Определение по дело №387/2019 на Окръжен съд - Сливен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

 Град Сливен, 11.07.2019 г.

Окръжен съд Сливен, Наказателно отделение, Втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЙОРДАНОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА

                                                                                                     ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Толева ВНЧХД № 387 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Образувано е по въззивна жалба на Д.С.Д., ЕГН: **********, действащ чрез повереника си адвокат К.К. *** срещу протоколно Определение от 19.06.2019 г. на Районен съд Сливен по НЧХД № 234/2019 г. С процесното определение Районен съд Сливен на основание чл. 287, ал. 7 НПК е прекратил съдебното производство, образувано по тъжба на Д.С.Д. срещу Ж.Н.А., след като е достигнал до извода, че не се касае за твърдяното в тъжбата престъпление по чл. 147, ал. 1, предложение второ НК, а именно клевета, изразяваща се в приписване другиму извършване на престъпление, а се касае за престъпление от общ характер – набедяване в престъпление, за което следва да се проведе досъдебно производство. С оглед извода, че описаното в тъжбата представлява престъпление от общ характер съдът е изпратил делото на Районна прокуратура Сливен. С обжалваното определение съдът е осъдил частния тъжител да заплати на подсъдимия Ж.Н.А. сумата от 850,00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

 

В постъпилата въззивна жалба се оспорва определението на Районен съд Сливен в частта, с която частният тъжител е осъден да заплати разноски на подсъдимия. Въззивният жалбоподател сочи аргументи, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил разноски с процесното определение, с оглед обстоятелството, че съдът е прекратил само съдебното производство и е изпратил делото на Районна прокуратура Сливен за провеждане на досъдебно производство. Навежда се довод, че  представения и приложен по делото от защитника на подсъдимия договор за правна защита и съдействие бил с дата 26.03.2019 г., като в същия било посочено договорено възнаграждение в размер на 850,00 лева, от които 100,00 лева заплатени. Излага се още, че на 09.04.2019 г. било договорено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, написано само с цифри, твърди се, че договорът за правна защита бил с различни почерци, а под „клиент“ и „упълномощител“ били положени подписи на различни лица.

След като се запозна с обжалвания акт и наведените в жалбата доводи, настоящата инстанция намира следното:

 

С определението по чл. 287, ал. 7 НПК съдът прекратява съдебното, а не наказателното производство. Наказателното преследване продължава, делото се изпраща на съответната прокуратура за извършване на досъдебно производство с оглед извода на съда, че посочените в тъжбата факти осъществяват състава на престъпление от общ характер, а не на такова от частен характер. Тоест с това определение не се слага край на спора по същество, съответно за съдът не възниква основание да се произнася по разноските. Съгласно чл. 190, ал. 1 НПК при дела от частен характер разноските се възлагат на частния тъжител в хипотеза на прекратяване на наказателното производство, тъй като с това определение се слага край на наказателното преследване.

 

Настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд неправилно е разгледал и се е произнесъл по направеното от защитника на подсъдимия искане за присъждане на разноските, сторени от подсъдимия и представляващи адвокатско възнаграждение. Такова искане се явява преждевременно заявено и е следвало да бъде оставено без разглеждане като процесуално недопустимо, доколкото с процесното протоколно определение не се решава делото по същество. Не е била налице хипотезата на чл. 190, ал. 1 НПК - прекратяване на наказателното производство по делото. По реда на чл. 287, ал. 7 НПК се прекратява единствено и само съдебното производство, тоест не се прегражда по- нататъшния ход на производството, поради което и в този етап на производството не са били налице основания за произнасяне на разноските.

 

Следва да се отбележи, че останалите, наведени във въззивната жалба доводи във връзка със заплащането на претендираното от защитника на подсъдимия адвокатско възнаграждение и договора за правна защита и съдействие са ирелевантни с оглед извода на въззивния съд за процесуална недопустимост на искането за присъждане на разноски, поради което не е необходимо тяхното разглеждане.

 

Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която тъжителят Д.С.Д. е осъден да заплати на подсъдимия Ж.Н.А. разноски в размер на 850,00 лева, а искането на защитника на подсъдимия за присъждане на разноските следва да бъде оставено без разглеждане като процесуално недопустимо.

 

Така мотивиран Окръжен съд Сливен

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно Определение от 19.06.2019 г. на Районен съд Сливен, постановено по НЧХД № 234/2019 г. в частта, в която е осъден тъжителят Д.С.Д., ЕГН: ********** да заплати на подсъдимия Ж.Н.А. ЕГН: ********** сумата в размер на 850,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, като вместо това постановява

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на защитника на Ж.Н.А. ЕГН: ********** за присъждане на сторените разноски като процесуално недопустимо.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: