№ 227
гр. Варна, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100502306 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по:
1.Въззивна жалба вх. № 291609/21.06.2021г. от М. ИЛ. М., чрез процесуален
представител –адв.В.С. – ВАК срещу Решение № 261792/31.05.2021г. по гр.д. № 8501/2020г.
на ВРС, В ЧАСТТА, с която въззивника е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. ИВ. В., ЕГН
**********, ***
- сумата от 939, 09 лв. /деветстотин тридесет и девет лева и девет ст./,
представляваща 1/3 идеална част от общо задължение в размер на 2 817, 26 лв. по изп. дело
№ 20158080400796 по описа на ЧСИ З.Д., образувано въз основа на влязла в сила заповед №
2916/10.04.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 4966/2012г. по описа на Районен съд – Варна, обективираща следните задължения
към „В и К- Варна” ООД, както следва: 1./ сумата от 1 488, 17 лв. незаплатени В и К услуги
за съсобствения обект, находящ се в *** за периода от 09.12.2008до 01.04.2013г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.04.2013г. до
окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава в размер на 234, 09 лв. за
периода от 09.12.2008г. до 01.04.2013г. и сторените съдебно – деловодни разноски от 134, 45
лв., от която 1 488, 17 лв. главница, 383, 17 лв. обезщетение за забава върху главницата за
периода от 09.04.2013г. до деня на плащането – 21.10.2015г., 234, 09 лв. обезщетение за
забава за времето от 09.12.2008г. до 01.04.2013г., 134, 45 лв. разноски за заповедното
1
производство, 240 лв. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, 238, 08 лв.
такси по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, 99, 30 лв. други такси от Тарифата, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС.
- сумата от 46, 79 лв. /четиридесет и шест лева и седемдесет и девет ст./,
представляваща 1/3 идеална част от задължения в общ размер на 140, 38 лв. по
изпълнително дело № 20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г., образувано въз основа на акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД – АУ – 4109 – 1/13.05.2016г.,
представляваща сбор от данък върху съсобствен недвижим имот, находящ се в ***,
придобит с договор за покупко – продажба от 13.05.2005г., за който е съставен НА № 79, том
II, рег. № 2319, дело № 233/2016г., такса „битови отпадъци” и законни лихви върху всяка
една от главниците, дължими от 2011г. до 2015г., както и припадащата се част от дължими
такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в размер на 375, 28 лв. /триста седемдесет и пет лева и
двадесет и осем ст./ от общо 511, 75 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
61 от ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете
да бъдат отхвърлени,като неоснователни. Твърди, че изводите на първоинстанционния съд
противоречат на събрания по делото доказателствен материал, довело в последствие и до
необоснованост на постановения съдебен акт. Излага се, че съда неправилно е кредитирал
събраните по дело гласни доказателства, както и, че е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила като не е допуснал до разпит втори свидетел в поза на ответника,
заявен още с отговора на исковата молба, с който да докаже възраженията си, че сумата е
платена от ищеца с дарствено намерение към ответницата и бившия и съпруг. Оспорва се,че
ищеца е предявил иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, каквато квалификация е дал
съда,доколкото в исковата молба е заявен такъв с правно основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД.
Твърди се противоречие в мотивите на съда, доколкото е приел, че по отношение на сумата
за заплатени от ищеца данъци за притежавани от ответника и бившия й съпруг МПС е
налице договор за заем, а иска е квалифициран и отхвърлен като такъв с правно основание
чл.59 от ЗЗД.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира
отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените поделото разноски.
2. Насрещна въззивна жалба вх. № 295689/03.08.2021г. от ИВ. ИВ. В. , чрез
процесуялен представител –адв. З.С. –ВАК срещу Решение № 261792/31.05.2021г. по гр.д.
№ 8501/2020г. на ВРС, В ЧАСТТА, с която съда е ОТХВЪРЛИЛ предявения от въззвиника
ИВ. ИВ. В. срещу М. ИЛ. М., ЕГН *********, *** иск за заплащане на сумата от 918, 46 лв.
/деветстотин и осемнадесет лева и четиридесет и шест ст./, представляваща половината
от заплатени от И.В. задължения в общ размер на 1 836, 91 лв. по изпълнително дело №
2
20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г., образувано въз основа на акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД – АУ – 4109 – 1/13.05.2016г., от която 155, 96 лв.
от общо 248, 12 лв. данък върху МПС, марка „Ауди 80”, рег. № ***, придобит по време на
брака между Г. Г. и М.М. в режим на СИО с договор за покупко – продажба от 13.06.2005г.,
дължими за периода от 2011г. до 2015г. и сумата от 565, 75 лв. от общо 886, 12 лв., данък
върху МПС, марка „Рено Еспейс”, рег. № ***, придобит по време на брака между Г. Г. и
М.М. в режим на СИО с договор за покупко – продажба от 13.07.2011г., дължими за периода
от 2011г. до 2015г. и сумата от 196, 77 лв. от общо 393, 53 лв., представляваща законни
лихви върху двете главници за времето от 14.05.2016г. до 15.10.2019г., с които се е
обогатила М.М., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
21.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 61 от ЗЗД.
Въззивникът излага твърдения, че неправилно съда е приел,тълкувайки волята на
страните, че по отхвърления иск, че платената сума е предадена по договор за заем, сключен
между заемодателя И.В. и заематели Г. Г. и М.М..Твърди се, че този извод на съда
противоречи на събраните по делото доказателства. Претендира отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго , с което иска да бъда уважен. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който се поддържа възражението на жалбоподателя, че неправилно ВРС е приел, че между
страните е налице заемно правоотношение относно сумата от 918.46 лева. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваната част, но на друго основание – чл.55 ал.1 пр.3 от
ЗЗД и доказване от страна на ответника,че сумата от 918.46 лева е получена от нея
основателно.Претендира се присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат
въззивните и частна жалба, съответно отговорите към тях и молят да им се присъдят
направените по делото разноски , съобразно приложените списъци. Съгласно предоставената
и възможност М.М., чрез процесуалния си представител депозира писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на И.В. срещу М.М., с която
са предявени искове, както следва:
1./ с правно осн. чл. 127, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 340, 96 евро,
претендирана като припадаща се част от заплатени анюитетни вноски по договор за кредит
за покупка на недвижим имот № 1634/13.05.2005г., сключен между „БЪЛГАРСКА
ПОЩЕНСКА БАНКА” АД и И.В., в качеството на кредитоискател и М. Г.а /М./ и Г. Г.,
явяващи се съкредитоискатели, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
2./ с правно осн. чл. 30, ал. 3 ЗС вр. чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 939, 09
лв., претендирана като 1/3 идеална част от общо задължение в размер на 2 817, 26 лв. по
изп. дело № 20158080400796 по описа на ЧСИ З.Д., образувано въз основа на изпълнителен
лист по влязла в сила заповед № 2916/10.04.2 013г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4966/2012г. по описа на Районен съд – Варна,
3
обективираща следните задължения към „В и К- Варна” ООД, както следва: 1./ сумата от
1 488, 17 лв. незаплатени В и К услуги за съсобствения обект, находящ се в *** за периода
от 09.12.2008до 01.04.2013г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 09.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението,
обезщетение за забава в размер на 234, 09 лв. за периода от 09.12.2008г. до 01.04.2013г. и
сторените съдебно – деловодни разноски от 134, 45 лв., от която 1 488, 17 лв. главница, 383,
17 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.04.2013г. до деня на
плащането – 21.10.2015г., 234, 09 лв. обезщетение за забава за времето от 09.12.2008г. до
01.04.2013г., 134, 45 лв. разноски за заповедното производство, 240 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя, 238, 08 лв. такси по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, 99,
30 лв. други такси от Тарифата, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
3./ с правно осн. чл. 61 вр.чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 46, 79 лв.,
претендирана като 1/3 идеална част от задължения в общ размер на 140, 38 лв. по
изпълнително дело № 20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г., образувано въз основа на акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД – АУ – 4109 – 1/13.05.2016г.,
представляваща сбор от данък върху съсобствен недвижим имот, находящ се в ***,
придобит с договор за покупко – продажба от 13.05.2005г., за който е съставен НА № 79, том
II, рег. № 2319, дело № 233/2016г., такса „битови отпадъци” и законни лихви върху всяка
една от главниците, дължими от 2011г. до 2015г., както и припадащата се част от дължими
такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в размер на 375, 28 лв. от общо 511, 75 лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното
изплащане на задължението;
4./ с правно осн. чл. 61 вр.чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 918, 46 лв.
/деветстотин и осемнадесет лева и четиридесет и шест ст./, представляваща половината
от заплатени от И.В. задължения в общ размер на 1 836, 91 лв. по изпълнително дело №
20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г., образувано въз основа на акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД – АУ – 4109 – 1/13.05.2016г., от която 155, 96 лв.
от общо 248, 12 лв. данък върху МПС, марка „Ауди 80”, рег. № ***, придобит по време на
брака между Г. Г. и М.М. в режим на СИО с договор за покупко – продажба от 13.06.2005г.,
дължими за периода от 2011г. до 2015г. и сумата от 565, 75 лв. от общо 886, 12 лв., данък
върху МПС, марка „Рено Еспейс”, рег. № ***, придобит по време на брака между Г. Г. и
М.М. в режим на СИО с договор за покупко – продажба от 13.07.2011г., дължими за периода
от 2011г. до 2015г. и сумата от 196, 77 лв. от общо 393, 53 лв., представляваща законни
лихви върху двете главници за времето от 14.05.2016г. до 15.10.2019г., с които се е
обогатила М.М., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
21.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
В исковата молба ищецът твърди, че сина й Г. Г. и ответницата М.М. са бивши
съпрузи /брака им, прекратен с развод с решение по гр.д. № 2961/2020г. на ВРС/, като по
време на брака им 13.05.2005г. тримата са придобили правото на собственост върху ап. 159,
находящ се в *** при равни права от по 1/3 идеална част, като за това е съставен договор за
4
покупко – продажба, обективиран в НА № 79, том II, рег. № 2319, дело № 233/2016г.
Титуляр на партидата по която се отчитат В и К услугите за жилището е ищцата. За
неплатени задължения срещу нея е образувано изпълнително производство по изп. дело №
20158080400796 по описа на ЧСИ З.Д. по молба на взискателя „В и К – Варна” ООД и
изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Тя е заплатила изцяло начислените за съсобствения имот В и К услуги, вкл. освен
главница, обезщетения за забава и разноски, така и тези дължими по ТТР към ЗЧСИ,
възлизащи общо на 2 817, 26 лв., от която ответникът следва да понесе припадащата се част
от 1/3 идеална част.
С акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД – АУ – 4109 –
1/13.05.2016г., е установен размера на задълженията за данъци и такси и лихви за
просрочени по отношение на придобития на 13.05.2005г. недвижим имот, които И.В. е
заплатил по изпълнително дело № 20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г.. От общо
платената сума от 140, 38 лв. ответникът съобразно правата си в съсобствения имот от 1/3
идеална част, следва да заплати 46, 79 лв. В същия акт, издаден от Община Варна са
установени задължения за данъци и лихви за просрочие за притежавани два броя МПС,
марка „Рено Еспейс”, рег. № *** и лек автомобил „Ауди 80”, рег. № ***, които са придобити
по време на брака, в режим на съпружеска имуществена общност между Г. Г. и М.М., които
публични задължения са погасени чрез плащане от ищеца. Наред с тях, ищецът е заплатил
на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20177160400367 и такси по ТТР към
ЗЧСИ, от които ответникът явяващ се собственик на ½ идеална част от движимите вещи,
следва да заплати на И.В. или общо сумата от 918, 46 лв. В уточнителни молби пред
настоящата инстанция ищецът твърди, че посочените суми са платени от нея поради
съвестното й поведение на изряден гражданин, т.к. не можела да допусне, че някой член от
семейството й ще бъде длъжник на държавата, както тя никога не е била.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва
предявените искове, като неоснователни. Претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС се оспорва с
твърдения, че начислените за плащане суми за В и К услуги не биха могли да се отнесат към
съсобствения между страните недвижим имот, находящ се в ***.В условията на
евентуалност е направено възражение за погасяване по давност на вземането за посочените
суми преди 23.07.2015г. Оспорва дължимостта на задълженията за данъци върху двете
МПС и лихвите за забава по изпълнително дело № 20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г.,
образувано въз основа на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД –
АУ – 4109 – 1/13.05.2016г., т.к. сумите са платени от И.В. с дарствено намерение,а именно
бившата й свекърва е подпомогнала сина си и нея, в качеството и на снаха, т.к. семейството
им не разполагало със средства. Излага твърдения, че никога между тях не е стоял въпроса
за връщане на платените суми.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
5
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна
до следните изводи от фактическа и правна страна:
По делото не се спори,че сключеният между М.М. и Г. Г. на 03.06.2000г. граждански
брак е прекратен с влязло в сила на 14.10.2020г. решение по гр.дело № 2961/2020г. по описа
на ВРС.
От представените по делото писмени доказателства,безспорно се установява, че:
С договор за покупко – продажба, сключен на 13.05.2005г. обективиран в на
нотариален акт № 79, том II, рег. № 2319, дело № 233/2005г., И.В., синът й Г. Г. и ответника
- М. Г.а /М./, последните по време на брака им в режим на съпружеска имуществена
общност, са придобили правото на собственост върху апартамент № 159, находящ се в ***,
ет. 159, ведно с прилежащото избено помещение и идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж.
В производство по ч.гр.д. № 4966/2013г.на ВРС, в полза на „В и К” ООД, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а след влизането й в сила, на
осн. чл. 416 ГПК, изпълнителен лист срещу И.В. за сумата от 1 488, 17 лв., представляваща
консумирана и незаплатена вода за съсобствения между страните обект за периода от
09.12.2008г. до 01.04.2013г., придобит с процесния договор за продажба от 13.05.2013г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
09.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 234, 09 лв.,
представляваща обезщетение за забава за времето от 09.12.2008г. до 01.04.2013г. и
сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 134, 45 лв. /л. 32/.
В образуваното изпълнително производство по изпълнително дело № 2015808400796
по описа на ЧСИ З.Д., длъжникът по изпълнението И.В., е заплатил в периода от
21.10.2015г. до 27.05.2019г. сумата от 2 817, 26 лв., видно от издаденото удостоверение от
съдебния изпълнител на 24.06.2020г. /л. 7/, с което е погасила както задълженията към
взискателя,така и дължимите за производството такси по ТТР към ЗЧСИ.
Не е спорно между страните, че по време на брака, сключен между Г. Г. и М.М.,
съпрузите са придобили в режим на съпружеска имуществена общност, лек автомобил
марка „Ауди 80”, рег. № *** и лек автомобил марка „Рено Еспейс”, рег. № ***, като същите
6
са регистрирани на името на съпруга.
С акт № МД – АУ – 4109 – 1/13.05.2016г., на Община Варна, на осн. чл. 107, ал. 3
ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, са установени в тежест на Г. Г. задължения за данък в размер
на 44, 39 лв. и лихва за забава от 11, 99 лв. и такса „битови отпадъци” от 43, 06 лв. и
мораторна лихва в размер на 11, 95 лв. върху съсобствения недвижим имот, находящ се в
***, в общ размер на 110, 39 лв. за периода от 2011г. до 2015г., както и задълженията за
данъци върху процесните МПС и мораторни лихви за периода от 2011г. до 2015г. в общ
размер на 1 535, 77 лв. /главница от 1 134, 24 лв. и лихви от 309, 19 лв./.
Имотът е деклариран като собствен на 06.06.2005г. от Г. Г..
По молба на взискателя и въз основа на акт № МД – АУ – 4109 – 1/13.05.2016г., е
образувано изпълнително производство по изпълнително дело № 20177160400367 по описа
на ЧСИ Н.Г., което е прекратено, поради погасяване вземанията на взискателя и разноските
по изпълнението, чрез плащане на сумата от 2 489, 04 лв. с преводно нареждане от
09.10.2019г. с наредител „И.В.” .
Спорно по делото е предвид възраженията на ответника налице е дарствено
намерение от страна на ищеца касателно заплатените от нея суми за дължими данъци за
съсобствения с ищцата недвижим имот и съсобствените с бившия й съпруг МПС, както и
за заплатените такси по изпълнителните производства. Доказателствената тежест за същите
е пълно и главно на ответника.
Възраженията на М.М. са неоснователни. Съда кредитира в условията на чл.172 от
ГПК показанията на разпитаните пред първа инстанция свидетели – Г. Г. /бивш съпруг на
ответника и син на ищеца/ и Г. В. /дъщеря на ответника и внучка на ищеца/ касателно
твърденията им, че ищеца е заплатила процесните суми със съзнанието, че заплаща чужд
дълг, както и относно факта, че Г. Г. е бил в чужбина по това време. Съда не кредитира
показанията на свидетелката Г. В. относно казаното за мотивите на баба й да заплати
конкретните суми, доколкото в тази част същите не са конкретни и не обективират
непосредствени впечатления. Казаното от свидетеля Г., че за плащане на сумите по изп.дело
са говорили, били на маса и майка му е ги е платила в името на семейството, „за справяне
със ситуацията“ , както и че е казала , че помага , но иска да и се върнат, кореспондира с
показанията на разпитания във въззивното производство свидетел -Р. Л. С. /без дала и
родство със страните, чиито показания съда кредитира, като базиращи се на лични
впечатления/. От показанията на последната се установява, че И.В. е плащала сметките за
вода и парно на семейството на сина /реализирани в процесния апартемент/, защото те не ги
плащали, оставали висящи и имало изпълнителни дела за тях, като за това често е вземала на
заем пари от свидетелката. Лично в разговор с нея ищцата и споделяла, че е искала да и се
върнат парите,ходила говорила със сина си и ответницата ,още докато били в брак, но нищо
не и е върнато. Казаното от свидетелите Г. и С. не се опровергава от показанията на водения
във въззивното производство от М.М. свидетел – Н. С. Г.а /без дела и родство със
страните,чиито показания съда кредитира доколкото се базират на лични впечатления/. От
същите безспорно се установява, че И.В. е плащала текущите сметки на семейството на сина
си, както и ,че за същите и за неплатени данъци е имало образувани дела. Показанията на
7
водения от ответника –въззивник свидетел не могат да стоят в основата на категоричен и
положителен извод, че намеренията на ищеца са били дарствени, доколкото се базират
изцяло на казаното на свидетеля от самия ответник, а не на лични впечатления, т.е. Н. С. не
е възприела лично от ищеца нейно изявление, че не желае дадените от нея за сметки и
данъци суми да и се връщат.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Предпоставките, които тази правна норма
въвежда, за да бъде уважен иск с посоченото правно основание, са следните: да съществува
съсобственост върху процесната вещ, да са установени правата на съсобствениците, единият
от съсобствениците да ползва изцяло ползите от вещта, като по този начин да лишава
останалия съсобственик от ползването на ползите от вещта, съответстваща на правата му.
Входа на производството по делото ищеца,чиято е доказателствената тежест пълно и
главно е доказал елементите на фактическия състав на визираната норма:Страните са
съсобственици на процесния имот находящ се в *** при квоти по 1/3 идеална част за всеки
един от тях – И.В., Г. Г. и М.М..Безспорно доказано е, че ищцата е заплатила сумата от 939,
09 лв., представляваща 1/3 идеална част от общо задължение към „В и К- Варна” ООД, за
ползвани услуги в процесния апартамент, сума в размер на 2 817, 26 лв. по изп. дело №
20158080400796 по описа на ЧСИ З.Д., образувано въз основа на изпълнителен лист по
влязла в сила заповед № 2916/10.04.2 013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в производството по ч.гр.д. № 4966/2012г. по описа на Районен съд – Варна.
По изложените аргументи предявения от И.В. против М.М. иск с правно основание
чл.30 ал.3 от ЗС е основателен и като такъв правилно и законосъобразно е уважен от ВРС.
Когато едно лице /гестор/ съзнателно предприема извършването на чужда работа без
поръчка, между него и лицето, в чиято правна сфера са извършени
действията/доминуса/,възниква облигационно правоотношение уредено в чл.61 и сл.от ЗЗД.
По силата му гесторът, който съзнателно навлиза и засяга чужд кръг от права и интереси,
без да е овластен или натоварен за това , трябва да положи дължимата грижа и да извърши
съответните действия, които тя налага, а заинтересованото лице се задължава да плати
направените разноски. Доминусът е длъжен да обезщети разноските, направени от гестора.
Той дължи обезщетение не само до размера на това, с което се е обогатил, но трябва да
понесе всички разноски, които са били поначало необходими за извършване на съответните
действия. Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗЗД заинтересованият е длъжен да обезщети управителя на
работата за личните задължения, които е поел и да му върне необходимите и полезни
разноски, заедно с лихвите от деня на изразходването им.
Предмет на воденето на чужда работа без поръчка могат да бъдат фактически или
правни действия. Мотивите, от които се е ръководил гесторът при извършване на чуждата
работа, са без значение.
При безспорната установеност по делото, че И.В. е заплатила припадащата се част от
задълженията на ответника – М.М. касаещи незаплатени данъци за процесния недвижим
имот и мпс ,а именно : сумата от 46, 79 лв. представляваща 1/3 идеална част от задължения
в общ размер на 140, 38 лв. по изпълнително дело № 20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г.,
8
образувано въз основа на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД –
АУ – 4109 – 1/13.05.2016г., представляваща сбор от данък върху съсобствен недвижим имот,
находящ се в ***, такса „битови отпадъци” , припадащата се част от дължими такси и
разноски по ТТР към ЗЧСИ в размер на 375, 28 лв. /триста седемдесет и пет лева и
двадесет и осем ст./ от общо 511, 75 лв., както и 918, 46 лв. /деветстотин и осемнадесет
лева и четиридесет и шест ст./, представляваща половината от задължения в общ размер на
1 836, 91 лв. по изпълнително дело № 20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г., образувано
въз основа на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД – АУ – 4109
– 1/13.05.2016г., от която 155, 96 лв. от общо 248, 12 лв. данък върху МПС, марка „Ауди
80”, рег. № ***, придобит по време на брака между Г. Г. и М.М. в режим на СИО с договор
за покупко – продажба от 13.06.2005г., дължими за периода от 2011г. до 2015г. и сумата от
565, 75 лв. от общо 886, 12 лв., данък върху МПС, марка „Рено Еспейс”, рег. № ***,
придобит по време на брака между Г. Г. и М.М. в режим на СИО с договор за покупко –
продажба от 13.07.2011г., дължими за периода от 2011г. до 2015г. , то безспорно е установен
и фактическия съставна чл. 61 от ЗЗД. Ответника по иска и дължи направените от нея
разходи, лихва за забава и законна лихва от дата на подаване на исковата молба в съда , до
окончателното изплащане на задължението.
С изложените мотиви обжалваното решението касателно сумата от 46, 79 лв.
представляваща 1/3 идеална част от задължения в общ размер на 140, 38 лв. по
изпълнително дело № 20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г. , сума в размер на 375, 28 лв.
/триста седемдесет и пет лева и двадесет и осем ст./ от общо 511, 75 лв. - припадащата се
част от дължими такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ следва да бъде потвърдено, а
депозираната от М.М. въззивна жалба отхвърлена.
Със същите мотиви насрещната въззивна жалба вх. № 295689/03.08.2021г. от ИВ. ИВ.
В. е основателна и следва да бъде уважена. Решението в обжалваната с нея част, като
неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявения
от И.В. против М. Г.а иск с правно основание чл.61 от ЗЗД за да бъде уважен, като
основателен и доказан.
Основателността на главните искове, обуславя основателност и на акцесорната
претенция за заплащане на законна лихва върху главниците считано от дата на подаване на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора, на въззиваемия И.В. следва да бъдат присъдени разноски:
за производството пред ВРС , в размер на 50.00 лева заплатена държавна такса по уважения
иск; за настоящото производство в размер на 525.00 лева представляващи държавна такса и
заплатено възнаграждение за един адвокат , на основание чл. 78 от ГПК.Възражението на
въззивника М.М. по чл. 78 ал.5 о ГПК съда счита за неоснователно с оглед цената на иска,
фактическата и правна сложност на делото и обема на осъщественото от процесуалния
представител на страната представителство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261792/31.05.2021г. по гр.д. № 8501/2020г. на ВРС, В
ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от ИВ. ИВ. В., ЕГН ********** с адрес ***
срещу М. ИЛ. М., ЕГН ********* с адрес *** иск с правно основание чл.61 вр. чл.86 от
ЗЗД , за заплащане на сумата от 918, 46 лв. /деветстотин и осемнадесет лева и
четиридесет и шест ст./, представляваща половината от заплатени от И.В. задължения в
общ размер на 1 836, 91 лв. по изпълнително дело № 20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г.,
образувано въз основа на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД –
АУ – 4109 – 1/13.05.2016г., от която 155, 96 лв. от общо 248, 12 лв. данък върху МПС, марка
„Ауди 80”, рег. № ***, придобит по време на брака между Г. Г. и М.М. в режим на СИО с
договор за покупко – продажба от 13.06.2005г., дължими за периода от 2011г. до 2015г. и
сумата от 565, 75 лв. от общо 886, 12 лв., данък върху МПС, марка „Рено Еспейс”, рег. №
***, придобит по време на брака между Г. Г. и М.М. в режим на СИО с договор за покупко –
продажба от 13.07.2011г., дължими за периода от 2011г. до 2015г. и сумата от 196, 77 лв. от
общо 393, 53 лв., представляваща законни лихви върху двете главници за времето от
14.05.2016г. до 15.10.2019г., с които се е обогатила М.М., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. ИЛ. М., ЕГН ********* с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. ИВ. В.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 918, 46 лв. /деветстотин и осемнадесет лева и
четиридесет и шест ст./, представляваща половината от заплатени от И.В. задължения в
общ размер на 1 836,91 лв. по изпълнително дело № 20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г.,
образувано въз основа на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД –
АУ – 4109 – 1/13.05.2016г., от която 155, 96 лв. от общо 248, 12 лв. данък върху МПС, марка
„Ауди 80”, рег. № ***, придобит по време на брака между Г. Г. и М.М. в режим на СИО с
договор за покупко – продажба от 13.06.2005г., дължими за периода от 2011г. до 2015г. и
сумата от 565, 75 лв. от общо 886, 12 лв., данък върху МПС, марка „Рено Еспейс”, рег. №
***, придобит по време на брака между Г. Г. и М.М. в режим на СИО с договор за покупко –
продажба от 13.07.2011г., дължими за периода от 2011г. до 2015г. и сумата от 196, 77 лв. от
общо 393, 53 лв., представляваща законни лихви върху двете главници за времето от
14.05.2016г. до 15.10.2019г., с които се е обогатила М.М., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 61 вр. чл. 86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261792/31.05.2021г. по гр.д. № 8501/2020г. по описа
на ВРС, В ЧАСТТА,с която М. ИЛ. М., ЕГН ********* с адрес *** Е ОСЪДЕНА ДА
ЗАПЛАТИ на ИВ. ИВ. В., ЕГН ********** с адрес ***:
10
- сумата от 939, 09 лв. /деветстотин тридесет и девет лева и девет ст./,
представляваща 1/3 идеална част от общо задължение в размер на 2 817, 26 лв. по изп. дело
№ 20158080400796 по описа на ЧСИ З.Д., образувано въз основа на влязла в сила заповед №
2916/10.04.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 4966/2012г. по описа на Районен съд – Варна, обективираща следните задължения
към „В и К- Варна” ООД, както следва: 1./ сумата от 1 488, 17 лв. незаплатени В и К услуги
за съсобствения обект, находящ се в *** за периода от 09.12.2008до 01.04.2013г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.04.2013г. до
окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава в размер на 234, 09 лв. за
периода от 09.12.2008г. до 01.04.2013г. и сторените съдебно – деловодни разноски от 134, 45
лв., от която 1 488, 17 лв. главница, 383, 17 лв. обезщетение за забава върху главницата за
периода от 09.04.2013г. до деня на плащането – 21.10.2015г., 234, 09 лв. обезщетение за
забава за времето от 09.12.2008г. до 01.04.2013г., 134, 45 лв. разноски за заповедното
производство, 240 лв. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, 238, 08 лв.
такси по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, 99, 30 лв. други такси от Тарифата, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС вр. чл. 86 от ЗЗД.
- сумата от 46, 79 лв. /четиридесет и шест лева и седемдесет и девет ст./,
представляваща 1/3 идеална част от задължения в общ размер на 140, 38 лв. по
изпълнително дело № 20177160400367 по описа на ЧСИ Н.Г., образувано въз основа на акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД – АУ – 4109 – 1/13.05.2016г.,
представляваща сбор от данък върху съсобствен недвижим имот, находящ се в ***,
придобит с договор за покупко – продажба от 13.05.2005г., за който е съставен НА № 79, том
II, рег. № 2319, дело № 233/2016г., такса „битови отпадъци” и законни лихви върху всяка
една от главниците, дължими от 2011г. до 2015г., както и припадащата се част от дължими
такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в размер на 375, 28 лв. /триста седемдесет и пет лева и
двадесет и осем ст./ от общо 511, 75 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
61 вр. чл.86 от ЗЗД, както и в частта за присъдените разноски.
ОСЪЖДА М. ИЛ. М., ЕГН *********, *** ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. ИВ. В., ЕГН
**********, *** сумата от 50.00./петдесет/лева разноски в производството пред ВРС,
сумата от 525,00 /петстотин двадесет и пет /лева представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, във въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12