Определение по дело №3883/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

          Номер   260310          Година   25.09.2020              Град  С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                       XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети септември                                                                             Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3883 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

 

Образувано е по молба от 04.06.2020 г. на пълномощника на ответника Х., с която по същество се иска от съда да допълни постановеното по делото решение в частта му за разноските, като присъди на ответника 960 лева разноски по делото за адвокатски възнаграждения.

 

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ищцата Г.Н.Н., с който заема становище за неоснователност на молбата по изложените в същия доводи.

 

След като се запозна с молбата, отговора и данните по делото, съдът намери за установено следното:

 

Със задължителното за настоящия съд определение № 720/24.07.2020 г. по в.гр.д. № 1457 по описа за 2020 г. на Старозагорския окръжен съд е прието, че молбата по чл. 248 ГПК на пълномощника на ответника е подадена в срок, поради което е отменено определението от 09.06.2020 г. по делото, с което същата молба е оставена без разглеждане и делата са върнати за произнасяне по нея. Разгледана по същество, тази молба е неоснователна.

 

С постановеното по делото решение съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от ищцата искове, но не е присъдил на ответника разноски, защото е приел, че в делото няма данни същият да е сторил такива, защото и в трите представени от пълномощника му договори за правна защита и съдействие е уговорено заплащането по банков път на уговорените в тях адвокатски възнаграждения от общо 960 лева, а съответни банкови документи, които да удостоверяват това им плащане, не са представени (т. 1 ТР 1-2013-ОСГТК). Тъкмо напротив. За плащането на уговореното в договора от 11.09.2019 г. адвокатско възнаграждение от 480 лева е представено авизо за получено преводно нареждане за кредитен превод от 18.09.2019 г., върху което обаче няма подпис и печат на банка, който да удостовери този превод, а само такъв на пълномощника на ответника, който не е достатъчен да удостовери същото плащане съгласно т. 1 ТР 1-2013-ОСГТК (л. 21 и 23). Представено е и банково извлечение, върху което също няма подпис и печат на банка, който да го удостоверява, а същото е представено и в незаверено копие, в който му вид не представлява въобще годно доказателство по делото – л. 24 (чл. 183 ГПК). Същото се отнася и за договора от 08.01.2020 г. (л. 55). За плащането на уговореното в него адвокатско възнаграждение от 240 лева е представено само авизо за получено преводно нареждане за кредитен превод от 17.01.2020 г., върху което също няма подпис и печат на банка, който да удостовери този превод, а само такъв на пълномощника на ответника (л. 70). А за плащането на уговореното в договора от 07.02.2020 г. адвокатско възнаграждение от 240 лева (л. 66), е представен само документ на английски език (л. 68), върху който не само няма подпис и печат на банка, но не е представен и точен превод на български език, а именно такова е изискването на чл. 185 ГПК, за да бъде годно доказателство за същото плащане по делото.     

 

При това положение молбата на пълномощника на ответника за допълване на това решение в частта му за разноските, с присъждане на тези адвокатски възнаграждения, се явява неоснователна и следва да се отхвърли (чл. 248, ал. 3 ГПК). Трайна е практиката на ВКС, че само ако страната, която претендира за присъждане на разноски, е и представила надлежни доказателства за изразходването им до приключване на съдебното дирене, само тогава те могат да й бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК, а случаят очевидно не е такъв (т. 1 ТР 6/2012 ОСГТК и Опр. 84-1980-II г.о.). При него и в трите представени от пълномощника на ответника горепосочени договори за правна защита и съдействие е уговорено заплащането по банков път на уговорените в тях адвокатски възнаграждения от общо 960 лева, а съответни банкови документи, в които банка да удостоверява това им плащане, не са представени до приключване на съдебното дирене (т. 1 от ТР 6/2012 ОСГТК и Опр. 84-1980-II г.о.). А що се отнася до представените от пълномощника на ответника такива документи едва с молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските (л. 81-85), съдът не може да ги вземе предвид, защото са представени след приключване на съдебното дирене, едва с тази му молба по чл. 248 ГПК (така Опр. 84-1980-II г.о. и Опр. 21-2019-I т.о.).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

                                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата от 04.06.2020 г. на пълномощника ответника Х., за допълване на постановеното по делото решение № 479/16.04.2020 г. в частта му за разноските, като му присъди 960 лева разноски по делото за адвокатски възнаграждения.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: