№ 198
гр. С., 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осми юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20252200100112 по описа за 2025 година
Предявени са искове за заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което
ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, с правна квалификация чл. 2 ал.1,
т.3 предл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините/ЗОДОВ/ и
цена съответно: 541 лв и 50 000лв., ведно с акцесорен иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД
за заплащане на законна лихва върху всяка от двете главници, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 02.11.2021г до
окончателното изплащане.
В исковата молба и уточняващата искова молба от 16.04.2025г, ищецът
твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 10.01.2019г по сл.
дело № 212/2018 г. по описа на НСлС, е привлечен в качеството на обвиняем
за престъпления по чл. 143, ал. 3, пр. 10, във вр. с ал. 1 от НК и по чл.258
ал.2, пр.2 във вр. с ал. 1 НК, за това, че на 02.02.2018 г., в гр. С., принудил
Г.Л.Т. — инспектор по приходите, отдел „Оперативни проверки“ в ТД на НАП
- Б. да извърши нещо противно на волята му - да впише в протокол №
0131316/02.02.2018 г. за извършена проверка за търговски обект, находящ се в
гр. С., общински пазар, стопанисван от ЕТ „В. 1-В. Н.“ - гр. С., неверни
обстоятелства, а именно че проверяваният обект не работи и не извършва
дейност в момента на проверката, като е употребил за това заплашване,
изразяващо се в отправени към него заканителни реплики и жестове за
физическа саморазправа, като принудата е упражнена по отношение на орган
по приходите при изпълнение на службата и функциите му - престъпление по
чл.143 ал.З предл.10 вр.ал.1 от НК (в редакцията преди изменението с ДВ
бр.16/22.02.2019 г.) и за това, че на 02.02.2018 г. в гр. С. противозаконно
попречил на орган по приходите - инспекторите по приходите в отдел „
1
Оперативни проверки “ в ТД на НАП - Б. - Г.Л.Т. и В. Т. Т., да изпълнят своите
законови задължения - да извършат оперативна проверка относно спазване на
наложената със заповед № ЗН ПАМ 30 ОП-9- 0271996/23.01.2018 г. на
Директора на Дирекция „Контрол“ към ТД на НАП - Б. принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект — Баничарница,
стопанисвана от ЕТ „В. 1-В. Н.“ - С., като деянието е извършено чрез
заплашване (отправяне на закани за физическа саморазправава/.
Със същото постановление му била взета мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на сумата 2000лв.
Постановлението му било предявено на 12.02.2019 г и на същата дата
разпитан в качеството на обвиняем.
На 29.03.2019г му предявили материалите по разследването, което
приключило на 03.04.2019г с мнение за предаване на съд.
По внесения на 10.04.2019г обвинителен акт срещу него за извършено
престъпление по чл. 258 ал.2 предл.2вр. с ал.1 НК, било образувано НОХД №
198/2019г на СлОС, като в проведеното на 11.09.2019г съдебно заседание,
било прекратено съдебното производство, а делото- върнато на ОП -С. за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
Това определение било протестирано от прокурора и потвърдено с
определение № 62/23.10.2019г по ВЧНД № 224/2019г на БАС.
С внесения в съда на 04.11.2019г обвинителен акт бил отново обвинен в
това, че „на 02.02.2018г., в гр. С., принудил Г.Л.Т. - инспектор по приходите,
отдел „Оперативни проверки “ в ТД на НАП - Б. да извърши нещо противно
на волята му - да впише в протокол № 0131316/02.02.2018 г. за извършена
проверка за търговски обект, находящ се в гр. С., общински пазар,
стопанисван от ЕТ „В. 1-В. Н." - гр. С., неверни обстоятелства, а именно че
проверяваният обект не работи и не извършва дейност в момента на
проверката, като е употребил за това заплашване, изразяващо се в отправени
към него заканителни реплики и жестове за физическа саморазправа, като
принудата е упражнена по отношение на орган по приходите при изпълнение
на службата и функциите му — престъпление по чл. 143 ал.З предл. 10 вр.ал. 1
от НК (в редакцията преди изменението с ДВ бр.16/22.02.2019 г.) и за това, че
на 02.02.2018 г., в гр. С., противозаконно попречил на орган по приходите -
инспекторите по приходите в отдел „ Оперативни проверки “ в ТД на НАП - Б.
- Г.Л.Т. и В. Т. Т., да изпълнят своите законови задължения — да извършат
оперативна проверка относно спазване на наложената със Заповед № ЗН ПАМ
30 ОП-9-0271996/23.01.2018 г. на Директора на Дирекция „ Контрол “ към ТД
на НАП - Б. принудителна административна мярка запечатване на търговски
обект - Баничарница, стопанисвана от ЕТ „В. 1- В. Н." - С., като деянието е
извършено чрез заплашване (отправяне на закани за физическа саморазправа)
- престъпление по чл.258 ал.2 предл.2 вр. ал. 1 от НК.“
По този обвинителен акт било образувано НОХД № 566/2019г по описа
на СлОС, по което били проведени шест с.з. и приключило с присъда № 16 от
2
06.08.2020г, с която бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение
и оправдан.
По протест на прокурора било образувано ВНОХД № 36/2021г на БАС,
което приключило с решение №19/14.06.2021г, с което е оставена в сила
поставената от СлОС оправдателна присъда.
С решение № 60162/02.11.2021г по н.д. № 730/201г на ВКС, е оставено с
сила решението на въззивния съд.
Твърди, че за целия период на наказателното преследване- от 10.01.2019г
до влизане в сила на присъдата на 02.11.2021г, изтекли 2 години и 10 месеца,
през които бил обвинен в тежко умишлено престъпление по чл. 143 ал.3
предл.10 , вр. с ал.1 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода
от 2 до 8 години и по чл. 258 ал.2 предл.2, вр. с ал.1 НК, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от две до пет хиляди
лева.
Твърди, че в резултат на незаконното обвинение търпял неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, стрес и
притеснения, унижение, перманентно състояние на тревожност, безсъние,
страх от изхода на делото, неудобства и дискомфорт. По време на
наказателното производство неколкократно се влошаваше и здравословното
му състояние, като получавал главоболие, световъртежи и гадене, тежест в
сърдечната област, повишаване на кръвното налягане.
Вследствие на проведеното наказателно преследване срещу него било
опетнено доброто му име, засегнати честта и достойнството му. Променило се
коренно отношението на неговите близки и приятели, които започнали да го
избягват, поради което изпаднал в социална изолация.
Наред c неимуществени вреди, несправедливото обвинение му
причинило и имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в резултат
от неправомерното задържане на сумата 2 000 лева, внесена като парична
гаранция.
Размерът на причинените имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи се заключавал в законната лихва върху сумата 2000лв.,
изтекла за периода 05.03.2019г до 02.11.2021г, в равняваща се на 541лв.
Иска се съдебно решение ,с което ответника бъде осъден да му заплати
сумата 50 000лв - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл. 143 ал.3 предл.10, вр. с ал.1
НК и чл. 258 ал.2 предл.2, вр. с ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила
присъда и сумата 541лв- обезщетение за имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи, изразяващи се в законната лихва върху задържаната като
парична гаранция сума от 2000лв, за периода 05.03.2019г- 02.11.2021г., ведно
със законната лихва върху всяко обезщетение, считано от 02.11.2021г до
окончателното изплащане. Претендират се разноски по настоящото дело.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК,
3
с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани
и моли да бъдат отхвърлени.
Счита иска за неимуществени вреди завишен по размер с оглед
действително претърпените вреди, принципа за справедливост, съдебната
практика и стандарта на живот в страната в периода на водене на
наказателното производство.
Позовава се на възприетото в т.2 от ППВС №6/68г становище, че
конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди е с
оглед на конкретните факти, както и с оглед личността на увредения, а в
случая ищецът бил осъждан към датата на започване на досъдебното
производство. Отделно от това, бил и двукратно реабилитиран по две съдебни
дела, тост срещу него са водени и приключвани съответните производства,
цитирани подробно в отговора, а една част от тях били висящи и към
настоящия момент, което било индиция за много по-нисък интензитет на
отрицателните преживявания у лицето във връзка с започналото, водено и
приключено наказателно производство, от което претендира вредите.
Оспорва твърдението на ищеца, че продължавал да търпи
неимуществени вреди, т.к. воденото срещу него наказателно производство
приключило преди 4 години.
Останалите твърдения за влошено здравословно състояние били
голословни и недоказани, тъй като не са представени медицински
документи,удостоверяващи влошено здравословно състояние.
Отделно от това, мярката за процесуална принуда била „парична
гаранция“ и не е довела до неблагоприятно изменение в правната му сфера,
нито е било ограничено правото му на свободно придвижване.
Следвало да се отчете, че ищецът имал качество на обвиняем по ДП едва
3 месеца, а считано до датата на постановяване на окончателен съдебен акт
/02.11.2021г/ изминали около 2 години и 7 месеца, тоест наказателното
производство и в двете си фази е приключило в разумен срок с оглед характера
и спецификата на повдигнатите обвинения.
Ако все пак съдът приемел иска за основателен, счита, че справедливия
размер на обезщетението е 500лв.
Оспорва изцяло и втория предявен иск като неоснователен и недоказан.
Представеното с ИМ платежно нареждане съдържало данни, че наредител на
сумата 2000лв е Ваня М.а, т.е. липсвали доказателства, че, преведената по
сметка на СлОС като парична гаранция сума от 2000лв, е излязла от
патримониума на ищеца.
Счита, че евентуално биха се дължали лихви върху паричната гаранция
при неоснователното й задържане, тоест след като е отпаднало основанието за
нейното задържане, но в исковата молба не се съдържали подобни твърдения,
което обосновавало извод за неоснователност на иска.
Счита, че необосновано се претендира законна лихва върху двете
4
обезщетения, считано от 10.01.20219г, а не от датата на влизане в сила на
присъдата – 02.11.2021г.
Акцесорната претенция за лихви била и погасена по давност, като
приложимата в случая давност е кратката 3 –годишната погасителна давност
за лихви по чл. 111, б.“В ЗЗД. Законната лихва се претендирала , считано от
10.01.2019г до окончателното изплащане, като от 02.01.2021г до 02.11.2024г,
вземането за лихви било погасено по давност.
Счита, че е недопустимо да се претендира лихва върху лихва, а с
претенцията за законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди се
търсело присъждане именно на лихва върху лихва.
Прави възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК.
В с.з. ищeцът, ред. призован, не се явява лично, а представлява от
процесуален представител, който поддържа предявените искове и моли да
бъдат уважени. Позовава се на допусната техническа грешка относно
началния момент, от който претендира законна лихва за забава върху двете
обезщетения и това е датата на влизане в сила на оправдателната присъда-
02.11.2021г, а не 10.01.2019г, както е посочено в исковата молба. Претендира
разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и писмени
бележки.
В с.з. Прокуратурата на Република България се представлява от
Прокурор по ОП-С., който оспорва изцяло предявените искове и моли да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, по съображенията,
изложени в отговора на исковата молба. С оглед направеното в с.з. от
процесуалният представител на ищеца уточнение относно началния момент,
от който претендира законна лихва за забава върху двете обезщетения,
поддържа възражението за изтекла погасителна давност, направено с отговора
на исковата молба.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Ищецът А. А. М. е на 57 години, български гражданин, женен, осъждан,
работи, с постоянен адрес гр.С..
С постановление на ОП-С. от 04.05.2018г е образувано досъдебно
производство –сл.дело № 212/2018г по описа на ОСО при ОП-С., по повод
сигнал от НАП във връзка с това, че на 02.02.2018г, в търговски обект-
баничарница на общински пазар-С., стопанисван от ЕТ“В.1- В. Н.“,
неуточнено лице е принудило инспекторите по приходите на ТД на НАП-Б.-
Г.Л.Т.о и В. Т. Т., да изготвят констативен протокол за проверка, съдържащ
невярна информация, че обектът не извършва търговска дейност и на същата
дата и място, същото лице е пречило на посочените органи по приходите да
изпълнят законовите си задължения за извършване на проверка.
С постановление за привличане на обвиняем от 10.01.2019г, А. А. М. е
привлечен в качеството на обвиняем по по сл. дело № 212/2018 г. по описа на
5
НСлС, за това, че:
1/ на 02.02.2018 г., в гр. С., принудил Г.Л.Т. — инспектор по приходите,
отдел „Оперативни проверки“ в ТД на НАП - Б. да извърши нещо противно на
волята му - да впише в протокол № 0131316/02.02.2018 г. за извършена
проверка за търговски обект, находящ се в гр. С., общински пазар,
стопанисван от ЕТ „В. 1-В. Н.“ - гр. С., неверни обстоятелства, а именно че
проверяваният обект не работи и не извършва дейност в момента на
проверката, като е употребил за това заплашване, изразяващо се в отправени
към него заканителни реплики и жестове за физическа саморазправа, като
принудата е упражнена по отношение на орган по приходите при изпълнение
на службата и функциите му - престъпление по чл.143 ал.З предл.10 вр.ал.1 от
НК (в редакцията преди изменението с ДВ бр.16/22.02.2019 г.) и затова, че
2/ на 02.02.2018 г., в гр. С., противозаконно попречил на орган по
приходите - инспекторите по приходите в отдел „ Оперативни проверки “ в ТД
на НАП - Б. - Г.Л.Т. и В. Т. Т., да изпълнят своите законови задължения - да
извършат оперативна проверка относно спазване на наложената със заповед
№ ЗН ПАМ 30 ОП-9- 0271996/23.01.2018 г. на Директора на Дирекция
„Контрол“ към ТД на НАП - Б. принудителна административна мярка
запечатване на търговски обект — Баничарница, стопанисвана от ЕТ „В. 1-В.
Н.“ - С., като деянието е извършено чрез заплашване (отправяне на закани за
физическа саморазправа/ - престъпление по чл.258 ал.2, пр.2 във вр. с ал. 1
НК,
Със същото постановление му е взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на сумата 2000лв.
Гаранцията от 2000лв е внесена от В.М. М.а на 05.03.2019г.
Постановлението му било предявено на 12.02.2019 г и на същата дата
бил разпитан в качеството на обвиняем.
На 29.03.2019г му предявили материалите по разследването, като
досъдебното производство е приключило на 03.04.2019г с мнение за
предаване на съд.
На 11.04.2019г е внесен в съда обвинителен акт срещу него за
извършени престъпления по чл.143 ал.З предл.10 вр.ал.1 от НК и чл. 258
ал.2 предл.2вр. с ал.1 НК, е образувано НОХД № 198/2019г по описа на
СлОС.
В проведеното на 11.09.2019г съдебно заседание е прекратено съдебното
производство, а делото- върнато на ОП -С. за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения.
Това определение е протестирано от прокурора и потвърдено с
определение № 62/23.10.2019г по ВЧНД № 224/2019г на БАС.
По внесения в съда на 05.11.2019г обвинителен акт в съда е образувано
НОХД № 566/2019г по описа на СлОС, което е приключило в с.з. на
06.08.2020г, с постановяване на присъда № 16/06.08.2020г, с която подс.А. А.
6
М. е признат за невиновен и оправдан и по двете обвинения- за престъпление
по чл. чл.143 ал.З предл.10 вр.ал.1 от НК (в редакцията преди изменението с
ДВ бр.16/22.02.2019 г.) и по чл. чл.258 ал.2, пр.2 във вр. с ал. 1 НК.
С определение от с.з. на 06.08.2020г., съдът е изменил взетата спрямо
подс. А. М. мярка за неотклонение от „гаранция “ в размер на 2000лв с
„подписка“, до влизане в сила на присъдата.
Производството се е водило по общия ред. Проведени са четири съдебни
заседания, в които са извършени множество разпити на свидетели.
По протест на РП-С. е образувано ВНОХД № 36/2021г по описа на БАС,
по което след проведено едно съдебно заседание, е постановено решение
№19/14.06.2021г, с което присъдата на ОС-С. е потвърдена, а с определение №
58/15.06.2021г на БАС е потвърдена и взетата спрямо подс.М. мярка за
неотклонение “подписка“.
С решение №60162/02.11.2021г по к.н.д.№730/2021г на ВКС, трето н.о.,
е потвърдено решението на въззивния съд и оправдателната присъдата е
влязла в сила на 02.11.2021г.
С разпореждане № 260007/21.01.2022г, първоинстанционият съд е
разпоредил да се върне на вносителя В.М. М.а внесената на 05.03.2019г
гаранция в размер на 2000лв, по посочената банкова сметка.
На 24.01.2022г. сумата от 2000лв е преведена по банкова сметка на
вносителя В.М. М.а.
Досъдебното производство, водено срещи ищеца е продължило от
10.01.2019г до внасяне на обвинителен акт в съда - 11.04.2019г., или 3 месеца.
Съдебното производство е продължило от 11.04.2019г до 02.11.2021г,
тоест 2 години , 6 месеца и 22 дни.
Общо процесното досъдебното и съдебното производство, водено срещу
ищеца е продължило от 10.01.2019г до 02.11.2021г, или 2 години, 9 месеца и
22 дни.
От 10.01.2019г до 06.08.2020 ищецът е бил с мярка на неотклонение
“парична гаранция“, а от 06.08.2020г до 02.11.2021г - с мярка за неотклонение
„подписка“, като първата мярка не е ограничила правото му на свободно
придвижване, правото му на труд, личен и социален живот.
Воденото срещу ищцата досъдебно и съдебно производство оказало
неблагоприятно влияние върху ищеца, който изпитвал, притеснение, страх и
безпокойство. Бил притеснен от неизвестността, тъй като не знаел кога и как
се приключи това наказателното производство. Започнал да вдига високо
кръвно налягане.
В този период срещу него се водели и други наказателни производства,
свързано с по-големи притеснения, тъй като предвиденото за съответните
деяния наказания били по-тежки, а именно: за пране на пари, участие в
организирана престъпна група и трафик на хора
7
Видно от справката за съдимост, представена от ОП-С., със
споразумение от 17.05.2006г по НОХД № 89/2006г на ОС-С., ищецът е
осъждан за престъпление по 143 ал.1 НК и по чл. 129 ал.2 за 2 години
лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от 4 години и глоба в
размер на 4000лв.
Към настоящия момент срещу него има две неприключили наказателни
производства- за престъпление по чл. 155 ал.3 вр.1 НК и по чл. 253 ал. НК,
едното от които в досъдебна, а другото – в съдебна фаза.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Писмените доказателства съдът ценени като относими, допустими и
неоспорени, а гласните - кредитира като преки, непосредствени и
еднопосочни.
Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните
правни изводи:
Предявените искове са за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение, с правно
основание чл. 2 ал.1, т.3, предложение първо от ЗОДОВ и цена съответно – 50
000лв и 541лв., ведно с акцесорен иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД за заплащане на
законна лихва за забава върху двете обезщетения, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда- 02.11.2021г.
Разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 предл. първо, урежда хипотезата на
повдигнато обвинение в извършване на престъпление, когато впоследствие
лицето бъде оправдано с влязла в сила присъда.
По иска за неимуществени вреди:
Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
основателен и доказан, но предявен в завишен размер с оглед претърпените
вреди, съдебната практиката и принципа за справедливост.
Отговорността на Прокуратурата по чл. 2 от ЗОДОВ е обективна и
безвиновна, а възникването й е поставено единствено в зависимост от крайния
резултат, с който е приключило наказателното производството.
Има ли оправдателна присъда, обвинението е винаги незаконно, а
искът се явява доказан в своето основание.
За да възникне отговорността по чл.2 ал.1, т.3 предл.1 ЗОДОВ, са
необходими само две предпоставки: повдигане на обвинение за извършване на
престъпление и постановяване на оправдателна присъда.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ал.1, т.3
ЗОДОВ се дължи за увреждане на неимуществени права, блага или
правнозначими интереси.
Вредите се изразяват в емоционални, психически терзания на личността,
накърнена чест, достойнство и добро име в обществото, които в своята
цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето,
8
намерили негативно отражение в неговата психика за определен период от
време.
Наказателното преследване по необходимост е свързано с упражняване
на процесуална принуда, която обвиняемия в досъдебната и подсъдим - в
съдебна фаза, изтърпява за определен период от време и вредите, които търпи
неминуемо са свързани с негативни изживявания, пряко свързани с повдигане
и поддържане на незаконно обвинение.
Едно лице, което е обвиняем или подсъдим, неизбежно търпи
обичайните неимуществени вреди, които закономерно са в причинна връзка с
повдигане и поддържане на незаконно обвинение.
Тези обичайни вреди са притеснение, несигурност, срам, обида,
унижение и пр.
Когато се твърдят обаче болки и душевни страдания, които са извън
обичайните, с оглед конкретните обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда, начин на живот, обществено положение, здравословно
състояние и пр., те трябва да бъдат изрично посочени в исковата молба, за да
станат част от предмета на иска, а ищецът следва да ги докаже.
В исковата молба ищецът твърди , че е претърпял неимуществени вреди
в рамките на обичайните и ангажира гласни доказателства, че е претърпял
именно обичайните неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с
повдигнатото и поддържано незаконно обвинение.
Не се събраха доказателства за влошено здравословно състояние,
настъпило в пряка причинна връзка с воденото срещу ищеца наказателно
производство или други вреди, които да е претърпял извън обичайните.
Липсват и доказателства, че са настъпили трайни, тежки и необратими
увреждания на здравето и/или психиката на ищеца, или други вредни
последици, които да обуславят претендирания размер на обезщетението.
Воденото срещу ищеца наказателно производство е приключило в
рамките на разумния срок по чл.6 § 1 ЕКПЧОС, не е било медийно разгласено
и е бил оправдан още на първа инстанция.
В същия период ищецът е имал притеснения, свързани и с други
неприключили наказателни производства, поради което всичките му тревоги
не са произтекли само от процесното обвинение, още повече, че другите
обвинения са за по-тежко наказуеми престъпления.
Ето защо, съдът приема, че претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в притеснения, стрес и тревога, нямат за своя единствена
причина процесното незаконно обвинение.
Размерът на обезщетението, освен с особеностите на всеки конкретен
случай, следва да е съобразен с общоприетия критерий за справедливост и
обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към
периода на увреждането.
Общественият критерий за справедливост се извежда от конкретно
9
установени по делото факти, различни за всеки отделен случай, а именно:
тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или няколко отделни
престъпления- умишлени или по непредпазливост, дали лицето е оправдано
по отношение на всички или само за част от обвиненията, продължителността
на наказателното производство, включително дали надхвърля разумните
срокове за водене; вида на взетата мярка за процесуална принуда и други
наложени ограничения в рамките на наказателното производство, по какъв
начин последното се е отразило на ищеца, имали ли влошаване на
здравословното му състояние и в каква степен; какви са конкретните
преживявания и съдебното минало на ищеца, как обвинението се е отразило
върху личността и начина му на живот, социалните контакти, семейство,
професионална реализация, здравословно състояние и пр.
Съдът съобрази, че на ищеца са били повдигнати две обвинения в
извършване на умишлено престъпление от общ характер - по чл. чл.143 ал.З
предл.10 вр.ал.1 от НК (в редакцията преди изменението с ДВ
бр.16/22.02.2019 г.) и по чл. чл.258 ал.2, пр.2 във вр. с ал. 1 НК.
За първото престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода
от 2 до 8 години, а за второто - от 1 до 6 години и глоба до 5 000лв.
По време на досъдебното и съдебно производство ищецът е бил с най-
леките мерки за неотклонение - “парична гаранция“ и „подписка“, първата от
които не е ограничила правото му на свободно придвижване.
Наказателно производство срещу него в досъдебна и съдебна фаза е
продължило общо 2 години, 9 месеца и 22 дни , който срок е в рамките на
разумния по смисъла на чл.6 § 1 ЕКПЧОС, като се има предвид, че
досъдебното производство е продължило само 3 месеца , а съдебното
производство на три инстанции и водено по общия ред - за 2 години 9 месеца
и 22 дни
Още на първа инстанция ищецът е бил признат за невиновен и оправдан
и по двете обвинения, тоест интензитетът на претърпените стрес и тревожност
е намалял с постановената от първата инстанция присъда, което е станало още
на 06.08.2020г.
Наказателното производство не е било медийно разгласено, нито се
установи, че се е отразило негативно на обичайния му начин на живот, работа,
бизнес, пътувания, социалните му контакти, семейните отношения и пр.
Станало е достояние на близкия му приятелски кръг и на клиенти от
неговото заведение, което рефлектирало негативно на клиентелата, но в същия
период срещу ищеца са се водили и други наказателни производства – за пране
на пари, участие в организирана престъпна група и трафик на хора, така че
претендираните неимуществени вреди не могат да се свържат единствено и
само с процесното незаконно обвинение.
Несъмнено ищецът преживял стрес, притеснения и тревоги, тъй като в
продължение на почти три години е бил в неизвестност и очакване дали ще
бъде осъден или не. Станал мрачен, унил и притеснен от това, че делата срещу
10
него се множат, но това са все обичайни неимуществени вреди.
Отчитайки всички тези обстоятелства, съдът присъжда обезщетение за
претъпени обичайни неимуществени вреди в размер на 5 000лв.
Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на
претърпените обичайни неимуществени вреди, както и на вида и
продължителността на упражнената спрямо ищцата наказателна репресия.
Ищецът не твърди и не доказа, че е търпял неимуществени вреди,
надхвърлящи обичайните за такъв случай, с оглед конкретните обстоятелства,
личността на увредения, обичайната му среда и начин на живот, здравословно
състояние и пр.
Не са представени доказателства за влошено здравословно състояние,
което да е настъпило в причинна връзка именно от процесното обвинение.
Затова, съдът намира, че сумата от 5 000лв е справедлив размер
обезщетението за неимуществени вреди.
За разликата до пълния размер предявен размер от 50 000лв, искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Не се доказаха и обстоятелства по чл. 5 ЗОДОВ, които изключват или
намаляват размера на отговорността на Прокуратурата.
Съгласно чл.5 ал.2 ЗОДОВ, отговорността на държавата се намалява в
случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия. Преценката се прави при наличието на причинно-
следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат
с оглед особеностите на всеки конкретен случай.
Настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с
поведението на пострадалия, когато същият с действията си по време на
наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за
повдигане и поддържане на незаконно обвинение.
Такива действия са: недобросъвестно направени неистински признания,
въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се
прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследваното
престъпление.
По делото не се установи процесуалното поведение на ищцата в
наказателния процес да е било с подобна насоченост, нито единствен фактор,
обуславящ образуваното и воденето на наказателно преследване.
Обезщетението за неимуществени вреди се дължи ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
02.11.2021г до окончателното изпращане.
От този момент възниква и правото на ищеца на обезщетяване на
вредите от воденото срещу него незаконно обвинение.
Въпреки че с исковата молба лихвата се претендира, считано от
10.01.2019г, в с.з., процесуалният представител на ищеца заяви, че е допуснал
11
техническа грешка и вместо :“ считано от 10.01.2019г“, следва да се чете:
„считано от 02.11.2021г“, като в същия смисъл съдът коригира доклада по
делото.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за законна лихва,
което е частично основателно.
Искът за лихви на основание чл. 111 б.“В“ ЗЗД, е погасен по давност за
минал до исковата молба период от три години.
С оглед възражението за погасителна давност и датата на предявяване на
иска- 20.03.2025г, акцесорният иск за лихви е погасен по давност за времето
от 02.11.2021г до 20.03.2022г., а от 20.03.2022г до датата на предявяване на
иска 20.03.2025г, не e погасен по давност и лихви се дължат, както и от
20.05.2025г до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени
вреди.
Искът по чл. 86 ал.1 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода 02.11.2021г-
20.03.2022г, следва да се отхвърли като погасен по давност.
По иска за имуществени вреди:
Този иск е неоснователен и като такъв бива отхвърлен изцяло, ведно с
акцесорната претенция за законна лихва, считано от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда- 02.11.2021г.
Исковата претенция е насочена към репариране на претърпените
имуществени вреди, представляващи пропусната полза, остойностена като
законната лихва върху заплатената от ищеца сума от 2000лв по мярка за
неотклонение "парична гаранция" , за периода от 05.03.2019г до датата на
връщането и отпадане на основанието за задържане - 23.01.2022г., когато е
постановен съдебният акт, с който гаранцията е освободена.
Пропуснатата полза се изразява в загуба на законната лихва върху
внесената като парична гаранция сума и е в причинна връзка с незаконното
обвинение, щом е постановена оправдателна присъда.
Именно поради влязлата в сила оправдателна присъда, сумата се явява
задържана без правно основание, а размерът на вредата се изразява в
законната лихва по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода на нейното задържане.
Доколкото за изчисляването на законната лихва не са необходими
специални знания, чрез общодостъпните онлайн калкулатори, съдът може и
сам да я изчисли.
За периода от внасяне на гаранцията до връщането й обвиняемият, респ.
подсъдимият, търпи имуществени вреди в резултат на незаконното повдигане
и поддържане на обвинението, изразяващи се в пропуснати ползи поради
невъзможност да използва средствата, внесени за гаранцията, но само, ако те
са лично негови.
В случая паричната гаранция от 2000лв е внесена от трето лице и е
12
върната на същото трето лице, по неговата банкова сметка, на дата
24.01.2022г.
Следователно, имуществената вреда, изразяваща се в пропусната полза,
е настъпили не в патримониума на ищеца, спрямо когото е взета мярката за
неотклонение “парична гаранция“, а в патримониума на внеслото паричната
гаранция трето лице, ако и да е съпругата на ищеца.
Ето защо, съдът отхвърля иска, ведно с акцесорната претенция за
заплащане на законна лихва, считано от 02.11.2021г.
Тъй като периодът, за който се претендира пропусната полза е от
05.03.2019г до влизане в сила на присъдата – 02.11.2021г, а не до датата на
връщане на паричната гаранция, съдът се произнася с оглед поисканото
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени
направените разноски по делото съразмерно на уважената част от иска,
възлизащи в размер на 99.92лв от общо 1010 лв съгласно представения
списък, в т.ч. 10лв- д.т. и 1000лв- адв.възнаграждение, платено в брой.
Неоснователно е възражението за прекомерност по чл. 78 ал.5 ГПК на
платеното от ищеца адв.възнаграждение, поради което няма основание за
неговото намаляване.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България, гр.София, бул.
“Витоша“ № 2 да заплати на А. А. М. от гр.С., ул.“Х.В. **, с ЕГН- **********
и съдебен адрес: гр.София, бул.“Ал.Стамболийски“№30А, ет.21 чрез адв. И.
М. сумата 5000лв /пет хиляди лева/- обезщетение за неимуществени вреди
от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.143 ал.3, предл.10
вр.ал.1 от НК (в редакцията преди изменението с ДВ бр.16/22.02.2019 г.) и по
чл. чл.258 ал.2, пр.2 във вр. с ал. 1 НК., за които е оправдан с влязла в сила
присъда № 16/06.08.2020г по НОХД № 566/2019г по описа на ОС-С., ведно
със законната лихва, считано от 20.03.2022г до окончателното изплащане,
както и сумата 99.92лв - разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение неимуществени вреди – до пълния му размер от 50 000лв.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният А. А. М. срещу ПРОКУРАТУРАТА на
Република България, иск по чл. 2 ал.1 т.3, предл.1 ЗОДОВ за заплащане на
сумата 541лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
същото незаконно обвинение, изразяващи се в пропуснати ползи от
неначислена законна лихва върху сумата 2000лв, внесена като парична
гаранция по ДП- сл.дело № 212/2018г по описа на ОСО при ОП-С., за периода
от 05.03.2019г до 02.11.2021г, ведно с акцесорния иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД за
заплащане на законна лихва върху главницата 541лв, считано от 02.11.2021г
13
до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност предявеният от А. А. М. срещу
ПРОКУРАТУРАТА на Република България иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД за
заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5 000лв, за периода 02.11.2021г-
20.03.2022г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Б., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
14