№ 28337
гр. София, 25.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110166825 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът [ фирма ] – Франция чрез [ фирма ] – клон България е предявил против И.
В. Ю., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл.86 ал.1 ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи сумите както следва: 2649,37 лв., представляваща задължение по
договор за потребителски заем PLUS ./24.06.2015 г., ведно със законна лихва от
15.12.2020 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 2877,03
лв. за периода от 5.1.2016 г. до 5.7.2019 г., мораторна лихва в размер на 384,16 лв. за
периода от 5.7.2019 г. до 7.12.2020 г., въз основа на издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по гр.д.№63095/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.
Ищецът поддържа, че по силата на договор за договор за потребителски заем
PLUS ./24.06.2015 г. предоставил на ответника кредит в размер на 4000 лв., която сума,
след приспадане на уговорената такса ангажимент, била преведена по посочена от
ответника банкова сметка, при поето задължение сумата да бъде върната на 48 броя
месечни вноски в размер на от по 177,93 лв., включващи главница и договорна лихва в
размер на 36,75 %, при ГПР от 46,87 %. Поддържа, че за периода 24.08.2015 г. –
20.11.2015 г. ответникът е заплатил сумите в размер на общо 760 лв., а на 24.11.2015 г.
упражнил правото си на предсрочно погасяване, във връзка с което било сключено
споразумение за частично предсрочно погасяване на сумата от 600 лв., като на
26.11.2015 г. заплатил 606 лв. Поддържа, че в продължение на една година ответникът
не извършвал други плащания, като следващото погашение било на 30.12.2015 г. в
размер на 170 лв. На 05.01.2016 г. било сключено ново споразумение за частично
1
предсрочно погасяване, по силата на което на 08.01.2016 г. ответникът заплатил сумата
от 606 лв. На 04.04.2016 г. ответникът извършил плащане в размер на 12 лв., след което
преустановил погашенията по кредита, който падежирал на 05.07.2019 г. Моли за
уважаване на исковете и претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че процесният договор бил
нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД като сключен в противоречие с добрите
нрави, поради което и на основание чл.34 ЗЗД дължал на ищеца единствено сумата в
размер на 1718 лв., при отчитане на извършените плащания. При условията на
евентуалност твърди, че развалил договора на 31.07.2016 г. по силата на покана от
20.06.2016 г. Релевира възражение, че претендираната възнаградителна лихва
представлявала неустойка, като поддържа, че същата била нищожна като прекомерна.
Уговорената лихва била в прекомерен размер, за което ищецът се възползвал от
обстоятелството, че ответникът сключил договора при крайна нужда, като релевира
възражение в този смисъл. Поддържа, че била налице забава на кредитора, тъй като не
му била осигурена възможност за плащане чрез кеш терминал. Твърди, че правил
опити да погаси предсрочно задълженията си, но ответното дружество му отказало,
тъй като имал просрочени вноски, което не било по негова вина. Заявил желание да
погаси остатъка по кредита, който с писмо от 19.07.2016 г. ищецът обявил за
предсрочно изискуем, чрез кеш терминал, но ищцовото дружество не му оситурило
възможност за това. Твърди, че сумите, предмет на исковата претенция, не били
съобразени от ищеца с клаузите на сключеното споразумение от 05.01.2016 г. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност при условията на евентуалност. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл.86 ал.1 ЗЗД
е да докаже, че по силата на валидно правоотношение по договор за потребителски
кредит между страните е предоставил на ответника заетата сума, а в тежест на
ответника е възникнало задължение за връщането й, ведно с възнаградителна лихва по
силата на валидно задължение за възнаградителна лихва, настъпила изискуемост,
забавата на длъжника, както и вземанията си по размер за претендирания период.
Следва да установи, че процесните клаузи от договора са индивидуално уговорени или
не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите
нрави.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, както и правоизключващите,
правоунищожаващите, правоотлагащите и правопогасяващите си възражения.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
2
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проекта за доклад по делото.
Ищецът и ответникът са представили към исковата молба писмени
доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети. Искането на ответника за
допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане следва да се уважи.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д.№63095/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.
ДОПУСКА един свидетел на ответника при режим на довеждане за доказване на
обстоятелствата по т.1 от отговора на исковата молба.
ДА СЕ ИЗИСКА в срок до откритото съдебно заседание за прилагане свършило
гр.д.№63514/2016 г. по описа на СРС, 29 състав, както и справка за страните, предмета
и етапа, на който се намира производството по гр.д.№48420/2018 г. по описа на СРС,
176 състав, ведно с препис от крайния съдебен акт, ако такъв е постановен, с
отбелязване дали е влязъл в сила.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.11.2022 г.
от 14,30 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение, а
ищецът – с препис от отговора на исковата молба.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3