ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4669
гр. София, 12.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Р. Н. К.
като разгледа докладваното от Р. Н. К. Административно наказателно дело №
20251110214233 по описа за 2025 година
и се запозна с жалбата на В. И. Л. срещу фиш за налагане на глоба в размер на 100 лева
№ СО 9604333/16.09.2025 г., издаден от инспектор в ЦГМ ЕАД С. Г. М., за нарушение на чл.
15, ал. 7 от ЗДвП на основание чл. 186, вр. чл. 178е от ЗДвП, с приложените материали по
делото и изпратената до СРС на 09.10.2025 г. административна преписка, както и с
постъпилото писмо от ЦГМ ЕАД от 04.11.2025 г., намира, че не са налице предпоставките за
насрочване на делото.
В разпореждането си от 24.10.2025 г. съдията – докладчик е оставил жалбата без
движение, след като е констатирал, че в преписката, изпратена до СРС липсва представен
оригинал или копие на подписан от наказаното лице фиш. Съдията е указал на ЦГМ ЕАД да
представи оригинал или заверен препис на подписан от наказаното лице фиш № СО
9604333/16.09.2025 г., а при липсата на такъв да представи информация дали за процесното
нарушение е издаден АУАН, съответно НП срещу В. И. Л.. Но видно от полученото в
отговор на разпореждането писмо, подписано от директора на дирекция Паркиране и
мобилност в ЦГМ ЕАД, обжалвания фиш не е връчен лично на лицето, а единствено към
автомобила му е било прикрепено уведомление за издаването на фиша. В писмото се
претендира, че с това е изпълнена процедурата за връчване на фиша по чл. 186, ал. 3 ЗДвП и
доколкото в ЦГМ ЕАД не е постъпила жалба срещу наложената с фиша глоба, то според
дружеството не е налице задължение за процедиране съгласно чл. 39, ал. 3 от ЗАНН,
съответно чл. 186, ал. 2 от ЗДвП.
Съдът намира това схващане за погрешно по следните съображения:
Видно от самия фиш, същият е издаден на основание чл. 39, ал. 2а от ЗАНН и чл. 186
ЗДвП. Във фиша изрично е посочено, че той не подлежи на обжалване, като обаче липсват
доказателства същият фиш да е връчен на жалбоподателя Л. и той да се е подписал под
изрично вписаното във фиша изявление, че не оспорва описаното нарушение и е съгласен да
заплати глобата доброволно.
Съгласно новоприетата разпоредба на чл. 39, ал. 2а ЗАНН, в сила от 7.09.2025 г.
/съответно и към датата на издаване на фиша/, „за административни нарушения, когато това
е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер,
предвиден в съответния закон. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за
самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението,
нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от
нарушителя, че е съгласен да плати глобата. На нарушителя се дава препис, за да може да
1
заплати доброволно глобата.“ Идентично е съдържанието и на разпоредбата на чл. 186, ал. 1
от ЗДвП /в сила от 07.09.2025 г./. Следователно, съгласно ЗАНН и ЗДвП, за налагането на
глоба с фиш по този ред е задължително условие фишът да се подпише не само от
контролния орган, но и от наказаното лице.
Но в разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП е предвидено едно изключение от това
правило – „Фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в
отсъствие на нарушителя. В този случай фишът се издава на собственика, а когато в
свидетелството за регистрация е вписан ползвател, на ползвателя на моторното превозно
средство, като първият екземпляр от фиша му се изпраща, а вторият и третият екземпляр
остават за съхранение в службата за контрол. Към моторното превозно средство се закрепва
уведомление, в което се посочват мястото и времето на нарушението, моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата,
срокът, сметката или мястото за доброволното й заплащане. Закрепването на уведомлението
към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша.“
В случая, видно от съдържанието на оспорения фиш, вмененото на жалбоподателя
нарушение е свързано именно с неправилно паркиране, като не се оспорва той да е
собственик или ползвател на автомобила. Като към писмото от 04.11.2025 г. е приложена и
снимка на закрепено на предното стъкло на процесния автомобил уведомление. С това съдът
приема, че е изпълнена и процедурата по връчване на фиша.
Но според настоящия съдебен състав, особеностите при издаване и връчване на
фишовете по чл. 186, ал. 3 ЗДвП не изключват изцяло защитата срещу тях и възможността за
оспорване на наложеното с такъв фиш административно наказание „глоба“. Противното би
противоречало на всички принципи на административнонаказателния процес, както и на
изложените в Решение на Конституционния съд на Република България № 1 от 09.03.2012 г.
доводи по отношение на отдавна отменените разпоредби на чл. 189, ал. 13 ЗДвП и чл. 59, ал.
3 от ЗАНН.
Съдът намира, че в конкретния случай единственият разумен подход би било да се
приеме, че защитата срещу всички фишове, издадени по реда на чл. 186 ЗДвП следва да се
осъществява по реда на чл. 186, ал. 2 ЗДвП, във връзка с чл. 39, ал. 3 ЗАНН. Съгласно чл.
186, ал. 2 от ЗДвП „На лице, което оспорва извършеното от него нарушение или откаже да
подпише фиша, се съставя акт.“ А в чл. 39, ал. 3 от ЗАНН е предвидено, че „Ако
нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя
акт съгласно разпоредбите на този раздел.“
От анализа на тези норми е видно, че независимо дали фишът е съставен в
присъствието или отсъствието на водача /в случаите по чл. 186, ал. 3 ЗДвП/, при оспорването
му, се съставя АУАН. Оспорването следва да бъде направено пред контролния
административен орган, съставил фиша, в срока по чл. 186, ал. 7 ЗДвП. Като своевременно
предприетото оспорване поражда задължение за издателя на фиша да състави акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) или да откаже да състави такъв акт. В
този смисъл е и константната практика на АССГ, изразена и в Определение № 35130 от
27.10.2025 г. на АССГ по адм. д. № 10431/2025 г. и Решение № 34364 от 21.10.2025 г. на
АССГ по адм. д. № 5194/2025 г.
Съдът отчете, че процесната жалба е депозирана пред ЦГМ ЕАД. Но вместо да се
произнесе по реда на чл. 186, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 39, ал. 3 ЗАНН, компетентното длъжностно
лице от ЦГМ ЕАД е препратило жалбата на В. Л. до СРС. С това неправилно игнориране на
оспорването на наложената му глоба, жалбоподателят е бил лишен от възможността за
ефективна защита срещу евентуално издаден му АУАН, съответно НП за процесното
нарушение.
В случая не е съставен АУАН и няма образувано административнонаказателно
производство и съответно издаден санкционен акт по чл. 59, ал. 1 ЗАНН /НП или
електронен фиш/, който да подлежи на самостоятелно съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност. Поради това жалбата се явява процесуално недопустима и
2
производството по делото следва да бъде прекратено.
С оглед изложените по-горе съображения, копия на материалите по делото, ведно с
жалбата следва се изпратят по компетентност до "Център за градска мобилност" ЕАД на
основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 42, ал. 3 НПК, за преценка наличието или липсата на
предпоставките за съставяне на акт за установяване на административно нарушение,
респективно издаване на наказателно постановление.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63г от ЗАНН, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. И. Л. срещу фиш за налагане на глоба в
размер на 100 лева № СО 9604333/16.09.2025 г., издаден от инспектор в "Център за градска
мобилност" ЕАД С. Г. М., за нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, на основание чл. 186, вр. чл.
178е от ЗДвП.
ИЗПРАЩА по компетентност препис от материалите по делото на "Център за градска
мобилност" ЕАД за преценка на обстоятелствата по чл. 186, ал. 2 от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА производство по НАХД № 14233/2025 г. по описа на СРС, НО, 16-ти
състав.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателя и на ЦГМ ЕАД.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от
връчването на съобщение за него на страните пред Административен съд-София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3