№ 1331
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110133464 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ********, с която са предявени
положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 32
от Наредба № 4/19.04.2004 г. вр. чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1
ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против Р. А. Г. с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 2178.70лв., представляваща неплатена цена за
потребени водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 27.03.2012 г. до
22.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 17.06.2020 г., до окончателното плащане, както и сумата от 797.41лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 27.04.2012г. до 22.02.2020г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.06.2020г. по ч.гр.д. №24911/2020
г.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството на потребител, е
възникнало облигационно правоотношение по предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги в имот – апартамент 25, находящ се в г*************, за
периода от 27.03.2012 г. до 22.02.2020 г., за който била открита договорна сметка №
**********. Твърди, че по силата на чл. 8 от Наредба 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и
канализационни услуги, получаването на ВиК услуги се осъществявало чрез публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК
системи или от съответния регулаторен орган. Поддържа, че за процесния период
1
правоотношенията между страните са регламентирани в общи условия, съгласно които
е доставил за периода 27.03.2012 г. до 22.02.2020 г. на ответника ВиК услуги в
посочения обект на стойност 2178.70лв., които не са заплатени Прави искане за
присъждане на посочената стойност на потребени водоснабдителни и канализационни
услуги, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
до плащането, както и на сумата от 797.41лв. - лихва за забава за периода от
27.04.2012г. до 22.02.2020г. Претендира и разноски по образуваното частно
гражданско дело, разноски в настоящото производство, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Заявява, че не оспорва размера на претендираната за процесния период сума. Намира
исковата молба за неоснователна, защото липсвало облигационно отношение между
страните. Оспорва да е налице основание за претендираното вземане за лихва за забава
с довод, че не е поставен в забава. Прави възражение, че сумите били погасени по
давност.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна следното:
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 24911/2020г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че въз основа на заявление от 17.06.2020г. в полза на ищеца срещу
ответницата с деклариран постоянен и настоящ адрес ************, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.06.2020г., с която е
разпоредено ответницата да заплати на ищеца сумата от 2178.7лв. за потребени ВиК
услуги за имота в ************, за периода от 27.03.2012г. до 22.02.2020г., ведно със
законната лихва от 17.06.2020г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в
размер на 797.41лв. за периода от 27.04.2012г. до 22.02.2020г., както и разноски по
делото в размер на 109.52лв.
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни Общите условия на
ВиК услуги на потребителите от ********, така и са отделени и безспорни
обстоятелствата между страните, че в процесния имот – апартамент 25, находящ се в
**************, за който при ищеца е открита договорна сметка № **********, за
периода от 27.03.2012 г. до 22.02.2020 г. са доставени водоснабдителни и
канализационни услуги на стойност от 2178.70лв., върху която сума лихвата за забава
за периода от 27.04.2012г. до 22.02.2020г. е в размер на 797.41лв.
Прието по делото е писмо от ********************, съгласно което за периода
от 27.03.2012г. до 22.02.2020г. действащата партида във връзка с подадена декларация
по чл.14 ЗМД, с която е декларирано придобиване на недвижим имот – ап.№ 25,
находящ се в ************ и ответницата Р. А. Г. при равни квоти от ½ ид.ч.
2
Прието по делото е заключение на вещо лице по допуснатата ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че в
периода от 27.03.2012г. до 23.03.2017г. вземането за главница е в размер на 1062,73лв.,
за периода от 26.04.2017г. до 22.02.2020г. е в размер на 1101.49лв., а за мораторна
лихва за периода от 27.03.2012г. до 23.03.2017г.. е в размер на 541,8 лв., за периода от
26.04.2017г. до 22.02.2020г. е в размер на 169,59лв.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл. 32 от Наредба № 4/19.04.2004 г. вр. чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, вр. чл. 200 ЗЗД,
вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже пълно и
главно: наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка)
на ВиК услуги- за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за
пречистване на отпадъчни води, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът - да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил ВиК услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води,
за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача (безспорно).
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането
в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за
забава за процесния период.
Спорът се концентрира по качеството потребител на ответницата за процесния
имот, по основанието за начисляване на лихва за забава за претендираната лихва, както
и по възражението за погасяване на сумите по давност (доколкото е безспорно
доставеното количество и стойност на ВиК услуги).
Първо, по качеството потребител на ответницата - по смисъла на §1, т.2, б."а" и
б."б" от ДР на ЗРВКУ потребители по смисъла на закона са юридически или физически
лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и
К услуги; респективно юридически или физически лица - собственици или ползватели
на имоти в етажната собственост (така и чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи – Наредба № 4). В разглеждания
случай в приетата по делото ******************** е посочено, че съгласно подадена
декларация по чл. 14 ЗМДТ за процесния имот данъчно задължени лица по чл. 14
ЗМДТ е и ответницата притежаваща 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху имота,
и трето неучастващо по делото лице, което също притежава 1/2 ид. ч. от правото на
3
собственост върху имота, без да има данни дали лицето е починало, съответно дали
има наследници и кои. Тази справка, издадена от длъжностно лице в кръга на службата
му съставлява официален удостоверителен документ, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила. Ответницата не оспорва обстоятелството, че е
декларирала имота по реда н а чл. 14 ЗМДТ, а излага съображения относно значението
на това обстоятелство за преценката относно наличието на облигационна връзка между
страните. Настоящият състав намира, че подаването на декларация по чл. 14 ЗМДТ в
общината представлява извънсъдебно признание на ответника за декларираните в него
обстоятелства и в частност за принадлежността му върху 1/2 ид. ч. от правото на
собственост по отношение на процесния имот. Макар че подадената декларация по чл.
14 от ЗМДТ не съставлява титул за собственост, това не я лишава от доказателствена
стойност, а вменява в задължение на съда да извърши съвкупна преценка на всички
ангажирани по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните, както и
направените от тях оспорвания. В случая ответникът не е заявил в хода на делото, че
депозираната от него пред СО декларация по чл. 14 от ЗМДТ удостоверява неверни
фактически обстоятелства. Отделно от това по делото не са ангажирани никакви
доказателства, които да опровергаят или разколебаят извънсъдебното признание на
ответника, направено пред данъчната администрация относно принадлежността на
правото на собственост по отношение на процесния имот (така и Решение № 3896 от
13.07.2023 г. по в. гр. д. № 6452 / 2021 г. на Софийски градски съд; Решение № 2512 от
19.05.2023 г. по в. гр. д. № 11013 / 2021 г. на Софийски градски съд; Решение № 258 от
17.01.2023 г. по в. гр. д. № 7657 / 2021 г. на Софийски градски съд; Решение № 5895 от
20.11.2023 г. по в. гр. д. № 10524 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 3222
от 16.06.2023 г. по в. гр. д. № 11107 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение №
6225 от 05.12.2023 г. по в. гр. д. № 1341 / 2023 г. на Софийски градски съд и др.). На
следващо място съдът намира да посочи, че в случая следва да се съобрази и
обстоятелството, че регистрираният постоянен и настоящ адрес на ответницата е
именно процесния имот, което съвкупност със справката водят до извод за качеството
потребител на ВиК услуги. Оттук съдът приема, че ответницата има качеството
потребител, но отговаря съобразно ½ ид.ч.
Второ, по основанието за начисляване на лихва за забава за претендираната лихва
- съгласно чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., услугите ВиК се заплащат по цени,
определени по реда на ЗРВКУ, като при неспазване на сроковете за плащане на
изразходваното количество вода, определени в общите условия на договорите, се
заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл при установеното
облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата
през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина за заплащане на
стойността на доставените Ви К услуги /чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г./,
следва, че процесните вземания са възникнали като срочни и са станали изискуеми с
4
изтичането на 30-дневен срок от датата на фактурирането им. По делото не се
установява процесните суми да са платени от заключението на вещото лице по ССчЕ.
Трето, по възражението за погасяване на сумите по давност: Процесният период е
27.03.2012г. до 22.02.2020г., заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 17.06.2020г., на
която дата с оглед фикцията по чл.422 ГПК се счита предявен искът, зачитайки
спиране течението на давностния срок по чл.3, т.2 ЗМДВИП, следва, че възражението
за давност се явява частично основателно за периода до м.03.2017г. вкл. (вземанията за
ВиК услуги са периодични по см. на чл.111, б. „в“ предл.3 ЗЗД). От заключението на
вещото лице по ССчЕ се установява, че в периода от 27.03.2012г. до 23.03.2017г.
вземането за главница е в размер на 1062,73лв., за периода от 26.04.2017г. до
22.02.2020г. е в размер на 1101.49лв., а за мораторна лихва за периода от 27.03.2012г.
до 23.03.2017г. е в размер на 541,8 лв., за периода от 26.04.2017г. до 22.02.2020г. е в
размер на 169,59лв.
Следователно предявеният иск за главница за ВиК услуги е основателен за
периода от 26.04.2017г. до 22.02.2020г. е в размер на 1101.49лв., съответно за лихва за
забава за периода от 26.04.2017г. до 22.02.2020г. е основателен за сумата от 169,59лв.
Доколкото по-горе бе прието, че ответницата има качеството потребител за ½ ид.ч. от
имота, то исковете са основателни за половината от стойностите.
По разноските:
При този изход на спора с право на разноски разполагат двете страни.
Ищецът е доказал сторени разноски по заповедното (т.12 на ТР 4/14 на ОСГТК на
ВКС) в размер на 109.52лв., а за исковото – 59.52лв. за д.т., 200лв. депозит за вещо
лице, така и следва да му се присъди поисканото юрк.възнаграждение, което с оглед
ниската фактическа и правна сложност съдът определи в размер на 100лв., или общо
469,04лв. С оглед частичното уважаване на исковете има право на разноски в общ
размер на 100,16лв.
Ответницата е била представлявана по чл.38 ЗАдв. от адвокат Д. ********* Ч.,
ЕГН: ********** от САК, л.№ **********, ***********, партер-адв.кантора, поради
което в полза на адв. Ч. следва да се присъди адв. възнаграждение в размер на
471,87лв.
По изложените мотиви, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 32 от Наредба №
5
4/19.04.2004 г. вр. чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че Р. А. Г., ЕГН: **********, **********, дължи на ********, ЕИК
***********, седалище и адрес на управление: *************, сумите: 550,75лв.,
представляваща главница за потребени ВиК услуги за имот в ************, за периода
от от 26.04.2017г. до 22.02.2020г, ведно със законната лихва от 17.06.2020г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 84,80лв. за периода от
26.04.2017г. до 22.02.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 24.06.2020г. по ч.гр.д. № 24911/2020г. по описа
на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважената част
до пълния претендиран размер от 2178.7лв. както и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 797.41лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р. А. Г., ЕГН: **********, **********,
да заплати на ********, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление:
*************, разноски по делото в размер на 100,16лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАДв. ************, ЕИК
***********, седалище и адрес на управление: *************, да заплати на адвокат
Д. ********* Ч., ЕГН: ********** от САК, л.№ **********, ***********, партер-
адв.кантора, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 471,87лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6