№ 8108
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110125633 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца *********************, ЕИК *********, искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника К. В. Т., ЕГН
**********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се
в ********************************, с присъединен абонатен № ******,
съществуването на вземане за сумата от 4481,79 лв., представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 08.11.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 748,51 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 04.10.2023 г., сумата от 35,78 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 08.11.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 8,48
лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 04.10.2023
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 06.12.2023 г. по ч. гр. д. № 61078/2023 г. по описа на СРС, 166-
и състав.
В исковата молба ищецът **************************, ЕИК
*********, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на
топлоснабден имот, находящ се в ********************************, с
присъединен абонатен № ******, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява
клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна
енергия от ********************* на потребители за битови нужди, които са
1
в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от
2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от
******************* съобразно сключения между това дружество и сградата
в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. В. Т., ЕГН **********, подава
отговор на исковата молба, чрез назначения му за особен представител адв. И.
М., с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва да е
собственик или вещен ползвател на процесния имот. Релевира възражение за
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Исковете са допустими, подадени в едномесечен срок от получаване на
разпореждането с указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са допустими, предявени в едномесечния срок по чл.
415 ГПК.
За уважаване на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер; предоставане на услугата по дялово разпределение от дружеството
топлинен счетоводител и нейния размер. По исковете с правно основание чл.
86 ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия и на услугата по ДР. По възражението за изтекла
погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на
достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест
на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите
си възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които
основава изгодни за себе си последици.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва
2
енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.
107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че имот на адрес
********************************* е бил топлофициран. Между страните е
безспорно, а и се установява от съвкупната преценка на писмените
доказателства наличие на валидно облигационно отношение между ответника
и топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия: договор за
продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
30.05.1979 г., по силата на който Р. Б. С. и В. П. С. са закупили процесния
имот; удостоверение за наследници от СО, район „******“, видно от който Р.
С. е починала на 05.06.2005 г. ,вдовица, и е оставила свой наследник К. Т. –
дъщеря; удостоверение за родствени връзки от 26.03.2025 г., съгласно което В.
П. С. е баща на К. В. Т. и същият е починал на 07.04.1999 г. От съвкупната
преценка на писмените доказателства следва извода, че ответникът отговаря
за задълженията за топлинна енергия в качеството си на собственик по реда на
наследственото правоприемствона осн. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН.
Следователно ответникът несъмнено има качеството на битов клиент съгласно
§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г. /. Поради изложеното, съдът приема, че между страните
по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Установява от писмените доказателства: изравнителни сметки,
протоколи за неосигурен достъп от 04.06.2021 г. и от 12.05.2022 г., както и
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно, че в
процесния имот е имало два радиатори с монтирани ИРРО в помещения,
кухня и стая и щранг-лира в банята без техническа възможност за монтаж на
уред. В процесния имот няма узаконен водомер за топла вода. За двата отчетни
периода 2020 – 2021 г. и 2021 г. – 2022 г. не е осигурен достъп и е начислена
служебно топлинна енергия. За двата отчетни периода служебно е изчислена
топлинна енергия за БГВ на база двама потребители. Тъй като на вещото лице
не са представени документи за начисляване на топлинна енергия за БГВ за
двама потребители, съдебно-техническата експертиза представя вариант за
начисляване на база на 1 потребител. Ето защо, експертиза преизчислява
дължимите за топлинна енергия за БГВ за един потребител в размер на 500,23
лв. за период 2020 г. – 2021 г. и 973,39 лева за периода 2021 г. – 2022 г. Вещото
3
лице потвърждава начислените суми за топлинна енергия за отопление на
имот и сградна инсталация, както следва 1511,60 лева – за имот и 128,30 лева
за сградна инсталация.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца относно
начислението на БГВ за двама потребители в процесния период в
топлоснабдения имот, поради което съдът кредитира заключението на
съдебно-техническата експертиза във варианта на изчисление на
задълженията за БГВ за един потребител.
Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.07.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Не се твърди, нито установява плащане на процесните суми.
Ответникът е изпаднал в забава за плащане на процесните задължения.
По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните
вземания. Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент
от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са
процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл.
114, ал. 2 ЗЗД. За процесния период приложими са Общите условия в сила от
11.07.2016 г. /чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди/. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 06.11.2023 г., следователно вземанията за
топлинна енергия в периода от м.05.2020 г. до м. 08.2020 г. вкл. са станали
изискуеми преди 06.11.2020 г. Ето защо, вземания за топлинна енергия се
явяват погасени по давност за периода от м. 05.2020 г. до м. 08.2020 г. вкл.
Принципно този период е извън активния отоплителен сезон, започващ
обичайно на 01.11. през съответната година, като в този период потребителите
не заплащат топлинна енергия за имот и такава за отдадена от сградна
инсталация, а единствено за подгряване на вода. Видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза за периода м. 05.2020 г. до м. 09.2020 г. няма
начислени суми за топлинна енергия за отопление на имот и сградна
инсталация, а сумите, начислени за БГВ за целия отчетен период 2020 -2021 г.
са изчислени в размер на 500,23 лева. Видно от СТЕ и изравнителни сметки от
******************* за отчетен период 2020 г. – 2021 г. е налице сума за
доплащане в размер на 215 ,22 лева. След математическо изчисление, тази
сума се припада към отделните компоненти: отопление на имот и сградна
инсталация и отопление за БГВ спрямо прогнозните суми, както следва: 37
лева за отопление на имот и сградна инсталация и 178,22 лева за БГВ.
Следователно сумата от 178,22 лева представлява задължения за доплащане
на топлинна енергия за БГВ в процесния период по изравнителната сметка,
надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения и е
4
възникнала след изтичане на отчетния период, въз основа на резултат от
изравняване, поради което изискуемостта за задължението е настъпила на
15.09.2021 г., с изтичане на 45 дневен срок от общата фактура /чл. 33, ал. 2 от
ОУ/. По горните съображения , настоящият състав приема, че тази сума не е
погасена по давност. Остатъкът от 322,01 лева разделен на 12 месеца се
равнява на 26,81 лева на месец. Следователно, настоящият състав приема, че
погасени по давност са вземанията за БГВ за месеци от м. 05.2020 г. до
м.08.2020 вкл. в общ размер на 107,33 лева. Ето защо за тази сума,
възражението за погасителна давност е основателно. Непогасени по давност
са вземания за топлинна енергия за отопление на имот и сградна инсталация в
размер, както следва: 1511,60 лева – за имот и 128,30 лева за сградна
инсталация и 1366,29 лева – топлинна енергия за БГВ.
Не се установява плащане на процесните суми.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Акцесорните претенции за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват установени в
своето и на осн . чл. 162 ГПК изчислен с помощта на интернет калкуратор,
лихвата върху главницата за топлинна енергия 1200,36 лева е в размер на
268,63 лева, а върху главницата за топлинна енергия от 1805,83 лева е в
размер на 221,04 лева. Следователно до този размер искът е основателен, а за
горницата над този размер до пълния предявен от 748,51 лева, искът подлежи
на отхвърляне.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради -
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а. Установява се, че услугата за
дялово разпределение е извършвана и възлиза в размер на 35,78 лева за
процесния период.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Следователно исковата претенция за
сумата от 8,48 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 105,49 лева.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за заповедното
производство на ищеца в размер на 104,11 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 105,49
лева и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лева, както и 827 лева за особен представител и 300 лева за депозит за СТЕ.
5
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за исковото
производство на ищеца в размер на 858,67 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
**************************, ЕИК ********* искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД срещу К. В. Т.,
ЕГН **********, че К. В. Т., ЕГН ********** дължи на
*******************, ЕИК *********, сумата от 3006,19 лв. ( три хиляди и
шест лева и 19 стотинки), представляваща стойност на незаплатена главница
за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
********************************, с абонатен № ******, за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 06.11.2023
г. до изплащане на вземането, сумата от 489,67 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 04.10.2023 г., сумата от 35,78
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
отчетен период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 06.11.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.12.2023 г.
по ч. гр. д. № 61078/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 3 006,19 лв. до пълния предявен размер от 4481,79 лева,
представляваща стойност на незаплатена главница за топлинна енергия, както
и иска за разликата над 489,67 лева до пълния предявен размер от 748,51 лева
за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 04.10.2023 г., както и иска за
сумата от сумата от 8,48 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.11.2020г. до 04.10.2023 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК К. В. Т., ЕГН ********** да заплати на
*******************, ЕИК ********* сумата от 104,11 лева (сто и четири
лева и 11 стотинки), разноски за заповедното производство и 858,67 лева
(осемстотин петдесет и осем лева и 67 стотинки), разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
*******************.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6