РЕШЕНИЕ
гр.София,……………2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Г.Владова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 7067 по описа за 2017 год. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са от двама ищци Д.Г.С. и Г.П.Б. с обща
искова молба против П.НА Р.Б.искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищците твърдят, че срещу тях било повдигнато
обвинение за извършено умишлено престъпление по чл.321, ал. 3,
предложение последно, т. 2, вр. ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 1,
б."а" и т. 20 от НК и по чл.195, ал. 1, т. 4, предложения първо и
второ, т. 9, предложение второ, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл.
23, ал.1 от НК. Производството по делото приключило с
оправдателна присъда № 23/17.09.2013г.по НОХД № 113/2012г. на СпНС, но Специализираната прокуратура подала протест срещу присъдата. Апелативният специализиран
наказателен съд с решение № 18/11.04.2014г. по ВНОХД № 363/2013г. потвърдил
оправдателната присъда, но прокурор при Апелативна специализирана прокуратура
отново протестирал решението, което било потвърдено с решение №
323/26.09.2014г. по н.д. № 952/2014г. на ВКС, първо наказателно отделение. През време на наказателното производство спрямо ищиците първоначално били взети мерки за
неотклонение „ задържане под стража“: по отношение на Г.Б. за три месеца през периода
20.08.2010г.-16.11.2010г., а по отношение на Д.С. за
почти шест месеца през периода 20.08.2010г.-08.02.2011г. Впоследствие мерките
за неотклонение били променени в „домашен арест“ за периода
17.11.2010г.-11.05.2012г. за ищеца Г.Б. и през периода 09.02.011г.-22.03.2012г.
за ищеца Д.С., след което по отношение на двамата били определени парични
гаранции в размер на по 1 000 лв. Ищците претърпели неимуществени вреди през
периода на наказателното производство – преживели стрес, чувствали се унизени,
притеснявали се за своето бъдеще и за семействата си, обездвижили се в ареста и
получили сериозни здравословни проблеми. Д.С. преминал на инсулиново лечение на
диабет и получил високо кръвно налягане, висок холестерол и проблеми със
сърцето, поради което бил лекуван в МБАЛ – Бургас, а Г.Б. получил липом и бил
лекуван по оперативен път, получил и болки в кръста от неудобните нарове в
ареста, прекарал дни наред в непоносими болки, без да бъде лекуван, получил
само обезболяващи инжекции. Впоследствие той също бил лекуван в болница, където
прекарал 10 дни с белезници на краката и
закопчан за леглото. Двамата ищци били
дисциплинарно уволнени, заради воденото наказателно производство. Останали без
работа, без средства, унизени и изолирани от обичайното си работно ежедневие.
Ищецът Г.Б. бил без работа повече от 1 г. и 8 месеца през перида 19.11.2010г. до 27.07.2012г. Д.С.
останал без работа през периода 17.11.2010г до 16.07.2012г. Семействата и на двамата
изпитвали сериозни финансови затруднения, а били принудени да правят и допълнитени
разходи за заплащане на адвокатски възнаграждения и за
чести пътувания до София. Д.С. продал двете си коли и бижутата на съпугата си,
за да покрива разходите, но независимо от това, не успял да погаси своевременно
вноските по кредитите си, поради което те били обявени за предсрочно изискуеми.
Г.Б. също се притеснявал за издръжката на семейството си, жена му останала без работа, тъстовете му
продали апаратамента си, за да помогнат
на семейството му. Б. преустановил плащанията по кредита си, срещу него било
образувано изпълнително дело, по което допълнително бил натоварен с нови
разноски, продал автомобила си и наследствени земи, за да покрие разходите и да издържа семейството си. Незаконното
обвинение накърнило професионалния авторитет на ищците. Те станали обект на
подгравки и неуважително отношение от страна на колеги, познати, от страна на лица
от престъпния контингент и дори от Министъра на вътрешните работи. Наказателното
производство срещу тях се отразило и на членовете на семействата им, които
присъствали на претърсванията и изземванията. Децата им били принудени да
търпят подигравки от своите съученици и били силно травмирани да видят
родителите си с белезници. Обтегнали се отношенията със съпругите им.
Възрастните им родители изпитвали срам и
се притеснявали за тях. Майката на Д.С. мислела да се обеси, а малолетната му дъщеря
имала тежки психически пролеми, лежала в психиатрична клиника и досега
продължавала да е на медикаменти. Психически проблеми имала и съпругата на Г.Б.,
която била лекувана медикаментозно и често посещавала психолог. Обвинението срещу
ищците било тиражирано в медиите и процесът станал достояние на цялата
общественост. Ищците били предадени и на Комисията за установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност. Понастоящем негативните последици не били
отшумели. Двамата все още не били възстановили авторитета си и все още били
емоционално неспокойни, продължавали да сънуват кошмари. Считат, че
справедливото обезщетение за неимуществени вреди за всеки от тях възлиза на по
120 000 лв. Твърдят, че претърпели и имуществени вреди, изразили се в разходи
за адвокатски възнаграждения за защита по наказателното производство. Д.С. направил
разходи в размер на 450 лв., а Г.Б. в размер на 12 600 лв. Поради изложените
доводи, молят съда да осъди ответника да заплати на всеки от тях обезщетение за
неимуществени вреди в размер на по 120 000 лв., обезщетение за имуществени
вреди на Д.С. в размер на 450 лв. и обезщетение за имуществени вреди на Г.Б. в
размер на 12 600 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.09.2014г. до
окончателното изплащане./молба от 27.02.2018г. и частично прекратяване на
производството с определение от 06.06.2018г./. Претендират разноски.
Ответникът оспорва
иска, като прави следните възажения: твърди, че липсвали доказателства ищците да са претърпели неимуществени вреди,
които да са в причинно-следствена връзка с обвинението; по отношение на описаните в ИМ неимуществени
вреди от незаконно уволнение – поддържа становището, че Прокуратурата на Република
Бълария не била пасивно легитимирана да отговаря по такъв иск, нито гражданските съдилища били компетенти да се
произнасят по него; по отношение на останалите описани в ИМ неимуществени вреди
също поддържа становището, че не са доказани, нито се намират в
причинно-следствена връзка с незаконното обвинение; оспорва размера на
исковете; оспорва предявените искове за имуществени вреди; в случай, че съдът
приеме, че иска за имуществени вреди, предявен от Г.Б., е доказан по основание,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено на
адв. Я.Н.и на адвокатско дружество „Д.А.иС.“.
Оспорва претенцията за законна лихва, като погасена по давност за периода
20.08.2010г. - 07.06.2014г., и неоснователна за периода от 07.06.2014г. до
датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 26.09.2014г.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди:
За да бъдат уважени предявените искове трябва да бъдат ангажирани
доказателства за следните юридически факти: 1/срещу ищците да е повдигнато
обвинение за извършено престъпление;
2/ищците да са оправдани по повдигнатото обвинение; 3/да са настъпили
неимуществени вреди за тях; 4/да е доказана причинно-следствена връзка между
незаконното обвинение и вредите; 5/да е установен размерът на дължимото
обезщетение.
Видно от присъда №23/17.09.2013г.по НОХД № 113/2012г. на СпНС, подсъдимите
Д.Г.С. и Г.П.Б. са
признати за невиновни в това, че през периода от 01.01.2009г. до 20.08.2010г. в гр.Бургас и
област Бургас, като длъжностни лица от състава на Министерство на вътрешните
работи - държавни служители, съответно на длъжност „младши полицейски
инспектор" в „Териториална полиция" към Група „Охранителна полиция"
при Четвърто районно управление към ОД на МВР-Бургас, и на длъжност „Полицейски
инспектор пета степен" в „Териториална полиция" към Група
„Охранителна полиция" при Четвърто районно управление на Полицията -
Бургас към ОД на МВР-Бургас, са участвали
в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, образувана и
ръководена от П.М.М.и В.Б.А., създадена с цел да върши съгласувано в страната
престъпления по чл. 195 от НК, а именно - кражби на горива от системата
(продуктопровода) на „Лукойл Нефтохим - Бургас" АД, като престъпната група
е съставена от общо 12 лица, с развита йерархична структура – престъпление по
чл. 321, ал. 3, предложение последно, т. 2, вр. ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 93, т.
1, б."а" и т. 20 от НК и ги е оправдал по повдигнатото обвинение.
Със същата присъда съдът ги е признал за
невиновни в това, че през нощта на 19.08.2010 година срещу 20.08.2010 г. от
продуктопровода на „Лукойл Нефтохим - Бургас" АД към Нефтен терминал
„Росенец", находящ се в района на парк „Росенец", Област Бургас, като
длъжностни лица от състава на Министерството на вътрешните работи, възползвайки
се от служебното си положение - ползване по график на служебен автомобил на МВР
с регистрационен номер А 78 93 ВК, използван от служителите на Четвърто районно
управление на Полицията - град Бургас, като помагачи, в съучастие с 12 лица, действайки
по поръчение и в изпълнение на решение на организираната престъпна група, са
отнели чужди движими вещи - 3560 килограма бензин А 92 Н на стойност 3 613,40
лева от владението на Изпълнителния директор на „Лукойл Нефтохим Бургас"
АД, собственост на „Лукойл Нефтохим Бургас" АД, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да го присвоят, като умишлено са улеснили извършването
на престъплението - оказали са съдействие на посочените съучастници в престъплението
(извършители и помагачи) за отстраняването на спънки, като са извършили
визуално наблюдение, обход с посочения служебен автомобил и охрана в района на парк
„Росенец" за появата на трети лица, поддържали са телефонна връзка с
посочените съучастници в престъплението с цел уведомяването им за появата на
трети лица или други спънки, посредством мобилни телефонни апарати, използвани
със СИМ – карти, като за извършването на кражбата са използвани моторно
превозно средство и технически средства – спирателни кранове и манометър,
монтирани на продуктопровода на „Лукойл Нефтохим – Бургас" АД, клещи и
лопати – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложения първо и второ, т. 9,
предложение второ, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 23, ал.1 от НК
и ги е оправдал по повдигнатото обвинение.
Присъдата е влязла в сила на 26.09.2014 г., след
като е била протестирана от Специализираната прокуратура и е потвърдена с
решение № 18/11.04.2014г. по ВНОХД № 363/2013г. на Апелативен специализиран
наказателен съд, като срещу решението на апелативния съд е подаден протест от
прокурор при Апелативна специализирана прокуратура. При касационното
разглеждане обжалваният съдебен акт е потвърден с решение № 323/26.09.2014г. по
н.д. № 952/2014г. на ВКС, първо наказателно отделение.
От представените по делото преписи от документи
по ДП № 101/2009г. на ОСлО при ОП –
Бургас, ДП № 667/2009г. по описа на ОП-Бургас, ВНОХД № 363/2013г. на Апелативен специализиран
наказателен съд, н.д. № 952/2014г. на ВКС се установява, че наказателното
производство срещу ищците е започнала на 21.08.2010 г., когато са привлечени
като обвиняеми за извършено престъпление по чл.321, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.93, т.20 от НК, и е приключило на 26.09.2014г., когато оправдателната
присъда е влязла в сила.
През периода от 21.08.2010г. до 07.02.2011г. на ищеца Д.С. е наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“, през периода 07.02.2011г. – 22.03.2012г. –
„домашен арест“, а от 22.03.2012г. мярката за неотклонение е променена на „парична
гаранция“ от 1 000 лв./постановление за привличане като обвиняем от 21.08.2010г., определение от
22.08.2010г. по нчд № 958/2010г. на ОС-Бургас, определение от 07.02.2011г. по
ВДЧН № 17/2011г. на АС-Бургас, определение №40/31.01.2011г. по ДЧНД №
1744/2010г. на ОС.Бургас, определение от 07.02.2011г. по ВДЧН № 917/2011г. на
АС-Бургас, определение от 22.03.2012г. по ВНЧД № 36/2012г. на АСпНС/
През периода
от 21.08.2010г. до 16.11.2010г. на
ищеца Г.Б. е определена мярка за неотклонение “задържане под стража“, през
периода 16.11.2010г. – 11.05.2012 г. – „домашен арест“, а от 11.05.2012 г.
мярката за неотклонение е променена на „парична гаранция“ от 1 000 лв./постановление
за привличане като обвиняем от
21.08.2010г., определение от 22.08.2010г. по нчд № 958/2010г. на ОС-Бургас,
определение от 31.08.2010г. по ВЧНД № 206/2010г. на АС-Бургас, определение от
16.11.2010г. по НЧД № 1492/2010г. на ОС-Бургас, определение от 11.05.2012г. по
ВНЧД № 66/2012г. на АСпНС/.
Видно от заповед № З-4135/17.11.2010г. ищецът Д.С.
е дисциплинарно уволнен, като от мотивите към нея става ясно, че наказващият
орган се е позовал на постановление от 21.08.2010г. на ОС – Бургас, с което
ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление. Липсват доказателства за датата на връчване
на заповедта. С решение № 70/04.07.2012г. по С-133/2011г. на ВАС заповедта за
дисциплинарно уволнение е отменена./л.181/
Видно от кадровата справка на Г.Б. срещу него
също е издадена заповед за дисциплинарно уволнение № К – 433/19.01.2011г.,
която е отменена с влязло в сила решение № 78/16.072012г. по С- 45/2012г. на
ВАС/л.213/.
От представените по делото изпълнителни листове от
03.06.2011г. по чгд № 5001/2011г. на РС – Бургас и от 04.01.2011г. по чгд №
7941/2011г. на РС - Бургас се установява, че ищецът Д.С. не е успял да погасява
в срок своите кредити, като са присъдени лихви от 05.09.2010г. и от 01.02.2011г.,
т.е към посочените дати е изпаднал в забава./ л.193, 194/.
Представен е ИЛ от 13.02.2012г. по чгрд. №
1125/212г. на РС-Бургас, от който се установява, че ищецът Г.Б. също не е успял
своевременно да заплаща задълженията си по договор за кредит, като са начислени
лихви, считано от 05.05.2011г., т.е към тази дата е изпаднал в забава./ л.223/.
Представени са договори от 26.04.2011г. и
11.10.2012г. за продажба на МПС от ищеца С. и от 17.01.2011г. за продажба на
МПС от ищеца Б../л.189, 190, 225/.
Представени са доказателства за медийни
публикации от 20.08.2010 г., както и за периода 23.08.2010г.-07.02.2012г., в
които е отразено задържането на ищците,
вземането на мерки за неотклонение спрямо тях и е описано от фактическа
страна престъплението, в което са обвинени.
От заключението на вещото лице – съдебен лекар,
което съдът приема, се установяват уврежданията и заболяванията, които е имал ищецът
Б. преди да бъде задържан на 21.08.2010 г. Сред тях е и констатирано на 22.07.2006
г. компресионно (с клиновидна форма) счупване на тялото на първи
поясен прешлен, по повод на което е поставена имобилизация с лумбостат за 3
месеца и в последствие редовно е проследяван, като му е поставена диагноза:“Състояние
след счупване на тялото на първи поясен прешлен“. На 14.10.2008 г. на
ищеца е поставена диагноза: “Лумбална спондилоза (дегенеративно
заболяване на гръбначния стълб, свързано с изтъняване и изместване на
междупрешленните дискове, както и със загуба на еластичните свойства на
халиановия хрущял и образуване на костни израстъци във вид на шипове
(остеофити), като компенсация на разрушения хрущял и вследствие натоварване в
края на прешлените) с радикулопатия (увреждане на нервни коренчета
излизащи от гръбначния стълб, най-често поради дегенеративни промени на
прешлените и междупрешленните дискове като: дискови хернии, спондилозни промени
с остеофитоза, спондилолистеза, луксации на интер- вертебралните
стави и др.). При извършения на 14.10.2008
г. преглед състоянието на пациента е
отдадено именно на последици от предходното счупване на гръбначен прешлен Л1. На
25.01.2010г. е издаден болничен лист за временна нетрудоспособност с
диагноза “Уточнена хернизация на междупрешленен диск“. След задържането на
ищеца на 05.11.2010г. е поставена диагноза: „Друг тип уточнена
хернизация на междупрешленен диск“, като са установени данни за радикулит с
притискане на коренчета и плексуси при болести на междупрешленните дискове. На
10.11.2010 г. е установен тежък вертебрален, порожителен с.м. Ласег /+/ на
45 гр. вляво и на 15 гр. в дясно, болезнени и ограничени движения на дясно
стъпало“. Състоянието е преценено, като
обострен радикулит и тежък ветребрален синдром, които не се
повлияват от приложеното консервативно лечение и е препоръчано специализирано
лечение и диагностика с евентуално оперативно лечение. На 12.11.2010 г. Б.
е постъпил за лечение в МБАЛ - Бургас, Неврохирургично отделение, където след
преглед и изследвания е поставена диагноза: „Статус пост фрактура
корпорис ВЛ1 (състояние след счупване на първи поясен прешлен). Херния дискалис
Л2-ЛЗ (дискова херния между втори и трети поясни прешлени). Радикулитис
травматика (травматичен радикулит)“. Като минали заболявания са посочени:“Фрактура
ВЛ1. Дискогенен радикулит“. Според експерта, след постъпването на ищеца Б.
в ареста е регистрирано единствено обостряне на симптоматика,
свързана с болест на междупрешленните дискове. Това заболяване
радикулит не може да се свърже с преживян стрес, от каквото и да било естество.
Най-честата причина за компресия на нервните коренчета с развитие на
радикулопатия са дисковите хернии. Появата им е свързана дегенеративни промени,
засягащи интервертебралните дискове и лигаменти. С напредване на възрастта, при
тежки физически натоварвания и генетична предиспозиция, е неминуемо да настъпят
дегенеративни промени на дисковете, нарушена е тяхната васкуларизация и се
развива дехидратация на диска и фиброзни промени. В конкретния случай е
установена предходна травма, която е довела до заболяването. То е с хроничен,
рецидивиращ характер, като има различни степени и етапи в развитието си. Обострянето
му може да се предизвика от натоварване, от неблагоприятни
санитарно-битови или климатични условия и в този аспект не е
изключено да е настъпило обостряне във връзка с условията, при които е бил
настанен Б. в ареста. Такова обостряне на заболяването обаче при ищеца
е регистрирано и извън условията на ареста, за което са представени медицински
документи от 14.10.2008 г. и от
25.01.2010 г.
От заключението на вещото лице – ендокринолог,
което съдът приема, се установява, че Д.С. страда от захарен диабет тип 2 от
2008 г. През периода 06.12.2010г. - 13.12.2010г. е лекуван в МБАЛ – Бургас. В
епикризата от болницата е посочено и придружаващо заболяване „артериална
хипертония“. За периода 2010-2014г.
хипертонията е довела до хипертонично сърце, при съпътстващ захарен диабет на
инсулинолечение и придружаваща ИБС. В рамките на тези две диагнози – „хипертония“
и „диабет“ вещото лице е приело, че при ищеца е налице т.нар „метаболитен
синдром“, който е причина за заболявания като захарен диабет, артериална
хипертония, дислепимдемия и стеатозис хепатис. Метаболитният синдром, според експерта, е генетично обусловен, но стресът
би могъл да повлияе на заболяванията, тъй като при стрес се отделя хормона
„адреналин“, който може допълнително да повиши кръвната захар и да доведе до
покачване на кръвното налягане.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че когато стресът е хроничен, продължителен във
времето, той се отразява на заболяванията „диабет“ и „хипертония“. При
ищеца диабетът е унаследен – има множество фактори, около 7-8 фактора, които са
генетично предопределени – наднормено тегло, висок холестерол, триглецириди,
кръвна захар, отлагане на мазнини в черния дроб, но продължителният стрес, чрез
повишено отделяне на хормона „адреналин“, също може да повлияе на посочените
заболявания.
От показанията на св.П. – съученик на ищеца С. и
съсед на ищеца Б., се установява, че има непосредствени впечатления как наказателното
производство срещу двамата се е отразило на техния живот. Ищците работели в
полицита, когато били обвинени за кражба на горива. Двамата около 3 - 4 месеца
останали в ареста. Докато били в ареста, здравословното им състояние се влошило
и двамата влезли в болница за лечение. Докато изтърпявали мерки за неотклонение
„домашен арест“, изнемогвали финансово, нямали пари, продали каквото имат,
продали и колите си. От банките също им се обаждали да плащат, а те не можели
да платят дори разходите си за ток. Синът на Д.С. бил малък, но отишъл да
работи – носел вар, за да могат да се издържат. Техни приятели им помагали. Дъщерята
на Д. получила някакъв стрес и той се притеснявал и за нея. Свидетелят посещавал ищците в домовете им. Те му споделяли,
че в ареста били с престъпници, които били задържали. В ареста ги третирали
като престъпници, не им позволили телефонни обаждания, нито да се видят с децата
си. Ищците разказали на свидетеля, че съученици на техните деца им се
подигравали. Когато се върнали на работа, им било трудно да са заедно с колегите
си, които преди това ги били набедили за престъпници, по друг начин вече
гледали на тях, не можели да работят заедно.
Колегите им ги мислели за престъпници, странели от тях. Г.Б. продължавал да
работи в полицията, а Д. С. започнал
работа като шофьор в една бургаска фирма. По медиите постоянно ги давали, показвали
ги с белезниците, хората ги мислели за най-големите престъпници, заради
репортажите по телевизията и публикациите в пресата.
В своите показания св.Б. – съпруга на ищеца Б.,
заявява, че ищците преживели стрес при задържането им на летището. Когато ги
затворили в ареста, започнали големите мъки. Свидетелката изгубила работата си –
имала частен магазин, но трябвало да го затвори, защото нямало кой да гледа
децата, майка й и баща й ги издържали година и половина. Състоянието на мъжа й се
влошило, докато бил в ареста. Освен проблемите с гръбнака, му излязло и „топче“, а
тези проблеми в здравословното му състояние силно ги притеснили. Със съпругата
на Д.С. заедно посещавали ищците. Изречени били много обиди и подигравки от техните
колеги, както и от съседи. Къщата им била претърсена публично, а това
предизвикало голям стрес у тях. Д.С. и Г.Б. знаели, че колегите им са
претърсили къщите им и се чувствали унизени от този факт. Г. плачел в ареста, държал
се за главата, било му страшно тежко. По време на домашния арест му било още
по-тежко, защото постоянно идвали негови приятели, четял публикациите във вестниците,
идвали журналисти за интервюта. Тежко му
било и защото семейството му също страдало. Д. по време на домашния арест бил
при майка си. Ходели при него да го видят как се чувства. Той бил в същото
състояние – притеснявал се какво ще прави, къде ще търси адвокати, защото
бургаските адвокати им казали, че ако не се признаят за виновни, ще бъдат
осъдени, независимо дали са виновни или невинни. Тези техни думи най - много ги съсипвали. След като се върнали
на работа в полицията, вече не работели като преди. Сестрата на ищеца Б. била
служител в полицията - 01 РУП на Бургас, където той трябвало да започне отново
работа. Тя се обадила на техен колега да каже, че брат й ще започва работа, а
той се отнесъл неуважително, нарекъл
брат й с прякор „Шейха“ и подигравателно
предложил да му „сложи колонка да си точи нафта“, след това подигравките
продължили. Ищецът Б. се прибирал в къщи след работа и споделял, че постоянно му се подиграват. Излязъл
му прякор „Шейха“. Отнели му оръжието, имал личен и служебен пистолет – единият
бил отнет по време на обиск, другият по-късно. Забранили му да напуска страната. Свидетелката и
съпругът й били планирали екскурзия до Анталия за 10 дни, но се наложило тя да
отиде с приятелка.
Съдът кредитира показанията на свидетелите относно преживените от ищците
унижение, страх, безпокойство, финансови притеснения за издръжката на
семействата им и душевно страдание от незаконното обвинение, тъй като са непротиворечиви
и житейски правдиви, като се подкрепят и от писмените доказателства по делото,
установяващи оставането на ищците без работа за продължителни периоди от време
и невъзможността да заплащат разходите по кредити, които са изтеглили преди
задържането им под стража.
Представените по делото доказателства установяват, че спрямо ищците е
било повдигнато обвинение за престъпления от общ характер, по което са били оправдани
с влязла в сила присъда, претърпели са неимуществени вреди, изразили се в болки
и страдания от незаконното обвинение, поради което съдът приема за доказани
фактите от състава на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ.
Съгласно съдебната практика - т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по
тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело №
5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както и според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС
РБ и съдебни решения на ВКС: решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г.
на III г.о. на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012
г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III
г.о., при определяне на обезщетението по справедливост трябва да се отчитат
конкретни обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква
степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид.
Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания,
начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на принуда, какво е било отражението на незаконното обвинение
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване и публичност на
незаконното обвинение, дали са причинени здравословни увреждания.
При
определяне размера на обезщетението на Д.С. съдът отчете възрастта на ищеца към датата на
започване на наказателното производство спрямо него – 41 г., тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинение – тежко умишлено престъпление от общ характер по чл.321,
ал. 3, предл. последно, т. 2, вр. ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 1,
б."а" и т. 20 от НК, за което се предвижда наказание “лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10
години и по чл.195, ал. 1, т. 4, предложения първо и второ, т. 9, предложение второ, вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 23, ал.1 от НК, за което се предвижда
наказание “лишаване от свобода“ за срок от една до десет години; обстоятелството, че ищецът
е обвинен в качеството му на длъжностно лице – „младши полицейски инспектор“ за
престъпления в сферата на неговата професионална реализация, при изпълнение на
служебните му задължения; информирана е била и Комисията за установяване
на имущество, придобито от престъпна дейност, за започналото срещу него наказателно
производство. Съдът съобрази продължителността на наказателното производство
през периода 21.08.2010г. – 26.09.2014г./четири години, един месец и пет дни/,
през който ищецът е участвал в извършване на следствените действия в досъдебната
и съдебна фаза на процеса. Наказателното производство е с разумен срок, с оглед на фактическата и правна сложност на делото – повдигнато е
било обвинение срещу общо 12 лица. По делото бе установено, че след
постановяване на оправдателната присъда, прокуратурата е продължила да поддържа
неоснователното обвинение срещу ищеца, което
се е отразило на продължителността на производството срещу него. По отношение
на С. първоначално е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража“ през
периода 21.08.2010г. - 07.02.2011г., която в последствие е променена на „домашен
арест“ през периода 07.02.2011г.-22.03.2012г., а от 22.03.2012г. е определена „парична гаранция“ от 1 000 лв.
Продължителността на взетата мярка за неотклонение “задържане под стража“ е 5м
и 17 дни, а на „домашния арест“ - 1 г., 1м. и 15 дни. Съдът отчете
обстоятелството, че през периода, през който ищецът е изтърпявал мерките за
неотклонение “задържане под стража“ и „домашен арест“, не е могъл да работи и
да осигурява доходи за семейството си. Към датата на задържането на С. синът му
Г. е бил на 15 г., а дъщеря му Иванина на 10 години. По делото са представени епикризи
за периода 21.01.2012 г. - 31.01.2013 г. и периода 22.04.2014 г. - 29.04.2014
г., от които се установява, че дъщерята на ищеца е лекувана от психиатрично
заболяване, но липсват доказателства то да е в причнно-следствена връзка с
незаконното обвинение. С. се е
притеснявал не само за своето бъдеще, но и за издръжката на семейството си. На 17.11.2010г.
той е бил дисциплинарно уволнен, като от
издадената заповед е видно, че наказващият орган се е позовал на
постановлението за привличането му като обвиняем. Заповедта за дисциплинарно
уволнение е отменена на 04.07.2012г., а
на 16.07.2012г. ищецът е назначен отново на работа. /кадрова справка на Д.С./.
От показанията на св.П. се установи, че ищецът силно се е притеснявал за издръжката
на семейството си, липсата на доходи е довела до осъждането му за невърнати
кредити, като от представените по делото изпълнителни листове е видно, че е
изпаднал в забава през 2011г., след като през м.08.2010г. е привлечен като
обвиянем. През 2011г. и 2012г. е продал
притежавани от него МПС, за да си набави средства, а според показанията на св.П.,
дори синът му, който все още не е бил навършил пълнолетие, е започнал работа,
за да подпомогне финансово семейството. Съдът отчете обстоятелството, че докато
се е намирал в ареста, здравословното състояние на ищеца се е влошило. Същият е
страдал от диабет и хипертония. Макар тези заболявания да се унаследяват,
според вещото лице - ендокринолог, от значение е и хроничният стрес, които би
могъл да доведе до тяхното влошаване, а по делото има данни, че именно по време
на престоя на ищеца в ареста неговото състояние се е влошило и се е наложило да
бъде лекуван в болница през периода 06.12.2010г.-13.12.2010г. По време на
наказателния процес 2010 г. - 2014 г., като цяло заболяванията на С. от диабет
и хипертония са се задълбочили, като хипеторнията е довела до хипертонично
сърце, поради което съдът приема, че е налице причинно-следствена връзка между
незаконното обвинение и влошаването на здравословното състояние на ищеца. От
показанията на свидетелите се установи, че С. е изпитвал чувство на срам,
безпокойство и унижение, накърнено е било чувството му за справедливост,
адвокати от Бургас са го убеждавали, че няма значение дали е виновен или не,
спрямо него ще бъде постановена осъдителна присъда./св. Б./. Обвинението се е отразило на личния,
професионалния и обществения живот на ищеца. Дори и след завръщането му в
полицията, подигравките по негов адрес са продължили. В конкретния случай обвинението
е за умишлено престъпление в област, в която е била неговата професионална
реализация. Незаконното обвинение се отразило на възможността му да се развива
в тази сфера. При определени професии – полицаи, военни, магистрати, митнически
служители и пр., очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност
и спазване на законите са изключително завишени. В конкретния случай, макар да
е било установено, че обвинението е незаконно, за ищеца, който е работел като
полицай, наказателният процес е имал силно негативно отражение върху личния му
и професионален живот и е попречило на професионалната му реализация. От
представената кадрова справка се установява, че към датата на привличането му
като обвиняем от 14 години е работел като полицай, не е имал наказания, а е бил
награждаван за работата си. Предприетото срещу него наказателно преследване е
било широко отразено в медиите още на 20.08.2010г./преди да бъде гледана
мярката за неотклонение/, публикациите са продължили и след това в хода на
процеса, което е провокирало негативно
отношение към ищеца у някои служители и негови съграждани, като накърнената му лична
и професионална репутация не са били напълно възстановени, независимо от
оправдателната присъда. Дори и след нейното постановяване, ищецът се е чувствал унизен и отчужден от колегите
си, не е могъл да продължи да работи с тях и е напуснал полицията./св.П./.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през периода 2010г. - 2014г., съдът определи
обезщетението по справедливост на 60 000 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 120 000 лв.
следва да бъде отхвърлен.
При
определяне размера на обезщетението на Г.П.Б. съдът отчете възрастта на ищеца към датата на
започване на наказателното производство спрямо него – 38 г., тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинение – тежко умишлено престъпление от общ характер по чл.321,
ал. 3, предл. последно, т. 2, вр. ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 1,
б."а" и т. 20 от НК, за което се предвижда наказание “лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10
години и по чл.195, ал. 1, т. 4, предложения първо и второ, т. 9, предложение второ, вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 23, ал.1 от НК, за което се предвижда
наказание “лишаване от свобода“ за срок от една до десет години; обстоятелството, че ищецът
е обвинен в качеството му на длъжностно лице – „полицейски инспектор пета
степен" за
престъпления в сферата на неговата професионална реализация, при изпълнение на
служебните му задължения; отнето е било издаденото на негово име разрешително
за носене и съхраняване на оръжие; информирана е била и Комисията за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, за започналото срещу
него наказателно производство. Съдът съобрази продължителността на
наказателното производство през периода 21.08.2010г. – 26.09.2014г./четири години,
един месец и пет дни/, през който ищецът е участвал в извършване на
следствените действия в досъдебната и съдебна фаза на процеса. Наказателното
производство е с разумен срок, с оглед
на фактическата и правна сложност на делото – повдигнато е било обвинение срещу
общо 12 лица. По делото бе установено, че след постановяване на оправдателната
присъда, прокуратурата е продължила да поддържа неоснователното обвинение срещу ищеца, което се е отразило на продължителността
на производството срещу него. По отношение на Б. първоначално е била взета мярка за
неотклонение “задържане под стража“през периода 21.08.2010г. до 16.11.2010г., която в последствие е
променена на „домашен арест“ през периода 16.11.2010г. – 11.05.2012 г., а от 11.05.2012г. е определена „парична гаранция“ от 1 000лв.
Продължителността на взетата мярка за неотклонение “задържане под стража“ е 2 м. и 26 дни, а на домашния арест - 1 г., 5 м.
и 25 дни. Съдът отчете обстоятелството, че през периода, през който е
изтърпявал мерките за неотклонение“ задържане под стража“ и „ домашен арест“
ищецът не е могъл да работи и да осигурява доходи за семейството си. Към датата
на задържането на ищеца дъщеря му М. е била на 16 г., синът му Денислав на 5г., а по-малката му
дъщеряМ.– на 3 г. Б. се е притеснявал не
само за своето бъдеще, но и за издръжката на семейството си. На 19.01.2011г.
ищецът е бил дисциплинарно уволнен. Самата заповед
не е представена по делото, но от решение № 78/16.07.2012г. по С- 45/2012г. на ВАС
се установи, че тя е мотивирана с постановлението за привличане на ищеца като
обвиняем. Заповедта е отменена, като решението е влязло в сила на 16.07.2012г.
От кадровата справка на ищеца е видно, че е възстановен на работа, считано от
27.07.2012 г. От показанията
на свидетелите се установи, че ищецът
силно се е притеснявал за издръжката на семейството си, липсата на доходи е
довела до осъждането му за невърнат кредит, като от представения по делото
изпълнителен лист е видно, че е изпаднал в забава през 2011г., след като през
м.08.2010г. е привлечен като обвиянем. През 2011г. е продал притежавано от него МПС, за да си
набави средства, а според показанията на св.П. и Б., неговият тъст е издържал
семейството му. По делото не бе
установено влошаването на здравословното състояние на ищеца да е в
причинно-следствена връзка с незаконното обвинение. От заключението на
вещото лице- съдебен лекар, което съдът приема, се установи, че ищецът още
преди задържането му е страдал от “Лумбална спондилоза с радикулопатия“, която е
следствие на падане от 22.07.2006
г., довело компресионно счупване на
първия поясен прешлен. През време на престоя му в следствения арест се е
обострила единствено симптоматиката, свързана с болестта на междупрешленните
дискове, но вещото лице е категорично,
че заболяването “радикулит“ не може да
се свърже с преживян стрес, от каквото и да било естество. Това заболяване е с
хроничен, рецидивиращ характер. Обострянето му може да се предизвика от
неблагоприятни санитарно-битови или климатични условия, но експертът е
установил, че при ищеца и извън ареста е било регистрирано обостряне на
заболяването на 14.10.2008 г. и на
25.01.2010 г., поради което съдът приема,
че не бе доказана причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и обострянето
на посоченото заболяване. Независимо от това, влошаването на
симптоматиката на заболяването от радикулит следва да бъде отчетено в друг
аспект. Самото обостряне на заболяването на Б., докато е бил в ареста, и
невъзможността да бъде лекуван от лекари, които той самият е избрал, са
обстоятелства, които допълнително са създали стрес и неудобства за него, които
също следва да бъдат съобразени при определяне на дължимото обезщетение. Наред
с това, от показанията на свидетелите се установи, че по време на
наказателното производство ищецът е изпитвал чувство на срам, безпокойство и
унижение, накърнено е било чувството му за справедливост, адвокати от Бургас са
го убеждавали, че няма значение дали е виновен или не, спрямо него ще бъде
постановена осъдителна присъда./св. Б./. Обвинението се е отразило на личния и
професионалния живот на ищеца. Дори и
след завръщането му в полицията, подигравките по негов адрес са продължили. В
конкретния случай обвинението е за умишлено престъпление в област, в която е
била неговата професионална реализация. При определени професии – полицаи,
военни, магистрати, митнически служители и пр., очакванията и изискванията на
обществото към тях за почтеност и спазване на законите са изключително
завишени. В конкретния случай, макар да е било установено, че обвинението е
незаконно, за ищеца, който е работел като полицай, наказателният процес е имал
силно негативно отражение върху личния му и професионален живот и е попречило,
макар и временно, да упражнява професията си. От представената кадрова справка
се установява, че към датата на привличането му като обвиняем от 17 години е
работел като полицай. Предприетото срещу него наказателно преследване е било
широко отразено в медиите още на 20.08.2010г./преди да бъде гледана мярката за
неотклонение/, публикациите са продължили и след това в хода на процеса, което
е провокирало негативно отношение към
ищеца у някои служители и негови съграждани, като накърнената му лична и
професионална репутация не са били веднага и напълно възстановени, независимо
от оправдателната присъда. Колегите му са продължили да го наричат с прякор
“Шейха“, а той е избягвал да общува с тях. От друга страна, съдът отчете
обстоятелството, че към настоящия момент /пет години след оправдателната
присъда/ ищецът продължава да работи в полицията/св.П./. В същата сфера работи
и сестрата на ищеца, а от показанията на св.Б. се установи, че, докато съпругът
й е изтърпявал мярка за неотклонение
„домашен арест“, е бил посещаван от приятели, което означава, че и след
завръщането на работа е имал емоционалната
подкрепа от своите близки и приятели и е успял да се адаптира, за да продължи
да работи професията, която е избрал преди повече от 17 години.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през периода 2010г. - 2014г., съдът определи
обезщетението по справедливост на 50 000 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 120 000 лв.
следва да бъде отхвърлен.
По предявения от Д.С. иск за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди в размер на 450 лв.:
По
делото е представен договор да правна защита и съдействие без номер и без дата на съставяне, сключен между ищеца и адвокат Б.Д.. /л.212/.
С договора адвокатът е поел задължение да осъществи процесуално
представителство срещу заплащане на сумата от 450 лв., но не е указано
конкретното дело, по което е следвало бъде осъществено процесуалното
представителство.
От така представения документ, който е без дата на съставяне, на първо място не може да се установи дали
адвокатът е упълномщен да представлява ищеца по наказателното производство,
нито е установено сумата да е била заплатена. От протоколи за разпити на ищеца
от 01.10.2010г. и от 02.12.2010г./л.53 и л.63/ е видно, че адвокат Даков е
участвал като защитник на ищеца по досъдебното производство, но това
обстоятелство само по себе не означава, че представеният договор без дата е именно за представителство по
досъдебното производство, тъй като такъв извод не може да бъде направен от неговото
съдържанието. От друга страна, дори и договорът без дата да е бил сключен за
представителство по досъдебното производство, липсват доказателства сумата от
450 лв. да е била заплатена. В самия договор е посочено единствено, че възнаграждението е било договорено, но не са
ангажирани доказателства същото да е била заплатено.
С оглед на изложените мотиви, предявеният иск за имуществени вреди е
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По предявения
от Г.Б. иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 12 600
лв.:
По делото са представени общо шест договора за правна помощ и съдействие,
по които страна е Г.Б.. Един от тях е сключен на 20.09.2010 г. с адв.Б.от АК – Бургас, четири от тях са сключени с адв.Н. от АК –
Бургас - договор от 20.08.2010г., от 08.10.2013г., от 28.11.2013г. и от
20.02.2014г., а договор от 03.04.2012г. е сключен с адвокатско дружество „Д.А.иС.“.
В ИМ се твърди, че е сключен и договор № 105268 без посочена дата за сумата от 200 лв., но такъв договор не е представен по делото и не е приет като доказателство, поради което съдът не го обсъжда.
Следва да се посочи, че в отговора на ИМ ответникът е коментирал пълномощно,
което е описал по следния начин „/нечетливо/ за адвокат /без дата/ с договорено
възнаграждение 200 лв.“, което означава, че сред преписите от документи за
ответната страна такова пълномощно вероятно е било приложено, но сред доказателствата,
приложени към исковата молба и приети по делото такъв документ не се се
съдържа.
По отношение на договора от 20.09.2010г., сключен с адв. Боев/л.237/:
В него не е посочен номер на следственото дело, по което е следвало да бъде
осъществена защита, но е посочена година на образуване на делото – 2010 г. На
гърба на договора е обективирана разписка от адв.Боев, в която е посочено, че е
получил сумата от 1000 лв. като хонорар по договор за правна защита № 078822/20.09.2010г.
по сл.дело № 101/2010г.
От представени по делото протоколи за разпити по ДП № 101/2009г. се установява, че адв.Б.е участвал
като защитник на Б..
При така събраните доказателства съдът приема, че договорът от
20.09.2010г. е именно за защита по ДП № 101/2009г. на ОСО – Бургас при Окръжна
прокуратура – Бургас, като възнаграждението от 1 000 лв. е било заплатено. Макар годината на
образуване на наказателното производство да е посочена неправилно в договора за
правна помощ и в разписката – 2010 г.,
вместо 2009 г., номерът на досъдебното производство е един и същ/101/, като не
се твърди, нито се установява срещу ищеца да е имало и друго досъдебно
производство по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Бургас, поради което
съдът приема, че тази претенция е доказана по делото.
По договорите, сключени с адв. Я.Н.:
Договорите са от 20.08.2010г. за
сумата от 1000 лв./л.233/, от 08.10.2013г. за сумата от 3 000 лв./236/, от 28.11.2013г.
за сумата от 3000 лв./л.235/ и от 20.02.2014г. за сумата от 2 000 лв./л.234/.
Видно от договора от 20.08.2010г. с него адв. Н. е поел задължение да
окаже правна защита и съдействие на ищеца по ДП № 101/2009г. на ОСО – БОП срещу
договорено възнаграждение от 1000 лв. В договора не е посочено сумата да е
била заплатена, поради което не бе доказано ищецът да е претърпял вреда под
формата на заплатено адвокатско възнаграждение по този договор.
От останалите три договора от 08.10.2013г., от 28.11.2013г. и от
20.02.2014г. се установява, че всички са сключени за осъществяване на защита по
ДП № 101/2009г. на ОСО - БОП, при
договорено възнаграждение в размер съответно на 3000 лв., 3000 лв. и още
2000г., като във всички договори е посочено, че сумите представляват доплащания
по договор № 075694/20.08.2010г. и са изцяло заплатени.
Трите договора са сключени след
като досъдебното производство № 101/2009г. на ОСО - БОП е приключило. Видно от
представените по делото преписи от документи по ДП № 101/2009г. предявяването
на разследването е извършено на 23.06.2011г./ л.83-85/. Обвинителният акт е от 16.01.2012г./л.97-116/.
Спрямо ищеца е постановена оправдателна присъда на 17.09.2013г., а процесните
три договора от 08.10.2013г., от 28.11.2013г. и от 20.02.2014г. за защита по
досъдебното производство са съставени след обявяването на оправдателната присъда. За
да се присъдят разноските, разходите трябва да са направени за съответното производство и да са
представени доказателства за тях до приключването на производството. В
конкретния случай разходите са направени след като досъдебното производство е
приключило и дори след първа фаза на съдебното производство, когато е
постановена оправдателната присъда, поради което не се дължат от ответника.
По договора от 03.04.2012г., сключен с адвокатско дружество „Д.А.иС.“/л.238/:
От представения договор за правна помощ се установява, че адвокатското
дружество е поело задължение спрямо ищеца да осъществи процесуално
представителство по НОХД № 113/2012г. по описа на СпНС срещу заплащане на
възнаграждение от 2 400 лв. с ДДС. Представена е фактура и касов бон от 03.04.2012г., от които
се установява, че сумата е била заплатена от ищеца, поради което претенцията за
тези разноски е доказана по делото.
Така съдът приема за дължими от ответника единствено разноските по
договора от 20.09.2010г., сключен с адв.Боев, за които е издадена разписка на
20.09.2010г., и разноските по договор от
03.04.2012г., сключен с адвокатско
дружество „Д.А.иС.“, за които е издадена фактура № 00002389/03.04.2012г. и
касов бон от съдащата дата.
Ответникът направи възражение за прекомерност на разноските по тези
договори. Съдът намира възражението за неоснователно. Повдигнатите срещу ищеца
обвинения са за тежки умишлени
престъпления за
участие в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК и за
квалифицирана кражба, като ищецът е обвинен в качеството на длъжностно лице от системата на Министерство на вътрешните работи.
Наказателното производство е било усложнено от фактическа и правна страна, тъй
като обвиняеми по него са били общо 12 лица, поради което съдът приема, че
договореното и заплатено от ищеца възнаграждение не е прекомерно, с оглед
осъществената защита в досъдебната и съдебна фаза на наказателното
производство.
Предвид изложените доводи, предявеният иск за имуществени вреди следва да
бъде уважен за сумата от 3 400 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.09.2010г.,
сключен с адв. Боев, и обратна разписка от 20.09.2010г. към него, както и договор от 03.04.2012г., сключен с адвокатско дружество „Д.А.иС.“, фактура №
00002389/03.04.2012г. и касов бон от същата дата, а иска в останалата част, до
пълния предявен размер от 12 600 лв., представляващи разходи по договори от
20.08.2010г., 08.10.2013г., 28.11.2013г. и от 20.02.2014 г., всички сключени с
адв. Я.Н., и по договор № 105268 без посочена дата, следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски, както следва: на Д.Г.С. в
размер на 9.96 лв., съобразно уважената част от иска, и на Г.П.Б. в размер на 8.05
лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес за
призоваване: гр.София, бул.“*******да заплати на Д.Г.С.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв. В., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 60
000 лв. /обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което Д.Г.С. е оправдан с присъда № 23/17.09.2013г.по НОХД № 113/2012г.
на СпНС, влязла в сила на 26.09.2014г./, ведно със законната лихва, считано
от 26.09.2014г. до
окончателното изплащане, като иска в останалата
част, до пълния предявен размер от 120 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.С.,
ЕГН **********, против П.НА Р.Б.иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 450 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, изразили се в разходи за адвокатско възнаграждение по Договор за правна
защита и съдействие без номер и без дата, сключен с адвокат Б.Д., претърпени от
незаконно обвинение, по което Д.Г.С. е оправдан с присъда № 23/17.09.2013г.по
НОХД № 113/2012г. на СпНС, влязла в сила на 26.09.2014г., ведно със законната лихва, считано от 26.09.2014г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес за
призоваване: гр.София, бул.“*******да заплати на Г.П.Б., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** – за адв. В., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
сумата от 50 000 лв. /обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което Г.П.Б.
е оправдан с присъда № 23/17.09.2013г. по НОХД № 113/2012г. на СпНС, влязла в сила
на 26.09.2014г./, ведно със законната лихва, считано от 26.09.2014г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 120 000 лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на Г.П.Б., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ, сумата от 3 400 лв./обезщетение
за имуществени вреди, изразили се в разходи за адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
20.09.2010г., сключен с адв. Бойчо Боев, и обратна разписка от 20.09.2010г. към
него, както и по Договор от
03.04.2012г., сключен с адвокатско дружество „Д.А.иС.“, фактура №
00002389/03.04.2012г. и касов бон от същата дата/, като иска в останалата
част до пълния предявен размер от 12 600 лв., представляващи разходи по
договори от 20.08.2010г., от 08.10.2013г., от 28.11.2013г. и от 20.02.2014 г.,
всички сключени с адв. Я.Н., и по договор № 105268, без посочена дата, като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на Д.Г.С.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 9.96
лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на Г.П.Б.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 8.05
лв., съобразно уважената част от иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: