№ 65206
гр. София, 19.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Частно гражданско дело №
20221110135121 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на *** за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Б. ИВ. ЦВ. за заплащане на задължения по договор за
заем, както следва: главница, възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 165,22 лв., неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение в размер на 247,82 лв., такси за извънсъдебно събиране на
вземанията в размер на 105 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.
Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с
всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в
полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо
валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или
добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните
(каквато е основната цел на заповедното производство) би била лишена от смисъл.
По отношение на таксата за експресно разглеждане на документи:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Таксата за експресно разглеждане на заявката за сключване на договор не попада в
1
приложното поле на чл. 10а ЗПК. На първо място, касае се за преддоговорно поведение на
кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на определена кредитна сума.
От друга страна, и без специални математически знания, е видно, че размерът на тази такса
в съвкупност с договорната лихва и другите начислени по договора такси е в пряко
противоречие с нормативното изискане на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която норма ГПР на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Предвид това,
съдът намира, че тази клауза е нищожна поради противоречието й с императивни законови
норми, но и поради противоречието й на добрите нрави с оглед на обстоятелството, че на
длъжника е начислена такса с неясна насрещна престация в размер на над 20 % от
главницата по предоставения заем (кредит).
По отношение на претендираната неустойка за непредоставяне на обезпечение:
В договора за заем е предвидено задължение за заемателя в деня на сключване на
договора да предостави на заемодателя обезпечение, като за неизпълнението на това
задължение е уговорена неустойка, платима на части - заедно с всяка погасителна вноска.
Това допълнително задължение има за цел да се възстанови основният дълг /главница и
възнаградителна лихва/ от трето платежоспособно лице по един относително по-бърз и
евтин начин. Неизпълнението му може да доведе до, първо, липса на ликвиден финансов
ресурс на кредитора, с който да извършва търговска дейност, и по този начин да пропусне
ползи, или с който да погасява свои задължения, поради което да претърпи загуби
/обезщетения или лихви, в случай че набави средствата от другаде/; второ, необходимост да
се предприемат допълнителни действия по издирване на секвестируемо имущество на
потребителя, част от разходите за които не могат или трудно могат да бъдат възстановени в
изпълнително производство; трето, в крайна сметка, независимо от номинално
съществуващото основно задължение на потребителя, то може да се окаже несъбираемо и в
икономически аспект да се приравни на загуба. Следователно, поради акцесорния характер
на задължението, неизпълнението му не води до самостоятелни неблагоприятни последици;
в действителност то единствено парира възможен механизъм за тяхното избягване.
Предвиденият механизъм обаче е бил изначално несигурен – кредиторът сам е поел риск да
отпусне реално необезпечен, а само обезпечаем кредит. Ако се приеме, че неустойката
служи за покриване на първите два разгледани по-горе аспекта на вредите, които всъщност
са типичните вреди при длъжникова забава на основния дълг, то кумулирането с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху основния дълг, води до
превишаване на законовия максимум на вземанията при просрочие /чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК/.
Извън него кредиторът би имал само правата по чл. 71 ЗЗД. В третия аспект неустойката
дублира самия основен дълг – ако длъжникът е неплатежоспособен, „загубата“ за кредитора
е до размера на главницата и възнаградителната лихва, които веднъж вече са претендирани
със заявлението и то спрямо същия длъжник. Така с неустойката се стига до кумулиране на
реално изпълнение и компенсаторно обезщетение /чл. 79 ал. 1 пр. 1 и 2 ЗЗД/, което
нарушава забраната за неоснователно обогатяване. При така наведените твърдения и при
2
липса на данни за противното съдът намира, че клаузата противоречи на горепосочените
разпоредби на ЗПК. Отделно от това, кредиторът се опитва да черпи права от собственото си
противоправно поведение, доколкото съгл. чл. 16 ЗПК вр. съобр. 26 Дир. 2008/48/ЕО на ЕП
и С не следва да се отпускат предварително необезпечени кредити на некредитоспособни
длъжници.
По отношение на претендираната такса за извънсъдебно събиране на вземания:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Таксата за извънсъдебно събиране на вземането не попада в приложното поле на чл. 10а
ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта му следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма
характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи
като обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1
и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната
лихва. Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит
дължи само обезщетение в размер на законната лихва, каквато кредиторът има право да
претендира. Процесната клауза, регламентираща такса за извънсъдебно събиране на
вземането, преследва забранена от закона цел – потребителят да заплати още едно
обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна поради противоречието й с
императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението от 29.6.2022 г. на *** за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Б. ИВ. ЦВ. за заплащане на задължения по
договор за заем, както следва: такса за експресно разглеждане на документи в размер на
165,22 лв., неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в
размер на 247,82 лв., такса за извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 105 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3