№ 29984
гр. София, 08.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110161724 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са следните обективно кумулативно съединени осъдителни искове:
иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 3389.64 лева, представляваща незаплатени от ответника
консумативни разноски за ел. енергия и топлоенергия за имот – офис № 3, с площ
109.59 кв.м., находящ се в гр.София, ул. „Михаил Тенев“ № 12, ет.1, в сградата на
Бизнес център Евротур, за периода 01.03.2017г. – 14.12.2020г., погасени от ищеца,
като собственик на имота;
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 707.21 лева – лихва
за забава за периода 21.01.2019г. – 25.10.2021г.
Ищецът твърди, че по силата на апортна вноска и считано от 23.11.2016г. е
собственик на посочения по-горе имот, който е с идентификатор № 68134.4081.9512.1.103
по КККР на гр.София, одобрени със Заповед на изп.директор на АГКК № РД-
18.35/09.06.2011г. и изменена със Заповед № КД-14-22-1116/19.07.2013г. на Началника на
СГКК – София. Посочва, че този имот е бил предоставен на ответника за послужване от
праводателя му „Ест“ АД, като „Фактори“ АД е следвало да заплаща само консумативните
разноски за имота, което правил до м.01.2017г. Пояснява, че договорните отношения между
„Ест“ АД и „Фактори“ АД били прекратени, а с новия собственик такива въобще не са
възникнали, но ответникът е продължил да държи имота до 14.12.2020г., когато с
постановление по изп.дело държателят е бил отстранен от офиса. Заявява, че за периода
01.03.2017г. – 14.12.2020г. разноските за ел. енергия и за топлоенергия, припадащи се на
този обект, били заплатени от ищеца,с което плащане ищецът е обеднял, респ. с която сума
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, тъй като си е спестил този разход, въпреки че
същият е тежал за него, тъй фактически е държал имота за този преиод. Твърди, че сумите,
припадащи се на офиса, са били префактурирани от ищеца на ответника, за което са били
1
издадени 36 броя фактури за периода 22.11.2018г. – 30.12.2020г., но нито една от тях не е
била заплатена. Предвид изложените факти, предявява иск по чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане
на главницата от 3389.64 лева, както и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 707.21 лева, като
се позовава на това, че при липса на договорни отношения между страните, сумите по
процесните 36 броя фактури е следвало да бъдат платени от държателя в 60-дневен срок от
издаването им – аргумент от чл.303а ТЗ. Представя доказателства и прави искане за
допускане на счетоводна и топлотехническа експертиза. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковата претенция. Заявява, че е владял имота необезпокоявано
повече от десет години, поради което го е придобил по давност на основание чл.79 ЗЗД, за
което е налице правен спор по гр.д.№ 5515/2021г. на СГС, I-9 състав, което е висящо и
преюдициално на настоящия спор. Уточнява, че предмет на разглеждане в това
производство е направено от „Фактори“ АД възражение за изтекла придобивна давност за
същия имот, започнала да тече още когато собственик на имота е бил „Ест“ АД. Твърди още,
че действителността на апортната вноска в капитала на „Вест 2015“ ООД, по силата на
която същият твърди да е собственик на офис № 3, е била оспорена и е предмет на
разглеждане по гр.д.№ 15972/2019г. на СГС, който спор също счита за преюдициален на
настоящия. Отделно от това заявява, че неприсъственото решение, въз основа на
изпълнителен лист по което „Фактори“ АД е бил осъден да предаде имота, е било атакувано
по реда на чл.240 ЗЗД и е висящо гр.д.№ 14406/2020г. на СГС, което отново счита, че е
преюдициално на настоящия спор. С така изложените доводи, прави искане за спиране на
делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на всяко от посочените по-горе три
съдебни производства. Отделно от това твърди, че между „Ест“ АД и „Фактори“ АД, респ.
между „Вест 2015“ ООД и „Фактори“ АД не е имало договорни отношения и въвежда
възражение за придобивна давност, като твърди, че ищецът няма вземане спрямо ответника,
тъй като не е собственик на процесния имот. Оспорва исковете и по размер.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира
следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесния имот за процесния
период; плащане на разноските за ел. енергия и за топлинна енергия за същия период;
ползване на имота от ответника без правно основание за периода; изпадане на ответника в
забава да предаде фактическата власт върху имота и да заплати търсените суми; размер на
вземанията си.
В тежест на ответника е да докаже възражението си, че е собственик на имота по
давност.
Приложените писмени документи са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.
По искането за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът ще се
произнесе след представяне на доказателства за характера на сочените от ответника като
преюдициални дела, тъй като към отговора не са представени такива.
2
По искането на ищеца за допускане на счетоводна и техническа експертиза, съдът ще
се произнесе след представяне на доказателства от ответника относно страните, предмета и
етапа, на който се намират производствата по цитираните от него с отговора три дела.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства по делото.
УКАЗВА на ответника, в двуседмичен срок от съобщението, да представи подписан
от законния представител на „Фактори“ АД или упълномощен адвокат отговор на исковата
молба, както и да представи доказателства за предмета, страните и етапа на който се намират
производствата по гр.д.№ 5515/2021г. на СГС, I-9 състав, гр.д.№ 15972/2019г. на СГС и гр.д.
№ 14406/2020г. на СГС. В случая, че по някое дело не е страна, в същия срок следва да
поиска издаване на съдебно удостоверение, като представи проект за това.
По искането на ищеца за допускане на експертизи и по искането на ответника за
спиране на делото, съдът ще се произнесе след представяне на доказателства от ответника за
характера на делата, които счита, че са преюдициални на настоящия спор.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.02.2023г. от
15.00 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера
на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на
твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде
обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, като на ищеца се връчи и препис
от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3