гр.София, 24.04.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, TO, VI - 5 състав в публичното заседание на единадесети април
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
при участието на секретаря Антоанета Стефанова, като взе
предвид докладваното от съдия Райкинска т.д. № 187 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят
„Б.“ ЕООД твърди, че едноличният собственик на капитала направил анализ на
финансовото състояние на дружеството към 31.12.2018 г., като установил, че
общият размер на активите към 31.12.2018 г. е 20 120.80 лева, а на
пасивите – 997 101.39 лева. Липсвали достатъчно финансови и материални
активи, които да покрият текущите задължения. През 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
дружеството нямало приходи от дейност, тъй като не извършвало такава. През
посочените три години дружеството не могло да изпълни изискуеми публични
задължения, затрудненията му не били временни и не могли да бъдат преодолени.
Дружеството не можело да извърши плащания за удовлетворяване на всички
кредитори в едно продължително време, поради което било изпаднало в
неплатежоспособност. Въз основа на изложеното молителят моли да бъде открито
производство по несъстоятелност, да бъде обявено дружеството в несъстоятелност
и да бъде прекратена дейността му при условията на чл. 630, ал. 2 ТЗ.
Съдът, като взе предвид
становището на страната и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Молителят е представил и по делото са приети списък
на кредиторите на „Б.“ ЕООД към 30.01.2019 г., според който дружеството има публични задължения в размер на 616 988.65 лева за
периода 2011 – 2014 г.; към собственика Е.С.Л.– 64 526.60 лева, изискуемо
към 31.12.2017 г.; към „Д.К.“ ЕООД 5 186.96 лева с падеж 30.04.2015 г.;
към „А.**“ ЕООД – 1 100.40 лева с падеж 31.07.2016 г.; към „ПАТ Италия
СРЛ“ – 39 116.60 лева с падеж 30.09.2011 г.; към „Д.Д.“
Лтд – 156 913.95 лева, от които 66 088.22
лева с падеж 31..12.2017 г.; 29 598.26 лева с падеж 30.11.2008 г.;
13 691.71 лева с падеж 31.12.2008 г.; 20 174.09 лева с падеж
20 174.09 лева; 7 187.58 лева с падеж 21.12.2012 г. и 20 174.09
лева с падеж 28.02.2014 г.
Дружеството е посочило, че е спряло плащанията към
кредитори още през 2015 г.
Посочено е още, че към 31.12.2018 г. активите са на
стойност 20 120.80 лева, а според представения списък те са вземане към С.М.СРЛ
– 7 334.36 лева; ДДС за възстановяване от НАП – 9 786.44 лева и
надвнесен Корпоративен данък – 3 000 лева.
Представени са ГФО за периода 2013 г. – 2018 г.
По делото е постъпила информация от МВР, НАП и
Служба по вписванията – гр. София. В писмо от 19.02.2098 г. СДВР уведомява
съда, в базата данни на АИС-КАТ няма регистрирани ППС на името на „Б.“ ЕООД.
Службата по вписванията – гр. София е удостоверила в
писмо от 05.12.2018 г., че за периода 01.01.2007 г.
до 08.02.2019 г. за съдебен район гр. София не са установени вписвания,
отбелязвания и заличавания за „Б.“ ЕООД.
На 25.02.2019 г. е постъпила информация от НАП за
наличието на наложени обезпечителни
мерки по реда на ДОПК - с постановление от 13.08.2015 г. са наложени
обезпечителни мерки за установени с Ревизионен акт вземания към 13.08.2015 г. в
общ размер на 511 747.49 лева – задължения по ЗДДС за периода 2011 – 2014
г.
По делото е изслушано
заключение на ССЕ със задачи, целящи установяване финансовото състояние на
длъжника за периода 2014 г. – 01.2019 г.,
изготвено от вещото лице Л.З..
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
след справка в счетоводството на молителя относно структурата на активите и
пасивите му за периода 2014 г. – 2018 г. вещото лице констатира, че към 31.12.2014
г. дружеството има активи в размер на
198 000 лева, от които 53 000 лева дълготрайни активи и 145 000
лева краткотрайни активи.
Към 31.12.2015 г. активите на дружеството са на стойност
62 000 лева, от които 32 000 лева дълготрайни активи (допълнителни
парични вноски в асоциирано предприятие) и 30 000 лева текущи активи
(вземания и парични средства в размер на 10 000 лева).
Към 31.12.2016 г. активите на дружеството са на стойност
74000 лева, от които 32 000 лева дълготрайни активи (допълнителни парични
вноски в асоциирано предприятие) и 42 000 лева – текущи активи (вземания и
парични средства в размер на 1000 лева).
Към 31.12.2017 г. активите на дружеството са на стойност 74
000 лева, от които 32 000 лева дълготрайни активи (допълнителни парични
вноски в асоциирано предприятие) и 42 000 лева – текущи активи (вземания и
парични средства в размер на 1000 лева).
Към 31.12.2018 г. активите на дружеството са на стойност 20
000 лева, от които всички са текущи активи (вземания и парични средства в
размер на 1000 лева).
Към 31.01.2019 г. активите остават същите като по баланса
за 2018 г.
Пасивите към 31.12.2014 г. са в размер на 318 000 лева,
като задълженията са в размер на 296 000 лева а собственият капитал е
22 000 лева.
Пасивите към 31.12.2015 г. са в размер на 62 000 лева,
като задълженията са в размер на 284 000 лева, (от които 141 000 лева
са текущи), а собственият капитал е -222 000 лева.
Пасивите към 31.12.2016 г. са в размер на 74 000 лева, като
задълженията са в размер на 299 000 лева, (от които 136 000 лева текущи),
а собственият капитал е -225 000 лева.
Пасивите към 31.12.2017 г. са в размер на 74 000 лева,
като задълженията са в размер на 803000 лева, (от които 136 000 лева
текущи), а собственият капитал е -729 000
лева.
Пасивите към 31.12.2018 г. са в размер на 20 000 лева,
като задълженията са в размер на 883 000 лева, (от които 136 000 лева
текущи), а собственият капитал е
-863 000 лева.
Пасивът към 31.01.2019 г. остава непроменен.
Изчислени са показателите за ликвидност по следния начин:
Показател за обща ликвидност: 2014 г. – 0.49, 2015 г. –
0.21, 2016 г. – 0.22, 2017 г. – 0.22, 2018 г. – 0.06 и към 31.01.2019 г. –
0.06.
Показател за бърза ликвидност: 2014 г. – 0.49, 2015 г. –
0.21, 2016 г. – 0.22, 2017 г. – 0.22, 2018 г. – 0.06 и към 31.01.2019 г. – 0.06.
Показател за незабавна ликвидност: 2014 г. – 0.10, 2015 г.
– 0.07, 2016 г. – 0.01, 2017 г. – 0.01, 2018 г. – 0.01 и към 31.01.2019 г. –
0.01.
Показател за абсолютна ликвидност - 2014 г. – 0.10, 2015 г.
– 0.07, 2016 г. – 0.01, 2017 г. – 0.01, 2018 г. – 0.01 и към 31.01.2019 г. –
0.01.
Коефициентът за финансова автономност към 31.12.2014 г. е
0.07, а за всички следващи години е отрицателна величина, което показва силна
зависимост от кредиторите.
Коефициентът за задлъжнялост към 31.12.2014 г. е 13.45, а
за всички следващи години е отрицателна величина, в резултат на отрицателната
стойност на собствения капитал.
Вещото лице е посочила, че всички задължения на дружеството
са изискуеми към 31.01.2019 г. задълженията към НАП, установени с ревизионен
акт, са станали текущи задължения и е следвало да се отразят като такива в
баланса към 31.12.2017 г., тъй като ревизионният акт е влязъл в сила на
30.10.2017 г.
По отношение плащанията вещото е установила, че през 2014
г. са извършени плащания в размер на 4 442 000 лева, през 2015 г. –
437 000 лева, през 2016 г. – 9000 лева, а в периода 2017 г. – 2019 г. не
са извършвани плащания.
Вещото лице е установила, че дружеството е преустановило
търговската си дейност през 2015 г. и към момента не извършва такава. Цялото му
имущество е станало недостатъчно да покрие паричните му задължения към
31.12.2015 г. Към 31.01.2019 г. дружеството разполага с имущество в размер на
19 000 лева, което е достатъчно според вещото лице да покрие началните
разноски в несъстоятелността.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
625 ТЗ производство по несъстоятелност се
открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора
или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната
агенция за приходите за публичноправно задължение към
държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или
задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“. В настоящия случай, съдът е сезиран от длъжника с
твърдения за наличието на изискуеми публичноправни
задължения към НАП, както и задължения по търговски сделки, поради което
производството е допустимо.
Молителят твърди,
че е неплатежоспособен.
Съгласно разпоредбата на чл.
608 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване
и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане. В чл. 608, ал. 3 ТЗ законът е установил
презумпция за неплатежоспособност при спиране на плащанията.
По наличието на предпоставките по чл. 608 ТЗ
Установява се, че длъжникът „Б.“
ЕООД е търговско дружество, регистрирано съобразно разпоредбите на Търговския
закон чрез вписване в търговския регистър с ЕИК *******, поради което и на осн. чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ същото е търговец.
Установиха се публичноправни задължения на молителя към държавата, които
несъмнено са свързани с търговската му дейност, тъй като са за данък ДДС, начислявани
при извършване на такава дейност и лихви върху тях.
Установиха се и задължения по
търговски сделки, обективирани във фактури.
Неплатежоспособността е едно от двете законоустановени
основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността и тя е обективно трайно икономическо
състояние, което е правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява в
невъзможността на търговеца да изпълни определени от закона изискуеми парични
задължения. Основните белези, по които тя се установява, са показателите за
ликвидност, определени съобразно данните от счетоводните записвания на
длъжника, коригирани при необходимост с пазарни стойности на активите, както и
съобразно данните за реалната им наличност и ликвидност.
Тъй като твърденията за
неплатежоспособност са на длъжника, то негова е доказателствената
тежест да установи това свое обективно икономическо състояние. От друга страна
съдът може също да събере доказателства
за него - чл. 621, ал. 1, т. 2 ТЗ.
Възможността да бъдат изпълнявани
парични задължения към кредиторите следва да бъде установен чрез цялостен
анализ на финансово-икономическото състояние на дружеството и ако се установява
обективна и трайна невъзможност за такова изпълнение и длъжникът не разполага с
достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите
на кредиторите, то длъжникът е неплатежоспособен. При оценка на
финансово-икономическото състояние на длъжника се изследват основно
коефициентите на ликвидност, на финансова автономност и задлъжнялост, а при
необходимост – и други показатели за това състояние. Коефициентите за обща и
бърза ликвидност са основен показател за това състояние, като същите се
формират от съотношението между краткотрайни активи и краткосрочни задължения.
Съобразно вида на краткотрайните активи обаче, може да е необходимо да се
направи корекция, ако някои от тях не са практически ликвидни и реализируеми, като тази реализируемост
следва да се оцени при съобразяване коефициента на обращаемост на активите. Ако
някои от активите не са ликвидни, то ще следва да се преценяват тези от
показателите за ликвидност (бърза, незабавна или абсолютна), при изчисляването
на които участват ликвидни активи (така Решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. №
685/2012 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 71/30.04.2015 г. по т.д. №
4254/2013 г. на ВКС, I т.о.)
По делото бяха събрани
писмени доказателства по реда на чл. 192 ГПК от НАП, Служба по вписванията и
СДВР, от които се установи, че дружеството не разполага с имущество.
От счетоводните документи,
представени от длъжника и анализа им, извършен от вещото лице в изслушаната по
делото ССЕ, се установи, че дружеството не разполага с достатъчно активи и не е
в състояние да погаси задълженията си за периода 2015 г. – 01.2019 г. Също така
от заключението се установи, че всички коефициенти на ликвидност са значително
под референтните стойности през всички изследвани години. Собственият капитал след
2014 г. е отрицателна величина.
Изложеното сочи, че „Б.“ ЕООД
е неплатежоспособно – същото обективно не е в състояние да изпълнява
изискуемите си задълженията с публичноправен характер
към държавата, които са свързани с търговската му дейност и задълженията към
търговци по търговски сделки и това негово състояние е трайно. След 2015 г.
дружеството не извършва дейност, от която да е възможно акумулиране на средства
за погасяване на задълженията. Дружеството е декапитализирано
от 2015 г. насетне и имуществото му не е достатъчно за покриване на
задълженията.
При констатираната
неплатежоспособност, следва да се установи началната дата на това състояние. По
отношение датата на неплатежоспособността, следва да бъде посочено
следното: В своята трайна практика ВКС
застъпва становището, че началната дата на неплатежоспособността се определя
въз основа преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието –
длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост
и финансова автономност/ задлъжнялост,
чрез които се установява началния момент на обективната трайна неспособност на
длъжника да погасява своите краткосрочни / текущи задължения с
краткотрайните/текущи активи, като спирането на плащанията към отделен
кредитор, съответно датата на последното извършено плащане към кредитор/и сами
по себе си, без изследване на причините за тях, не са достатъчна база за
определяне на икономическото състояние на длъжника. Това е пряко изводимо и от
вече посочената разпоредба на чл. 608, ал. 3 ТЗ, предвиждаща, че
неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в
състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитора.
Влошаването на икономическото състояние на търговеца, имащо траен характер,
може да настъпи плавно или рязко. Последната хипотеза намира проявление и в
случаите, когато в един и същ момент се падежират
значима част от дългосрочните до тогава задължения на длъжника (вкл., когато са
само към един кредитор), които се трансформират в краткосрочни, но само ако
това води до обективна невъзможност предприятието да поеме своите краткосрочни
задължения с наличните краткотрайни активи, която се установява чрез визираните
по-горе икономически показатели, а не следва от простия факт на спиране на
плащането, респ. на извършване на плащане, (вкл. последно в темпорално
отношение плащане) към конкретен кредитор, независимо, че в някои случаи
началната дата на неплатежоспособност може фактически да съвпадне с очертаните
моменти. (така Решение № 80/08.10.2015 г. по т.д. № 1565/2014 г. на I т.о.)
Невъзможността на молителя да
погасява задълженията си се установи в настоящото производство, че е настъпила още
в края на 2015 г., когато текущите активи са били 30 000 лева, а текущите
задължения – 141 000 лева. През посочената година молителят не е могъл да
погаси задълженията си поради липса на достатъчно краткотрайни активи, като
спирането на плащанията е настъпило със сигурност към дата 31.12.2015 г. Вярно
е, че през 2016 г. се установиха плащания на задължения в размер на 9000 лева,
но предвид незначителния размер на платеното на фона на общия размер на
текущите задължения - 136 000 лева от една страна, а от друга разпоредбата
на чл. 608, ал. 3 ТЗ, предвиждаща, че неплатежоспособността може да е налице и
когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само
вземанията на отделни кредитора, направеният извод не се разколебава. Именно в
края на 2015 г. е спряла и търговската дейност на дружеството. Следователно,
може да бъде прието, че 31.12.2015 г. е началната дата на неплатежоспособност
на „Б.“ ЕООД.
Тъй като в хода на съдебното дирене не
се установи молителят да притежава каквото и да било ликвидно имущество или
парични средства към момента на приключване на съдебното дирене (установените
краткотрайни активи са вземания, за които няма данни, че са събираеми в кратък
срок), а и твърденията на процесуалният представител на молителя в последното
съдебно заседание са, че дружеството не разполага със средства за покриване
началните разноски в несъстоятелността, като в същото време никой кредитор не е
привнесъл разноски, съобразно дадените с определение от 11.04.2019 г. указания
по чл. 629б ТЗ, вписани в книгата по чл. 634в ТЗ на 15.04.2019 г., от който
момент е започнал да тече дадения едноседмичен срок за привнасяне на разноски,
то следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал.1 ТЗ, като производството
по делото бъде спряно (при съобразяване и указанията, дадени в Решение № 174 от
05.12.2011 г. по т. д. № 567/2011 г., ІІ т. о. на ВКС).
Воден от горното и на осн. чл. 608 ТЗ, във вр. чл. 630,
ал. 1 ТЗ и чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ
началната ѝ дата - 31.12.2015 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ за „Б.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** и СПИРА
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
УКАЗВА на кредиторите на „Б.“
ЕООД, ЕИК *******, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено в срок от една година от вписване на решението в Търговския
регистър, ако удостоверят, че е налице достатъчно имущество или ако депозират
по сметка на СГС необходимата сума за първоначални разноски в размер на поне 6
000 лева.
УКАЗВА на кредиторите на „Б.“
ЕООД, ЕИК *******, че ако в посочения едногодишен срок не бъде поискано
възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност.
Решението подлежи на обжалване пред САС, в 7 дневен срок от
вписването му в Търговския регистър, от страните по делото и трети лица, които
имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила
акт, установяващ публично-правно задължение, както и от трети лица, които имат
вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди
датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност (30.01.2019
г.)
Решението подлежи
на незабавно изпълнение.
Решението да се изпрати за вписване в Търговския регистър.
СЪДИЯ: