Р Е
Ш Е Н
И Е
№530
14.10.2021г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на двадесет и осми
септември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА
ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:………………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Цв.
Димитрова административно дело №495 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдебното
производство
е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.
118, ал.3, вр. ал.
1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Н.С.А. ***,
депозирана през процесуален представител, против Решение № 1012-26-169-4 от
07.05.2021г. на Директора на ТП н НОИ-Хасково, с което е отхвърлено оспорването
на жалбоподателя против Разпореждане № **********/2140-26-277
от 02.04.2021г. на Ръководителя
на“Пенсионно осигуряване“ към ТП на
НОИ-Хасково.
Твърди се, че решението е неправилно, като
противоречащо на материалния закон.
Сочи се, че неправилно е приложено
материалното право относно незачитането
на трудовия стаж за времето от
14.09.1973г. до 01.11.1975г. – 02г.01м. и 18 дни – период на отбиване на военна
служба като действителен стаж. В тази връзка се твърди, че нормата на пар. 1,
ал.1 , т.12 от ДР на КСО нямала
ретроактивно действие и определянето му като такъв следвало да бъде съгласно нормативната уредба
действаща към полагането му.
Излагат се и доводи, че неправилно не е
зачетен трудовият стаж за периода от м.01.1976г. до м.12.1984г. Незаконосъобразно
в обжалваното решение била игнорирана доказателствената стойност на валидно издаден
документ с правно основание чл. 40 от
НПОС – Удостоверение № 46 от 07.04.1992г.
издадено от Кметство с. Пчелари, община
Стамболово. Наличният архив на ТП на НОИ-Хасково бил непълен и не бил критерий
за отмяна на наличното безспорно доказателство.
По
изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя и от негов пълномощник.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ, гр. Хасково, чрез
процесуален представител, в съдебно заседание заема становище за
неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето й. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните
в производството и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 03.12.2020г. жалбоподателят Н.С.А. подал до
Директора на ТП на НОИ-Хасково заявление с вх. № Ц 2113-26-2079/03.12.1920г. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението си,
същия приложил документи удостоверяващи
трудовият му и осигурителен стаж, като декларирал че не съхранява трудовата си
книжка, тъй като е изгубена.
Към преписката било
приложено и Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. №
001/13.01.2021г., съгласно което Н.С.А. и Н. И. А.са имена на едно и също лице.
С
уведомително писмо изх. № Ц5531- 26-670-1 от 25.01.2021г. Началника на сектор“ОА“ при ТП на НОИ-Хасково
уведомил Н.С.А., че не може да издаде
удостоверение за осигурителен стаж образец УП-13 за периода 01.01.1976г. до
31.12.1984г. по данни от документите на ТКЗС с.Пчелари, обл.Хасково. Уведомителното
писмо било връчено на адресата си на 01.04.2021г., съгласно саморъчно
удостовереното от него в разписка от същата дата. Няма данни и не се твърди
същото да е обжалвано, съгласно удостовереното от ответника в писмо вх. № 4387/02.2021г. представено в хода на
съдебното производство, същото е влязло в сила , поради необжалването му в
законоустановения 14-дневен срок.
С разпореждане № **********/2140-26-277
от 02.04.2021г. Ръководителя на „ПО“ при
ТП на НОИ-Хасково отказал да отпусне
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на Н.С.А.. В разпореждането било
отразено, че зачетеният стаж за времето на военна служба от 14.09.1973г. до 01.11.1975г. с
продължителност 02г.01м. и 18 дни не представлява действителен осигурителен стаж по смисъла на
пар. 1, ал1, т.12 от ДР на КСО. Посочено било и че осигурителен стаж към ТКЗС,
с. Пчелари за периода 01.01.1976г. до
31.12.1984г. не е зачетен, поради уведомително писмо № Ц5531-26-670-1 от 25.01.2021г. на
сектор“Осигурителен архив“, с което е
уведомил, че за периода м.01.1976г. –
м.12.1984г. за лицето липсва информация
в документите за осигурителен стаж и доход .
На 09.04.2021г. с жалба вх. № 1012-26-169 Н.С.А.
оспорил така издаденото разпореждане
пред Директора на ТП на НОИ-Хасково.
С Решение № 1012-26-169-4 от 07.05.2021г. Директорът на ТП на НОИ, гр. Хасково приел, че жалбата е неоснователна и я отхвърлил.
Решението било обжалвано на 13.05.2021г. с
жалба подадена чрез административният орган
и заведена с вх. № 1012-26-169-5 от същата дата.
Горната непротиворечива по делото фактическа
обстановка се установява въз основа на документите съдържащи се в
административната преписка и допълнително приетите в хода на съдебното
производство- Удостоверение обр.
УП-30 с № 46 от 07.04.1999г. издадено от
Кметство Пчелари, обл. Хасково и приемо
- предавателни документи от АПК и ТКЗ находящи се в региона на област Хасково.
По искане на оспорващата страна по
делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетели
на Ф. К. С. и М. М. Ю..
Св.Фикрет Сербез е посочил, че с жалбоподателя са били колеги – трактористи
в ТКЗС, с. Пчелари обл. Хасково. Свидетелят управлявал колесен трактор, а
жалбоподателят верижен трактор. Св. Сербез твърди, че е започнал работа в
съответното ТКЗС през 1977г., а жалбоподателят през 1976г., като са работили
заедно до 1984г. Заявява, че не си спомня
жалбоподателят да е напускал, постоянно са били заедно, като са работили
на пълно работно време, а заплатите са изчислявани на норма. На
въпроса дали през процесният период жалбоподателят е изпълнявал длъжността си и в землището на други ТКЗС и АПК, освен в
ТКЗС-Пчелари, свидетелят посочва, че понякога са работили и към с. Силен и околните села.
Св. М. Ю.сочи, че познава жалбоподателя
от 1985г., когато е работил в МТС Царева поляна. Заявява, че през 1985г., 1986г., 1987г.и до 1990г.
жалбоподателят работел в същото МТС Царева поляна.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка,
съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Проверяваното в настоящото производство
решение изхожда от материално и
териториално компетентен орган, съгласно
нормата на чл. 117 ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 б. „ а” от КСО. Досежно потвърденото с оспорения акт
разпореждане, последното също изхожда от
компетентен издател, съобразно
разпоредбите на чл. 98, ал.1, т.1 от КСО- от длъжностно лице на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, гр. Хасково.
Оспореното решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа всички
предвидени, в чл. 59 ал. 2 от АПК, вр. чл. 117 ал. 5 от КСО реквизити, вкл. изрични правни и
фактически основания за постановяването си.
При проведената административна
процедура по издаване на обжалваният акт
не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Такива
не се констатират и в процедурата по издаване на потвърденото с него разпореждане.
По отношение основният спорен по делото
въпрос, а именно съответствието на решението с материалният закон съдът намира
следното:
За да потвърди разпореждането, с което
на оспорващия е отказано отпускане на ЛПОСВ, административният орган е приел,
че към датата на подаване на заявлението
за пенсиониране Наим С.А. не е отговарял
на условията за пенсиониране по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като е имал придобит общ
осигурителен стаж от 10г.11м. и 22 дни,
вместо изискуемите 38г. и 10м., не е
отговарял на условията за пенсиониране по чл. 69б, ал.2 от КСО, тъй като вместо
изискуемите 15г. осигурителен стаж от
втора категория, зачетеният му стаж от тази категория е едва 05г.11м. и 09дни, както и не е отговарял на
условията за пенсиониране по чл. 68,
ал.3 от КСО, тъй като не е притежавал изискуемият действителен
осигурителен стаж от 15г., а действителният му осигурителен стаж е 07г.04м. и
09 дни. Съответно административният орган е приел, че стажът положен на военна
служба за периода от 14.09.1973г. до 01.11.1975г.
не е действителен осигурителен стаж, като непопадащ в приложното поле на
пар.1, ал.1 т.12 от ДР на КСО, а
стажът положен в периода от 01.01.1976г.
до 31.12.1984г. положен в ТКЗС Пчелари, съобразно удостовереното в
Удостоверение № 46/1999г. на Кметство Пчелари не може да бъде зачетен, но част от този период, а именно времето от
м.01.1981г. до м.12.1982г. е зачетено за втора категория труд, с оглед установеното, че жалбоподателят фигурира за този период в
разплащателните ведомости на друг осигурител, а именно - „Прогрес“ЕООД, с.
Долни Главанак(с предишни
наименования на осигурителя МТС с. Долни Главанак и ДФ“Прогрес“ с. Долни
Главанак) .
Съответно
спорните по делото въпроси се заключават в това, дали стажът на военна служба за периода 14.09.1973г. до
01.11.1975г. – общо 2г.,01м. и 18дни, следва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж на оспорващият
и дали стажът удостоверен в издаденото
УП-30 № 46/07.04.1999г.от Кметство
Пчелари за периода 01.01.1976г. до 31.12.1984г., следва да бъде зачетен за осигурителен стаж .
Настоящият
съдебен състав споделя съображенията на жалбоподателя че, стажът положен
в периода от 14.09.1973г. до 01.11.1975г.
следва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж.
От приетата,
без оспорване от страните по делото, като писмено доказателство, военна книжка
на жалбоподателя е видно, че през този период същия е бил
на редовна военна служба(понастоящем наборна служба). Същият факт се установява
и от Наличното по делото удостоверение
издадено от Командира на поделение 2756 гр.Ивайловград. Това обстоятелство не е спорно по делото, като
е възприето и от административният орган в издаденият административен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал.7 КСО, за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба, а според чл. 44 НПОС за осигурителен стаж от трета
категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
военна служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство,
независимо кога са положени. Според чл.81 от Правилника за прилагане
на закона за пенсиите(отм.), която
норма е и относимата към периода на полагане военната служба от оспорващия, изслужената редовна военна служба , се зачита
за трудов стаж от III категория. Отделно
от това разпоредбата на чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна
република България(отм.) изрично признава на служещите редовната военна служба
във въоръжените сили от войнишкия състав за действителна военна служба.
Специалната разпоредба на чл. 9, ал. 7 КСО изисква внасяне на осигурителни
вноски само за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет, а не и
лицето да е било задължително осигурено и за посочените в § 1, ал. 1, т. 12 от
ДР на КСО и други осигурителни рискове.
Следователно, след като стажът на редовна военна
служба положен от жалбоподателя за процесният период, се зачита за трудов такъв
съгласно действащите към този период
разпоредби, положен е след навършването
на пълнолетие от негова страна 14.09.1973г. до 01.11.1975г.при
действието на нормата на чл. 81 от ППЗП/отм/, то с оглед разпоредбата на § 9, ал.1 КСО, същият
следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на пар.1,т.12 от ПЗР на КСО. При
наличие на изрична нормативна уредба на цитирания осигурителен стаж, то липсва
правно основание да се приеме, че този
стаж не е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
В тази насока е и константната практика на Върховният административен съд, според
която понятието действителна военна служба и понятието действителен
осигурителен стаж не са идентични, но за
наборната военната служба е неприложимо разграничението за действителен и
недействителен осигурителен стаж, а следва да бъде зачетена само като
действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, т.12 ДР на КСО във връзка с
чл. 68, ал. 3 КСО.
В този смисъл Решение № 12404 от 07.10.2020г. по адм.
дело № 6255/2020г., решение № 11681 от 03.10.2018г. по адм.дело№10591/2017г., решение № 15446 от
11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о., решение на ВАС № 15446/11.12.2018 г. по адм.
д. № 6749/2018 г; решение на ВАС № 6234/24.04.2019 г. по адм. д. № 1300/2019 г.,
Решение №
12553/19.10.2017г. по адм. дело № 8645/2016г. на ВАС, Решение № 7647/16.06.2017г. по адм. дело
№ 4023/2017г. на ВАС, Решение №
9471/17.07.2017г. по адм. дело № 7470/2016г. на ВАС и мн. др.
Съответно, като е отказал да зачете този стаж за
действителен осигурителен такъв,
административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона.
По отношение вторият спорен по делото въпрос, а именно дали следва да се признае за осигурителен стаж обективирания в УП-30 № 46/1999г. на Кметство Пчелари, е необходимо да се посочи следното:
Съгласно параграф § 9, ал. 1 на Преходните и заключителните разпоредби на
КСО времето, което се зачита за трудов стаж, положен до 31.12.1999г, се
признава за осигурителен стаж по КСО. По този начин се запазва заварения трудов
стаж, КСО го възприема като осигурителен и не се допуска преоценката и
дисквалифицирането му. Този подход създава стабилност в правно положение на
осигурените лица.
В относимия период 01.01.1973г.
– 31.12.1984г. е действал Правилника за прилагане
на Закона за пенсиите /ППЗП - отм./, който предвижда в чл. 101, ал. 1, че
трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски
ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие,
учреждение или организация; в ал. 2 е предвидено, че документът се издава въз
основа на изплащателните ведомости или партидни книги, като в б. б. „а” – „в” е
регламентирано съдържанието на документа. В чл. 101, ал. 3 ППЗП /отм./ е
регламентирано как се удостоверява трудов стаж и трудово възнаграждение в
случаите, когато изплащателните ведомости или партидните книги липсват, а в ал.
4 – когато няма данни за получаваното възнаграждение. В сега действащата
нормативна уредба разпоредби с подобно съдържание се съдържат в цитирания по
горе чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. От анализа на
горецитираните разпоредби е видно, че
първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж
на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни
книжки, респ. и документите по образец предвидени в чл.101 от ППЗП(отм.), и чл. 40, ал.1 от НПОС са
вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните
ведомости, а ако те липсват в други първични документи, щом те съдържат достатъчно
данни, че трудовият стаж е действително положен и каква е неговата
продължителност.
В хода на административното производство трудова книжка не е представена от жалбоподателя, като същият е декларирал в подаденото от него заявление за отпускане на ЛПОСВ, че същата е изгубена.
При липсата на трудовата книжка, за установяване на осигурителния стаж на
оспорващия следва да се ползва алтернативните предвидени в чл. 40, ал.1 от
НПОС, респ. чл. 101 от ППЗП/отм./ начини –
т.е. следва да е налице документ издаден от осигурителя по утвърден
образец, който както вече се посочи се издава въз основа на изплащателните
ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
По делото е представено удостоверение
обр.УП -30, № 46
от 07.04.1999г. издадено от Кметство Пчелари, в което е удостоверено, че
за процесният период жалбоподателят е
работил като механизатор(тракторист) от 2-ра категория труд. В удостоверението е посочено, че се издава на
основание чл.101 от ППЗП и Инструкцията за реда и начина на издаване на
документи за трудов стаж .
Съгласно чл.1 от посочената инструкция №
2492 за реда и начина за издаване на документи за труд стаж издадена от
министерство на финансите, комитета по труда и работната заплата и ЦС на
профсъюзите, в сила от 29.12.1967г., трудовият стаж се установява с осигурителни,
трудови и занаятчийско ученически книжки, с удостоверения образец - 30 и УП - 72,
със справки, както и с документи предвидени по международни спогодби. В инструкцията е посочено, че удостоверения и справки за трудов стаж се издават
въз основа на раздавателни ведомости, списъци, партидни книги и други финансово
– счетоводни отчетни документи, по които е извършвано изплащането на трудовото
възнаграждение, или въз основа на документите в картотеките на осигурените, по които е извършвано общественото
осигуряване. При липса на първична финансово - счетоводна
отчетна документация учрежденията, предприятията и организациите, в които е
придобит трудовият стаж, или техните правоприемници, както и държавните архиви,
по изключение могат да издават удостоверения УП-30 за трудов стаж на работници и
служители по реда определен в пар.101,
ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, като предприятията и организациите са длъжни да издават по този ред удостоверения
за трудов стаж въз основа на автентични документи, щом те съдържат достатъчно
данни, че трудовият стаж е действително положен, а така също и за неговата
продължителност, като заповеди или протоколи за назначаване, уволняване,
класиране, разрешаване на отпуск и др. Изрично
в инструкцията в т. 4, абзац 3-ти и т.8
са посочени реквизитите, които следва да имат така издаваните
удостоверения УП-30, като е предвидено, че в удостоверенията за стаж издавани
на основание пар.101, ал.3 от ППЗП, задължително се отбелязва липсата на
първичните изплащателни ведомости и причините за това, основанието за издаване
на удостоверенията и всички документи
въз основа на които те са съставени, като същите следва да са подписани от ръководителя и отговорният счетоводител и да
са подпечатани с печата на учреждението, предприятието или организацията. С оглед тази приложима уредба, видно е че за да се издаде
удостоверение образец № УП – 30, следва
да е налице липса на изплащателни документи, да са налице други първични документи
удостоверяващи, че стажа действително е
положен и каква е неговата продължителност - удостоверения, заповеди или
протоколи за назначаване и уволняване, за класиране, за разрешаване на отпуск и
други автентични документи, издадени по време на полагане на трудовия стаж.
Същевременно, за да се приеме че е налице редовно издадено от външна страна удостоверение обр. № УП-30, същото следва да
отговаря на определени изисквания за реквизити и съдържание. В случая, така
издаденото удостоверение УП-30 № 46/1999г. не отговаря на изискванията за съдържание, тъй
като не е налице отбелязване на липсата на първичните изплащателни ведомости и
причините за това, основанието за издаване на удостоверенията и всички документи въз основа на които те са
съставени. Освен това удостоверението не е оформено съобразно
изискванията на т.8 от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на
документи за трудов стаж (обн. ДВ бр. 20 от 12.03.1968 г., изм. и доп. – ДВ,
бр.48 от 1975), тъй като липсва подпис
на главния счетоводител. Следователно удостоверението е издадено в
нарушение на нормативните изисквания. С материална доказателствена сила се
ползват само документите посочени в чл.
179, ал.1 от ГПК, приложим в настоящото производство на основание чл.144 от АПК, а именно издадените от длъжностно лице, в кръга на службата му, по
установените форма и ред. В случая процесното удостоверение не е съставено по
установената форма и следователно същото не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила касателно удостоверените в него факти.
Доказателствената сила на посоченото УП-30
се явява дискредитирана и от удостовереното в съставения Констативен Протокол №
КВ-5-26-00916324 от 29.04.2021г. на контролни органи при ТП на НОИ-Хасково във
връзка с проверка осъществена по реда на чл. 108, ал.1, т.1 от КСО, който също
представлява официален удостоверителен документ. Видно е от същия протокол, че
при проверка на разплащателните документи на
ТКЗС и АПК от района на област
Хасково и конкретно с. Пчелари името на жалбоподателя не фигурира в предадените в осигурителният архив на ТП на
НОИ - документи на тези осигурители, относими за процесния период. Същевременно
установено е че имената на оспорващия фигурират единствено в документите
предадени на съхранение в осигурителният архив на ТП на НОИ-Хасково от осигурителя“Прогрес“ЕООД(с предишни наименования МТС с. Долни
Главанак и ДФ“Прогрес“, с. Долни Главанак)
за периода м.01.1981г. до м. 12.1981г. и за периода от м.01.1982г. до
м.12.1982г., с отработени съответно 303
дни и 307 дни. Поради която причина и за съответния период от страна на ТП на
НОИ-Хасково е издадено Удостоверение УП-13 с
№ 5506-26-393-1 от 30.09.2013г., и този стаж е бил признат за
осигурителен от административният орган в оспореното решение. Т.е. установява се че оспорващия за част от удостоверения
период в процесното удостоверение обр. №
УП-30 в действителност е работил при друг осигурител, което е още едно
основание съдът да не кредитира с вяра удостовереното в УП-30 № 46 от
07.04.1999г. на Кметство Пчелари .
Следователно, след като по делото не се
установява наличие на първични документи – разплащателни ведомости или други
документи удостоверяващи,
че стажа действително е положен и каква е неговата продължителност,
оспорващия не представя трудовата
книжка, както и УП-30 е с оборена доказателствена сила, а удостоверените в него
факти частично се опровергават от събрания доказателствен материал, то правилно административният орган не е зачел за осигурителен стаж на жалбоподателя и то такъв от втора
категория труд времето от 01.01.1976г.
до м.01.1981г. и от
м.01.1983г. до 31.12.1084г., за което последният е твърдял, че е работил като
тракторист в ТКЗС – Пчелари. Единственото друго доказателство, което оспорващия
ангажира за тези си твърдения са свидетелските показания на св. Сербез и св.
Юмер, който са допуснати от съда за
установяване на условията на труд и на заеманата длъжност, в контекста на
трудовите функции, както и мястото и естеството на изпълняваната работа, при
наличие на представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя(осигурителя), съобразно и практиката на ВАС по
приложението на чл. 104, ал.10 от КСО.
В тази връзка е
необходимо да се посочи, че свидетелските показания на св. Юмер са изцяло неотносими към предмета на
доказване, доколкото същия е заявил че познава жалбоподателя от 1985г. и са
работили до 1990г., а това е период, който попада извън обхвата спорния по
делото. Същевременно показанията на св.
Сербез съдът не кредитира с необходимото
доверие – същите частично се опровергават
от цитирания Констативен протокол № КВ-5-26-00916324 от
29.04.2021г. на контролни органи при ТП на НОИ-Хасково за периода 01.1981г.-м.12.1982г.-
доколкото не е възможно по едно и също време жалбоподателят да е работил на
пълно работно време при двама осигурители, а освен същите са и вътрешно
противоречиви, доколкото от една страна свидетелят твърди, че за периода
1977-1984г. заедно с жалбоподателя са работили в ТКЗС-с.Пчелари на пълно работно време, а същевременно
заявява, че през същия период са работили
и в землищата на други ТКЗС и околни села.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че въпреки признаването зна действителен
осигурителен стаж на жалбоподателя за периода на редовна(наборна) служба за
времето от 14.09.1973г. до 01.11.1975г.
в размер на 02г.0м. и 18дни , то последния няма право на пенсия при условията на чл. 68, ал.1 ал.2 и ал.3 от КСО и чл.69б, ал. 2 от КСО, тъй като макар
към датата на подаване на заявлението си за пенсиониране да има навършена
изискуемата възраст, то няма
осигурителен стаж от втора категория труд от 15г., няма действителен осигурителен
стаж от 15г, както и общ осигурителен
стаж от 38г. и 10м. Визираният в посочените норми праг на необходимия за
пенсиониране осигурителен стаж, жалбоподателят не би достигнал дори да би могло
да се уважи претенцията му действително отработеното време за периода
01.05.1971г.-31.07.1971г. да бъде зачетено за
два календарни месеца, вместо за 1 м. и 16 дни. Извода си в тази насока органът е градил въз
основа на Удостоверение обр. УП-13 от 26.11.2020г.,
което е прието като писмено доказателство по делото и в което трудовият стаж на жалбоподателя
изрично е посочен. Удостоверението е годен официален документ, издаден по
установения ред и форма и се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила, като същата не е била оборена от
жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК и такова оспорване не е било сторено
пред съда. Само за пълнота следва да се
посочи, че това възражение е сторено за първи път едва в хода на съдебното
производство и то в хода по същество, а освен това същото с оглед
удостовереното в цитираното
удостоверение от 26.11.2020г. е в противоречие на възприетото в чл. 38,
ал.10 от НПОС.
Ето защо обжалваното решение на административният
орган е правилно като краен резултат, а жалбата срещу него неоснователна.
Предвид изхода
на делото, основателна се явява само претенцията на ответника за присъждане на разноски представляващи юрисконсулско възнаграждение и
такова следва да бъде присъдено в минимален размер от 100.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Н.С.А. ***, против Решение № 1012-26-169-4 от
07.05.2021г. на Директора на ТП н НОИ-Хасково, с което е отхвърлено оспорването
на жалбоподателя против Разпореждане №**********/2140-26-277 от 02.04.2021г. на
Ръководителя на“Пенсионно осигуряване“
към ТП на НОИ-Хасково.
ОСЪЖДА
Н.С.А., с ЕГН ********** *** да заплати
на ТП на НОИ- Хасково разноски по делото
в размер на 100.00 лева представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия: