпа от ниво II етаж
до жилището, разположено на II етаж. Прилага схеми на I и на II етаж с посочени входове и
балконски врати на II етаж.
В обема на I етаж е изградена и лятна кухня със самостоятелен вход на първи етаж,
разположена частично под терасата на II етаж и външната стълба към терена на II етаж. Тя
отговаря на изискванията за лятна кухня /има помещение и баня с тоалетна/. Лятната кухня
е изградена още по време на строежа на пристройката и братът В. е дал съгласието си брат
му М. да я ползва. М. става собственик на лятната кухня по силата на нотариален акт № 132,
дело № 237 / 1981г., чрез който бащата П. И. М. продава на сина си М. П. И. две трети
идеални части от дворното място, цялата жилищна сграда откъм улицата, целия гараж и
цялата лятна кухня, построени в това дворно място срещу сумата от 3000 лв. и задължение
за издръжка и гледане, храна, облекло, подслоняване на него и съпругата му. В лятната
кухня В. е гледал тъщата си.
Застроената площ на обекта е 85 кв.м /жилище и лятна кухня плюс 8,2 кв.м /под
терасата на II етаж и частично под външната стълба/ Те са допълнение към площта на I
етаж/. Общо площта на I етаж е 85 + 8,2 =93,2 кв.м II етаж е с площ от 85 кв.м, а РЗП на
сградата е 178,2 кв.м. Квадратурата в протокол за строителна линия № 66/22.06.1976г. е 39,5
кв.м за I етаж. Квадратурата в отклонение от посоченото в протокол за строителна линия
№66/22.06.1976г.е: за I етаж е: 93,2 кв.м -39,5 кв.м = 53,7кв.м. Квадратурата в протокол за
строителна линия №66/22.06.1976г. за II етаж не е посочена.
Няма несъответствие между одобрения проект за жилищната сграда, обема на
учреденото право на строеж и посоченото в протокола за строителна линия и ниво за I етаж
Последователността на издаване на посочените строителни книжа е следната: Строително
разрешение за пристройка към жилищна сграда - от 22.06.1976 г. Протокол за дадена
строителна линия и ниво - от 22.06.1976 г. Жилището на ищеца, намиращо се в старата
жилищна сграда и лятната кухня на I етаж на пристроената сграда са с общи електромер и
водомер. Двата етажа от пристроената жилищна сграда /на ответниците/ са с общи
електромер и водомер.
Пристройката към жилищната сграда е с издадено строително разрашение на името
на В. П. И.. Лятната кухня е построена заедно с жилищната сграда и фигурира в нотариален
акт № 132 от 1981г., с който П. И. М. /баща/ продава на сина си М. П. 2/3 идеални части от
дворното място, цялата жилищна сграда откъм улицата, целия гараж и цялата лятна кухня,
построени в дворното място за сумата от 3000 лв. и срещу задължение за издръжка и
гледане, храна, облекло, подслоняване на него и съпругата му. С този нотариален акт по
собствена воля той прехвърля част от собствеността на новопостроената жилищна сграда -
лятната кухня от собственост на брата В. става собственост на брата М.. Не е правен проект
за разделяне на новопостроената сграда на отделни обекти. При желание на ответниците би
могло да се проектира разделянето на I и II етаж на две жилища с мажи промени.
При проектиране на котелно помещение трябва да бъдат спазени: Наредба №15/2006
г. технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите
и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Наредба №
7
Iз-1971 от 29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар. Сега съществуващия изграден комин е по одобрен проект от 2020 г.,
който ищецът може да предостави. Има становище от инж. конструктор. По сведение от
ищеца, коминът не се използва от две години, тъй като има монтирани климатици в
жилищните му помещения.
И двете експертизи са оспорени от ответната страна. Основаната причина за
оспорване на втората експертиза е факта, че експертът е посочил обект „лятна кухня“, който
обект е различен от спорното помещение, именувано отново „лятна кухня“, но различно от
посоченото в Нотариален акт № 132 от 1981г., с който П. И. М. /баща/ продава на сина си М.
П. 2/3 идеални части от дворното място, цялата жилищна сграда откъм улицата, целия гараж
и цялата лятна кухня. Предвид изложеното ответната страна е оспорила експертизата, както
и че се касае за два напълно различни обекта в имота.
На следващо място се установи от приложеното по настоящето производство гр. дело
№ 571/2021 г. по описа на РС Тетевен, че влязло в законна сила съдебно Решение №
93/15.05.2023 г., постановено по в.гр.д. № 96/2023 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч е
потвърдено Решение № 7/11.01.2023 г. по гр.д. № 571/2021 г. по описа на Районен съд -
Тетевен, с което е отхвърлен иска за делба, предявен от М. П. И. и М. Н. И. срещу М. Т. И. и
Д. В. П.а на следния недвижим имот: еднофамилна двуетажна жилищна сграда,
съставляваща по КККР на гр. Тетевен имот с идентификатор № 72343.500.459.1, със
застроена площ 86 кв.м. построена в поземлен имот с идентификатор № 72343.500.459 по
плана на гр. Тетевен. Решенията са постановени в първата фаза на делбеното производство.
Първоинстанционният съд е приел, че искът за делба е неоснователен и недоказан с мотив,
че ответниците по делбеното производство М. И. и Д. П.а, както и техният наследодател В.
П. И. са доказали упражнявано от тях давностно владение върху цялата сграда. Въззивният
съд е приел за правилен крайния извод на първоинстанционния съд да бъде отхвърлен иска
за делба, като в мотивите на своето решение е приел, че не е налице съсобственост на
страните в процесната жилищна сграда, която е придобита в режим на СИО от съпрузите В.
и М. И.и, а след смъртта на В. И. неговите права в прекратената имуществена общност са
наследени от неговите законни наследници М. И. и Д. П.а. Въззивният съд е приел, че
изграденото в повече от учреденото право на строеж следва главната вещ - жилищната
сграда и с оглед несамостоятелния му статут не може да бъде предмет на делба. В своите
мотиви въззивният съд е посочил изрично, че не споделя твърдението на М. и М. И.и за
наличие на три самостоятелни обекта в изградената жилищна сграда с идентификатор №
72343.500.459.1, тъй като такива не съществуват както съгласно ПУП, така и съгласно
КККР, а в заключението си вещото лице по изготвената СТЕ предоставя възможни варианти
за обособяване на отделни обекти само като проект с оглед претенцията на ищците по
делото за делба.
На следващо място в съдебно Решение № 93/15.05.2023 г., постановено по в.гр.д. №
96/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, съдебният състав е посочил, че спорен е
въпросът за статута на изграденото в повече от разрешения обем на отстъпеното право на
строеж. Съдът намира, че определяща при преценката на приложимата правна уредба е
юридическата характеристика на изграденото в отклонение. Нормата на чл. 92 от ЗС е
приложима в случаите, когато изграденото в повече представлява самостоятелен обект
съгласно строителните правила и норми. Когато обаче извършеното строителство няма тези
характеристики, се прилага чл. 97 от ЗС. Тази хипотеза възниква, когато при неспазване на
учреденото право на строеж е увеличена застроената площ на съществуваща сграда. В този
случай с оглед несамостоятелния характер на над/пристроеното не може да възникне
собственост върху изграденото. Затова за такъв обект са приложими правилата на чл. 97 или
чл. 98 от ЗС- новоизграденият обект следва режима на главната вещ, или се присъединява
към нея поради неделимото му свързване и липсата на самостоятелност. Изграденото в
повече от учредения обем на право на строеж е собственост на притежателя на правото на
8
строеж, тъй като не може да се обособи като самостоятелен обект на собственост.
Също така въззивната инстанция сочи, че в резултат е налице жилище, което има
статут на самостоятелен обект. В него до размера на разрешените 40 кв.м. е легитимно
придобито в собственост от титулярите на сервитутното право-В. и М. И.и. Допълнително
построеното превишение, което с оглед начина на изграждане няма самостоятелен статут,
функционално е свързано с обекта, към който е присъединено, поради което следва
собствеността на този обект - т.е. се придобива от ответниците, съответно от наследниците.
В заключение Окръжен съд – Ловеч, в Решение № 93/15.05.2023 г., постановено по в.
гр.дело № 96/2023 г. по описа на същия съд, заявява, че не може да се сподели твърдението
на въззивниците за наличие на три самостоятелни обекта в новоизграденото жилище.
Такива не съществуват както съгласно ПУП, така и КККР. Експертът по изготвената СТЕ е
представил възможни варианти за обособяване на отделни обекти в това жилище, но само
като проект - с оглед претенцията на ищците за притежание на трансформираната лятна
кухня на първия етаж, където са разположили парното си. Изграденото от ответниците
жилище фигурира като самостоятелен обект 1, в което за отклонението от обема на
учреденото право на строеж, състоящо се в увеличение на квадратурата, следва да се
приложи разпоредбата на чл. 97 ЗС, изключваща придобиване като приращение от
собствениците на земята - в случая в съсобственост 2/3 ид.ч. към 1/3 ид.ч. По изложените
съображения въззивният състав приема, че не е налице съсобственост в процесното жилище,
то е придобито под режима на СИО от ответниците В. и М. И.и. Изграденото в повече от
учреденото право на строеж, с оглед несамостоятелния му статут, следва главната вещ-
спорната жилищна сграда, и също не може да бъде предмет на делба.
Изводите на въззивния съд изцяло се споделят от Върховния касационен съд, който с
Определение № 1875 от 17.04.2024 г., постановено по гр.д. № 3603/2023 г. на ВКС, I ГО не е
допуснал касационното обжалване на решението на Окръжен съд - Ловеч. В мотивите на
своето определение ВКС е отбелязал, че напълно и в съответствие с практиката на ВКС
/цитирани са многобройни съдебни решения/ въззивният съд е приел, че построеното над
обема на учреденото право на строеж е функционално свързано с основната сграда и тъй
като то не представлява и не може да се обособи като самостоятелен обект на собственост,
относно собствеността върху него следва да се приложат разпоредбите на чл. 97 и чл. 98 от
ЗС. В своите мотиви ВКС изрично е приел, че посоченият от вещото лице обект № 3 с площ
19 кв.м /в схема-проект/, който ищците наричат „лятна кухня” не може да бъде обособен
като самостоятелен обект на собственост. В своите мотиви ВКС е приел за правилен извода
на въззивния съд, че между страните не съществува съсобственост по отношение на
процесната жилищна сграда, която има статут на самостоятелен обект и други
самостоятелни обекти в нея не съществуват, в резултат на което се изключва придобиването
по приращение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
По предявения иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР:
Правната квалификация е чл. 54, ал. 2 ЗКИР, доколкото искането на ищците е да бъде
признато за установено по отношение на ответниците, че е допусната грешка в
кадастралната карта чрез неотразяването на този самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 72343.500.459.1., а именно самостоятелен обект на собственост със
застроена площ от 24 кв.м., находяща се на първия етаж от ЖИЛИЩНА СГРАДА,
съставляваща по КККР на гр. Тетевен, одобрена със заповед № РД- 1816/06.03.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК-София, имот с идентификатор № 72343.500.459.1, със
застроена площ от 86 кв.м., брой етажи: 2, която е изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ
се в гр. Тетевен, съставляващ по КККР имот с идентификатор № 72343.500.459, целият с
площ от 751кв.м.. Ето защо по иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР съдът следва в
9
диспозитива на решението да се произнесе в рамките на търсената защита, а именно
допусната ли е грешка в кадастралната карта при заснемането на границата между
процесните имоти (виж Решение № 50045 от 4.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2690/2022 г., I г.
о., ГК).
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва
или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени
доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти.
Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се
отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да
възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с
координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект
за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на
кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1 ( чл. 54, ал. 2 ЗКИР).
Законът за кадастъра и имотния регистър дефинира кадастралната карта и
кадастралния регистър като официални документи, отразяващи местоположение, граници и
размери на поземлените имоти (ПИ) – основна териториална единица на територията на
страната, както и съдържащи данни за собствеността и други ограничени вещни права.
Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗКИР, именно в кадастралната карта се съдържат данни за
поземлените имоти с границите им и идентификаторът – уникален номер на всеки
недвижим имот – терен, сграда, обект на техническата инфраструктура. Границите на
поземления имот е основен индивидализиращ белег, след като законодателят е дефинирал
поземления имот като територия, определена с граници, съобразно правото на собственост –
чл. 24, ал. 1 ЗКИР. Фиксирането на точните граници в кадастъра е техническа дейност, след
като с тълкувателната норма на § 1, т. 5 от ДР на ЗКИР е дадено разяснението, че площта се
определя от геодезическите координати на точките, определящи границите. При допуснати
неточности на границите защитата на правото на собственост може да бъде проведена
съобразно разпоредбата на чл. 109а ЗС, така и по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР (сега чл. 54, ал.
2 ЗКИР).
Дефиниция на понятието „непълноти или грешки“ се съдържа в § 1, т. 16 от ДР на
ЗКИР – това са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
Същевременно следва да се посочи, че грешка в одобрена кадастрална карта и регистър по
отношение на нанесената граница между два съседни имота, които са урегулирани, по
смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР е налице само ако регулацията не е приложена, т. е. само ако
съществува възможност въз основа на поправянето на грешката в кадастралния план и
регистър да бъде извършена промяна и на одобрения и влязъл в сила подробен устройствен
план по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Следва да се посочи, че съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г.
по тълк. дело № 8/2014 г., ОСГК на ВКС, с предявяването на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР
ищецът може да цели или да се запълнят непълноти в кадастралната карта, изразяващи се в
ненанасяне на собствения му имот като самостоятелен, а отразяването му като част от имота
на ответника, или да се поправи грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилно
заснемане на част от имота на ищеца в границите на имота на ответника, тоест в
несъответствие между границата на собственост и отразената в кадастралната карта граница
между имота на ищеца и имота на ответника. И в двата случая обаче предмет на делото
(заявеното за защита субективно материално право от страна на ищеца) е правото му на
собственост спрямо конкретен поземлен имот към дата на предявяването на иска. Съобразно
характеристиката на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР като положителен установителен за
собственост, същият е допустим при наличието на правен интерес. Самото заснемане в
10
кадастралната карта на част от собствения на ищците имот като част от имота на
ответниците сочи на правен интерес от искова защита и то с този специален, уреден в ЗКИР
иск. Доколкото заснемането на процесния ПИ в кадастъра създава привидност, че тази част
действително е собственост на ответниците, то пътя на защита на собственика е именно
иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Съществуващият спор за материално право като предпоставка за
допустимостта на иска не е обусловен от отказ на службата по кадастъра да състави акт по
53, ал. 3 ЗКИР (първоначална редакция), а е обективен факт и наличието му, когато е
свързано с твърдяна непълнота или грешка в кадастралната карта, а се обуславя от факта,
въведен чрез твърдения от страна на ищците, за грешно или непълно отразяване на
териториалните параметри (границите на имота) в действащия КП и КК (в този смисъл е
Решение № 61 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 4712/2014 г. по описа на ВКС, ІІ г. о.).
По така предявените искове в тежест на ищците е на първо място да установят в
условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху процесния имот -
самостоятелен обект на собственост със застроена площ от 24 кв.м., находящ се на първия
етаж от ЖИЛИЩНА СГРАДА, съставляваща по КККР на гр. Тетевен, одобрена със заповед
№ РД-1816/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК-София, имот с идентификатор
№ 72343.500.459.1, със застроена площ от 86 кв.м., брой етажи: 2, която е изградена в
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в гр. Тетевен, съставляващ по КККР имот с идентификатор
№ 72343.500.459, целият с площ от 751 кв.м.
По отношение на претендираните основания за признаване за установено на
собствеността върху процесната постройка от 24 кв.м. по заявените основания, а именно
давностно владение и приращение. По отношение на давностното владение то ищците по
предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР и с оглед разпоредбата
на чл. 79 ЗС следва да установят правото си на собственост върху описания имот, придобито
на наведеното основание, а именно изтекла придобивна давност – упражняване на
фактическа власт върху имота, което законът свързва с владеене /непрекъснато, спокойно и
явно с намерение за своене на процесния недвижим имот спрямо другите съсобственици
чрез действия на своене, изявени по начин, че другите съсобственици да може да разберат,
че ищците владеят целия имот за себе си; че ответниците оспорват собствеността им, т. е.
наличието на правен интерес от предявяване на исковете/, както и изтеклия период от време
на непрекъснато упражняване на фактическата власт.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият
следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на
конкретната вещ /corpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на
собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта
поведение на пълноправен собственик /аnimus/, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че
упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.
Владението е законно, когато съдържа 6 /шест/ признака, а именно: то да е постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя
собствена /чл. 68 и сл. ЗС/. Разпоредбата на чл. 69 ЗС създава презумпцията, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съгласно ТР № 1/2012 г.
на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването.
Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. За да е
налице изменение на основанието на неговото владение е необходимо, той да е предприел
действия, които да отричат правото на другите съсобственици върху техните части и те да се
11
достигнали до тяхното знание. За да превърне владението в самостоятелно, той трябва да
отблъсне владението на другите съсобственици, като владее за себе си и против тяхната
воля, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на
владението. Нещо повече. Действията, с които се демонстрира намерение за своене следва
по категоричен начин да отричат правата на други лица, да сочат на намерение за своене на
имота и да са достигнали до знанието на собственика, т.е., чрез тях следва да се демонстрира
поведение на пълноправен индивидуален собственик на имота.
Знанието на собственика следва да е доказано по категоричен начин, като
инициативата за създаването му като субективен елемент трябва да изхожда от владеещия
несобственик, който е длъжен да афишира намерението си да свои вещта по несъмнен начин,
дори и при проявена от титуляра на вещното право незаинтересованост към нея. В противен
случай, при липса на знание у собственика, дори и обективирано пред други, владението в
определен срок от време, съпроводено с намерение да се свои, не поражда право на
собственост за владеещия несобственик.
По делото бе доказано, че с Нотариален акт № 132, том I, издаден по Нотариално
дело № 237/1981 г. на Районен съд - Тетевен за покупко-продажба на недвижим имот, П. И.
М. продал на М. П. И. М. свой собствен недвижим имот: 2/3 идеални части от дворно място,
цялото от около 650 кв. м., находящо се в гр. Тетевен, съставляващо парцел XVIII,
планоснимачен № 459 в кв. 123 заедно с цялата жилищна сграда откъм улицата, целия гараж
и цялата лятна кухня, построени в това дворно място, съставляващ по КККР на гр. Тетевен,
одобрена със заповед № РД-1816/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК - София
имот с идентификатор № 72343.500.459, целият с площ от 751 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10м./ В този имот била построена и жилищна сграда - еднофамилна, съставляваща по
КККР на гр. Тетевен, одобрена със заповед № РД-1816/06.03.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК - София имот с идентификатор № 72343.500.459.1, със застроена площ от
86 кв.м., брой етажи: 2. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот, прехвърлил на
наследодателя на ответниците - В. П. И., 1/3 идеална част от гореописаното дворно място,
посочено с квадратура 445 кв.м., съставляващо парцел XVIII, планоснимачен № 459 в кв.123
по регулационния план на гр. Тетевен. В последствие под терасата на етаж две от къщата на
ответниците било обособено помещение – дърварник. В това помещение, което е
процесното по делото се установи, че ищецът И. е обособил за жилищни нужди, където да
гледа болен член на семейството си – баща а неговата съпруга М. И.. Установи се от разпита
на свидетелите, че помещението се е ползвало от М. И., със знанието и съгласието на
неговият брат, покойник, към настоящия момент В. И., но никъде не бе доказано, че
помещението е ползвано с намерението да бъде своено, т.е. поведение на пълноправен
собственик /аnimus/. Дори напротив, ползвано е помещението в разбирателство между
двамата братя М., настоящ ищец и В., наследодател на ответниците. Дори и след смъртта на
тъста на М. И., той продължавайки да ползва процесното помещение, то същия не е
манифестирал по безспорен начин намерението си да го свой пред останалите собственици и
ползватели. Фактът, че И. е завзел помещението и там е обособил котелно помещение, след
смъртта на брат си В., не доказва елемента на манифестиране, пред наследниците на В. И. –
настоящите ответници, както и не доказва елемента на своене. Освен това между страните
от 2021 г. се водят съдебни производства по имотният спор, развитието и процесуалното
поведение у настоящите ответници категорично изключва елемента те да са наясно с
намерението за своене на веща от И.и и да не възразяват и да не се противопоставят на
същото. Настоящите ответници, не са признавали собствеността на И.и над процесната
постройка от 24 кв.м. и във всички етапи от съдебните производства до този момент са
поддържали тази си позиция, което не подкрепя изложеното от Ищците, че те владеят
постройката необезпокоявано. Дори и да е имало такъв момент, то той е бил приживе на В.
И. и М. И. е ползвал пристройката със съгласието на брат си В., което отново не
12
кореспондира с намерението за своено, още по-малко с манифестирането му.
От свидетелските показания, също не бе доказано безспорно, че ищците са
манифестирали пред останалите съсобственици намерението за своене на общият
съсобствен имот т.н. /animus/. Свидетелите, на ищцовата страна сочат ползване, но след
разбирателство на двамата братя, за да се гледа болен член на семейството на М. И., но не е
ползване с намерение за своене. Свидетелите на ищцовата страна, основано сочат
подобрения и облагородяване на постройката, но не и наличието на основните елементи от
придобиването, въз основа на давностно владение, което подробно бяха изложени от
съдебният състав. От друга страна свидетелите на ответната страна, един от които е участвал
в изграждането на жилищната сграда, а другият е съсед на имота сочат, че това което знаят
е, че постройката е изградена заедно със жилищната сграда, както и че същата е собственост
на М. И. и Д. П.а, като наследници на В. И.. От свидетелските показания също не бе
категорично доказано манифестирането от страна на М. и М. И.и да своят вещта, както и
елемента никой да не им се е противопоставял. Доказа се, че срещу изградения в
постройката комин е имало жалба и проверка, от където също се извежда
противопоставянето на ответниците, спрямо ищците на правото им на ползване и
собственост, касаещо процесната постройка от 24 кв.м.
Що се касае до вторият придобивен способ, сочен от ищците, а именно приращение
по чл. 92 ЗС, то с влязло в законна сила съдебно Решение № 93/15.05.2023 г., постановено по
в.гр.д. № 96/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, постановено между същите страни
сочи, че нормата на чл. 92 от ЗС е приложима в случаите, когато изграденото в повече
представлява самостоятелен обект съгласно строителните правила и норми. Когато обаче
извършеното строителство няма тези характеристики, се прилага чл. 97 от ЗС. Тази хипотеза
възниква, когато при неспазване на учреденото право на строеж е увеличена застроената
площ на съществуваща сграда. В този случай с оглед несамостоятелния характер на
над/пристроеното не може да възникне собственост върху изграденото. Затова за такъв
обект са приложими правилата на чл. 97 или чл. 98 от ЗС - новоизграденият обект следва
режима на главната вещ, или се присъединява към нея поради неделимото му свързване и
липсата на самостоятелност. Изграденото в повече от учредения обем на право на строеж е
собственост на притежателя на правото на строеж, тъй като не може да се обособи като
самостоятелен обект на собственост. Също така въззивната инстанция сочи, че в резултат е
налице жилище, което има статут на самостоятелен обект. В него до размера на разрешените
40 кв.м. е легитимно придобито в собственост от титулярите на сервитутното право - В. и М.
И.и. Допълнително построеното превишение, което с оглед начина на изграждане няма
самостоятелен статут, функционално е свързано с обекта, към който е присъединено, поради
което следва собствеността на този обект - т.е. се придобива от ответниците, съответно от
наследниците на В. И..
Изводите на въззивния съд изцяло се споделят от Върховния касационен съд, който с
Определение № 1875 от 17.04.2024 г., постановено по гр.д. № 3603/2023 г. на ВКС, I ГО не е
допуснал касационното обжалване на решението на Окръжен съд - Ловеч. В мотивите на
своето определение ВКС е отбелязал, че напълно и в съответствие с практиката на ВКС
решение № 980 от 12.12.1994 г. по гр.д.№ 781 от 1994 г. на ВС, I г.о., решение № 1202 от
04.08.1999 г. по гр.д.№ 1685 от 1998 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 710 от 07.06.1999 г. по
гр.д.№ 281 от 1998 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 61 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 291 от
2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 137 от 17.08.2010 г. по гр.д.№ 3954 от 2008 г. на ВКС,
ГК, II г.о., решение № 602 от 26.06.1993 г. по гр.д.№ 165 от 1992 г. на ВС, I г.о., решение №
173 от 26.06.2013 г. по гр.д.№ 1273 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 542 от
18.01.2011 г. по гр.д.№ 1469 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о. въззивният съд е приел, че
построеното над обема на учреденото право на строеж е функционално свързано с основната
сграда и тъй като то не представлява и не може да се обособи като самостоятелен обект на
собственост, относно собствеността върху него следва да се приложат разпоредбите на чл.
13
97 и чл. 98 от ЗС. В своите мотиви ВКС изрично е приел, че посоченият от вещото лице
обект № 3 с площ 19 кв.м /в схема-проект/, който ищците наричат „лятна кухня” не може да
бъде обособен като самостоятелен обект на собственост. В своите мотиви ВКС е приел за
правилен извода на въззивния съд, че между страните не съществува съсобственост по
отношение на процесната жилищна сграда, която има статут на самостоятелен обект и други
самостоятелни обекти в нея не съществуват, в резултат на което се изключва придобиването
по приращение. С оглед на изложеното, не бе доказан и вторият придобивен способ,
аргументиран от ищците по иска им по реда на чл. 124 от ГПК, а именно придобиване по
силата на приращението.
С оглед на горното съдът намира предявеният иск за собственост, въз основа на
упражнено давностно владение и въз основа на приращение за недоказан и като такъв
същият следва да бъде отхвърлен. В резултат е и отхвърляне на иска по реда на чл. 54, ал. 2
от ЗКИР, а именно да се установи, че е допусната грешка в кадастралната карта чрез
неотразяването на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.459.1.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответната страна на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК. В производството са претендирани разноски от страна на ответниците, които
претендират сторени разноски за адвокатско възнаграждение и заплатен депозит за съдебна
експертиза в общ размер на 1900 лева, от който 400 лева за съдебна експертиза и 1500 лева
размер на адвокатско възнаграждение, които са претендирани по договор за правна защита и
съдействие, приложен по делото, с уговорено адвокатско възнаграждение в посоченият
размер. Срещу така заявеният размер не е направено възражение от процесуалният
представител на ищците, с оглед на което съдът следва да присъди претендираните съдебни
разноски в пълнота.
Така мотивиран, и на основание чл. 235 ГПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. П. И., с ЕГН: ********** и М. Н. И., с ЕГН:
********** и двамата с адрес: гр. Тетевен, ул. хххххххххххххх срещу Д. В. П.а, с ЕГН
********** и М. Т. И., с ЕГН ********** и двете с адрес: гр. Тетевен, ул. ххххххххххххх,
иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за установяване, че
ищците са собственици по силата на давностно владение и по приращение на ЛЯТНА
КУХНЯ като самостоятелен обект на собственост със застроена площ от 24 кв.м., находяща
се на първия етаж от ЖИЛИЩНА СГРАДА, съставляваща по КККР на гр. Тетевен, одобрена
със заповед № РД- 1816/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК-София, имот с
идентификатор № 72343.500.459.1, със застроена площ от 86 кв.м., брой етажи: 2, която е
изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в гр. Тетевен, п.к. 5700, ул. хххххххххххххх,
съставляващ по КККР имот с идентификатор № 72343.500.459, целият с площ от 751 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м./ при съседи имоти с идентификатори: № 72343.500.1819, №
72343.500.7157, № 72343.500.8196, № 72343.500.40, № 72343.500.7155, както и че е
допусната грешка в кадастралната карта чрез неотразяването на този самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 72343.500.459.1, както и на останалите самостоятелни обекти на
собственост в нея, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. П. И., с ЕГН: ********** и М. Н. И., с ЕГН: ********** и двамата с
адрес: гр. Тетевен, ул. хххххххххххххх, солидарно да заплатят на Д. В. П.а, с ЕГН
********** и М. Т. И., с ЕГН ********** и двете с адрес: гр. Тетевен, ул. ххххххххххххх на
14
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1900.00 лева, представляваща съдебни разноски в
производството.
На основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд- гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
15