Решение по гр. дело №1075/2024 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 376
Дата: 29 октомври 2025 г.
Съдия: Лилия Йорданова Любенова Димитрова
Дело: 20241620101075
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. гр. Лом, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Л********* Й. Любенова Д.
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Л********* Й. Любенова Д. Гражданско дело
№ 20241620101075 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.
Фаза по допускане на делбата.
Делото е образувано по депозирана искова молба от П. И. М. с ЕГН
********** от *********, срещу
1. Р. К. Ф. с ЕГН ********** от *********,
2. И. П. И. с ЕГН ********** от *********,
3. К. П. Д. с ЕГН ********** от *********,
4. И. Д. П. с ЕГН ********** от *********,
5. Т. Д. П. с ЕГН ********** от *********,
за съдебна делба на земеделски имоти – правна квалификация по чл. 69
ЗН вр. чл. 34 от ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответниците са наследници на
********* (********* съгласно Удостоверение изх. № *********г. на
Кметство *********, обл. Монтана), родена на *****г., починала на *****г.,
б.ж. на *********, обл. Монтана. Твърди се, че с решение № *********г. на
ПК ********* на наследниците на ********* /*********/ са възстановени
следните имоти: поземлен имот с идентификатор ********* (*********)
съгласно КК и КР одобрени със Заповед № РД-********* г. на ИД на АГКК, с
номер по предходен план *****, находящ се в землището на *********, обл.
Монтана, м. „*********”, нива с площ от 15902 кв.м., трета категория, при
съседи: *********, *********, ********* и *********, с данъчна оценка
2337.60 лв., и поземлен имот с идентификатор ********* (*********)
съгласно КК и КР одобрени със Заповед № РД-********* г. на ИД на АГКК, с
номер по предходен план *********, находящ се в землището на *********,
1
обл. Монтана, м. „*********”, нива с площ от 12448 кв.м., трета категория,
при съседи: *********, *********, *********, ********* и *********, с
данъчна оценка 1829.90лв.
Твърди се, че страните не могат доброволно да се поделят, поради което
се иска постановяване на съдебно решение, с което да бъде допусната и да се
извърши делба между посочените в исковата молба лица за посочените в нея
два земеделски имота.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор е постъпил от ответника И.
Д. П.. В същия се сочи, че искът е допустим, но е направено възражение по
реда на чл. 342 ГПК, като са изложени твърдения, че делбените имоти са били
индивидуална собственост на ********* (*********) и на сина й от първия й
брак – ********* – баща на ответника И. П., отпреди сключването на втория й
брак с *********, от който брак те нямат деца. Този ответник е посочил, че на
*********г. ********* (*********) се е омъжила за *********, като бракът
им бил прекратен на *********г. поради смърт на съпруга *********. От този
брак двамата имат един син – *********. Твърди се, че впоследствие
********* се е омъжила на *********г. за *********, като от този брак нямат
деца. Твърди се още, че към 1946г. – т.е. преди колективизацията и
кооперирането на земята, процесните имоти – две ниви в м. ********* и в м.
*********, са били собственост по наследство на *********, действащ чрез
своята майка *********. Релевира се, че през *****г. *********, вече
пълнолетен, е внесъл земята си в ТКЗС ********* – 29,350 дка. Същото била
сторила и майка му *********, която внесла своите 30,800 дка. Твърди се, че
вследствие на тези си действия майката ********* и синът ********* са
записани в книгата за членове на ТКЗС „*********“ в с.*********
(*********). Твърди се, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 9а ЗН.
Този ответник се е позовал на съдебна практика и на законови разпоредби в
подкрепа на становището си. Иска се постановяване на решение, с което
делбата да бъде допусната при изключване от участие в нея на наследниците
на ********* и ********* – т.е. само между И. П. и *********..
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмени отговори са постъпили от
ответниците Р. К. Ф., И. П. И. и К. П. Д. – съвместно чрез пълномощника им
адв. В. И. от МАК. В отговора се сочи, че искът се явява допустим и по
същество основателен, тъй като всеки един от съсобствениците има право да
поиска от съда прекратяването на съсобствеността чрез извършването на
съдебна делба. Иска се постановяване на съдебно решение, с което да бъде
допусната делба по отношение на съсобствените недвижими имоти с правата
на съсобствениците, съобразно разпоредбите на Закона за наследството, като
тримата ответници - Р. К. Ф., И. П. И. и К. П. Д., са заявили изрично
желанието си да получат полагащото им се в общ дял.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор е постъпил и от ответника
Т. Д. П. чрез назначения му особен представител адв. Д. Ц. от МАК. В същия
се сочи, че от първия си брак наследодателката ********* има един син и
2
съответно негови низходящи наследници, които безспорно са нейни законни
наследници. Между нейните безспорни законни наследници по отношение на
възстановените земеделски земи, предмет на делбата, са единствено
ответниците И. Д. П. и Т. Д. П.. Твърди се, че за ищцата П. И. М., както и по
отношение на останалите ответници няма категорични писмени доказателства
да наследяват от процесиите имоти земеделски имоти. Твърди се, че е налице
хипотезата на чл. 9а ЗН, т.к. ********* е втори съпруг, преживял съпругата –
собственик, починал е на *****г., т.е. преди възстановяване на имотите
земеделски земи, от брака си със съпругата – собственик, на наследниците на
която е възстановена собствеността, нямат общи деца - родени или осиновени.
В съдебно заседание ищцата П. И. М., редовно призована, се явява лично,
както и с адв. Р. Б. от АК – Монтана, като се иска допускане на делбата с права
за страните съобразно ЗН.
Ответниците Р. К. Ф., И. П. И. и К. П. Д., не се явяват, представляват се
от адв. В. И. от АК – Монтана, иска се допускане на делбата с права за
страните съобразно ЗН.
Ответникът И. Д. П., редовно призован, се явява лично, както и с адв. В.
П. от АК – Монтана, редовно упълномощен с пълномощно представено по
делото. Иска се в делбата да участват само този ответник и брат му Т. П..
Ответникът Т. Д. П. се представлява от особения представител адв. Д. Ц.
от АК – Монтана. Предоставено е на съда да прецени какво решение да
постанови, между кои от страните следва да бъде допусната делбата и при
какви квоти.
Доказателствата по делото са писмени.
Като взе предвид събраните по делото доказателствени материали,
както и становищата на страните, съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск за допускане и извършване на съдебна делба на
недвижими земеделски имоти.
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения, съдът е
обявил на страните следния общоизвестен факт: колективизацията в България,
вкл. създаването на ТКЗС, започва след приемането на Наредба-закон за ТКЗС
с Указ № 82 от 18.04.1945г., обн. ДВ. бр.95 от 25 април 1945г.
Въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства се
установи, че с решение № *********г. на ПК ********* на наследниците на
*********, б.ж. на с.*********, общ.********* са възстановени нива от
12.446 дка, трета категория, местност *********, с.*********, имот №
********* и нива от 15.899дка, трета категория, местност *********,
*********, имот № *****.
Гореописаните имоти към момента видно от представените скици по
КККР представляват:
-поземлен имот с идентификатор ********* (*********) съгласно КК и
КР одобрени със Заповед № РД-*********г. на ИД на АГКК, с номер по
3
предходен план *****, находящ се в землището на *********, обл. Монтана,
м. „*********”, трайно предназначение на земята: земеделска, НТП: нива, с
площ от 15902 кв.м., трета категория, при съседи: *********, *********,
********* и *********, с данъчна оценка 2337.60 лв. съгласно удостоверение
за ДО от 15.05.2024г. на Община ********* /приложено по делото в заверен
препис/.
-поземлен имот с идентификатор ********* (*********) съгласно КК и
КР одобрени със Заповед № РД-*********г. на ИД на АГКК, с номер по
предходен план *********, находящ се в землището на *********, обл.
Монтана, м. „*********”, трайно предназначение на земята: земеделска, НТП:
нива, с площ от 12448 кв.м., трета категория, при съседи: *********,
*********, *********, ********* и *********, с данъчна оценка 1829.90лв.
съгласно удостоверение за ДО от 15.05.2024г. на Община *********
/приложено по делото в заверен препис/.
От приетото като доказателство по делото заверено копие на
удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 02.09.2019г. на
Община *********, с.*********, се установи, че имената *********, р. на
*****г., и ********* са имена на едно и също лице.
Съгласно представения заверен препис на удостоверение за наследници
на *********, р. на *****г., поч. на *****г., акт за смърт *********г., съставен
в *********, се установи, че същата е оставила следните наследници:
1.*********, ЕГН **********, поч. на *****г. – преживял съпруг, с
когото нямат деца и който е оставил следните свои наследници:
1.1. *********, ЕГН **********, поч. на *********г. като вдовец – син на
********* от първи брак, оставил следните наследници:
1.1.1. *********, ЕГН **********, поч. на *********г. – син, с
наследници:
1.1.1.1.Р. К. Ф., ЕГН ********** – съпруга,
1.1.1.2. И. П. И., ЕГН ********** – син,
1.1.1.3. К. П. Д., ЕГН ********** – дъщеря.
1.1.2. П. И. М., ЕГН ********** – дъщеря,
2.*********, ЕГН **********, поч. на *********г. – син на ********* от
първи брак, оставил следните наследници:
2.1. Н. П. Г., ЕГН **********, поч. на *********г. – съпруга,
2.2. И. Д. П., ЕГН ********** – син,
2.3. Т. Д. П., ЕГН ********** – син.
Установи се, че през *****г. ********* и ********* ********* са
сключили граждански брак, за което бил съставен акт за женитба № 19 (л.106
от делото – гръб).
Към материалите е приложен заверен препис от акт № 34 от регистър за
умиранията на ********* община (л. 104 от делото). От посочения документ
се установи, че ********* е починал на *********г.
4
Установи се по делото, че *********, роден *****г., и ********* *****,
родена *****., са сключили брак през *****., за което е бил съставен акт № 30
по регистъра за женитбите на ********* община (л.105 от делото).
От приложените към отговора на исковата молба на И. П. документи в
заверени преписи (от л.107 до л.114) не се установява твърдението, че именно
процесните два имота са внесени в ТКЗС с посочените книжа. С доклада по
делото в тежест на този ответник е възложено да докаже възраженията си,
като му е указано, че не представя доказателства за твърдението, че
процесните два имота са били собственост и на сина на И.а - *********, по
наследство от ********* *****, вкл. относно твърденията в ОИМ, че
********* е внесъл процесните имоти в ТКЗС.
Освен това по делото е приложено решение № *********г. на ПК
*********, видно от което правото на собственост върху двата имота е
възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на *********, б.ж. на
с.*********. Последното има силата на констативен нотариален акт (в този
смисъл ТР № 9 от 7.11.2012г. на ВКС по т. д. № 9/2012г., ОСГК).
Констативните нотариални актове притежават обвързваща доказателствена
сила за третите лица и за съда, като същите имат и легитимиращо действие за
принадлежността на правото на собственост /в т. см. решение № 93 от
22.03.2024г. по 20241600500042 по описа за 2024г. на ОС Монтана/.
В случая ответникът И. П. не представи доказателства, с които безспорно
да установи, че процесните имоти (или част от тях) не са били собственост на
*********, а на ********* П. (по силата на наследствено правоприемство от
неговия баща *********), като представените разписни листове и други
документи не представляват документ за собственост, още повече, че не се
установи идентичност на описаните имоти в документите, представени с
ОИМ от ответника И. П., с процесните такива.
Следва да се посочи, че с решението на ПК възниква правното качество
на обекта на собствеността - неговата индивидуализация, и затова то има
конститутивно действие, независимо от начина на възстановяване - в
съществуващи или възстановими стари граници, или в нови граници,
определени с план за земеразделяне. Влязлото в сила решение, придружено
със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен
нотариален акт за собственост върху възстановения имот, освен в случаите по
чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ (съгласно чл. 14 ЗСПЗЗ). С решения на ВКС, постановени
в производство по чл. 290 и сл. ГПК /решение № 595 от 05.07.2010 г. по гр. д.
№ 1333/2009 г. на I-во г. о., решение № 555 от 22.10.2009 г. по гр. д. №
104/2009 г. и решение № 511 от 19.11.2010 г. по гр. д. № 1080/2009 г., двете на
II-ро г. о./, е прието, че правното действие на решенията на органа по
поземлената собственост се преценява съобразно редакцията на закона,
действала към момента на постановяването им. Затова решенията,
постановени след влизане в сила на изменението на ЗСПЗЗ по ДВ, бр. 45/1995
г., удостоверяват правото на собственост върху земеделската земя едва след
издаването на скица към тях, когато и приключва административната
процедура по възстановяване на собствеността.
5
Настоящият състав споделя тази съдебна практика, според която скицата
има предвидената в закона доказателствена сила в случаите, когато лице,
позоваващо се на реституция по ЗСПЗЗ, трябва да удостовери правата си в
хипотеза, когато не е възникнал спор за материално право. Когато спорът е
внесен за разглеждане в съда по общия исков ред, правата на страните се
преценяват на общо основание с оглед на всички събрани по делото
доказателства /решение № 666 от 25.07.2006г. по гр. д. № 348/2005г. на ВКС,
IV-А г. о./. В този случай за легитимацията на ищеца е достатъчно да
представи решение на ПК за възстановяване на имота, както и доказателства
за точната индивидуализация на възстановения имот. Не може само поради
формалната липса на скица, чието неиздаване в повечето случаи се дължи на
технически или организационни причини, да се отричат правата, придобити с
решението за възстановяване, ако по делото има достатъчно данни, за да се
индивидуализира възстановеният имот /в т.см. е решение № 225 от
06.07.2011г. по гр.д. 559/2010г. на ГК, I-во отделение на ВКС/.
Предвид гореизложеното съдът приема за недоказани наведените от И. П.
възражения и твърдения и следва да зачете обвързващата сила на
представения документ за собственост – решението на ПК, което впрочем не е
оспорено в хода на делото от нито една от страните.
Ирелевантни са съображенията, изложени в ОСЗ, че по време на брака си
наследодателката ********* и вторият й съпруг ********* не са купували
имоти и земя по време на брака си, като е не може да бъде споделено и
твърдението, че наследниците на последния не може да бъдат „кръвни
наследници на *********“. Такъв термин правото не познава. В Закона за
наследството са посочени изрично редовете наследници, като извън тях е
преживелият съпруг, който също наследява по посочения в ЗН начин и квоти
със съответния ред наследници, призован към наследяване (като изключва
четвърти ред). Именно такъв се явява ********* ********* по отношение на
наследството на *********.
По повод приложението на разпоредбата на чл. 9а ЗН следва да е
осъществен следният фактически състав: открито наследство, към което
впоследствие се възстановява собственост върху имоти, одържавени или
включени в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански
организации, качеството на последващ съпруг на ********* ********* по см.
на закона и съдебната практика, починал преди възстановяване на
собствеността, от брака му с наследодателя да няма родени или осиновени
деца.
Отдавна в съдебната практика е изяснен смисълът, който законът влага в
понятието „последващ съпруг“. Така в т. 1 от ТР № 1 от 04.11.1998г. по гр.д.
№ 1/1998г., ОСГК, ВКС, е посочено, че „последващ съпруг“ по смисъла на чл.
9а от ЗН е този, който е сключил брак с наследодателя-собственик след
одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС или други
образувани въз основа на тях селскостопански организации.
Действително от втория си брак ********* няма деца. Синът й *********
е дете от първия й брак с *********. ********* ********* е починал преди
6
постановяване на възстановяването на собствеността върху процесните
имоти.
Както бе посочено, съдът е обявил на страните с доклада по делото, че
общоизвестен факт е, че колективизацията в България, вкл. създаването на
ТКЗС започва след приемането на Наредба-закон за ТКЗС с Указ № 82 от
18.04.1945 г., обн. ДВ. бр.95 от 25 април 1945г. Бракът на *********
********* и ********* е сключен през *****. и следователно последният не
се явява „последващ съпруг“ по смисъла на закона. ********* ********* е
починал на *****г. – т.е. след ********* (поч. на *****г.).
Наследственото имущество преминава в патримониума на наследниците
по закон в момента на открИ.е на наследството, към който момент съобразно
законовите разпоредби се определя кои физически лица, от кой ред и степен
наследяват починалия и кои се считат пряко призовани към наследяване - чл.
5-9 ЗН. Правата върху имуществото, собствеността върху което се
възстановява по реда на ЗСПЗЗ, също се определят към момента на открИ.е на
наследството на лицето, което е притежавало това имущество преди
одържавяването с оглед броя и кръга от лица, призовани към наследяване към
този момент.
Към *****г. ********* ********* е бил жив и като съпруг на *********
същият е станал неин законен наследник на осн. чл. 9, ал. 1 ЗН, като е получил
1/2ид.ч. от наследството й, защото наследяването между съпрузите се урежда
по общите правила на чл. 9 ЗН, която разпоредба не държи сметка за начина и
времето на придобИ.е собствеността. Преживелият съпруг-несобственик
получава еднакъв дял от наследството с този на децата на наследодателя
независимо от начина на формирането му, а неговият дял в случая се получава
само от неговите наследници. Така след смъртта на ********* наследството от
********* (1/2ид.ч. от него, наследена от преживелия съпруг) е преминало по
силата на наследственото правоприемство и предвид обстоятелството, че
съответната идеална част от него вече е била придобита от *********
********* – към неговите наследници. Всъщност такъв се явява само синът
му ********* – дете на ********* от първи брак. Същият е наследен от своите
син и дъщеря – ********* и ищцата П. И. М., т.е. те имат по 1/4ид.ч. от
наследството на *********. След смъртта на ********* (починал на
*********г.) същият е наследен от ответниците Р. Ф. (съпруга), И. И. (син) и
К. Д. (дъщеря) – всеки е наследил по 1/12 ид.ч.
Така ********* ********* се явява наследник на ********* по силата на
брачната им връзка, като същият наследява заедно със сина на ********* от
първия й брак – *********, който също получава 1/2 ид.ч от наследствената
маса. След неговата смърт и тази на съпругата му ********* *********а,
двете им деца – И. Д. П. и Т. Д. П. са наследили всеки по 1/4 ид.ч. от
наследството на *********.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорна на база
представените писмени доказателства. Така при съобразяване на същата и на
направените по-горе правни изводи делбата следва да се допусне между
следните имоти, лица и при следните квоти:
7
-поземлен имот с идентификатор ********* (*********) съгласно КК и
КР одобрени със Заповед № РД-*********г. на ИД на АГКК, с номер по
предходен план *****, находящ се в землището на *********, обл. Монтана,
м. „*********”, трайно предназначение на земята: земеделска, НТП: нива, с
площ от 15902 кв.м., трета категория, при съседи: *********, *********,
********* и *********, с данъчна оценка 2337.60 лв.
-поземлен имот с идентификатор ********* (*********) съгласно КК и
КР одобрени със Заповед № РД-*********г. на ИД на АГКК, с номер по
предходен план *********, находящ се в землището на *********, обл.
Монтана, м. „*********”, трайно предназначение на земята: земеделска, НТП:
нива, с площ от 12448 кв.м., трета категория, при съседи: *********,
*********, *********, ********* и *********, с данъчна оценка 1829.90лв.
между следните лица и при следните квоти:
П. И. М. с ЕГН ********** от *********, с права 1/4ид.ч. (=3/12ид.ч.)
Р. К. Ф. с ЕГН ********** от *********, с права 1/12ид.ч.
И. П. И. с ЕГН ********** от *********, с права 1/12ид.ч.
К. П. Д. с ЕГН ********** от *********, с права 1/12ид.ч.
И. Д. П. с ЕГН ********** от *********, с права 1/4ид.ч. (=3/12ид.ч.)
Т. Д. П. с ЕГН ********** от *********, с права 1/4ид.ч. (=3/12ид.ч.).
Производството по съдебната делба е особено исково производство и има
за цел да се ликвидира съсобствеността между съделителите, като всеки
придобие в изключителна собственост имоти, съобразно квотата си,
определена в делбеното производство. Правото на делба е субективно
преобразуващо материално право, с което се ползва всеки участник в
имуществената общност (чл. 34 от ЗС) и което може винаги да се упражни,
освен ако законът разпорежда друго. То подлежи на проверка и установяване с
решението в първата фаза на производството за съдебна делба, респ. влязлото
в сила решение, с което тя се допуска, установява именно правото на делба
със сила на пресъдено нещо. Делба се допуска само на съсобствени ( чл. 34,
ал. 1 ЗС) и на сънаследствени (чл. 69, ал. 1 ЗН) имоти. Размерът на частите на
съделителите в делбата се определя от обема на правото им на собственост в
имотите.
Предвид горното, следва да се допусне делба на процесните имоти
между гореописаните лица при посочените по-горе квоти.
Съгласно чл. 355, изр. 1 ГПК страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им, включително разноските по чл. 78а, ал. 1, т.е.
същите се определят и присъждат във втората фаза на делбеното производство
по извършването на делбата.
Страните следва да бъдат уведомени, че на основание чл. 115, ал. 1 вр.чл.
114, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 112, б. „з”, вр. б. „а” от ЗС настоящото решение,
постановено по вписана искова молба, следва да бъде отбелязано в Служба по
вписванията при Районен съд Лом.
Водим от гореизложените съображения, по реда на чл. 341, ал. 1 от ГПК и
8
на основание 344, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 34 ЗС вр. чл. 69 ЗН съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба на следните недвижими
имоти:
-поземлен имот с идентификатор ********* (*********) съгласно КК
и КР одобрени със Заповед № РД-*********г. на ИД на АГКК, с номер по
предходен план *****, находящ се в землището на *********, обл. Монтана,
м. „*********”, трайно предназначение на земята: земеделска, НТП: нива, с
площ от 15902 кв.м., трета категория, при съседи: *********, *********,
********* и *********,
-поземлен имот с идентификатор ********* (*********) съгласно КК и
КР одобрени със Заповед № РД-*********г. на ИД на АГКК, с номер по
предходен план *********, находящ се в землището на *********, обл.
Монтана, м. „*********”, трайно предназначение на земята: земеделска, НТП:
нива, с площ от 12448 кв.м., трета категория, при съседи: *********,
*********, *********, ********* и *********,
между следните лица и при следните квоти:
П. И. М. с ЕГН ********** от *********, с права 3/12ид.ч.
Р. К. Ф. с ЕГН ********** от *********, с права 1/12ид.ч.
И. П. И. с ЕГН ********** от *********, с права 1/12ид.ч.
К. П. Д. с ЕГН ********** от *********, с права 1/12ид.ч.
И. Д. П. с ЕГН ********** от *********, с права 3/12ид.ч.
Т. Д. П. с ЕГН ********** от *********, с права 3/12ид.ч.

СЪОБЩАВА на страните, че на основание чл. 115, ал. 1 вр. чл. 114, ал.
1, б. „в”, вр. чл. 112, б. „з”, вр. б. „а” от Закона за собствеността, настоящото
решение, след влизането му в сила, следва да бъде отбелязано в Служба по
вписванията Лом.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила делото да се докладва за
предприемане на действия по подготовка на производството във втора
фаза на делбата.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
9