МОТИВИ: Против подс.О.И.М. е
предявено обвинение по чл.198
ал.1 от НК - за това,че на 06.06.2016г. в с.А., общ.П.Б.,на ул. “Мир“№9 е отнел чужди
движими вещи-златни накити -1бр.синджир от жълто злато и 1бр.висулка от жълто злато под формата на
сърце, с инкрустирани камъни общо 7.60гр.,14 карата,на стойност 380лв. от
владението на С.Е. ***,с намерение противозаконно да ги присвои,като е употребил за това сила.
В с.з. пострадалата свидетелка С.Е. беше
конституирана като частен обвинител по делото,която се явява лично и с адв.М. като повереник.
В съд.заседание прокурорът поддържа обвинението, като след анализ на доказателствения
материал,моли съда на подс.М. да бъде наложено
справедливо наказание, в размер около минималния предвиден в закона.
От името на своя подзащитен,
адв.А. счита,че деянието му е несъставомерно
от обективна и субективна страна и моли същия да бъде оправдан.Алтернативно
пледира за приложение на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.
От обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите, изготвените експертизи, както и приложените писмени и веществени доказателства,преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, Съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
Подс.О.М. и св.С.Е. били в дългогодишни интимни
отношения, като в началото на 2016г.
връзката им била прекратена по инициатива на св.Е..След това Е. станала обект на различни прояви от страна на
подсъдимия,които били продиктувани от
ревността му.
Междувременно
св.С.Е. и св.А.Ф. започнали интимна връзка. На 05/06.06.2016г. около полунощ, св.А.Ф. се обадил по телефона на
св.Е. и й казал,че подс.М. желае тримата да се видят
и да поговорят.На тази дата същата била в гр.Казанлък. Св.Ф. взел с автомобила
си свидетелката и вече на 06.06.2016г.
двамата се отправили към с.А.,общ.П.Б.,където на ул***се
намирала къщата на свидетеля.Пред нея ги чакал подс.О.М..Влезли
в къщата и седнали,за да пият кафе.Подсъдимият бил видимо спокоен,като започнал
да пита свидетелите дали имат връзка помежду си,което те отрекли. Св.Е. носела
на врата си златен накит –синджир от жълто злато,с висулка от жълто злато под
формата на сърце с инкрустирани камъни, 14 карата, който била закупила от магазин в гр.Сливен преди това.
Внезапно
и изненадващо за свидетелката,подсъдимия се изправил и й нанесъл юмручен удар в горната част на
устата. Св.Е. изпитала силна болка и й потекла кръв от сцепването на горната устна.Св.Ф. се
изправил,за да предотврати боя,като казал на
подсъдимия : „Недей така, защо биеш момичето?“ , “Аз не съм добре“, на
което подсъдимия отвърнал „Като не си
добре,завоя е ей там“, като имал предвид гробищния парк на селото.
След това подс.М. започнал
да дърпа косите на свидетелката и
дръпнал от врата й силно златния накит – синджира с висулка „сърце“.В
резултат на използваната сила, се деформирала
закопчалката на синджира и той
останал в ръката на подсъдимия.Подсъдимият взел накита и го прибрал в джоба си.Междувременно Е.
изпитвала силен страх от случилото се и започнала да му предлага да му даде
пари и дебитната си карта ,за да преустанови действията си. Подсъдимият я попитал
дали св. Ф. й е закупил синджира, тъй като той го призовал да й го върне. Подсъдимият му казал
„Ти нали имаш куп пари,купи й друг,аз този ще го продам“.
По-късно тримата, с автомобила на св.Ф. се придвижили
до дома на св.Е., за да даде картата си на М., като св.Ф. отново казал на подсъдимия да й върне синджира, но
той не го направил.
На 06.06.2016г. сутринта св.Е.
се обадила на св.Ю.К. – нейна
приятелка.Същата била разстроена ,плачела ,като й споделила,че й е отнето
златно синджирче,поради което пътувала към гр.П.Б., за да уведоми
полицията.Двете се срещнали в гр.П.Б., където отишли в полицейски участък и
подали жалба,която написала К. от нейно име. Първоначално Е. заявила,че случая е станал пред дома на дядо й, тъй като
не знаела дали св.Ф. ще потвърди думите й.
След подаденият
сигнал,на адреса на подс.М. *** били изпратени свидетелите М.М. и
Р.К., които първоначално установили
контакт с подсъдимия по телефона и още същия ден след като той се
прибрал от работа,се срещнали с него в Кметството на с.А.. При запитването от
тяхна страна дали в него се намира
търсената вещ,същият извадил и показал златния синджир с висулка, собственост на св.Е..Съставен бил
протокол за обиск на лицето,като златния накит бил сложен в полиетиленов плик
и подсъдимия бил задържан за срок от
24 часа в РУ Казанлък.
По делото е изготвена съдебно-оценъчна експертиза,от
чието заключение е видно,че пазарната
стойност на златния накит – синджир /5.95грама/
е 297.50лв. Пазарната стойност на
златния накит –висулка сърце / 1.65 грама/ е 82.50лв., или общата стойност възлиза на
380лв.
Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от в.лице д-р Е.Б.
е,че при прегледа на св.Е. се установила
разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна
на устата с болезненост. Описаните увреждания били причинени от действието на твърди тъпи предмети и е
било възможно да се получат по време и
начин съобщени от пострадалата- юмручен
удар. Причинено било временно
разстройство на здравето, неопасно за
живота.
По делото е изготвена също така и съдебно психолого-психиатрична експертиза, като в.лица са
изследвали състоянието на пострадалата Е.
след инцидента, което заключение потвърждават
и в с.з. Същата не страдала от психично заболяване и била в състояние да възприема правилно фактите, имащи значение за
делото и да дава достоверни показания за тях. Към инкриминираната дата /06.06.2016г./ и понастоящем психичното й състояние позволявало
да участва във фазите на наказателното производство.Заканите
и действията на М., отправени и извършени на 06.06.16г.
спрямо Е. били възбудили основателен страх у същата за осъществяването им и
били възприети като действителни към посочената дата.Св.Е. е изпитала
основателен страх за живота, здравето и
интегритета на тялото си , както и за нейното имущество.Били констатирани
клинични данни за преживян диагностичен
значим стрес към инкриминираната дата и
такъв свързан с промяна на психичното състояние и поведение на Е. към момента на отправяне на
заплахите и извършване на действията ,а
и след това. Според в.лица били настъпили
промени в психичното й състояние в резултат на деянието - действията
осъществени спрямо нея от страна на подсъдимия
се изразявали в остра
стресова реакция.
По делото е изготвена също така и съдебно-техническа експертиза от в.лице Г.,който
потвърждава ,че златното синджирче,собственост на Е. към момента на
изследването му било с деформирана /разтегната/ закопчалка, като в този си вид не било възможно да се носи и ползва по предназначение.
Съдът преди да
изложи правните си доводи защо възприема ,че
престъплението „грабеж“ е осъществено от подсъдимия М.,както от
обективна,така и от субективна страна, следва да отбележи ,че действително не
се касае за „т.нар. типичен грабеж“,извършен на обществено място и от непознато
лице.Настоящият случай се характеризира с това,че подсъдимия и пострадалата са
имали любовна връзка, като впоследствие св.Е. е преустановила контакта си с
него и междувременно е започнала любовна
връзка със св.Ф.. По времето на проведените множество съд.заседания у целия
съдебен състав остана убеждението,че мотивите на подсъдимия за извършване на престъпното деяние са
ревност и отхвърлянето му от страна на Е. и същевременно крайното негативно отношение
спрямо св.Ф. ,който според подсъдимия понастоящем е в интимни отношения с пострадалата. Стана ясно ,че тези отношения
безспорно са повлияли върху цялостните отношения на участниците в процеса и техните семейства.
По почин на страните по делото, бяха събрани множество
гласни доказателства,които съдът изслуша ,но част от които с нищо не допринасят
за изясняване на обстоятелствата,свързани с предмета на доказване по делото –извършени ли са престъпни действия от
страна на подс.М. спрямо пострадалата Е., като по този
начин се засегнаха много лични отношения. Стана ясно от обясненията на
подсъдимия,че и понастоящем същият таи негативни чувства спрямо пострадалата и че е крайно и непримиримо настроен против начина й на живот, взаимоотношенията й със
св.Ф., намесва се и неговата съпруга, на която е казал, че двамата имат
връзка,дори бе доведена в с.з. да
свидетелства за това.
Съдът намира, че следва да бъдат обсъдени само и
единствено тези преки и косвени доказателства,които имат отношение към основния
въпрос на доказване – извършил ли е в
конкретния случай подс.О.И. престъплението „грабеж“
както от обективна,така и от субективна страна.
Подс.О.М. не се признава за виновен в
с.з.,като дава подробни обяснения.Същият има негативно отношение към личността
и постъпките на св.Е. ,което е продиктувано от ревност и от факта, че бил
отхвърлен от нея.Проявява властническо чувство и отрицателно отношение към постъпките й.Твърди,че въпросната вечер се
събрали в дома на А.,като за да не казва на никой за връзката им,тя му дала
синджирчето си. Свалила го от врата си ,като той го взел,сложил го на врата си,
с намерение по-късно да й го върне. Дала му и дебитната си карта с
портмонето,където имало 20лв. Прави впечатление
следното изречение, което е показателно: „Ако исках щях да й взема картата с детските и парите , но аз не съм
алчен.“
Отрича да я е удрял,като физическото й състояние
обяснява с това, че преди това била
претърпяла катастрофа.
Преки свидетели на случилото се са св.С.Е. ,която е заинтересована от изхода на делото, тъй като
е страна - частен обвинител, както и св.
А.Ф.. Същият съдът възприема като
незаинтересован от изхода на делото свидетел, като стана ясно,че и двамата са станали обект на „изнудване“
от страна на подсъдимия за това, че ще
съобщи на съпругата му за връзката, която поддържат.
Съдът констатира противоречия в първоначалната версия
на св.Е. относно това къде е станало отнемането на въпросните златни бижута,но
това е обяснимо,тъй като същата не е знаела дали св.Ф. ще потвърди за проведената среща в дома му между тримата.
Св.Е. в с.з.
твърди,че тримата били в дома на св.Ф. и
първоначално О. бил спокоен,като питал дали имали връзка с А. и „…. изведнъж
стана,удари ме в горната част на устната с юмрук,хвана ме за косите отзад…..“. „ Аз бях наведена
надолу и той ме удряше.Той ме хвана за косите и ме удряше и тогава ми взе
синджира“. Тогава А. станал и викал на О.
: „ Защо удряш момичето? Аз не съм добре.“ О. казал : „ Като не си добре,ей там
е завоя т.е. гробищния парк.“ Казал също : „ Като имаш пари й купи нов
синджир,аз този ще го продам.“ и ударил Ф., защото той станал да я
защитава. Свидетелката твърди,че предложила на подсъдимия банкоматната
си карта, защото той много лошо я удрял.
Не отрича,че св.Ф. ги закарал с О. до
къщата на дядо й ,за да му дава банкоматната си
карта,но се обадила после на А. ,че не можела
да я намери.Отрича доброволно да му е давала синджира, подсъдимият го взел сам.
Твърди,че на врата нямала рани,само бил
зачервен.По главата я удрял с едната и другата ръка, с едната я държал, с
другата удрял.
Докато имали връзка,М. я ревнувал
много,дори веднъж и нанесъл побой.
В с.з. по искане на защитата бяха
приобщени само показанията на св.Е., дадени
в хода на досъдебното производство пред съдия,но съдът не откри съществени противоречия между
тях и казаното от нея в с.з.
Както
бе отбелязано и по-горе, св.А.Ф. е основният свидетел очевидец на случилото се. Същият обясни,че вечерта на
05.06.2016г. се срещнали той, С. и О. ***. М. започнал да разпитва дали имали отношения, като
те отрекли.Твърди,че ги изнудвал, като само за това говорел.Започнал да удря С.
по лицето с юмрук. Влязъл между тях да ги разтърве и той започнал да удря и него по
гърба.
Св.Ф. заявява : „О. почна да й откача
синджира и С. му предложи картата си.Откачаше
синджира отзад на гърба й,тя плачеше, предложи и личната си карта да не я удря.
Щял да вземе синджира и да го дава на мойта съпруга“. „...Той прибра синджира в джоба .“ Свидетелят
твърди,че О. непрекъснато го питал той ли е купил синджира на С..После му казал
,че щял да го продаде ,а аз съм имал пари да й купя нов синджир.Отрича да е
имал връзка със С. и да й е купувал въпросния златен синджир. Твърди
следното : “О. удряше С. и с двете ръце.С юмрук я удари с лявата ръка.Картата
си тя я предложи,като й вземаше синджира.Тя беше седнала,ръцете му бяха под
косата й отзад на врата,но не видях сваля ли или дърпа синджира.С. имаше рана
на горната устна,не съм видял вътре от къде идва кръвта. Цялата й устна беше
надута.“ „….Докато вземаше синджира,той
я удряше, около 3-4 мин. продължи боя……Бяха доста юмруци, не беше
един….След като й взе синджира не я е
удрял повече…“.
В с.з. по искане на страните бяха приобщени и
показанията на този свидетел, дадени в хода на досъдебното производство пред
съдия ,като съдът намира, че следва да се обсъдят единствено противоречията
,които касаят основния предмет на доказване,а именно дали изпълнителното деяние е осъществено от подс.М..
Там същият твърди,че М. след като дръпнал синджира на С., казал,че ще го
продава. Непрекъснато го питал дали той
го е купил и накрая свидетеля казал,че е той.
По делото бяха разпитани множество свидетели,които
дават показания,като част от същите имат отношение към правния спор,а
останалите по-скоро изясняват какви са
били личните отношения между св.Ф.,подс. М. и
пострадалата св.Е..
В с.з. бяха разпитани трима свидетели
- полицейски служители,които са взели отношение по случая. Първият е св.М.М. ,който обясни,че били изпратени в с.А., за да установят подсъдимия, който трябвало да им
предаде златен синджир.След известно време дошъл,след това се върнал до тях да
донесе синджира,но не искал да го предаде с протокол за доброволно
предаване,тъй като не бил негов,след което го
взели с протокол за обиск.Твърди,че синджирът бил разкопчан, нямал
липсваща част,но му имало нещо на
закопчалката.На въпроса на подсъдимия дали е носил синджира закопчан,свидетеля
заяви,че това не отговаря на истината, тъй като закопчалката била развалена.
Св.Р.К. също е присъствал при
предаването на синджира от страна на подс.М.,като е
категоричен,че е отказал да го предаде
доброволно. Направило му впечатление,че закопчалката е деформирана. М. твърдял,че
ще го предава на зет си,а кака му го
била изпратила да го вземе. През цялото време синджирчето било при тях в стаята
и не си спомня някой от тях да го е носел закопчано на пръста си. Закопчалката
му била деформирана.
Св.Иво К. е приел сигнала на св.Е. и св.К. на следващата сутрин след инцидента,като
твърди,че Е. казала ,че М. я нападнал в тъмната част на денонощието и й бил
взет златен синджир.Насочил ги към колегата си К., като му направило
впечатление,че горната й устна била ударена.
Св.Ю.К. е приятелка на св.Е., като твърди,че на следващата сутрин С. й
се обадила,като плачела и казала,че е удряна посреднощ
и й било взето синджирчето. Помолила я да й помогне да подаде жалба в полицията
в П.Б.. Устната й била спукана и била уплашена и притеснена. Свидетелката
написала жалбата от нейно име,като вписала ,че деянието е извършено от подс.М..Написала в
жалбата,че е удряна с юмрук, защото тя така й казала.
Св.Сюнню Ф. е съпруга на св.Ф.,
като нейните показания са свързани единствено с обстоятелствата,че св.Е. и Ф.
са имали любовна връзка, което и за съда е безспорно установено.
Св. М.М./ брат на
подсъдимия/ го описва като добър и услужлив човек.От него знаел,че Селимето / св.Е. / в къщата на св.Ф. му предлагала синджир,за да не ги издаде на жената на А..
Св.Н.Х.
пък обяснява в с.з. ,че е придружавала св.Е. при закупуването на въпросния
златен синджир с висулка от златарския магазин в гр.Сливен, което
обстоятелство съдът не намира за съществено относно предмета на правния спор.
В
горният смисъл са и приложените по делото писмени доказателства-протокол за
оглед на веществени доказателства от
21.06.2016г.,сертификат от 23.03.2016г.,протокол за обиск на лице от 06.06.2016г., приемо-предавателен протокол
от 14.11.2016г.
С оглед на гореизложените доказателствени средства,преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, Съдът намира, че се установи по безспорен и несъмнен начин,че както
от обективна, така и от субективна страна, подс.О.М. е осъществил престъпния състав на чл.198 ал.1
от НК.
Престъплението „грабеж“ е съставно
престъпление и включва два акта, които са взаимно свързани и насочени към една
и съща цел,като грабежът осъществява съставите на престъпленията „принуда“ и „кражба“.
Употребата на сила /какъвто е настоящия случай/ е физическото въздействие върху самата вещ и чрез нея върху владелеца
–св.Е. /насилствено откъсване на колието на пострадалата/, като преди това й е
нанесен удар и по този начин е сломена съпротивата й спрямо последващите
действия на подсъдимия.
След като отнел златния синджир с
висулка против волята на пострадалата, подсъдимия го прибрал в джоба си, като
по този начин осъществил и другия акт на изпълнителното
деяние - отнемането на вещта, като престъпното деяние е довършено именно,когато
отнетата вещ премине във фактическата власт на дееца.
От субективна страна същият е действал
при форма на вина пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал тяхното настъпване, поради което ще следва да носи
наказателна отговорност. Подс.М. напълно е съзнавал,че вещта се намира във
владението на другиго-св.Е.,че тя е чужда и ,че пострадалата не е съгласна да й
бъде отнета, като това несъгласие е
преодоляно чрез упражнената физическа принуда.
Тези правни изводи, настоящия съдебен
състав прави въз основа на анализираните по-горе доказателствени
средства,преценени в тяхната
съвкупност.Това са показанията на св.Е., които са дадени от заинтересована
страна,но кореспондират с тези на св.Ф..
Възможно е да се направи възражение ,че
при положение ,че двамата са имали
любовна връзка,са могли предварително да подготвят своите показания против
подсъдимия.Техните показания обаче кореспондират и със заключението на
съдебно-медицинската експертиза ,със заключението на съдебно психолого-психиатричната експертиза, като от техните заключения безспорно се установява,че Е. след инцидента е имала наранявания по
лицето вследствие на нанесени й удари,като впоследствие същата е изпитала основателен страх от случилото се и
е била в състояние на остра стресова реакция.
В
общата съвкупност от доказателства, доказващи вината на подс.М.
е и заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза,като в.лице Г. е
категорично,че златното синджирче, собственост на св.Е. е било подложено на
опъване,което е още едно доказателство,че св.Е. не го е дала на М., каквито
са неговите твърдения.Между впрочем същият не отрича, че чуждата вещ е била в негово владение за близо
денонощие,като дори и след това в полицейския участък същият не искал да го
предаде доброволно и се наложило да се пристъпи към личен обиск на лицето. Обстоятелството
по какъв начин е искал да се разпорежда с отнетата вещ, не е от такова голямо
значение каквото му придава защитата -
дали е искал да го даде на жената на св.Ф. или да го продаде,но безспорен е факта,че същият е
отнет от владението на пострадалата свидетелка, въпреки нейното желание и чрез
сила - дърпане.Същата твърди,че врата й бил само зачервен но нямала
наранявания,което е обективно напълно възможно.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА на подс.О.М. :
1/.Твърди се,че показанията на
св.Е. не следва да се приемат за достоверни,тъй като същата в хода на
досъдебното производство многократно е променяла същите относно мястото на
разигралия се инцидент и обстоятелствата свързани с отнемането на синджира. Действително
и св.Е. твърди,че първоначално е казала, че инцидента се е разиграл пред дома
на дядо й , но това се е случило ,тъй
като не била сигурна дали св.Ф. ще каже истината.Противоречията за това откъде и как се е придвижила св.Е. до гр.Сливен,за
да си закупи златните бижута също не са
съществени,тъй като се установи ,че същите са нейна собственост, за което
представя и писмени доказателства.
Обстоятелството дали е била удряна с шамар или юмрук също не е от
толкова съществено значение,тъй като в.лице д-р Б. отговори в с.з., че
интензитета на ударите съответства на нанесените наранявания,още повече,че и
според показанията на св.Ф. същите са били няколко и побоя е продължил около 3-4 минути.Съдът изложи по-горе
съображения относно вида и механизма на
нанасяне на ударите.
2/.Твърди се,че няма доказателства,събрани по делото,че именно подс.М. е разтегнал въпросната закопчалка на златното
синджирче на Е.,докато го отнема. В този
смисъл обаче са показанията на св.Е. и св.Ф.,които
кореспондират със заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза.В
нея се казва,че върху същият е упражнен
натиск в следствие на което закопчалката е била разтегната от опън.
3/.Не се възприема и защитната позиция ,че нараняванията по лицето на пострадалата Е. са се получили по
друг начин,различен от удари от страна на подсъдимия.Не се събраха никакви
положителни доказателства ,че причинените наранявания се дължат на други
причини- претърпяно ПТП, физиологични особености и др.
4./ Друг аргумент за
оневиняването на подс.М. е ,че деянието му не било съставомерно от субективна страна, като изпълнителното
деяние осъществявало други престъпни състави - кражба и принуда.От правната
доктрина добре е известно,че престъплението „грабеж“ е съставно престъпление.Първоначално чрез
своите действия извършителя сломява съпротивата на пострадалия, а в последствие отчуждава и
движимата вещ с намерение да я присвои.От
събраните гласни доказателства се
установява по категоричен начин,че процесните движими
вещи са отнети против волята на
пострадалата Е., като подсъдимия е упражнил спрямо нея сила - издърпване
на синджирчето от врата й. Същият е имал намерение да присвои процесните вещи,за което говори факта, че едва след издирването му от страна на полицейските
органи, на подсъдимия е извършен личен обиск и отнети въпросните вещи.
5/. Пледира се алтернативно от страна на защитата,че се касае за малозначителен случай по см.на чл.9ал.2 от НК, с оглед на
това ,че ставало въпрос за лични отношения между страните,които уреждали по
този начин и ,че не следвало да се търси наказателна отговорност за това от
подсъдимия.Съдът не възприема и тази защитна теза,тъй като деянието с оглед на
всички събрани по делото доказателства, се характеризира с висока степен на
обществена опасност, предвид и личността на подсъдимия и общественоопасните
последици от деянието.Независимо ,че се касае и за „разчистване на лични сметки“
между страните по делото, повлияни от ревност и непримиримост от страна на подсъдимия от приключване на връзката им,съдът намира,че
това обстоятелство не може да омаловажи
престъпния характер на деянието.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс.О.М. за извършеното от него
деяние по чл.198 ал.1 от НК,Съдът отчита като отегчаващи вината обстоятелства–високата
степен на обществена опасност на деянието,лошите характеристични данни на
подсъдимия.Като смекчаващи такива цени- чистото съдебно минало /реабилитиран/, обстоятелството
,че подсъдимия работи и най-вече мотивите,които са го подтикнали към извършване
на престъпното деяние- ревност спрямо св.Е..
При това положение съдът
намира,че наказанието му следва да се
определи при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и при приложение на чл.55ал.1т.1 от НК,в
размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,като на осн.чл.66ал.1
от НК, съдът намира,че следва да му се даде последна възможност да
се поправи и превъзпита,поради което се
отложи изтърпяването на така наложеното наказание и му се определи изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
На осн.чл.189ал.3 от НПК подс.О.И.М. следва да бъде осъден да заплати направените по делото съд.разноски в размер на 564.22лв.
по сметка на ОД на МВР-гр.Стара Загора, както
и в размер на 537лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС-Казанлък .
Вещественото доказателство –
1бр.златен синджир с 1бр.висулка към
него тип сърце, инкрустирано с камъни,след влизане на присъдата в сила да се върне на собственика му С.Е. ***.
В този смисъл е постановената присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :