Определение по дело №569/2024 на Административен съд - Варна

На поименното повикване в 13:30 часа се явиха:

 

Оспорващият - Н. А. Н., редовно призован не се явява, представлява от адв. К. К., редовно назначена като процесуален представител по реда на правната помощ и приетa от съда от днес.

 

Ответникът - ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ „МЕСТНИ ДАНЪЦИ“ ПРИ ОБЩИНА ВАРНА, редовно призован, не се явява, представлява се от юриск. Ж. Х., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

 

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

 

Адв. К.: Моля да се даде ход на делото.

Юриск. Х.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА

 

Производството е образувано по жалба от Н. А. Н., срещу писмо с рег. № МД-Т24002031ВН_001ВН от 13.03.2024 г. на Директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна

Представена е административната преписка по делото.

 

С Разпореждане № 6046 от 12.06.2024 г., с което съдът е конституирал страните по делото, на същите конкретно е указана доказателствената тежест, която носят.

 

СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ ДА ИЗРАЗЯТ СТАНОВИЩЕ ПО ЖАЛБАТА, ПО ДОКЛАДА И ДА НАПРАВЯТ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ ИСКАНИЯ.

 

Адв. К.: Поддържам жалбата и уточняващите молби.

Моля, да се приеме административната преписка и приложените с жалбата писмени доказателства.

 

Юриск. Х.: Считам жалбата за недопустима и неоснователна.

Да се приемат материалите по административната преписка и приложената към жалбата доказателства.

 

СЪДЪТ, по доказателствата

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с жалбата - Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 31.01.2024 г.; Молба от оспорващия до Директора на МД към Община Варна от 05.03.2024 г.; разпечатка на задължение за плащане от системата на ePay.bg/EasyPay; Експертно решение № 1212 от 110/15.06.2021 г., МЗ-НЕЛК; Разпореждане с № 90002238268 по Протокол № 14/21.01.2022 г. на ТП на НОИ – Варна; Писмо с рег. № МД-Т24002031ВН–001ВН/13.03.2024 г. на Община Варна.

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените от ответната страна по опис и съставляващи административна преписка срещу писмо с рег. № МД-Т2400203ВН–001ВН от 13.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна – Молба с рег. № МД-Т24002031ВН/05.03.2024 г., с приложения; Справка за неплатени задължения на ДЗЛ към 08.03.2024 г.; Писмо с рег. № МД-Т24002031ВН–001ВН/13.03.2024 г., ведно с известие за доставяне; Декларация по чл. 54 от ЗМДТ, вх. № **********/14.01.2024 г., ведно с приложения; СУМПС част 1 с № *********/21.08.2019 г.; Експертно решение № 3038 от 150/23.11.2020 г., МЗ-НЕЛК Декларация по чл. 54 от ЗМДТ под вх. № **********/04.03.2021 г., ведно с приложения; Експертно решение № 0874 от 033/01.03.2021 г., МЗ-НЕЛК Декларация по чл. 54 от ЗМДТ под вх. № **********/25.06.2021 г., ведно с приложения; Заповед за компетентност на орган по приходите № 0447/20.02.2024 г. на Кмета на община Варна; Пълномощно с рег. № МД-Т22011432ВН/02.11.2022 г. на Община Варна.

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представената на 09.04.2024 г. от оспорващия е-мейл кореспонденция с МД при Община Варна, относно документите с входящ рег. № МД-Т24002031ВН-002ВН/20.03.2024 г.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представената на 10.04.2024 г. от оспорващия Съобщение за задължения към 29.02.2024 г., изпратено от Община Варна;

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представената на 05.06.2024 г. от оспорващия - Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 16.05.2024 г.; Заповед № ЗСП/Д-В/2009/15.04.2024 г. на директор Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна.

 

Съдът намира, че производството е по реда на чл. 197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Както се посочи, производството е образувано по жалба от Н. А. Н., срещу писмо с рег. № МД-Т24002031ВН_001ВН от 13.03.2024 г. на Директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, което се възприема от оспорващия като волеизявление.

С жалбата се настоява, че административният орган се е произнесъл незаконосъобразно. Сочи се, че оспорващият е собственик на МПС и е с трайно намалена работоспособност 80% според Експертно решение на ТЕЛК от 2021 г. със срок до 01.03.2024 г. Заявява се, че данъкът за превозното средство е „някъде 150 лева“ (т. е. на две вноски по 75 лева), като след частичното приспадане този данък за 2024 г. е 112 лева (първа вноска 56 лева и втора вноска 50 лева). Твърди се, че на 04.06.2024 г. ще се явява на ТЕЛК и след като представи експертното решение на ТЕЛК ще бъде освободен от 01.07.2024 г. до 31.12.2024 г., като оспорващият иска да заплати данъка само до 30.06.2024 г., но настоява, че данъкът не е правилно изчислен и не му е осигурена възможност. Пояснява се, че с молба от 05.03.2024 г. оспорващият е поискал преизчисление на данъка за превозното средство за 2024 г., т. к. данъкът се плаща на две равни вноски (75 лева + 75 лева), а незнайно как и защо втората вноска е намалена на 50 лева, като според оспорващия, във вноската, дължима до 30 юни е включен данък до 30.08.2024 г. Сочи се, че на 14.03.2024 г. оспорващият е получил волеизявление на Директора на Дирекция "Местни данъци" към Община Варна - писмо с рег. № МД-Т24002031ВН_001ВН от 13.03.2024 г. Поддържа се, че две равни вноски се касае за 150 (75+75 лева) и премахването на данъка от януари до март трябва да касае само първата вноска и да не засяга втората вноска. Искането е да бъде отменен оспореният акт и да се върне преписката със задължителни указания за преизчисляване на данъка, като втората вноска да е 75 лева и оспорващият да плати 30 лева до 30.06.2024 г., а не да му се искат 56 лева.

Предвид Определение № 6372 от 23.05.2024 г. по адм. д. № 4626/2024 г. на ВАС оспореното писмо следва да се приеме, че обективира властническо волеизявление на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, представляващо отказ за извършване на корекция в размера на данъчните задължения за данък върху превозните средства на Н. А. Н. за 2024 г., което подлежи на съдебен контрол.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна поддържа недопустимост и неоснователност на жалбата.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С молбата си от 05.03.2024 г. до Директора на Дирекция "Местни данъци" Н. А. Н. сочи, че данъкът за автомобил с рег. № [рег. номер], според електронната система epay, easypay и Български пощи, е на обща стойност 106,92 лева, като вноските са 56,28 лева и 50,64 лева. Настоява се, че правилно е изчислена сумата от 112 лева и приспадната отстъпка за плащане на 106,93 лева от месец април 2024 г. до 31.12.2024 г., но изчисленията са неправилни за първа и втора вноска. Сочи се, че е учудващо как данък между 01.04.2024 г. до 31.12.2024 г. е с първа вноска до 30 юни 56,28 лева за 3-4 месеца, а втората вноска за 6 месеца е 50,64 лева, като според Н. вноските следва да са с различни размери – първа вноска 35,62 лева, а втора вноска 71,25 лева. Искането е да се коригират вноските.

В отговор на посочената молба, Н. получава писмо с рег. № МД-Т24002031ВН_001ВН от 13.03.2024 г. на Директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, с което се разяснява, че задълженията му за данък върху превозните средства за 2024 г. са в размер на 112,55 лева, съответно първа вноска 56,28 лева и втора вноска 56,27 лева, с отчитане решението на ТЕЛК със срок до 01.03.2024 г. Пояснено е, че процесното облагане се основава на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и местната Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна, като данъкът се заплаща на две равни вноски в срок до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим, а на предплатилите до 30 април за цяла година се прави отстъпка 5%. Изрично е посочено и че при промяна на обстоятелството, имащо значение за данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната. С писмото е заявено, че няма основание за корекция на начислените данъчни задължения.

 

Така установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В разпоредбата на чл. 4, ал. 3 във вр. с ал. 4 ЗМДТ е предвидено, че служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходи. Според ал. 5 на чл. 4 ЗМДТ, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи на съответната община - на териториален директор на НАП.

Съответно в глава четиринадесета на ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъците, като от тях за местните данъци са приложими два способа: предварително установяване, което се извършва с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК.

Установяването на задължения по данни от декларация е регламентирано в чл. 107 ДОПК. Съгласно чл. 107, ал. 2 ДОПК задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения данък.

В ал. 3 на чл. 107 ДОПК е предвидено, че по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането, като актът може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Актът за установяване на задължение (АУЗ) може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция (чл. 107, ал. 4 ДОПК). В чл. 152 и сл. ДОПК са регламентирани реда и сроковете за обжалване на ревизионните актове, който ред, съгласно чл. 144 ДОПК, е приложим и за обжалването на другите актове, издавани от органите по приходите (вкл. АУЗ), доколкото не е предвидено друго.

Въз основа на приложимата на основание чл. 4, ал. 1 ЗМДТ регламентация по ДОПК, по отношение на установяването на задължения за местни данъци, следва извода, че задълженията за ДПС могат да се установяват или чрез АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК, или чрез ревизионен акт по чл. 108 ДОПК, като и в двата случая актът подлежи на задължителен административен контрол чрез обжалването му пред ръководителя на звеното за местни приходи на съответната община. На обжалване пред съда подлежи единствено АУЗ, респ. ревизионният акт в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване (чл. 156 ДОПК).

В контекста на посочената нормативна уредба, съдът приема, че оспореното писмо по своята същност представлява отказ за извършване на корекция в размера на данъчните задължения, посредством издаване на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК.

Искането на Н. от 05.03.2024 г., отправено до Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна за извършване на корекция по отношение на начислените задължения за ДПС за данъчен период 2024 г. по отношение на размера на първата вноска, представлява оспорване на процесните задължения, поради което всъщност е отправено искане за корекция на задълженията му, която корекция следва да се извърши чрез издаване на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 4 ЗМДТ, т.е. искането на Н. е всъщност за издаване на АУЗ. В случая неправилно процесното направено искане от Н. не е препратено на определено от кмета на общината да изпълнява функциите на орган по приходите длъжностно лице за издаване на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Несъгласието на оспорващия с определените му задължения за ДПС по отношение на първата вноска и искането му за корекция на начислените му задължения, неправилно е било възприето от органа. На процесното искане съответства задължението на определено от кмета длъжностно лице в Община Варна като орган по приходите да постанови АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК и така да се обезпечи възможността за обжалване по административен и съдебен ред на законосъобразността на произнасянето на органа с АУЗ за дължимостта и размера на процесните задължения.

Доколкото в случая няма данни за наличие на издаден и влязъл в сила АУЗ на оспорващия, който и да не е обжалван пред съда, то редът, регламентиран в чл. 133 и чл. 134 ДОПК за изменение на процесните начислени на оспорващия задължения за ДПС за 2024 г., се явява неприложим.

Произнасяйки се с оспореното писмо, с което Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна приема, че не са налице основания за корекция на начислените данъчни задължения, административният орган е постановил незаконосъобразен акт, който представлява по своята същност волеизявление, с което изрично се отказва да разгледа и да се произнесе по същество с издаването на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК по отношение на задълженията на оспорващия за ДПС за 2024 г. Търсената от оспорващия защита - корекцията на начислените задължения за местни данъци, е възможно да стане в случая единствено чрез издаване на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК. След задължителното оспорване на АУЗ по административен ред оспорващият има възможност да сезира съда с жалба срещу АУЗ, който не е отменен от решаващия орган – Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

Произнасяйки се с оспореното писмо, Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е постановил незаконосъобразен акт, игнорирайки принципа на законност. Съгласно чл. 2, ал. 1 ДОПК административните органи следва да действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. Установените в ЗМДТ и ДОПК ред и правомощия във връзка с установяването на задълженията за местни данъци и такси не са съобразени от административния орган в случая. От друга страна, съгласно чл. 6, ал. 3 ДОПК наименован „Добросъвестност и право на защита“, органите по приходите са длъжни да осигурят на участниците в производствата възможност да упражнят процесуалните си права и правото си на защита. С постановяването на оспореното писмо, е парирана изначало възможността за осъществяване на контрол по административен ред, както и съдебен контрол по същество на възраженията на оспорващия за размера на ДПС и вноските му за ДПС, респ. засяга се правото му на защита по същинския спор, доколкото е отказано да се произнесе органът с АУЗ.

 

Предвид редовното и допустимо, а и основателно оспорване, следва да се отмени отказът за произнасяне по същество с АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Следва да се изпрати жалбата на Н., заедно с преписката по нея за произнасяне по искането за издаване на АУЗ, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

Съдът не дължи произнасяне по разноските, доколкото оспорващият е освободен от заплащане на държавни такси, а и на оспорващия е допуснато предоставяне на правна помощ.

На основание чл. 200, ал. 1 АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Писмо с рег. № МД-Т24002031ВН_001ВН от 13.03.2024 г. на Директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, обективиращо отказ за произнасяне по същество по искането на Н. А. Н. за извършване на корекция в размера на данъчните задължения, чрез издаване на акт за установяване на задължения на Н. А. Н. за данък превозно средство за 2024 г., и размерите на двете вноски.

 

ИЗПРАЩА на орган по приходите в Община Варна преписката по жалба с рег. № МД-Т24002031ВН/05.03.2024 г. от Н. А. Н. за произнасяне по същество по искането на Н. за извършване на корекция в размера на данъчните задължения за ДПС за 2024 г., включително размерите на двете вноски, чрез издаване на акт за установяване на задължения, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон, дадени с мотивите на настоящото определение.

 

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:54 часа.