№ 5329
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100500855 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „А. за с. на в.“ ЕАД срещу решение от
24.11.2022 г. по гр.д. №32698/2022 г. на Софийския районен съд, 157 състав, в частта, в
която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу В. К.а С. установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.430 ал.1 ТЗ вр. чл.99 ЗЗД и чл.86
ал.1 вр. чл.99 ЗЗД за разликата над сумата от 3824,94 лв. до пълния предявен размер от
4512,33 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №PLUS-
18178821, сключен на 22.10.22021 г. с „БНП П.П.Ф. С.А.“, за сумата от 339,72 лв. –
възнаградителна лихва за периода 14.01.2021 г. – 15.11.2021 г., и за сумата от 378,77 лв. -
лихва за забава за периода 15.01.2021 г. – 24.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №3419/2022 г. по описа на СРС, 157 състав.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че при процесния договор за кредит не са
изпълнени изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК – ГПР е изчислен съгласно условията на
договора за кредит. Поддържа, че уговорената такса „ангажимент“ не касае действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, а размерът и целта и са ясно посочени в
договора. Сочи още, че е ясно как е формирана и изчислявана застрахователната премия.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение
и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която предявените установителни
искове са уважени до посочените по-горе размери, поради което е влязло в законна сила в
тази му част.
1
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и пар.13 т.1 ДРЗЗП,
както и че процесният договор е за потребителски кредит, който попада под уредбата на
ЗПК, за което и по делото не се спори.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл.10
ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Въззивният съд споделя
извода на първоинстанционният съд, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11 ал.1 т.10
ЗПК. В процесния договор е посочено единствено абсолютни стойности на годишния
лихвения процент /ГЛП/ по заема и на годишния процент разходи /ГПР/ на заема. Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита - кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 20,47%. В този порядък
следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, т.е. по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани
всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай в процесния договор за кредит липсва яснота
относно посочените обстоятелства. Посочен е ГЛП по заема, който е фиксиран, но не се
изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе, остават
неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира,
завишавайки цената на ресурса. Действително, двете величини са с различни математически
измерения, но винаги възнаградителната лихва следва да бъде включена при формирането
2
на ГПР. В този порядък неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм,
по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране
цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които
го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.
Във връзка с горното, ирелевантни са доводите на въззивника относно т.нар. такса
„ангажимент“ и относно договора за застраховка. Основателността на тези възражения не
могат променят извода за правилност на изводите на първоинстанционния съд за
недействителност на договора за потребителски кредит. Както е посочено горе,
нарушаването на правилото на чл.10 ал.1 ЗПК е самостоятелно основание за нищожност на
процесния договор за потребителски кредит, но за пълнота следва да се изложи и че
възражението на въззивника за неправилност на изводите на първоинстанционния съд
относно таксата „ангажименти“ и застрахователната премия се явяват неоснователни.
В ЗПК е установена забрана за уговаряне на такси и комисионни за присъщи на
кредитора дейности по отпускане на потребителски кредит – свързани с усвояването и
управлението на кредита /арг. чл.10а ал.2 ЗПК/, като видът, размерът и действието, за което
се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора. В
случая следва да се съобрази дали посочената такса е за такива дейности, свързани и
присъщи на отношенията между страните по договора за потребителски кредит, т.е. може да
се причисли към управлението му или са дейности, извън обичайното развитие по него, т.е.
представляват допълнителни услуги, свързани с договора, по см. на ал.1 на чл.10а ЗПК.
Същите според същността си следва да се разделят в две групи: 1/ даващи определени
предимства в процеса на отпускане на парични суми – приоритетното разглеждане и
изплащане на потребителския кредит и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства; 2/ такива, които засягат изменение на договора по общо съгласие на
страните /чл.20а ал.2 ЗЗД/ – промяна на падеж и намаляване на размера на плащанията.
Целта на вторите е да се гарантира нормалното погасяване на кредита, да се осигури
гъвкавост и да се подобри позицията на кредитодателя за с. на заемната сума. От посоченото
съдът прави извод, че целта на втората група услуги от „допълнителния пакет“ е
предприемане на мерки за нормално погасяване на кредита, т.е. предотвратяване на
неизпълнение на договорните задължения на кредитополучателя чрез изменение на част от
елементите на договора, за да се съобразят финансовите му възможности. Допълнителни са
тези услуги, които нямат пряко отношение към съществените престации, които при договора
за потребителски кредит са предоставяне на парична сума от кредитора и връщане на
същата от длъжника-заемател, заедно с уговорената възнаградителна лихва на определения
падеж. Първата група от т. нар. „допълнителни услуги“ също касаят присъщи на
кредитодателя действия по одобрение за отпускане на парични средства и изплащането им.
Както е записано в мотивите към Закон за изменение и допълнение на закона за
потребителския кредит /№454-01-8 от 30.01.2014 г., 42 НС/ „…проблем са редица такси,
свързани с отпускане, обслужване и погасяване на кредита /такса за кандидатстване, такса за
одобрение, такса за усвояване на кредита, такса за оценка на имота, годишна такса за
управление на кредита, такса за разплащателна сметка, такса за предсрочно погасяване и
др./ Целта на таксите е да се покрият административните разходи на банката при
предоставяне на определена услуга. Със законопроекта се забранява на банките да събират
някои видове такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на банката по
предоставяне на кредита, а именно – такси и комисионни за действия, одобрение и
усвояване на кредит, както и за неговото управление…“. Уговорената такса „ангажимент“
при фиксиран лихвен процент не попада в изключението по чл.10а ал.1 ЗПК, тъй като не
представлява допълнителна услуга, а е такса, която е свързана с усвояване на кредита, и
следователно същата противоречи на цитираната по-горе разпоредба на чл.10а ал.1 ЗПК.
Застрахователната премия по сключен договор за застраховка пък е разход, пряко
свързан с договора за кредит, и следва да намери отражения в размера на ГПР, което в
3
случая не е сторено.
Предвид изложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, т.е. страните не са обвързани от
сочения договор за кредит.
Правилата, уреждащи правните последици от недействителността на договорите за
потребителски кредит са уредени в разпоредбата на чл.23 ЗПК, която е императивна по своя
характер, а за приложението на императивните материално правни норми съдът,
включително въззивната инстанция, следи служебно. Съобразно чл.23 ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В тази връзка, както е приел и първоинстанционният съд, ако недействителността се
установи в производство по чл.422 ГПК, съдът следва да установи с решението си
дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото
ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД. Ако се приеме, че установяването на
дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното
връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание
чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за
потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна
давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване,
в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК /така и
решение №50174 от 26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г., ІV ГО на ВКС и решение №60186
от 28.11.2022 г. по т.д. №1023/2020 г. на I ТО на ВКС/.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС –
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №13441/24.11.2022 г., постановено по гр.д. №32698/2022
г. по описа на СРС, ГО, 157 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4