РЕШЕНИЕ
№ 865
гр. Варна, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110104471 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М. А. Х., ЕГН ********** срещу О. А.,
БУЛСТАТ * отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който
се иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено
нещо в отношенията между страните, че ответникът не е титуляр на абсолютното вещно
право на собственост върху недвижим имот № * по КП от 1990 г. на м-ст „П.“, с. о. „Ч.
п.“, землище с. О., О. А., с площ от 660 кв. м., при граници: на север имот № *, на юг имот
№ *, на запад имот № * и на изток – път.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е придобил процесния недвижим имот на
основание изтекла в негова полза придобивна давност в периода от пролетта на 2005 г. до
момента на подаване на исковата молба в съда – 10.04.2023 г. ищецът поддържа, че през този
период от време в упражнявал законосъобразно владение върху имота. Сочи, че след като е
установил през пролетта на 2005 г. фактическа власт върху имота, първо го е почистил, тъй
като мястото представлявало струпани изсъхнали клони, треви и земни маси или е било
сметище. След почистването на мястото е трасирал имота и го е оградил с мрежа, метални и
бетонни колове, заедно със съседи на имота, които са му помагали при ограждането. От
страна на пътя имало входна метална врата, върху която било изписано името му. От 2005 г.
до сега е обработвал почвата –срещу заплащане на извършените услуги – оране и фрезоване
с трактор. Засадил плодни дървета – голяма ябълка на около 13 години, дюля, череша,
праскова, круша. Приблизително 1/3 от земята ползвал за засяване на зеленчуци – лук, чесън,
домати, краставици, зелен боб, подправки. В имота поставил фургон и три пчелни кошери.
Около имота имало съседи, които да потвърдят, че ищецът стопанисва повече от 18 години
процесния имот № * по КП от 1190 г., които щели да свидетелстват по делото. Твърди се, че
оградата не е променяла местонахождението си и от пролетта на 2005 г. до момента. От
самото начало на пролетта на 2005 г. до сега ищецът се чувствал единствен собственик
повече от 18 години на имота.
Излага се, че във връзка с горното ищецът инициирал производство пред нотариус за
снабдяване с констативен нотариален акт. Оказало се, че за процесния имот има съставен акт
за ЧОС № 6973 от 28.04.2021 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, което обуславяло
неговия правен интерес от водене на настоящото производство. Твърди се, че АЧОС нямал
правопораждащо действие, но се ползвал с удостоверително такова, съгласно чл. 5 от ЗОС.
1
Твърди се, че до настоящия момент АЧОС № 6973 от 28.04.2021 г. на О. А. не е
отменен и съществува, въпреки че след завеждане на делото е приет ПНИ, по който
процесният имот № * по КП от 1990 г. съответствал на имот № * с площ от 662 кв. м., при
граници: НИ *, НИ *, НИ * и път. Сочи се, че гореописания АЧОС е съставен погрешно от О.
А., отнасящ се за имот № * по КП от 1990 г.
Сочи се, че за процесния имот *, който е идентичен с имот № * по КП от 1990 г. на м-
ст „П.“, землище с. О., няма издадена заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Кмета на О.
А., тъй като ищецът е във владение на имота до момента.
По същество се моли съдът да уважи предявения отрицателен установителен иск.
Обективирани са доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор. С отговора е направено възражение за недопустимост на производството. По
недопустимостта му излага, че имотът попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за който
понастоящем няма одобрен ПНИ. Ищецът не спада към кръга на лицата, чиито права биват
установени с ПНИ - ползвател, реститут и лица със съществуваща собственост. Законът
регламентира реда за придобиване права по отношение на имотите, попадащи в терен по
пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, което изключва възможността правото му за бъде установено чрез
предявяване на отрицателен установителен иск. Посочва, че е изначално изключена
възможността да бъде придобит по давност имот, попадащ в терен по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ
преди да е приключила реституционната процедура, доколкото индивидуализацията на
имота до него момент е изключена. Твърди, че съгласно проекта на ПНИ за процесния имот
са отредени два новообразувани имота, а планът от 1990г. не е бил одобрен. Оспорва
възможността за придобиване имота по давност и с оглед действащия мораториум на чл. 24,
ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 86 ЗИД на ЗС /в сила до 1996г./ и пар.1 ЗД на ЗС.
По възражението за недопустимост съдът се е произнесъл с влязло в законна сила
определение № 4159 от 02.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2183 по описа за 2023 г. на
ОС-Варна.
По неоснователността на исковата претенция излага, че имотът попада в територия
по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно удостоверение № 1703/31.10.1989 г. на председателя на
ОНС с. А., същият е предоставен за ползване на М. Т. М.. Т. е., към тази дата имотът е бил
държавна собственост, доколкото общинската такава е регламентирана едва 1991 г. с
приемането на новата Конституция. Ползвателят не е трансформирал правото си на ползване
в такова за собственост, нямало данни имотът да е бил на друг собственик, поради което
общината основателно е издала АЧОС за него, на осн. чл. 25 от ЗСПЗЗ. Оспорва да са
осъществени и елементите на придобивната давност, защото ищецът не е противопоставил
владението си на общината, което да я направи собственик.
Ответникът излага още, че след завеждане на делото за процесното селищно
образувание има влязъл в сила ПНИ, съгласно който по-голяма част от площта на
претендирания от ищеца имот № * с площ от 660 кв. м. по КП от 1990 г., попада в ПИ № *
по ПНИ, който бил записан на наследниците на Й. Д. Н., а по-малка част от площта
попадала в границите на ПИ № * по ПНИ, който бил записан на неидентифициран
собственик и за който О. А. е съставила нов АЧОС № 7411/05.10.2023 г. за ПИ № * по ПНИ.
По същество моли за прекратяване на производството по делото, евентуално за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба, отговора на първоначалната искова
молба, обратния иск и отговора на обратния иск, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК,
приема за установени следните фактически и правни положения:
По иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи
в условията на пълно и главно доказване твърденията, с които обосновава правния си
интерес от търсената защита, като установи наличието на свое защитимо материално право,
като докаже изложените в исковата молба твърдения, че е собственик на процесния имот на
основание изтекла в негова полза придобивна давност, вкл. да установи законосъобразността
на владението /явно, постоянно, непрекъснато, спокойно/ продължило повече от 10 години,
считано от пролетта на 2005 г.
В тежест на ответника е да установи противопоставимо свое право на собственост, а
2
именно, че е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху процесния
недвижим имот, придобити на твърдените правни основания – чл. 2, ал. 1, т. 7, чл. 58, ал. 1
от ЗОС и чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, както и наведените правоизключващи възражения, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск срещу О. А. с твърдението, че е собственик на процесния недвижим имот
по силата на оригинерен придобивен способ – изтекла в негова полза придобивна давност в
периода от пролетта на 2005 г. до настоящия момент.
На първо място следва да се отбележи, че не е спорно по делото обстоятелството, че
процесният имот попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който правнорелевантен факт се
констатира по несъмнен начин и от изслушаното експертно заключение по назначената СТЕ,
което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно и неоспорено от
страните.
От експертното заключение е видно още, че за м. „П.“, землище с. О., с. о. „Ч. п.“,
след завеждане на производството по делото, има влязъл в сила План на новообразуваните
имоти /ПНИ/, одобрен със заповед № РД-23-7706-77/06.06.2023 г. Установи се по делото, че
части от процесния недвижим имот № * по КП от 1990 г. на м-ст „П.“, с. о. „Ч. п.“, землище
с. О., О. А., с площ от 676 кв. м., при граници: на север имот № *, на юг имот № *, на запад
имот № * и на изток – път, попадат в границите на три новообразувани имота:
- 93 кв. м. попада в новообразуван имот № ** с площ от 989 кв. м., за който е
съставен по силата на чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС вр. чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ АЧОС №
7411/05.10.2023 г., по-рано съставени актове – АЧОС № 6973/28.04.2021 г., доколкото е видно
от СТЕ, че същият е с неустановен собственик и няма съставен акт за държавна собственост
за него;
- 563 кв. м. попада в новообразуван имот № ** с площ от 689 кв. м., който по
решение на ПК-А. е записан на наследниците на Й. Д. Н.;
- 20 кв. м. попада в новообразуван имот № ** с площ от 714 кв. м., който по решение
на ПК-А. е записан на наследниците на В. Р. П..
Видно е от представените заповеди /л. 178 и л. 181/ на Кмета на О. А., издадени на
основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че имотите №№ ** и ** са възстановени на
наследниците на Й. Д. Н. и Р. В. П..
Съгласно постановките на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго
вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от
спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането,
респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на
насрещната страна в спора. Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва
да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва
твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на
свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да
било претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да
доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно
право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е
възниквало или е било погасено. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз
основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им
ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери
допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко
положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява
производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали
ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.
В конкретния случай ищецът няма правен интерес от това да иска отричане правото
на собственост на ответната община върху общо 583 кв. м. от недвижим имот № * по КП от
1990 г. на м-ст „П.“, с. о. „Ч. п.“, землище с. О., О. А., с площ от 676 кв. м., при граници: на
север имот № *, на юг имот № *, на запад имот № * и на изток – път, доколкото след
влизане в сила на ПНИ през 2023 г. тази част от площта на спорния недвижим имот попада в
границите на новообразуваните имоти с идентификатори №№ ** и **, респективно 563 кв.
3
м. и 20 кв. м., които не са актувани от О. А. и които са възстановени на наследниците на Й.
Д. Н. и В. Р. П. по силата на заповедите по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответната община
няма претенции върху тази част от площта на процесния имот, че да се иска признаване за
установено по отношение на нея, че не е собственик.
Крайният извод на съда е за недопустимост на производството в тази част, на
основание чл. 130 от ГПК.
Относно разликата над 583 кв. м. до 676 кв. м., възлизаща на 93 кв. м., ищецът има
правен интерес да предяви иск срещу О. А., доколкото в хода на процеса, след депозиране на
исковата молба е приет ПНИ, който е влязъл в законна сила и съгласно който тази част от
площта на процесния имот попада в новообразуван имот № **, целия с площ от 989 кв. м.,
който е актуван от ответната община с АЧОС № 7411/05.10.2023 г., на основание чл. 2, ал. 1,
т. 7 от ЗОС вр. чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
По същество обаче искът в тази част не е основателен. Доколкото земеделската
реституция е приключила с влизане в сила на ПНИ, одобрен със заповед № РД-23-7706-
77/06.06.2023 г. на Областен управител, то и най-ранният момент, от който е започнал да
тече придобивният давностен срок е 2023 г., а не както твърди ищецът пролетта на 2005 г.
Основният принцип в обективното вещно право е, че придобивна давност не тече срещу
лице, което не може да се брани със съответния иск, доколкото имотът му не е
индивидуализиран. В този смисъл е и приетото в решение № 4 от 11.03.1998 г. по
конституционно дело № 16 от 1997 г. на Конституционния съд на РБ, че разпоредбата на чл.
5, ал. 2 от ЗВСВОНИ не е противоконституционна, тъй като тя е проявление на
горепосочения принцип и тъй като целта на тази разпоредба е да се препятства
възможността трети лица да придобият по давност собствеността върху земеделски земи,
преди те да са възстановени на техните собственици с решение на поземлена комисия /сега
ОСЗ/ и преди бившите собственици да могат да защитят правата си чрез предявяване на иск
за собственост. Обосновката на института на давността, позволяващ едно лице да изгуби
правото да защитава вземането си или друго субективно право или да изгуби вещно право,
поради придобиването му от друг чрез владение, е свързана с бездействие на
кредитора/собственика в определен от закона период от време. Затова ако за
кредитора/собственика съществува обективна пречка да предприеме действие в защита на
правото си, срещу него давност не тече. Ето защо, съдът счита, че искът касателно спорните
93 кв. м. е допустим, но неоснователен, тъй като към датата на устаните състезания пред РС-
Варна /10.02.2025 г./ не е изтекъл предвидения от закона десетгодишен давностен срок,
считано от 2023 г., имайки предвид изложеното за началния период на давността. Отделно и
само за пълнота, дори да не се споделят тези мотиви от ищеца, то искът отново не е
основателен по силата на чл. 200, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗУТ, тъй като реално
определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните
образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени
изискванията за минималните размери, които в конкретния случай са - в селата или частите
от тях с преобладаващ равнинен терен - най-малко 16 м лице и 500 кв.м повърхност, а при
специфични теренни и стопански условия, както и на главни улици - най-малко 14 м лице и
300 кв.м повърхност; в селата или частите от тях с преобладаващ стръмен терен - най-малко
12 м лице и 250 кв.м повърхност, като в конкретния случай реалната част от
новообразувания имот, актуван от овтената община, върху който ищецът упражнява
фактическа власт е 93 кв. м.
С оглед изложеното съдът счита, че е безпредметно да анализира показанията на
свидетелите, ангажирание в хода на съдебното дирене от ищеца, в подкрепа на твъдренията
му, че е упражнявал законосъобразно владение върху процесния имот в периода след
пролетта на 2005 г.
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, в полза на О. А.
следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на
300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 от ГПК, производството по делото, в частта, в
4
която е предявен от М. А. Х., ЕГН ********** срещу О. А., БУЛСТАТ * отрицателен
установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска съдът да
постанови решение, с което да приеме за установено със сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните, че ответникът не е титуляр на абсолютното вещно право на
собственост върху 563 кв. м. от недвижим имот № * по КП от 1990 г. на м-ст „П.“, с. о. „Ч.
п.“, землище с. О., О. А., с площ от 676 кв. м., при граници: на север имот № *, на юг имот
№ *, на запад имот № * и на изток – път, попадащи в новообразуван имот № ** с площ от
689 кв. м. по ПНИ, одобрен със Заповед № РД-23-7706-77/06.06.2023 г. на Областния
управител на област В., както и в частта, в която се иска приемане за установено със сила
на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответникът не е титуляр на
абсолютното вещно право на собственост върху 20 кв. м. от недвижим имот № * по КП от
1990 г. на м-ст „П.“, с. о. „Ч. п.“, землище с. О., О. А., с площ от 676 кв. м., при граници: на
север имот № *, на юг имот № *, на запад имот № * и на изток – път, попадщи в
новообразуван имот № ** с площ от 714 кв. м. по ПНИ, одобрен със Заповед № РД-23-7706-
77/06.06.2023 г. на Областния управител на област В..
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. Х., ЕГН ********** срещу О. А., БУЛСТАТ *
отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, в частта, в която се
иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено
нещо в отношенията между страните, че ответникът не е титуляр на абсолютното вещно
право на собственост върху 93 кв. м. от недвижим имот № * по КП от 1990 г. на м-ст „П.“, с.
о. „Ч. п.“, землище с. О., О. А., с площ от 676 кв. м., при граници: на север имот № *, на юг
имот № *, на запад имот № * и на изток – път, попадащи в новообразуван имот № ** с площ
от 989 кв. м. по ПНИ, одобрен със Заповед № РД-23-7706-77/06.06.2023 г. на Областния
управител на област В..
ОСЪЖДА, на оснвоание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, М. А. Х., ЕГН ********** да
заплати в полза на О. А., БУЛСТАТ * сумата в размер на 300.00 лева, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО, в прекратителната част, има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщението,
в отхвърлителната си част подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5