РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.Пловдив, 21. 02. 2023г.
Административен
съд - Пловдив, VI състав, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 449/2023г.,
взе предвид следното :
М.П.М. с адрес, посочен в жалбата –
гр.Стара Загора, ул.Капитан Н.Андреев № 7, с пълномощник адв.Е.Хаджиев
- гр.Пловдив, ул.Йоаким Груев № 39, обжалва “Заповед за прилагане на
Принудителна Административна мярка № 23-3389-000029/23г. на Началник сектор
6-то РУ към ОД МВР – Пловдив“.
В жалбата е посочен адрес на М.М. в гр.Стара Загора, който е идентичен с адреса, отразен в
пълномощното за адв.Е.Хаджиев. Адресът не е обозначен
като постоянен и/или настоящ, поради което посредством служебна справка НБД – Население
се установи, че адресът на жалбоподателя в гр.Стара Загора е постоянен /с
информация за сгрешен номер при отразяване на ЕГН; по верен номер на ЕГН
адресите са постоянен – в гр.Стара Загора и настоящ – в гр.Пловдив/.
При тези данни се съобрази, че съгласно
чл.133 ал.1 АПК - „Местна подсъдност“ /изм. – ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от
1.01.2019г./ : „Делата по оспорване на индивидуални административни актове се
разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на
посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат
има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от
Административния съд – град София.“. Не са налице останалите хипотези от чл.133 АПК – ал.2, 3, 4, 5 АПК. Предвид изложеното следва, че АС – Пловдив не е местно
компетентния съд, тъй като считано от 01.01.2019г. –
преди образуване на делото, е в сила новата редакция на чл.133 ал.1 АПК и в
случая жалбоподателят е с постоянен адрес в гр.Стара Загора. Местната
подсъдност не е регламентирана в специалния закон – ЗДв.П
/както напр. в Закона за енергетиката и в Закона за устройство на територията/
и в § 156 от ПЗР от ЗИД на АПК е посочено, че изменението влиза в сила от 01.01.2019г., като са предвидени изключения, сред които
настоящата хипотеза не попада.
Според чл. 135 ал.1, ал.2 АПК :
„Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. Ако намери,
че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай
делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд,
като извършените от последния действия запазват силата си.“. Елемент от
правната същност на подсъдността е функцията й на процесуална предпоставка за
надлежно провеждане на съдебно производство, тъй като обуславя разрешаване на
съответния спор от компетентния за това съд.
Определението не прегражда
по-нататъшното развитие на делото, тъй като съдът на когото се препраща по
компетентност, го продължава. Право да повдигне спор за подсъдност има
приемащият съд, ако счете, че не е компетентен.
Мотивиран с изложеното и на
основание чл.135 ал.2 АПК , съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Прекратява производството по адм.дело № 449 по описа за 2023г. на Административен
съд-Пловдив, VI състав.
Изпраща по подсъдност на Административен
съд – Стара Загора жалбата на М.П.М. ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-3389-000029/23г. на Началник сектор
6-то РУ към ОД МВР – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на
страните по делото.
Административен
съдия :