Определение по дело №2297/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260430
Дата: 28 септември 2020 г.
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20202100502297
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

260430                                                            28.09.2020 г.                                          Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав

На двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :      ВЯРА КАМБУРОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ :   1.ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                                2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело №2297 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

           

          Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР гр.София против решение №260052 от 17.08.2020г. по гр.д.***, с което са уважени предявените от Г.П.П. против Дирекцията обективно съединени осъдителни искове, първият от които е за сумата от 1868,55 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 1.01.2017г. до 31.03.2020г., получено като разлика между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1,143, ведно с акцесорните искове за обезщетение за забавено плащане върху главницата.

          С жалбата е направено искане за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до произнасяне на ВКС по тълкувателно дело №1/2020г., което според въззивника е преюдициално за решението по настоящото дело.

Освен това е направено и искане за спиране на делото поради образувано преюдициално дело С-262/20г. на СЕС, образувано по преюдициално запитване на РС- Луковит.

Въззиваемият е представил отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Противопоставя се на исканията за спиране на делото.

По хода на делото, въззивната инстанция намира следното:

Първото искане за спиране на делото- на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е неоснователно.

Действително, както се сочи в искането на ГД „ПБЗН“ при МВР, пред ВКС е висящо тълкувателно дело №1/2020г. на ОСГК по преюдициалния за делото правен въпрос дали за държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ досежно нощния труд или разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него наредби.

Въпреки това, не са налице предпоставките за спиране на производството по настоящото дело на това основание, тъй като с разрешението, дадено в т.1 от ТР №8/2013 по т.д.№8/2013г. на ОСГТК на ВКС, което е задължително за долустоящите съдилища, се прие, че при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция.

Същевременно, разрешението дадено с Тълкувателно решение №1/9.07.2019г. по ТД №1/2017г. на ВКС не касае тази хипотеза, тъй като разглеждания там казус касае висящо преюдициално дело по друг правен спор между същите страни /т.е. следва да се разреши преюдициален спор за друго право или правоотношение между същите страни/, а не дело по общ правен въпрос, какъвто е този за приложимия закон.

Основателно е второто искане за спиране на производството по делото.

През настоящата инстанция спорните въпроси между страните са свързани с това каква е нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители в системата на МВР и дали тя е същата, каквато е за работниците и служителите по КТ, налице ли е празнота в специалния ЗМВР и издадените въз основа на него наредби от Министъра на вътрешните работи по въпроса за отчитането на положения труд през нощта, която следва да се преодолее със субсидиарно прилагане на правилата на трудовото законодателство и в частност чл.9, ал.2 НСОРЗ за преобразуване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, в резултат на което да се поражда правото на служителя да иска заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд за разликата часове, получени след преобразуване на нощния труд в дневен.

След извършена служебна справка в сайта на Съда на Европейския съюз, съдът констатира, че по гр.д. №606/2019 г. по описа на РС-Луковит (с идентичен на настоящото дело предмет), на основание чл.267 ДФЕС, вр. чл.628 ГПК е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, със следните въпроси:

1/ Ефективната защита по чл.12, б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?

2/ Принципът на равенство, залегнал в чл.20 и чл.31 от ХОПЕС изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?

3/ Ефективното постигане на целта по § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО – да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?

По това преюдициално запитване е образувано Дело С-262/20 на СЕС.

Бургаският окръжен съд намира, че поставените в запитването до СЕС въпроси са от значение за правилното решаване на настоящото дело и са в пряка връзка с предмета на спора, касаещ приложението на материалния закон относно заплащането на допълнително възнаграждение за извънреден труд, за който ищецът твърди, че е получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на положените часове нощен труд в дневен, съобразно твърдяната по-малка продължителност на работното време през нощта.

С оглед горното, съдът намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.633, вр. чл.631, ал.1 ГПК. Съгласно посочените норми, когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре делото пред себе си, тъй като решението на СЕС по запитването е задължително не само за съда, който го е отправил, а за всички съдилища и учреждения в Република България. В този смисъл е практиката на ВКС, изразена в Определение №99/12.03.2020г. по ч.гр.д.№648/2020г. на ІVг.о., Определение №81/17.02.2020г. по ч.т.д.№ 256/2020г. на І т.о., Определение №138/21.0.2019г. по гр.д.№ 631/2019г. на ІV г.о. Ето защо, делото следва да бъде спряно до произнасянето на СЕС по отправеното преюдициално запитване, с цел да се избегне постановяването на решение, което би било в противоречие с правото на ЕС. 

Това налага производството по делото да бъде спряно до произнасянето на Съда на Европейския съюз по Дело С-262/2020, образувано по отправено преюдициално запитване по гр.д.№ 606 по описа за 2019 г. на РС- Луковит.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.229, ал.1, т.7, вр. чл.633, вр. чл.631, ал.1 ГПК  Бургаският окръжен съд

 

                                                          О П Р Е Д Е Л И:

 

СПИРА в.гр.д.№2297 по описа на Бургаския окръжен съд за 2020г. до  произнасянето на Съда на Европейския съюз по Дело С-262/2020, образувано по отправено преюдициално запитване по гр.д.№ 606 по описа за 2019 г. на РС- Луковит.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                    

  2.