№ 602
гр. Бургас, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100500109 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Делото се разглежда за втори път от настоящия съд след отменително
решение № 50245/12.01.2023г. по гр.д.№ 3355/2021г. на ВКС, 3-то г.о.
От приложената преписка се установява следното:
С решение № 260199/11.09.2020г. по гр.д. № 4254/2019г. по описа на
Районен съд-Бургас е осъдена П. Я. П. с ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: гр. Б., ж.к. Б. М., бл.**, ет. *, ап. *, да заплати на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” №
19, ет. *, представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева, сумата от
12 247,70 лв. - дължима главница, съгласно сключен договор за кредит за
текущо потребление на 21.11.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и
кредитополучателя А. Т. Т., допълнително споразумение към договор за
1
кредит 11/14823493 от 21.11.2007г., сключено на 08.12.2009 г. между банката
и П. Я. П., допълнително споразумение към договор за кредит 11/17960356 от
08.12.2009 г., сключено на 17.03.2011 г. между банката и П. Я. П. и
съответните Общи условия на банката - версии септември 2007 г., септември
2009 г. и 17.01.2001 г., включваща 7 668,52 лв. - главница с настъпил падеж,
обхваща дължимата такава съобразно погасителните вноски дължими за
периода от 16.06.2014 г. до 16.05.2019 г. включително, и 4579,18 лева -
предсрочно изискуема главница, цедирани на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/,
сключен на 12.07.2012 г. с „Банка ДКС“ ЕАД и приемо-предавателния
протокол към него от 02.08.2012 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата от 1 2247, 70 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба - 30.05.2019 г., до окончателното й изплащане, като са
отхвърлени исковете за заплащане на вьзнаградителна лихва в размер на
4 038,34 лева за периода от 16.06.2016 г. до 16.05.2019 г . включително, и за
наказателна лихва в размер на 1 434,18 лева за периода от 16.06.2014 г. до
16.05.2019 г. включително. Осъден е М. Н. О. е ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: гр. Б., ж.к. И., бл.**, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати солидарно
с П. Я. П. с ЕГН ********** на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет. *, представлявано от
Илка Ееоргиева Димова-Мазгалева, сумата от 5 626,44 лв., представляваща
дължима главница, съгласно договор за поръчителство от 21.11.2017 г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М. Н. О. към договор за кредит за текущо
потребление на 21.11.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучателя
А. Т. Т., допълнително споразумение за дадено поръчителство към договор за
кредит 11/14823493 от 21.11.2007 г.,сключено на 08.12.2009 г. между банката
и поръчителя М. Н. О., допълнително споразумение за дадено поръчителство
към договор за кредит 11/17960356 от 08.12.2009 г., сключено на 17.03.2011 г.
между банката и поръчителя М. Н. О. и съответните Общи условия на банката
- версии септември 2007 г„ септември 2009 г. и 17.01.2001 г., включваща
1 047,26 лева - главница с настъпил падеж, обхваща дължимата такава
съобразно погасителните вноски дължими за периода от 16.12.2018 г. до
16.05.2019 г. включително, и 4 579, 18 лева - предсрочно изискуема
главница, цедирани на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с договор за
2
покупко-продажба на вземания /цесия/, сключен на 12.07.2012 г. с „Банка
ДКС“ ЕАД и приемо-предавателния протокол към него от 02.08.2012 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата от 5 626,44 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба - 30.05.2019 г„ до окончателното й
изплащане, като са отхвърлени исковете за вьзнаградителна лихва в
размер на 388,48 лева за периода от 16.12.2018 г. до 16.05.2019 г .
включително, и за наказателна лихва в размер на 25,62 лева за периода от
17.12.2018 г. до 29.05.2019 г. включително. Осъдена е П. Я. П. с ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ж.к. Б. М., бл.**, ет. *, ап. *, да
заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз
Александър Дондуков” № 19, ет. 2, представлявано от Илка Георгиева
Димова-Мазгалева, сумата от 551,42 лв. за направените по делото разноски.
Осъден е М. Н. О. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ж.к.
И., бл.**, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет. *, представлявано от
Илка Георгиева Димова-Мазгалева, сумата от 284,06 лв. за направените по
делото разноски. Осъдено е „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище,
бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет. *, представлявано от Илка
Георгиева Димова-Мазгалева, да заплати на П. Я. П. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ж.к. Б. М., бл.**, ет. *, ап. *, сумата от
673,25 лв. за направените по делото разноски. Осъдено е „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет. *,
представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева, да заплати на М. Н. О.
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ж.к. И., бл.**, вх. *, ет.
*, ап. **, сумата от 60,32 лв. за направените по делото разноски.
Срещу решението са били подадени три въззивни жалба както
следва:
-въззивна жалба вх.№ 26608/07.10.2020 г. на БРС от П. П. с
ЕГН[1]**********, заявена чрез адв. Н. Арнаудова от БАК, срещу решение
№ 260199/11.09.2020г. по гр.д. № 4254/2019г. по описа на РС-Бургас, в частта,
с която е осъдена заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД гр. София,
3
сумата от 12247,70 лв., представляваща дължима главница, съгласно сключен
договор за кредит за текущо потребление на 21.11.2007 г. между „Банка ДСК“
ЕАД и кредитополучателя А. Т. Т., допълнително споразумение към договор
за кредит 11/14823493 от 21.11.2007 г., сключено на 08.12.2009 г. между
банката и П. Я. П., допълнително споразумение към договор за кредит
11/17960356 от 08.12.2009 г., сключено на 17.03.2011 г. между банката и П. Я.
П. и съответните Общи условия на банката – версии септември 2007 г.,
септември 2009 г. и 17.01.2001 г., включваща 7668, 52 лв. – главница с
настъпил падеж, обхваща дължимата такава съобразно погасителните вноски
дължими за периода от 16.06.2014 г. до 16.05.2019 г. включително, и 4579,18
лева - предсрочно изискуема главница, цедирани на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/,
сключен на 12.07.2012 г. с „Банка ДКС“ ЕАД и приемо-предавателния
протокол към него от 02.08.2012 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 1 2247,70 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба – 30.05.2019 г., до окончателното й изплащане. С постъпилата жалба се
изразява недоволство от постановеното решение в обжалваната част и се
претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът
да бъде отхвърлен. Изложени са подробни съображения.
- въззивна жалба вх.№ 266083/07.10.2020 г. на БРС от М. О. с ЕГН
**********, заявена чрез адв. Ива Николова от ПАК против решение №
260199/11.09.2020 г. по гр.д. № 4254/2019 г. по описа на РС-Бургас, в частта, с
която е осъден да заплати солидарно с П. Я. П. на „ОТП Факторинг България”
ЕАД - гр. София, сумата от 5626,44 лв., представляваща дължима главница,
съгласно договор за поръчителство от 21.11.2017 г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и М. Н. О. към договор за кредит за текущо потребление на
21.11.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучателя А. Т. Т.,
допълнително споразумение за дадено поръчителство към договор за кредит
11/14823493 от 21.11.2007 г., сключено на 08.12.2009 г. между банката и
поръчителя М. Н. О., допълнително споразумение за дадено поръчителство
към договор за кредит 11/17960356 от 08.12.2009 г., сключено на 17.03.2011 г.
между банката и поръчителя М. Н. О. и съответните Общи условия на банката
– версии септември 2007 г., септември 2009 г. и 17.01.2001 г., включваща
1047, 26 лева - главница с настъпил падеж, обхваща дължимата такава
съобразно погасителните вноски дължими за периода от 16.12.2018 г. до
4
16.05.2019 г. включително, и 4579,18 лева - предсрочно изискуема главница,
цедирани на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/, сключен на 12.07.2012 г. с „Банка ДКС“ ЕАД и
приемо-предавателния протокол към него от 02.08.2012 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от 5 626, 44 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба – 30.05.2019 г., до окончателното й
изплащане. Въззивникът изразява недоволство от решението в обжалваната
част и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което
искът да бъде отхвърлен. Изложени са подробни съображения.
- въззивна жалба от вх.№ 266653/12.10.2020г. на БРС от „ОТП
Факторинг България“ ЕАД с ЕИК-*********, заявена чрез юк.П.Василева
против решение № 260199/11.09.2020г. по гр.д. № 4254/2019г. по описа на РС-
Бургас, в частта, с която по отношение на П. Я. П. са отхвърлени исковете
за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 4038,34 лева за периода
от 16.06.2016 г. до 16.05.2019 г. включително, и за наказателна лихва в размер
на 1 434,18 лева за периода от 16.06.2014 г. до 16.05.2019 г. включително,
както и сумата от 551, 42 лв. - направени по делото разноски; в частта, с
която по отношение М. Н. О., са отхвърлени исковете за солидарно
осъждане с П. Я. П. за възнаградителна лихва в размер на 388,48 лева за
периода от 16.12.2018 г. до 16.05.2019 г. включително, и за наказателна лихва
в размер на 25,62 лева за периода от 17.12.2018 г. до 29.05.2019 г.
включително, както и сумата от 284,06 лв. - направени по делото разноски;
както и в частта, с която „ОТП Факторинг България” ЕАД е осъдено да
заплати на П. Я. П., сумата от 673,25 лв. а на М. Н. О. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ж.к. И., бл.**, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от
60,32 лв. - направени по делото разноски. Въззивникът изразява недоволство
от решението в обжалваната част и претендира отмяната му, с постановяване
на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени в пълен размер.
Изложени са подробни съображения.
По подадените от въззивниците – ответници П. Я. П. и М. Н. О.
въззивни жалби, са депозирани писмени отговори по реда на чл.263 ГПК от
ОТП Факторинг България” ЕАД гр. София, в които се твърди
неоснователност на въззивните жалби и правилност на решението в
обжалваните от ответниците части.
5
По подадената от ОТП Факторинг България” ЕАД гр. София въззивна
жалба, са подадени писмени отговори по реда на чл.263 ГПК от П. Я. П. и М.
Н. О.. В тях се изразява становище за потвърждаване на решението в
обжалваните от ищеца части.
При първото разглеждане на делото от въззивния съд е постановено
решение № IV-10/26.03.2021 год. по в.гр.д.№2856/2020 год. по описа на
Бургаския окръжен съд, на което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка с решение № IV-260433/09.06.2021 год. по в.гр.д.
№2856/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отменено
решение №260199/11.09.2020 г. постановено по гр.д.№4254/19г. на Районен
съд – Бургас:
-в частта, с която искът срещу П. Я. П., за присъждане на главница,
съставляваща сбор от вноски с настъпил падеж, не е уважен за периода от
30.05.2019 г. до 17.07.2019 г., в размер на 113,89 лева - за сумата над 7668,52
лева, до 7782,41 лева.
-в частта, е която искът срещу П. П. за присъждане на главница,
съставляваща сбор от вноски, на които е обявена предсрочна
изискуемост, е уважен за периода от 30.05.2019 г. до 17.07.2019 г., в размер
на още 113,89 лева - разликата между 4465,29 и 4579,18 лева, присъдени от
БРС.
-в частта, е която искът срещу М. О. за присъждане на главница,
съставляваща сбор от вноски е настъпил падеж, не е уважен за периода от
30.05.2019 г. до 17.07.2019 г., в размер на 113,89 лева - за сумата над 1047,26
до 1161,15 лева;
-в частта, е което искът срещу М. О. за присъждане на главница,
съставляваща сбор от вноски, на които е обявена предсрочна
изискуемост, е уважен за периода от 30.05.2019 г. до 17.07.2019 г., в размер
на още 113,89 лева - разликата между 4465,29 и 4579,18 лева, присъдени от
БРС.
-в частта, с което законната лихва върху предсрочно изискуемата
главница е присъдена, считано от 30.05.2019 г., а не от 17.07.2019 г.,
И ВМЕСТО ТОВА е осъдена П. Я. П. да заплати на „ОТП Факторинг
България” ЕАД, сумата от още 113,89 лева - дължима главница - падежирали
6
вноски от 16.06.2019 г. и 16.07.2019 г., съгласно сключен договор за кредит за
текущо потребление на 21.11.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и
кредитополучателя А. Т. Т., допълнително споразумение към договор за
кредит 11/14823493 от 21.11.2007 г., сключено на 08.12.2009 г. между банката
и П. Я. П., допълнително споразумение към договор за кредит 11/17960356 от
08.12.2009 г., сключено на 17.03.2011 г. между банката и П. Я. П. и
съответните Общи условия на банката - версии септември 2007 г., септември
2009 г. и 17.01.2001 г. Отхвърлен е иска на „ОТП Факторинг България” ЕАД
за осъждане на П. Я. П. да заплати сумата 113,89 лева /разликата между
присъдените от БРС 4579,18 лева и присъдените от БОС 4465,29 лева/ -
вноски, с настъпил на 16.06.2019 г. и 16.07.2019 г. падеж. Постановено е
законната лихва върху сумата 4465,29 лева да се дължи от 17.07.2019 г., до
окончателното й изплащане. Осъден е М. Н. О. да заплати на „ОТП
Факторинг България” ЕАД сумата от още 113,89 лева - дължима главница -
падежирали вноски от 16.06.2019 г. и 16.07.2019 г„ съгласно сключен договор
за кредит за текущо потребление на 21.11.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и
кредитополучателя А. Т. Т., допълнително споразумение към договор за
кредит 11/14823493 от 21.11.2007 г., сключено на 08.12.2009 г. между банката
и П. Я. П., допълнително споразумение към договор за кредит 11/17960356 от
08.12.2009 г.„ сключено на 17.03.2011 г. между банката и П. Я. П. и
съответните Общи условия на банката - версии септември 2007 г„ септември
2009 г. и 17.01.2001 г. Отхвърлен е иска на „ОТП Факторинг България” ЕАД
за осъждане на М. Н. О. да заплати сумата 113,89 лева /разликата между
присъдените от БРС 4579,18 лева и присъдените от БОС 4465,29 лева/ -
вноски, е настъпил на 16.06.2019 г. и 16.07.2019 г. падеж. Постановено е
законната лихва върху сумата 4465,29 лева да се дължи от 17.07.2019г., до
окончателното й изплащане.
Решение №260199/11.09.2020г. постановено по гр.д.№4254/19г. на
Районен съд- Бургас е потвърдено в останалите части.
По касационна жалба на „ОТП Факторинг България” е постановено
отменително решение № 50245/12.01.2023г. по гр.д.№ 3355/2021г. на ВКС,
3-то г.о., с което е отменено решение № IV-10 от 26. 03. 2021 г. , поправено
по реда на чл. 247 ГПК с решение № IV-260433 от 09. 06. 2021 г.,
постановени по гр. дело № 2856/2020 г. на Бургаски окръжен съд, четвърти
въззивен състав, в частта му, с която е потвърдено решение № 260199 от 11.
7
09. 2020 г. по гр. дело № 4254/2019 г. на Бургаски районен съд в частта му, с
която са отхвърлени предявените от касатора срещу П. Я. П. в качеството
й на длъжник по договор за потребителски кредит иск за заплащане на
възнаградителна лихва в размер на 4 038,44 лв., за периода от 16.06.2016
г. до 16.05.2019 г., вкл., и за наказателна лихва в размер на 1 434,18 лв., за
периода от 16.06.2014 г. до 16.05.2019 г., вкл., както и срещу М. Н. О. в
качеството му на поръчител по същия договор за потребителски кредит иск за
заплащане на възнаградителна лихва в размер на 388,48 лв., за периода
от 16.12.2018 г. до 16.05.2019 г., вкл., и за наказателна лихва в размер на
25,62 лв., за периода от 17.12.2018 г. до 29.05.2019 г., вкл ., като в тези
части делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на
Бургаски окръжен съд, предвид необходимостта от изслушване на вещо
лице за определяне на размерите на дължимите лихви.
От изложеното по-горе става ясно, че предмет на произнасяне на
въззивния съд при настоящото второ разглеждане на делото са
претендираните договорни лихви /възнаградителна и наказателна/ по
предявените искове от „ОТП Факторинг България” ЕАД, срещу П. Я. П. и
солидарния длъжник М. Н. О., до размерите и за периодите, така, както са
посочени в отменителния диспозитив на ВКС. В останалите части и по
останалите спорни въпроси заявени с подадените въззивни жалби,
постановените по делото решения са влезли в сила.
С отменителното решение на ВКС, което е обвързващо за настоящия
съд, е прието, че претенциите на ищеца срещу ответниците за договорените с
първоначалния договор възнаградителни и наказателни лихви за
посочените по-горе периоди, са доказани по основание и следва да бъдат
уважени в частите, в които не са погасени по давност. Прието е, че от
двамата ответници са дължими непогасените по давност договорни лихви
определени на базата на договорения лихвен процент с първоначалния
договор от 21.11.2007 год., а именно – 10,70%. Прието е също, че при
заместването в дълг по чл.102 от ЗЗД с допълнителното споразумение от
08.12.2009 год., сключено между кредитодателя, стария и новия длъжник,
задължението по договора за кредит се запазва, включително досежно
задължението за заплащане на договорените възнаградителна и
наказателна лихви, като промяната е в субекта, който вече е ответницата П..
8
При настоящото разглеждане на делото и предвид указанията на ВКС
по отменителното решение е допуснато и прието заключение на съдебно-
икономическа експертиза, извършена от вещо лице Божилова, което съдът
кредитира, като на базата на заключението направи своите изводи за
размерите на дължимите лихви.
Както вече беше посочено, претенциите спрямо П. Я. П. в качеството й
на длъжник по договор за потребителски кредит са висящи относно иска за
заплащане на възнаградителна лихва в размер на 4 038,44 лв., за периода от
16.06.2016 г. до 16.05.2019 г., вкл., и по иска за заплащане на наказателна
лихва в размер на 1 434,18 лв., за периода от 16.06.2014 г. до 16.05.2019 г.,
вкл. Претенцията за наказателна лихва за периода от 16.06.2014 г. до
29.05.2016 г. се явява погасена по давност, поради което размерът на
дължимата наказателна лихва следва да се формира само за периода от
30.05.2016 г. до 16.05.2019 г. Съгласно влязлата в сила част от решението на
въззивния съд постановено при първоначалното разглеждане на делото,
предсрочната изискуемост на кредита е обявена на 17.07.2019 год., поради
което за периода от 30.05.2016 г. до 16.05.2019 г.- преди обявяване на
предсрочната изискуемост, задълженията за възнаградителна и наказателна
лихви се определят в размерите уговорени по първоначалния договор от
21.11.2007 год. Вещото лице не е дало точен отговор какви са тези размери за
процесните периоди /в заключението възнаградителната и наказателна лихви
са посочени за периода от 18.07.2016 год. до 17.07.2017 год./, но предвид
приложения към заключението погасителен план изготвен от вещото лице
на база на уговореното по първоначалния договор и приетото с влязлата
в сила част от решенията за размера на дължимата главница, процесните
суми са определяеми от съда.
Ето защо, от помесечната разбивка по погасителния план приложен към
заключението на вещото лице, става ясно, че претенцията за възнаградителна
лихва спрямо основания длъжник по договора за кредит П. Я. П., за
процесния период от 16.06.2016 г. до 16.05.2019 г, се явява основателна до
размера от 2222,09 лв., а претенцията за наказателна лихва за периода от
30.05.2016 г. до 16.05.2019 г. се явява основателна до претендирания размер
от 1434,18 лв., до които размери исковете следва да бъдат уважени. В
частите, с които районният съд е отхвърлил претенциите за възнаградителна и
9
наказателна лихви, за посочените периоди, до посочените размери, решението
се явява неправилно като постановено в противоречие с материалния закон -
чл.79 от ЗЗД, поради което в тези части обжалваното решение следва да
бъде отменено, а спорът-решен по същество от въззивния съд, с
присъждане на горепосочените суми. За разликата над 2222,09 лв. до
претендирания размер на възнаградителна лихва от 4038,44 лв. претенцията е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, поради което в тази част
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Претенцията
за наказателна лихва за периода от 16.06.2014 год. до 29.05.2016 год. е
неоснователна като погасена по давност и следва да бъде отхвърлена, поради
което и в тази част решението се явява правилно, и следва да бъде
потвърдено.
Претенциите спрямо солидарно отговорния длъжник М. Н. О. в
качеството му на поръчител по същия договор, са висящи относно иска за
заплащане на възнаградителна лихва в размер на 388,48 лв., за периода от
16.12.2018 г. до 16.05.2019 г., вкл., и за наказателна лихва в размер на 25,62
лв., за периода от 17.12.2018 г. до 29.05.2019 г., вкл.
На базата на погасителния план приложен към заключението на вещото
лице съдът установи, че претенцията за възнаградителна лихва спрямо
солидарния длъжник - поръчител по договора за кредит, за посочения по-горе
период, се явява основателна до размера от 257,36 лв., а претенцията за
наказателна лихва се явява основателна за претендираната сума от 25,62
лв., до които размери следва да бъдат уважени. В частите, с които
районният съд е отхвърлил претенциите за възнаградителна и наказателна
лихви, за посочените периоди, до посочените размери, решението се явява
неправилно като постановено в противоречие с материалния закон- чл.79 от
ЗЗД, поради което в тези части обжалваното решение следва да бъде
отменено, а спорът-решен по същество от въззивния съд, с присъждане на
горепосочените суми. За разликата над 257,36 лв. до претендирания размер на
възнаградителна лихва от 388,48 лв. претенцията е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена, поради което в тази част обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, въззивният съд следва да преизчисли размера
на дължимите разноски.
10
Съгласно представения от ищеца списък на разноските пред ВКС и
приложените доказателства за плащане, общият размер на направените от
ищеца разноски от предявяване на исковете, до настоящия момент е 1495,99
лв. Делото е разгледано веднъж от районен съд, два пъти от окръжен съд и
веднъж от ВКС, като за всяка инстанция съдът на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на по 200 лв., поради
което към разноските на ищеца следва да се добави сумата от общо 800 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Общият размер на разноските направени от
ищеца е 2295,99 лв. Доколкото не са налице други данни, този общ размер
следва да се разпредели съразмерно за защита срещу всеки от ответниците
съобразно заявения интерес спрямо всеки от тях, поради което следва да се
приеме, че 1712,3 лв. от сумата от 2295,99 лв. е за защита по исковете срещу
ответницата, а 583,69 лв. от сумата от 2295,99 лв. е за защита по исковете
срещу ответника.
Общият размер на разноските направени от ответницата П. от
образуване на делото до настоящия момент е 2310,37 лв.- включително
платено адвокатско възнаграждение от общо 1800 лв. След отчитане на
правната и фактическа сложност на делото, съдът намира възражението на
ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК, за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, за неоснователно.
Общият размер на разноските направени от ответника О. от образуване
на делото до настоящия момент е 1194,6 лв.
При заявен общ материален интерес спрямо ответницата П. от 17 720,22
лв. претенциите на ищеца са уважени спрямо нея за сумата от общо 15 903,97
лв. и са отхвърлени за общо 1816,25 лв.
При заявен общ материален интерес спрямо ответника Овелиев от
6040,54 лв. претенциите на ищеца са уважени спрямо него за сумата от общо
5909,42 лв. и са отхвърлени за общо 131,12 лв.
Съобразно уважената част от претенциите, общият размер на
дължимите разноски в полза на ищеца от ответницата П. е 1536,8 лв.
Районният съд е присъдил сумата от 551,42 лв., поради което настоящият
съд следва да присъди разликата от 985,38 лв.
Съобразно уважената част от претенциите, общият размер на
дължимите разноски в полза на ищеца от ответника О. е 571,02 лв. Районният
11
съд е присъдил сумата от 284,06 лв., поради което настоящият съд следва да
присъди разликата от 286,96 лв.
Съобразно отхвърлената част от претенциите спрямо ответницата П. в
нейна полза са дължими разноски в общ размер на 186,15 лв. Районният съд е
присъдил сумата от 673,25 лв., поради което решението следва да бъде
отменено в частта, с която в полза на ответницата П. са присъдени
разноски над размера от 186,15 лв. до размера от 673,25 лв.
Съобразно отхвърлената част от претенциите спрямо ответника О. в
негова полза са дължими разноски в общ размер на 25,93 лв. Районният съд е
присъдил сумата от 60,32 лв., поради което решението следва да бъде
отменено в частта, с която в полза на ответника О. са присъдени
разноски над размера от 25,93 лв. до размера от 60,32 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд ,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260199/11.09.2020 г. по гр.д. № 4254/2019 г. по
описа на Районен съд-Бургас, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО:
1.СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените срещу П. Я. П. ЕГН ********** в
качеството й на длъжник по договор за потребителски кредит от 21.11.2007 г.
:
- иск за заплащане на възнаградителна лихва за периода от 16.06.2016 г.
до 16.05.2019 г., до размера от 2222,09 лв.,
- иск за заплащане на наказателна лихва за периода от 30.05.2016 г. до
16.05. 2019 г., в размер на 1 434,18 лв.,
2.СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените срещу М. Н. О. ЕГН ********** в
качеството му на поръчител по същия договор за потребителски кредит и
солидарен длъжник,
-иск за заплащане на възнаградителна лихва за периода от 16.12.2018 г.
до 16.05.2019 г., до размера от 257,36 лв.
-иск за заплащане на наказателна лихва за периода от 17.12.2018 г. до
29.05.2019 г., в размер на 25,62 лв.,
3. „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД е осъдено да заплати на П. Я.
12
П. с ЕГН ********** от гр.Бургас направени по делото разноски над размера
от 186,15 лв. до размера от 673,25 лв.,
4.„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД е осъдено да заплати на М. Н.
О. е ЕГН ********** направени по делото разноски над размера от 25,93 лв.
до размера от 60,32 лв.,
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. Я. П. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр.
Б., ж.к. Б. М., бл.**, ет. *, ап. *, да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет. *,
представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева, сумата от 2222,09 лв.
/две хиляди двеста двадесет и два лева и девет стотинки/,
представляваща дължима възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит от 21.11.2007 г., за периода от 16.06.2016г. до
16.05.2019г., сумата от 1 434,18 лв. /хиляда четиристотин тридесет и
четири лева и осемнадесет стотинки/, представляваща дължима
наказателна лихва за периода от 30.05.2016 г. до 16.05.2019 г., както и
разликата до размера на дължимите разноски съобразно уважената част от
исковете, в размер на 985,38 лв. /деветстотин осемдесет и пет лева и
тридесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА М. Н. О. е ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр.
Б., ж.к. И., бл.**, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати солидарно с П. Я. П. с ЕГН
********** на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз
Александър Дондуков” № 19, ет. *, представлявано от Илка Ееоргиева
Димова-Мазгалева, сумата от 257,36 лв. /двеста петдесет и седем лева и
тридесет и шест стотинки/ представляваща дължима възнаградителна
лихва по договор за потребителски кредит от 21.11.2007 г ., за периода от
16.12.2018г. до 16.05.2019г., сумата 25,62 лв. /двадесет и пет лева и
шестдесет и две стотинки/ представляваща дължима наказателна лихва
за периода от 17.12.2018 г. до 29.05.2019 г., както и разликата до размера на
дължимите разноски съобразно уважената част от исковете, в размер на
286,96 лв. /двеста осемдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/.
13
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260199/11.09.2020 г. по гр.д. №
4254/2019 г. по описа на Районен съд-Бургас, В ОСТАНАЛИТЕ
ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването на препис от него на страните, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14