РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Горна Оряховица, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20224120100930 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл.79,ал.1 във вр. чл.240,ал.1 от ЗЗД.
В условията на евентуалност, в случай, че исковете с правно основание чл.79,ал.1 във вр.
чл.240,ал.1 от ЗЗД бъдат отхвърлени като неоснователни от съда, ищецът предявява иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД.
Ищецът И. А. Т. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О. ул..., чрез пълномощник – адв. Н.
К. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че между И. А. Т. - като заемодател и Н. Н. М. -
като заемател е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят е предоставил на
заемателя общо 10 830 лв. (десет хиляди осемстотин и тридесет лева), което е сторено чрез
пет банкови операции (четири банкови превода и едно захранване с парични средства по
сметка на ответника на каса в банката). Сочи, че писмената форма на договора за заем не е
изискване за неговата валидност, а е само индиция за съществуването му, като фактът с
основно доказателствено значение за съществуването на договор за заем е именно предаване
на сумата от заемодателя в полза на заемателя. Твърди, че конкретиката на настоящия казус
сочи, че такова предаване е извършено от И. А. Т. в полза на Н. Н. М. на следните дати: на
27.04.2020 г. - сумата от 1 230,00 лв.; на 18.05.2020 г. - сумата от 3 200,00 лв.; на 05.06.2020
г. - сумата от 3 000,00 лв.; на 08.06.2020 г. - сумата от 1 400,00 лв.; на 24.08.2020 г. - сумата
от 2 000,00 лв., като за извършените плащания представя копия на четири броя платежни
нареждания и един брой вносна бележка. Посочва, че във всеки един от документите като
основание за предаването на сумите е посочено „паричен заем". Пояснява, че договорните
1
отношения между страните не са били обективирани в нарочен писмен акт /договор/, в който
конкретно да бъдат фиксирани параметрите на заемното правоотношение, в т.ч. конкретните
падежи на задълженията за връщане на дадените в заем суми. Твърди, че ищецът е
предоставял паричните средства на ответника, а последният се е задължавал в най-кратък
срок от получаването им, но не по-късно от края на календарната 2020 година, да върне
получените пари. Заявява, че въпреки многократните разговори и молби от страна на ищеца,
до датата на подаване на настоящата искова молба заемателят не е върнал на заемодателя
предоставените в заем парични средства в общ размер на 10 830 лв. Твърди, че това
обуславя правния интерес на И. Т. да предяви осъдителен иск срещу Н. М., насочен към това
последният да бъде осъден да върне предоставените му като заем парични средства в размер
на 10 830 лв., заедно със съответната на тази сума законна лихва, изчислена от депозиране
на исковата молба до окончателното плащане от ответника.
Сочи също, че договорът за заем е реален, защото единият елемент от фактическия му
състав е предаването в собственост на парични средства, а другият елемент - съгласието за
връщане; ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият,
няма договор и даденото е без основание. Доколкото в настоящия случай между страните
липсва писмен договор за заем, заявява, че ищецът не разполага с изрични писмени
изявления от страна на заемателя, че поема ангажимент да върне предоставените му парични
средства, а това налага да бъде разгледана и хипотеза, при която липсва съгласие за
връщане, в който случай би било налице неоснователно обогатяване (цитира Решение №
291/17.12.2018 г., постановено по гр. д. № 2176/2018 г. на ВКС, 4 г.о.). Посочва, че съгласно
закона и съдебната практика, неоснователно обогатяване е налице както в случаите, когато
имуществото на едно лице е увеличено без основание за сметка на обедняването на друго
лице, когато увеличаването и обедняването произтичат от един или няколко общи факти, а
така също и в случаите, когато едно лице неоснователно си спестява за сметка на друго
разходи, които са били необходими и е трябвало да бъдат извършени. Заявява, че
получавайки сумата от общо 10 830 лв. чрез четири банкови превода и едно предаване на
суми на каса, Н. М. се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, като обогатяването на
ответника и обедняването на ищеца са последици от едни и същи юридически факт, а
именно предаването на суми чрез горепосочените банкови операции. В случай, че съдът
приеме, че страните не са били обвързани от договорно заемно правоотношение, счита, че
приложение намира разпоредбата на чл.59,ал.1 от ЗЗД. Заявява, че съгласно посочената
правна норма, когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването
на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, като всички тези обстоятелства се
подкрепят от приложените към исковата молба документи. С оглед гореизложените
аргументи счита, че дори да се приеме, че между И. Т. и Н. М. не е бил сключен договор за
заем (което се установява от приложените към молбата платежни документи), то ищецът
има правен интерес от предявяването на иск срещу Н. Н. М. за неоснователно обогатяване
по чл.59,ал.1 от ЗЗД, за да бъде възстановено неоснователното разместване на имуществени
блага.
2
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Н. Н. М. с ЕГН ********** да заплати
на И. А. Т. с ЕГН ********** сумата от 10830 лв., представляваща предоставен на
ответника заем, заедно със съответната на тази сума законна лихва за периода от
предявяване на иска до окончателното плащане от ответната страна.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че между страните не е имало
сключен договор за заем на парични средства, моли същия да постанови съдебно решение, с
което на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД да осъди Н. Н. М. да заплати на И. А. Т. сумата от 10
830 лв., с които ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на
ищеца, заедно със съответната на тази сума законна лихва за периода от предявяване на иска
до окончателното плащане от ответната страна.
Моли съда в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените по делото съдебни разноски,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си – адв. Н.К. от ВТАК, поддържа
исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да присъди
направените по делото разноски.
Ответникът Н. Н. М. с ЕГН **********, с адрес : град В..., ул..., уведомен по реда на чл.47
от ГПК, не депозира писмен отговор.
В предоставения му едномесечен срок, назначеният от съда по реда на чл.47,ал.5 от ГПК
особен представител на ответника – адв. Н. Н. от ВТАК, депозира писмен отговор.
Особеният представител счита предявения иск за неоснователен. Оспорва иска по основание
и размер. Заявява, че отбелязването в банковото бордеро за кредитен банков трансфер като
основание за плащане "паричен заем" не обвързва ответника относно неговото съответствие
с действителните уговорки между страните, тъй като това отбелязване е извършено въз
основа на едностранно волеизявление на ищеца. Поради това счита, че представените
документи с посочени в тях основания не са достатъчни сами по себе си да установят
основанието за прехвърлителната операция. Отделно от това твърди, че написаното
основание означава, че лицето Н. М. е дало паричен заем на И. Т. и същият чрез банкови
трансфери връща своя паричен заем на Н. М.. Оспорва изцяло алтернативно направено
твърдение в исковата молба, че е налице неоснователно обогатяване и сумата е дадена без
основание, тъй като е възможна хипотезата ищецът да е бил длъжник на ответника и чрез
тези банкови операции да е изплатил или изплащал дълга си към настоящия ответник.
Твърди, че не е налице неоснователно обогатяване на лицето Н. Н. М.. Въз основа на
гореизложеното, моли съда исковата претенция да бъде отхвърлена.
Оспорва всички представени писмени доказателства по съдържание, тъй като записаното
в тях като основание за банковата операция не обвързва ответника. Относно искането за
допускане на свидетели оставя на преценка на съда, тъй като въпреки разпоредбите на
чл.164 от ГПК, действително те биха допринесли за изясняване на фактическата страна на
спора.
В съдебно заседание, ответникът Н. Н. М. не се явява. Особеният представител - адв. Н.
3
Н. от ВТАК, поддържа поисмения отговор. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като съобрази становището на ищеца, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото заверени преписи от преводно нареждане от 27.04.2020г.,
преводно нареждане от 18.05.2020г., преводно нареждане от 05.06.2020г., преводно
нареждане от 08.06.2020г., платежно нареждане от 24.08.2020г., както и писмо изх. № 14-
ИСК-10548/1/17.11.2022г., изд. от “Банка ДСК” АД, на 27.04.2020г., на 18.05.2020г., на
05.06.2020 г., на 08.06.2020г., на 24.08.2020г., И. А. Т. – като заемодател, е предал в заем на
Н. Н. М. – като заемополучател, а заемополучателят е получил в заем от заемодателя, сума в
размер на 1230 лв., сума в размер на 3200 лв., сума в размер на 3000 лв., сума в размер на
1400 лв. и сума в размер на 2000 лв., т.е. сума в общ размер на 10830 лв., която сума
заемодателят е предал на заемополучателя напълно по банков път - по банкова
разплащателна сметка № 25837949, открита на 18.01.2019г. в клон Цитадела, РЦ В.Търново,
с титуляр Н. Н. М..
Видно от показанията на свидетеля З. Н.Г. /приятел на ищеца и познат на ответника/, през
пролетта и лятото на 2020 година Н. бил финансово затруднен и И. му дал няколко пъти
пари назаем. Свидетелят установява, че в негово присъствие Н. молил И. за пари и той
отивал и му превеждал парите по банков път. Свидетелят знае, че между И. и Н. имало
уговорка парите да се върнат до края на 2020 година. Заявява, че не знае страните да имат
общ бизнес или да са търгували заедно нещо. Свидетелят установява, че 2020 година
свършила и ищецът няколко пъти се обаждал на Н. да го моли му върне парите, а той
увъртал, обещавал, давал празни обещания и после спрял да си вдига телефона.
Съдът кредитира показанията на св.Г., доколкото установява факти и обстоятелства,
непосредствено възприети от него в общуването му със страните, доколкото показанията му
съответстват на приетите писмени доказателства и не се опровергават с други годни
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД са
допустими, а разгледани по същество – същите са основателни и доказани.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани
твърденията на ищеца, че между него и ответника е възникнало облигационно отношение,
по силата на договори за заем, сключени съответно на 27.04.2020г., на 18.05.2020г., на
05.06.2020г.-, на 08.06.2020г. и на 24.08.2020г. За да уважи иск с правно основание
чл.240,ал.1 във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД за неизпълнение на поето парично задължение от
заемател по силата на сключен договор за заем, съдът следва да установи, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което
заемодателят е предоставил на заемополучателя определена сума пари, както и че е налице
виновно неизпълнение от заемателя на поетото от него договорно задължение да я върне на
4
падежа. Договорът за заем е от категорията на реалните договори, т.е. договорът се смята за
сключен от момента на предаването на заемната сума.
Съдът счита, че от приетите по делото доказателства се установява действителното
сключване между страните в настоящото производство на договори за заем, като
неформални, реални договори, по силата на които ищецът И. А. - като заемодател, е
предоставил в заем на ответника Н. М. - като заемополучател, на горепосочените дати, сума
в размер на 1230 лв., сума в размер на 3200 лв., сума в размер на 3000 лв., сума в размер на
1400 лв. и сума в размер на 2000 лв., общо сума размер на 10830 лв., с уговорка между
страните тази сума да бъде върната от заемателя на заемодателя в срок до 31.12.2020г. В
случая, между страните по делото са възникнали валидни заемни отношения по силата на
сключени между тях устни договори за паричен заем, като фактите на предаване на
заемните суми от ищеца И. А. и на получаването им от ответника Н. М. се потвърждава
както и приетите писмени доказателства - заверени преписи от преводно нареждане от
27.04.2020г., преводно нареждане от 18.05.2020г., преводно нареждане от 05.06.2020г.,
преводно нареждане от 08.06.2020г., платежно нареждане от 24.08.2020г., и писмо изх. №
14-ИСК-10548/1/17.11.2022г., изд. от “Банка ДСК” АД, така и от показанията на разпитания
по делото свидетел З.Г., който категорично установява пред съда, че през пролетта и лятото
на 2020 година ответникът бил в затруднено финансово положение и няколко пъти поискал
от ищеца да му предаде парични суми назаем, А. се съгласил и веднага превеждал по
банковата сметка на М. поисканите суми, като уговорката между страните била всички суми
да бъдат върнати до края на 2020 година. При тези обстоятелства, въз основа на приетите
писмени и гласни доказателства, съдът приема, че в случая се установява наличието на
валидни заемни правоотношения между страните, по силата на които за ответника -
заемополучател е възникнало задължение да върне в уговорения срок до 31.12.2020г. на
ищеца – заемодател получената в заем обща парична сума от 10830 лв. Доказателствената
сила на приложените писмени и гласни доказателства, цитирани по-горе, не се разколебава
от никакви други годни доказателства по делото, които да отричат съществуването на
заемни отношения между ищеца и ответника или да установяват изпълнение на поетите от
заемополучателя задължения да върне заетите суми в уговорения срок.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на паричното вземане или да
противопостави по надлежния ред и в законоустановения срок съответни възражения, което
същият не е сторил до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че предявеният иск по чл.79,ал.1 от ЗЗД
във вр. чл.240 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен
размер от 10830 лв. Поради това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 10830 лв., представляваща невърнати на падежа парични суми /главница/ по
договорите за заем от 27.04.2020г., 18.05.2020г., 05.06.2020г., 08.06.2020г. и 24.08.2020г.
При това положение, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху
дължимата сума от 10830 лв., считано от датата на предявяването на исковата молба –
02.06.2022г. до окончателното й изплащане.
5
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, се явява основателна
претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство
разноски, както следва – разноски за платена държавна такса – 434 лв., разноски за платено
адвокатско възнаграждение – 1000 лв., както и разноски за заплатено възнаграждение на
особен представител на ответника - 854,90 лв., които следва да се възложат в тежест на
ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Н. М. с ЕГН **********, с адрес : град В..., област Р. ул..., ДА ЗАПЛАТИ
на И. А. Т. с ЕГН ********** , с адрес : град Г.О., ул..., СУМА в размер на 10 830 лв. /десет
хиляди осемстотин и тридесет лева/, представляваща общ размер на невърнати в
уговорения срок до 31.12.2020г. парични суми по договори за заем на парични суми от
27.04.2020г., от 18.05.2020г., от 05.06.2020г., от 08.06.2020г. и от 24.08.2020г, заедно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
02.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н. Н. М. с ЕГН **********, с адрес : град В..., ул..., ДА ЗАПЛАТИ на И. А.
Т. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О., ул..., СУМА в размер на 434,00 лв. /четиристотин
тридесет и четири лева/, представляваща направените по делото съдебни разноски за
платена държавна такса, СУМА в размер на 1000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща
направените в настоящото съдебно производство разноски за платено адвокатско
възнаграждение, както и СУМА в размер на 854,90 лв. /осемстотин петдесет и четири
лева и деветдесет стотитинки/, представляваща направените в настоящото съдебно
производство разноски за платено възнаграждение на особен представител на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването
му пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6