О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1153/ 16.07.2020 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд, Гражданско отделение, VІ състав
На
16.07.2020 г.
В закрито заседание
в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
Членове: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д.№ 1442 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Заложна къща кеш и
корект“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Пловдив, представлявано от адв.О.Д. *** срещу Разпореждане
№ 50225/12.06.2020г. по ч.гр.д.№ 3962/2020г. на Районен съд- гр.Пловдив, с
което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу С.Б.Б. за сумата от 1200 лева главница, 33,72
лв.-договорна лихва, 86,26 лв. такси, произтичащи от догово за паричен заем от
08.05.2019 г., както и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане и разноски. В частната жалба се сочи, че погрешно
първоинстанционният съд е приел, че в договорът за залог е нищожен поради
неспазване на формата. Излагат се съображения, че дори да е недействителен
договорът за залог, това не води до недействителност на договора за паричен
заем по арг.от чл.26, ал.4 ЗЗД. Посочва, че сумите не се претендират по
договора за залог, а във връзка с правоотношението по договора за заем, който е
действителен. Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане и да се
разпореди издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Пловдивски окръжен съд
като взе предвид представените доказателства, намери следното:
Частната жалба изхожда от
надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред ПРС е образувано по заявление от
„Заложна къща кеш и корект“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Пловдив, представлявано от
адв.О.Д. *** за
издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу С.Б.Б.
за сумата от 1200 лева главница, 33,72 лв.-договорна лихва, 86,26 лв., такси. както
и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане и разноски. В т.12 от заявлението се сочи, че вземанията произтичат
от договор за паричен заем от 08.05.2019 г., ведно с разписка за получената
сума. Изложени са обстоятелства за това, че на
08.05.2019 г. е сключен посочения договор, като сумата по него е получена от
длъжника на същата дата, за което е издадена разписка. Падежът за връщане на
заетата сума е бил на 07.06.2019 г., въпреки което длъжникът не е изпълнил
задължението си , ведно с уговорената лихва и такси за управление.
Към заявлението са представен заложен билет и разписка за получена сума.
В допълнителна молба заявителят е уточнил, че по договора е заложена
движима вещ- МПС, но от негова страна не е предприета, съответно не е
осъществена продажба.
За да отхвърли заявлението районният съд е изложил съображения за това,
че договорът между заложната къща и заемателя се сключва във формата на заложен
билет по образец съгласно Приложение № 4 към Наредбата за дейността на
заложните къщи. Позовал се е на нормите на посочената Наредба, според които за
даване в залог на МПС се изисква нотариално заверен препис от документа за
собственост или от друг документ, от който произтича правото на разпореждане на
залогодателя и заложената движима вещ се предава на заложната съща / чл.14 от
Наредбата/. С оглед на тази регламентация е направил извод, че сключването на
договор за заем, обезпечен със залог, представлява формална сделка, за
действителността на която се изисква стриктното спазване на изискванията на
чл.14, ал.2 от Наредбата и реквизите на Приложение № 4. Констатирал е, че тези
изисквания не са били спазени , тъй като в представения заложен билет не е
индивидуализирано заложеното МПС, поради което и съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД
обективираната в нея сделка е недействителна. По тези съображения и с оглед
разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК е отхвърлил заявлението.
Въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е неправилно.
Принципно законосъобразен е направения от първоинстанционния съд анализ на
нормите на Наредбата за дейността на заложните къщи, както и изводът, че
действителността на заложното право е обусловена от спазване на изискването за
форма по чл.14, ал.2 от Наредбата, съответно Приложение № 14 към нея. В случая
обаче искането за издаване на заповед за парично вземане по чл.410 ГПК не се
основава на договора за залог, а на сключен договор за паричен заем, за който
се сочи, че е обезпечен със залог на движима вещ. Дори така уговореното обезпечение
да се приеме за недействително поради неспазена форма, то тази недействителност
не влече недействитеност на обезпеченото вземане, произтичащо от заемното
правоотношение.
В заключение съдът намира, че са налице всички предпоставки за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за паричните вземания, произтичащи от
договора за паричен заем, поради което обжалваното разпореждане ще се отмени и
делото ще се върне на първоинстнационния съд за издаването й.
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 50225/12.06.2020г. по
ч.гр.д.№ 3962/2020г. на Районен съд- гр.Пловдив, с което е отхвърлено
заявлението на „Заложна къща кеш и корект“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Пловдив по чл.410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу С.Б.Б. за
сумата от 1200 лева главница, 33,72 лв.-договорна лихва, 86,26 лв. такси,
произтичащи от договор за паричен заем от 08.05.2019 г., както и законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и
разноски.
ВРЪЩА делото на РС- Пловдив за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК съобразно заявлението.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: