Р Е Ш Е Н И Е
№ 84 26.08.2020 г.
град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На осемнадесети август година
2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 131 по описа за 2020
година
За
да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с
чл. 225а от ЗУТ.
Делото е образувано по жалбата на М.Т.С. ЕГН ********** ***, чрез а.. А.Ж. *** против
Заповед № З-19-390/ 20.06.2019 г. на зам. кмета на община Попово, с която е
разпоредено жалбоподателят да премахне незаконно построената в имота му второстепенна
постройка (със ЗП от около 30 кв.м.) до 30.08.2019 г.
Делото е образувано след отмяната и връщане на АД №
163/ 2019 г. по описа на АС – Търговище на друг състав на същия съд за ново
разглеждане с дадени указания с Решение № 9258/ 09.07.2020 г. на ВАС по АД №
1903/2020 г. на ІІ отд. При новото разглеждане на делото следва да бъде
установена датата на изграждане на процесния строеж и след това дали строежът е
търпим съобразно нормите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и § 127, ал. 1 от ПЗР на
ЗУТ.
В съдебно заседание по делото
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с а.. Ж. ***, който поддържа
жалбата и изразява становище за отмяна на процесната заповед.
Ответникът по жалбата – кметът на община Попово,
редовно призован, се представлява от юрк. П. Р., редовно упълномощен, който
изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на процесната
заповед, като и в същия смисъл представя писмена защита в дадения от съда срок.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено, че производството
по премахване на процесната сграда е инициирано от Николай Кръстев Димитров и
Митко Кръстев Димитров и двамата от с. Водица, общ. Попово, според които в
имота на жалбоподателя е извършено незаконно строителство на навес за леки
автомобили и на масивна сграда според представената жалба до кмета на община Попово
от 13.02.2019 г. (стр. 35 от преписката). По делото е представена Заповед №
В-19-149/ 20.03.2019 г. на зам. кмета на община Попово за назначаване на комисия
по тяхната жалба (стр. 34 от адм.
преписка).
На 29.05.2019 г. комисия от служители от община
Попово, дирекция „ТСУЕТ“ посетили имота на жалбоподателя УПИ № VІІ, кв. 63 по
плана на с. Водица, общ. Попово в негово присъствие и съставили Констативен акт
№ КА-19-12/ 29.05.2019 г. (стр. 6 от адм. преписка). По отношение на
участниците в строителството комисията записала в КА, че според жалбоподателя С.
обектът е изграден от предишния собственик (до 2008 г.), но обектът не е описан
в НА от 04.11.2008 г., както и не е деклариран в дирекция „Местни данъци и
такси“ при община Попово (на 18.11.2008 г. жалбоподателят С. е декларирала 1
бр. масивна жилищна сграда, построена през 1963 г. със ЗП от 76 кв.м. и 1 бр.
второстепенна паянтова постройка със ЗП 85 кв.м. от 1945 г. за целия имот). По
действащия КРП на с. Водица от 1989 г., в УПИ № VІІ, кв. 63 са нанесени освен
масивна жилищна сграда и успоредни на границата със съседния имот (УПИ № VІІІ, кв. 63) 2 бр. паянтови стопански постройки с
навес между тях и перпендикулярни на тях навес и паянтова стопанска постройка
да границата с УПИ № VІ, кв. 63. При направена справка в „Google Earth“ и „Google View“ е
установено, че към 04.05.2010 от допълнителното застрояване са съществували
само перпендикулярно разположените навес и паянтова стопанска постройка до
границата с УПИ № VІ, кв. 63. Съществуващата обслужваща постройка (със ЗП от
около 30 кв.м.) е построена в периода между 04.05.2010 г. и м. март 2012 г., а
навесът и паянтовата постройка (до границата с УПИ № VІ, кв. 63) са премахнати
напълно до 07.10.2013 г. поради това комисията е приела, че собственик на
строежа е жалбоподателят С..
По отношение на строежа комисията записала в КА, че
обектът представлява второстепенна постройка до жилищната сграда в съседния УПИ
№ VІ. Постройката е изградена от ивични основи, дървени колони, дървена
едноскатна покривна конструкция и покрит с керемиди. Височината на най-високата
точка на покрива е по-малка от 5 м. Обектът е построен в УПИ № VІІ, кв. 63 с.
Водица, общ. Попово. Строежът е VІ категория (съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ). Обектът не отговаря на изискванията за търпимост по § 127 от ПЗР на ЗУТ.
За установени нарушения комисията записала в КА, че
обектът е построен без строително разрешение. Комисията записала в КА, че не е
спазена разпоредбата на чл. 148 от ЗУТ.
По делото е представен КА № 7/ 27.03.2019 г. (стр. 26
от адм. преписка), възражение на жалбоподателя С. (стр. 17 и 18 от адм.
преписка) и Заповед № З-19-233/ 22.04.2019 г. (стр. 16 от адм. преписка) от
които става ясна, че комисия от служители при община Попово, са извършили
проверка в имота на жалбоподателя С., съставили КА, по който жалбоподателя е
направил възражения, които кмета на община Попово е приел за основателни и с
горепосочената заповед е отменил КА № 7/27.03.2019 г.
На 20.06.2019 г. зам. кметът на община Попово (при
условията на заместване съгласно Заповед № З-19-394/ 20.06.2019 г. (стр. 11 от АД
№ 163/ 2019 г. на АС - Търговище) издал
процесната Заповед № З-19-389/ 20.06.2019 г. (стр. 1 от адм. преписка), в която
приел, че процесната постройка е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ. Със заповедта зам. кметът на община Попово е разпоредил, че
задължава жалбоподателя С. да премахне незаконно построената в имота и
постройка (около 30 кв.м.) в срок до 30.08.2019 г.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 28.06.2019 г.
(стр. 4 от адм. преписка), който на 11.07.2019 г. чрез адм. орган е подал
настоящата жалба против процесната заповед.
По делото е разпитана като свидетел Д. Г. К собственик
на съседния имот. На свидетелката е показана снимка с процесния строеж. Според
св. Комитова на тази снимка виждала нейно собственост, къщата в дясно е нейна. Тази къща
е била закупена от баба и дядо, родителите на баща и през 1967 г. Тя я посетила
за първи път през лятото на 1968 г. През 1989 г. починали нейните родители и
някъде през 1990 г. тя станала собственик на тази къща. Те са били двама
наследници-тя и сестра и. Тя отстъпила своя дял на нея. Това не е жилището, в което тя живее. Тя живее в
същото населено място. Тази къща я използвали преди, като гледали животни и
като обработвали градината. М. (жалбоподателя) е купила съседната къща преди
около 10-11 години, не си спомняла точно годината. Когато купили къщата го имало
този навес. Той е бил построен от предишните собственици заедно със
собствениците на съседния имот. Там са живеели възрастни хора. Те са се
споразумели още преди те да купят къщата, а може да е било и при построяването,
защото там са няколко къщи по братски строени. Тяхната къща е на малко по-ниско
ниво от предната къща и там при валежи и при топене на снеговете стаята се е наводнявала.
Тя като отидох за първи път там през 1968 г. съществувала тази замазка с
цимент. Нейният дядо и съседът са го
поддържали. Правели една лека замазка, а след година-две дъждът я измивал, тъй
като е с лек наклон, за да не отива водата в тяхната къща. Като деца там се
криели, когато валяло. Съпругът и е починал през 1998 г. Съседът през това
време е имал животни, кон, каруца и съпругът и и казал, че трябва да го направят
по-стабилно, да го укрепят. Те с нейния син по това време са били в болница.
Съпругът и и казал, че са сменили диреците, колчета, махнали са покрива където
има счупени керемиди. Просто са направили ремонт. Казал и, че е купил
използвани тротоарни плочи, като мислели като изсъхне дамаската да сложат
тротоарни плочи и да ги фугират, защото всяка година се руши и да бъде
по-трайно. През това време съпругът и внезапно починал, а тя е била в болницата
и плочите така си останали в тях, не успели да ги сложат. Сигурна е, че това е
било през месец септември 1998 г., защото октомври месец съпругът и е починал. Тя
тогава е била в траур, синът и е бил в
инвалидна количка, три години са били в болница и не била гледала точно как го
е направил. Откакто М. е купила къщата тя не знаела дали е правила ремонт на
къщата. Те били съседи, но много рядко се виждали. Тя през 2015 г. претърпяла
операция и не била ходила много там. Сега започнала да ходи там на разходка и
да отглежда там домати. Покривът е както си е бил и преди. Тези греди не са
подменяни, може би само е било безиросвано. Навесът изглежда по същия начин
както е изглеждал през 1998 г., само е подновена мазилката. Тя живеела на друго
място и не била оглеждала много там, но покривът не е бил пипан.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля за датата
на изграждане на строежа, като противоречащи на събраните по делото
доказателства. По делото са представени сателитни снимки (стр. 37 до 42Б от
адм. преписка) от които е видно, че процесната постройка се появява на
сателитните снимки след 07.10.2013 г., поради това следва да се приеме, че
постройката е изградена в периода между 04.05.2010 г. и 07.10.2013 г., по време
на действието на ЗУТ.
Отделно в тази връзка следва да се посочи, че
процесният строеж не е описан в НА за покупко-продажба на недвижим имот № 45,
том VІІ, рег. № 8843, дело 1245 от 04.11.2008 г. на нотариус Е. Д. с рег. № 495
при НК, с район на действие – РС гр.Попово (стр. 9 от АД № 163/ 2019 г. по
описа на АС – Търговище), за да се приеме, че строежът е изграждан през 1998
г., както твърди свидетеля.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Процесната заповед № З-19-390/ 20.06.2019 г. на кмета
на община Попово е законосъобразен адм. акт, тъй като е издаден от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия, определени от чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Според нормата на чл. 225а, ал. 2 заповедта по ал. 1 се издава въз основа на
констативен акт, съставен от служителите по чл.
223, ал. 2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да
подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от
констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за
това места в сградата на общината, района или кметството.
Процесната заповед е издадена при условията на
заместване съгласно Заповед № З-19-394/ 20.06.2019 г. на кмета на община
Попово.
Съдът приема, че процесната заповед е мотивирана и
съдържа всички необходими реквизити за адм. акт, издаден в писмена форма
съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта адм. орган е изложил фактически и
правни основания за издаване на процесния адм. акт. Такива се съдържат и в адм.
преписка – съставения констативен акт № КА-19-12/ 29.05.2019 г.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и без
допуснати съществени нарушения на адм. производствените правила. Не е налице
такова нарушение, което ако не беше допуснато да би се стигнало и до друго
решение на поставения пред адм. орган въпрос. Съставен е Констативен акт №
КА-19-12/29.05.2019 г. от служители на община Попово, в който е описан подробно
изградения строеж от жалбоподателя. Изготвена е и скица с местоположението на
постройката. Жалбоподателят е подал възражение против първия съставен КА пред
кмета на община Попово, който го е отменил.
Съдът приема, че процесната заповед е издадена без
наличието на противоречие със закона при следните съображения:
По делото няма спор, че разпоредения за премахване
обект представлява строеж по смисъла на § 5,
т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл.
137, ал.3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на
подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при
условията и по реда на този закон. Според чл.
148, ал.1 от ЗУТ, строежите могат да се извършват само въз основа на
издадено по съответния ред разрешение за строеж, като процесният строеж не
попада сред изключенията по чл.
151, ал.1 от ЗУТ, за които разрешение за строеж не се изисква. С нормата на чл. 225, ал. 2, т. 1 до 6 от ЗУТ
законодателят е дал легално определение за незаконен строеж, сред които е и
липсата на разрешение за строеж (според адм.
орган за процесната постройка). Съгласно
разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ заповедта за премахване на
незаконния строеж се издава въз основа на констативен акт, съставен от
длъжностни лица по контрол на строителството в община Попово съгласно чл. 223,
ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е изпратен на жалбоподателя на 06.06.2019 г.
срещу който той е подал в срок възражение.
Тежестта на доказване в настоящото производство съдът
разпредели между адм. орган и жалбоподателя, които следваше да докажат, кога
строежът е построен. Съдът не кредитира показанията на разпитания свидетел
Д.Комитова като противоречащи на събраните доказателства от адм. орган. В тази
връзка съдът приема, че процесният строеж е незаконен като изграден от
жалбоподателя през периода между 04.05.2010 г. и 07.10.2013 г., по време на
действието на ЗУТ без разрешение за строеж, виза проучване и проектиране и
протокол за откриване на строителна линия.
Процесният строеж не е и търпим. Законодателят е дал
легално определение за търпими строежи с § 127 от ПЗР на ЗУТ. Дадената последна
от законодателя строителна амнистия обхваща строежи, които са изградени до
31.03.2001 г., като изискването е да са допустими по разпоредбите, действали по
времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон.
Строежът е изграден през периода между 04.05.2010 г. и 07.10.2013 г. и
следователно няма как за този период да бъде търпим, поради липсата на изрична
норма в ЗУТ за този период за търпимост. Независимо от свидетелските показания,
съдът приема, че към момента на закупуване на имота 2008 г., процесната
постройка не е съществувала в този си вид.
Съдът счита, че в процесната заповед З-19-389/
20.06.2019 г. на кмета на община Попово не е налице и противоречие с целта на
закона. Заповедта е издадена с цел премахване на незаконно строителство.
По отношение на съответствието на оспорения адм. акт с
принципа за пропорционалност, визиран в чл. 6 от АПК. Съдът приема, че не е
налице нарушение на този принцип, тъй като процесната сграда няма характера на
основно жилище за жалбоподателя С., а на второстепенно, защото има функцията на
навес за леки автомобили. В процесния имот има изградено и масивно едноетажно
жилище, състоящо се от три стаи, баня, салон и маза, както и второстепенна
сграда според представения НА за покупко-продажба на недвижим имот № 45, том
VІІ, рег. № 8843, дело № 1245 от 04.11.20008 г. на нотариус Елка Димитрова,
рег. № 495 на НК – София, с район на действие РС – Попово (стр. 9 от делото).
Поради изложеното подадената жалба следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Предвид на изхода от оспорването и на основание чл.
143, ал. 3 от АПК, съдът счита, че жалбоподателят следва да заплати на адм.
орган направените разноски по дело в размер на 100 лв., съставляващи юрк.
възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК
във вр. с чл. 24 от НЗПП във вр. с чл. 144 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 във вр.
с ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Т.С. ЕГН ********** ***, чрез а..
А.Ж. *** против Заповед № З-19-390/ 20.06.2019 г. на зам. кмета на община
Попово, с която е разпоредено жалбоподателят да премахне незаконно построената
в имота и постройка (със ЗП от около 30 кв.м.) до 30.08.2019 г.
ОСЪЖДА М.Т.С. ЕГН ********** *** да заплати на община
Попово направените по делото разноски в размер на 100 лв. съставляващи юрк.
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред ВАС на Р. България.
ПРЕПИС решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: