Решение по дело №1186/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1677
Дата: 10 ноември 2021 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20213100501186
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1677
гр. ****, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова

мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100501186 по описа за 2021 година
Производството е по Глава Двадесета от ГПК. Развива се по реда на чл. 294 от ГПК след
като с Решение № 78/05.05.2021 год. по гр. дело № 2541/2020 год. на ВКС на РБ, Трето г. о.,
Г. К., е отменено въззивното Решение № 589/26.05.2020 год. по гр. дело № 428/2020 год. по
описа на ОС-**** и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане със
задължителни указания.
С Решение № 5728/13.12.2019 год., постановено по гр. дело № 11417/2019 год. по
описа на РС-**** е уважен предявен от ИЛ. П. ФР. от гр. **** срещу „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „****, „****
Тауърс-Г” отрицателен установителен иск е и прието за установено в отношенията между
страните, че ищцата ИЛ. П. ФР. с ЕГН ********** от гр. **** не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „****, „****
Тауърс-Г” сумата от 6 360, 50 лева (шест хиляди триста и шестдесет лева и 50 ст.),
начислена в резултат на извършена корекция на сметката и за ел. енергия за обект на
́
потребление, находящ се в гр. ****, ул. „**** с аб. № **** за периода от 03.07.2017 год. до
02.07.2018 год., за която сума е издадена фактура № ****.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника по иска – „Енерго–
Про Продажби“ АД-****. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорени са изводите на
първоинстанционния съд, че не са налице условията за начисляване на допълнително
количество ел. енергия по партидата на ищцата. Твърди се, че процесната сума представлява
стойност на реално потребено количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните
месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера. При извършена на
02.07.2018 год. от служители на „Електроразпределение Север“ АД-**** проверка на
електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия и след „прочитане“ на
неактивиран за търговски отчет регистър (1.8.3) са установени 34178 кВтч ел. енергия, които
1
са потребени от обекта на ищцата (настояща въззиваема), но не са отчетени при редовните
месечни отчети и съответно не са заплатени. Горното количество ел. енергия, натрупано в
регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет, е установено и от извършената от
БИМ метрологична експертиза на електромера. Сочи, че в случая не е използвана
предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като е установено точното
количество реално потребена, преминала през електромера и съответно доставена до обекта
на ищцата ел. енергия от 34178 кВтч, чиято стойност последната дължи на дружеството –
доставчик, на осн. чл. 200, вр. чл. 183 ЗЗД.
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде
отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна – ищцата
ИЛ. П. ФР., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно
и настоява да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа
въззивната си жалба, настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
искът да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции, както и
за производството пред касационната инстанция.
В съдебно заседание въззиваемата И.Ф., чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, поддържа подадения писмен отговор, претендира присъждане на разноски,
включително и за производството пред касационната инстанция.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-**** е образувано по предявен ИЛ. П. ФР. от гр. **** срещу
„Енерго-Про Продажби“ АД – ****, отрицателен установителен иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество
сумата от 6 360, 50 лева, представляваща стойността на начислено количество ел. енергия за
периода 03.07.2017 год. до 02.07.2018 год., за обект на потребление с аб. № ****, находящ се
в гр. ****, ул. ****, за която сума ответното дружество е издало фактура с № ****.
Ищцата твърди, че е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в гр. ****, ул.
****, с аб. № **** по силата на договорно отношение за доставка на ел. енергия с ответното
дружество „Енерго-Про Продажби” АД, гр. **** за горния обект на потребление. През
месец юли 2019 год. при извършена справка за потреблението си за ел. енергия установила,
че дължи сумата 6360, 50 лева по издадена от ответното дружество фактура с № ****.
Ищцата счита, че не дължи процесната сума, тъй като не е потребявала начисленото и
́
количество ел. енергия, както и поради това, че липсва законно основание да и бъдат
́
начислявани допълнителни количества ел. енергия извън периодичните месечни отчети.
Твърди още, че към датата на техническата проверка – 02.07.2018 год. – ПИКЕЕ (2013 год.)
са били отменени, с изключение на разпоредбите на чл. 48 – 51, поради което и не била
налице предвидена в нормативен акт възможност доставчикът служебно да начислява
допълнителни количества ел. енергия по партидата и.
́
Въз основа на изложеното счита, че не дължи процесната сума.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Енерго-Про
продажби“ АД-**** оспорва иска. Не оспорва, че с ищцата са в договорни отношения по
повод доставката и продажбата на ел. енергия, по който договор ответното дружество
изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато
необходимото количество ел. енергия в обект с аб. № ****, находящ се в гр. ****. Твърди,
че на 02.07.2018 год. е извършена техническа проверка на електромера, отчитащ доставяната
до обекта на ищцата ел. енергия, при която са снети показанията му и е констатирано
натрупано количество ел. енергия от 34178 кВтч в невизуализиран регистър 1.8.3., който не
е активиран за търговски отчет. Количеството ел. енергия от 34178 кВтч е било потребено от
обекта на ищцата, но не е фактурирано и заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен
за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта на
2
електромера е установила осъществена нерегламентирана външна намеса в тарифната схема
на електромера – наличие на преминала ел. енергия от 34178 кВтч по тарифа 1.8.3, която не
е визуализирана на дисплея. Посоченото количество ел. енергия от 34178 кВтч е
остойностено с фактура № ****. Твърди, че начислената по партидата на ищцата сума от
6360, 50 лева съставлява стойността на реално доставена и потребена от обекта и на
́
потребление ел. енергия, заплащането на която ел. енергия тя дължи на ответното
дружество, на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 183 ЗЗД по продажбеното
правоотношение между страните.
Въз основа на изложеното счита иска за неоснователен и настоява за отхвърлянето
му, претендира присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищцата поддържа иска си и настоява да бъде уважен; ответното
дружество оспорва иска, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, че
ищцата и ответното дружество са в договорни отношения по повод доставка на
електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия. Не е спорно също, че ищцата е потребител на електрическа
енергия за обект, находящ се в гр. ****, ул. ****, с аб. № ****.
От констативен протокол № 1202263/02.07.2018 год. е видно, че на посочената дата
служители на „Електроразпределение Север“ АД-**** са извършили техническа проверка
на електромер (СТИ) с фабр. № 1114 0216 6616 6457, монтиран на обекта на ищцата,
находящ се в гр. ****, ул. ****, с аб. № ****, при която са снети показанията на СТИ по
следните тарифи: 1.8.1 – 2653 кВтч; 1.8.2 – 4745 кВтч; 1.8.3 – 34178 кВтч; 1.8.4 – 000000
кВтч и 1.8.0 – 41576 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 508146 и
изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели
с посочени три имена и адреси, които са подписали констативния протокол без забележки.
Извършената от БИМ, РО **** метрологична експертиза, материализирана в
протокол № 1640/09.07.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е
установила външна намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер
ISKRA ME 162 трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената ел.
енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 – 34178 кВтч. Според
метрологичната експертиза електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергията.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено
въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ и извършена
техническа проверка, е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия от
34178 кВтч за периода 03.07.2017 год. – 02.07.2018 год. за обекта на ищцата находящ се в гр.
****, с аб. № ****. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с №
****. за сумата от 6360, 50 лева.
От констативен протокол № 11166262/29.07.2016 год. е видно, че на посочената дата
на обекта с аб. № **** е монтиран електромера с фабричен номер 1114 0216 6616 6457. В
протокола е отразено, че при монтажа електромерът е бил с нулеви показания по нощна и
дневна тарифи, съответно отчетни регистри 1.8.1 и 1.8.2.
От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция е установено, че
електромерът с фабр. № 1114 0216 6616 6457, монтиран на обекта на ищцата, е от одобрен
тип; произведен е през 2016 год. и през същата година е преминал първоначална
метрологична проверка преди да бъде монтиран. Метрологичната му годност е шест години,
изтича през 2022 год. и към датата на проверката на 02.07.2018 год. е в срок на
метрологична годност. Отчитането на консумираната от обекта ел. енергия е по две тарифи
3
– нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). Електрическата енергия, натрупана в регистър 1.8.3 в
размер на 34178 кВтч е отчетена (измерена) от СТИ. Според заключението цялата потребена
от обекта ел. енергия е измерена от електромера с фабр. № 1114 0216 6616 6457. Наличието
на данни, записани в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в
програмата за параметризация на електромера и по-точно – в тарифната му схема.
Извършеното неправомерно „претарифиране" е с цел неотчитане в пълен обем по двата
визуализирани регистъра – 1.8.1 и 1.8.2. Натрупаното количество в регистър 1.8.3 е
възможно да бъде отразено в този регистър само след човешка намеса чрез софтуерно
проникване в паметта на електромера; въздействието е извършено през инфрачервения порт
на електромера.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че електромерът е монтиран нов на
обекта, с нулеви показания по първа и втора тарифи, не е бил включван в електрическата
мрежа, от което следва, че и показанията по останалите тарифи/регистри – 1.8.3, в който се
записва т. нар. „върхова“ ел. енергия; 1.8.4, в който се записва ел. енергията, консумирана
през почивните дни и който регистър не се използва в нашата страна поради липса на
определена от КЕВР за тази ел. енергия цена и 1.8.0 – т. нар. „сумарен регистър“, в който се
записва цялото количество ел. енергия, преминало през електромера и който „сумира“
показанията по всички регистри – визуализирани и невизуализирани, също са били нулеви.

От заключението на комплексната СТЕ от 20.09.2021 год., изслушано в настоящата
инстанция, съобразно задължителните указания към въззивния съд, дадени с Решението №
78/05.05.2021 год. по гр. дело № 2541/2020 год. на ВКС на РБ, Трето г. о., Г. К. и от
изявленията на вещите лица инж. Л. Б. и инж. Кр. К. в съдебно заседание, се установява
следното:
Констатираното от БИМ РО **** в метрологичната експертиза по протокол №
1640/09.07.2019 год. количество ел. енергия в невизуализирания регистър 1.8.3 е преминала
през измервателната схема на процесния електромер с фабр. № 1114 0216 6616 6457. Не е
възможно да се определи точно през кой период от време се е случило това натрупване, но е
в периода от датата на монтажа до датата на демонтажа на електромера. Няма
предварително определено съотношение на разпределяне на потребената ел. енергия в
съответните регистри (тарифи), тъй като това зависи от поведението на
потребителя/потребителите – какви консуматори на ел. енергия използват в даден период от
денонощието. След като ел. енергията, натрупана в регистър 1.8.3, е преминала през
електромера, това означава, че това количество е доставено до обекта и съответно е
потребено от този обект. Намесата в тарифната схема на електромера означава, че с
процесния електромер е осъществена комуникация през инфрачервения порт чрез
произволен софтуер, който се е „легитимирал“ пред вътрешния софтуер с определена
парола за достъп до настройките на СТИ е и заявил да бъде включена (активирана) и
нормално неизползвана отчетна тарифа – Т3 да натрупва потребена от обекта ел. енергия за
определени времеви интервали от денонощието в невизуализиран тарифен регистър 1.8.3.
Извършеното препрограмиране на електромера е в резултат на целенасочено човешко
въздействие и е осъществено през инфрачервения порт на СТИ чрез използване на външно
устройство (най-вероятно преносим компютър) посредством софтуер, който осъществява
комуникация по протокол IEC 62056-21. Именно чрез такава програма е осъществена заявка
за промяна в тарифната схема на електромера, като е включен и неизползван за измерване
тарифен регистър 1.8.3. Тъй като в електромера се съхранява само датата на последната
извършена параметризация и поради това, че датата и часът могат да бъдат променяни по
всяко време, дори и с такива, несъответстващи на реалните дата и част, то не може да се
установи със сигурност кога точно и каква тарифна схема е действала за процесния
електромер. Поради това и не може да се установи точно през кой период от време е
преминала отчетената (измерената) в регистър 1.8.3 ел. енергия, но следва да се счита, че
това е станало след монтажа на електромера на процесния обект. Извършените изчисления
по остойностяването на количеството ел. енергия от 31178 кВтч са математически точни,
4
съгласно утвърдените от КЕВР цени на ел. енергията (по технологични разходи) за
процесния период.
В съдебно заседание вещото лице Кр. К. е пояснило, че данните от регистрите на
процесния електромер, съвпадат с тези, констатирани от БИМ. Процесният електромер няма
памет, която да показва кога и каква енергия е потребена, а само крайният резултат на
натрупаната в регистрите ел. енергия.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Начисляването на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищцата е
извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр.
15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на
КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал.
1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена
и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл.
21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл.
52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на
проверката на електромера на обекта на ищцата И.Ф. на дата 02.07.2018 год. не са част от
действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от
21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е.,
към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта
на праводателя на ищеца ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото
право, тъй като отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на
обнародването в Държавен вестник на Решението на Върховния административен съд на
РБългария, с което те са отменени.
Трайно установената съдебна практика (решения на ВКС на РБ по гр. д. №
4160/2018г. на ІІІ г. о.; гр. д. № 50417/2016г. на І г. о.; по гр. д. №1174/2020 г. на ІV г. о.; гр.
д. № 169/2020 г.на ІV г. о.; гр. д. № 1096/2020г. на ІІІ г.о.; гр. д. № 1553/2020 г.на ІV г. о.; гр.
д. № 4124/2019 г.на ІІІ г. о.; гр. д. № 2299/2020 г. на ІІІ г. о.; гр. д. № 2676/2020 год. на ІІІ г.
о.; гр. дело № 2777/2020 г. на ІІІ г. о. и др.) приема, че и преди измененията на чл. 83, ал. 1,
т. 6 и чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г.) и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е
допустимо операторът на съответната мрежа – да преизчислява сметките за потребена
електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е
отчетена и е заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите
параметри на СТИ. Специалната регламентация на договора за продажба на електрическа
енергия между електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в
ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно
задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно на нормата
на чл. 183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка
цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Това следва от
общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на
доставената стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Прието е също така, че при липса на специална регламентация относно
процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в
отчитането и от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни
́
права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители.
В случая ответното дружество твърди, че сумата от 6360, 50 лева, представлява
стойността на реално потребено от обекта на ищцата И.Ф. количество ел. енергия, което не е
отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на
5
електромера, поради което и сумата е дължима.
Анализът на доказателствата обосновава извода, че количеството ел. енергия от
34178, констатирано при извършената на дата 02.07.2018 год. проверка на електромера,
материализирана в констативния протокол № 1202263 и от метрологичната експертиза на
БИМ РО ****, материализирана в протокола № 1640/09.07.2019 год. е действително
доставено и потребено от обекта на ищцата.
Установено е по делото, че при монтажа на електромера с фабр. № 1114 0216 6616
6457 на обекта на ищцата на дата 29.07.2016 год. електромерът е бил нов, неупотребяван и
не е бил включван в електрическата мрежа – в тази насока е заключението на съдебно-
техническата експертиза, изслушано в първата инстанция. Установено е също, че
електромерът е монтиран на обекта на ищцата с нулеви показания по регистри 1.8.1 и 1.8.2 –
съответно за нощна и за дневна тарифи. От констативния протокол № 1202263/02.07.2018
год. е установено, че при проверката на електромера, извършена на посочената дата,
регистър 1.8.1 е с показания 2653 кВтч; 1.8.2 – 4745 кВтч; 1.8.3 – 34178 кВтч; 1.8.4 – 000000
кВтч и 1.8.0 – т. нар. „сумарен регистър“, в който се записва цялото преминало през
измервателната схема на електромера и съответно доставено от доставчика и потребено от
обекта на клиента количество електрическа енергия, е бил с показания – 41576 кВтч, което
количество е равно на сбора от показанията на останалите регистри - 1.8.1; 1.8.2, 1.8.3 и
1.8.4. Установено е също от протокола на БИМ, РО ****, че е осъществена външна намеса в
тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия на тарифа 1.8.3 – 34178
кВтч, която не е визуализирана на дисплея.
Съгласно чл.10, ал. 1, т. 1 б. “д“ от Закона за измерванията – Българският институт по
метрология /БИМ/ е специализиран орган за изпълнение на функциите по този закон и
извършва метрологична експертиза на средствата за измерване. Изготвеният в рамките на
компетентността му протокол е официален свидетелстващ документ и съгласно чл. 179 ГПК
е доказателство за съдържащите се в него удостоверителни изявления.
От заключението на комплексната СТЕ, изслушано във въззивната инстанция е
установено, че количеството ел. енергия, натрупано в регистър 1.8.3, който не е активиран за
търговски отчет, е вследствие на софтуерно въздействие, осъществено с помощта на
комуникация през инфрачервения порт на електромера и е резултат от волеви човешки
действия с определена цел, а не в резултат на техническа грешка или неизправност.
От анализа на фактите, обсъдени в тяхната взаимна връзка, а именно: че при монтажа
на електромера същият е бил нов, неупотребяван, невключван в електрическата мрежа,
монтиран е с нулеви показания по регистри 1.8.1 и 1.8.2 (съобразно приетото по – горе), че
при проверката на електромера на дата 02.07.2018 год. в регистър 1.8.0 е констатирано
измерено количество от 41576 кВтч ел. енергия, което количество е равно на сбора от
количествата ел. енергия по всички останали регистри (визуализирани и невизуализирани,
вкл. и по регистър 1.8.3), обсъдени във връзка с установеното от БИМ, че е осъществена
външна намеса в тарифната схема на електромера и е констатирано наличие на преминала
ел. енергия на тарифа 1.8.3 – 34178 кВтч, която не е визуализирана на дисплея, обсъдени във
връзка и със заключенията на вещите лица, според които показанията в невизуализирания
регистър 1.8.3 на процесния електромер също са били нулеви към датата на монтаж, при
положение, че електромерът е бил нов, неупотребяван и не е бил включван в електрическата
мрежа и че количеството ел. енергия, натрупано в регистър 1.8.3, който не е активиран за
търговски отчет, е вследствие на софтуерно въздействие и е резултат от волеви човешки
действия с определена цел, а не в резултат на техническа грешка или неизправност, следват
няколко извода: Първо, че при монтажа на електромера с фабричен номер 1114 0216 6616
6457 на обекта на ищцата на дата 29.07.2016 год. същият е бил с нулеви показания по
всички регистри (визуализирани и невизуализирани, респ. активирани и неактивирани за
търговски отчет) и второ: че количеството електрическа енергия от 34178 кВтч, начислено
по партидата на ищцата за обект с аб. № **** е действително доставено от доставчика и
потребено от обекта на ищцата.
6
При това положение сумата от 6360, 50 лева представлява дължимата престация за
доставена и електрическа енергия по сключения при общи условия договор за продажба на
́
ел. енергия.
Обжалваното решение е неправилно, същото следва да се отмени и да се постанови
друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
С оглед изхода от делото, отправените искания и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
направените в двете инстанции разноски, вкл. и при повторното разглеждане на делото във
въззивната инстанция, както и разноските по водене на делото във Върховния касационен
съд, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
Възраженията на ищцата за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от по 1548 лева, направени в производството в първата
инстанция, във въззивното производство при първоначалното разглеждане на делото, в
касационното производство, както и в настоящото въззивно производство, са основателни.
Делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, във всяка от инстанциите
е проведено по едно съдебно заседание, след което делото е решено, по спорните въпроси е
налице формирана трайна практика на ВКС на РБ, поради което и заплатеното от ответното
дружество адвокатско възнаграждение в размер на 1548 лева в производството пред всяка
инстанция е прекомерно от гледище на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК; същото следва да
бъде намалено до съответно до размера на сумата от 777 лева с вкл. ДДС за производството
пред първата инстанция, за въззивното производство при първоначалното разглеждане на
делото, както и за настоящото въззивно производство, а за касационното производство – до
размера на сумата от 1370 лева с вкл. ДДС. Съответно общия размер на дължимите от
ищцата разноски за всички производства е 4539, 42 лева.
Водим от горното съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5728/13.12.2019 год., постановено по гр. дело № 11417/2019 год. по
описа на РС-****, вкл. и в частта му за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИЛ. П. ФР. с ЕГН ********** от гр. ****, ул. **** срещу
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул.
****, „**** Тауърс – Г“, отрицателен установителен иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищцата ИЛ. П. ФР. от гр. **** не дължи на „Енерго-Про
Продажби“ АД – **** сумата от 6360, 50 лева (шест хиляди триста и шестдесет лева и 50
ст.), представляваща стойността на начислено количество ел. енергия за обект на
потребление, находящ се в гр. ****, ул. „**** с аб. № **** за периода от 03.07.2017 год. до
02.07.2018 год., за която сума е издадена фактура № ****.;
ОСЪЖДА ИЛ. П. ФР. с ЕГН ********** от гр. ****, ул. **** да заплати на „Енерго-
Про Продажби“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. ****,
„**** Тауърс – Г“, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 294, ал. 2 ГПК сумата от 4539, 42
лева (четири хиляди петстотин тридесет и девет лева и 42 ст.) – разноски за всички
инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8