№ 946
гр. Варна, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20243110111029 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от
И. Н. Р., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Д. и с. ю.“ № ** срещу „С. – К.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град Ш., пл. „О.“ № **
* с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че
клаузата на чл.27 на сключения между тях договор за потребителски кредит №
******/01.08.2023 г., установяваща задължение за заплащане на неустойка
поради непредставяне на обезпечение, е нищожна поради противоречието й
със закона, на основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД, а в
условията на евентуалност, на основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1,
предл.3 ЗЗД, да се приеме за установено в отношенията между страните, че
клаузата на чл.27 на сключения между тях договор за потребителски кредит №
******/01.08.2023 г., установяваща задължение за заплащане на неустойка
поради непредставяне на обезпечение, е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави, както и да се осъди, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, „С.
– К.“ АД, ЕИК ****** да заплати на И. Н. Р., ЕГН ********** сумата от
802,92 лева /след допуснато измерение по реда на чл. 214 ГПК/,
представляваща заплатена неустойка за непредставяне на обезпечение по
договор за потребителски кредит № ******/01.08.2023 г., сключен между „С. –
К.“ АД, ЕИК ****** и И. Н. Р., ЕГН **********, ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 30.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за
потребителски кредит № ******/01.08.2023 г. като съгласно условията по
кредита, на основание чл. 27 от договора, дължи неустойка за непредставяне
на обезпечение. Счита, че неустойката е изгубила присъщата си
1
обезщетителна функция. Неустойката се кумулира към погасителната вноска,
поради което е налице скрито оскъпяване на кредита и се създават условия за
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя.
Неустойката не изпълнява присъщата си обезпечителна функция като
заемодателят е дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчител.
Неустойката, така както е уговорена противоречи на Директива 2008/48 и на
чл. 16 ЗПК, а освен това прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция върху потребителя. Клаузата е и неравноправна,
поради противоречие с императивни норми. В договора не е пояснено как е
изчислен ГПР, какви допускания съдържа. Неустойката не е включена в ГПР,
а ако беше включена, ГПР щеше да надминава законово установения
максимален размер. Кредитът е изцяло погасен на 03.02.2024 г. като общата
заплатена сума е 2257,28 лева. Неустойката за непредставяне на обезпечение
възлиза на 500 лева. Предвид нищожността на клаузата, с която е определена
нейната дължимост, твърди че същата е заплатена при изначална липса на
основание и моли за нейното присъждане в полза на ищеца. Моли
предявените искове да бъдат уважени, както и да се присъдят сторените в
производството разноски
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит с ищеца на
посочената дата. Заявява, че му е предоставена в заем сума от 1300 лева, която
ищецът се е задължил да върне заедно с дължимото възнаграждение за
ползването й, съгласно погасителен план. Договорът е сключен от разстояние.
Сумата по кредита е предоставена на разположение на ищеца. Сключването на
договора е инициирано от ищеца и е попълнена електронна заявка за
отпускане на кредит. На 01.08.2023 г. чрез създадения профил е попълнил
заявка за кандидатстване и в съответствие със законовите изисквания му е
изпратена необходимата преддоговорна информация. След одобрение на
заявката се изпраща проект на договор с приложен погасителен план и СЕФ и
общите условия. След запознаване с всички условия ищецът е натиснал
„подпис“, с което е изразил съгласието си. Твърди, че сключеният договор е
съобразен с действащото законодателство. Посочва, че неустойка не е
събирана като клаузата, съдържащата задължение за заплащане на неустойка
не е нищожна. В случая е уговорена за неизпълнение на непарично
задължение – непредставяне на обезпечение. Размерът й се определя като
процент от заетата сума като същата се начислява, докато не бъде изпълнено
задължението. Посочва, че такава неустойка не е начислявана и събирана
Твърди, че договорената неустойка изпълнява предвидените законови цели и
не предвижда неоснователно разместване на блага. Целта на уговорената
неустойка е да репарира вредите, причинени от неизпълнението. Няма
законово изискване относно размера на неустойката. Счита, че не е налице
изначална невъзможност да се осигури, в уговорения срок поръчител който да
отговаря на посочените, в договора изисквания, тъй като ищецът е запознат с
условията, преди сключване на договора. Ищецът не е бил длъжен да сключва
2
веднага договора, а е можел преди това открие поръчител, който да отговаря
на изискванията.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа страна:
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти -
че между И. Н. Р., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Д. и с. ю.“ № ** и „С.
– К.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град Ш., пл. „О.“
№ ** * е сключен договор за потребителски кредит № ******/01.08.2023 г., че
кредитът е изцяло погасен на 03.02.2024 г. като общата заплатена сума е
2257,28 лева
От представения и приет по делото договор за потребителски кредит №
******/01.08.2023 г. се установява, че съгласно същия на ответника е
предоставена в заем сумата от 1300 лева като е договорено, че размерът на
погасителната вноска е в размер на 364,33 лева, в която се включват
дължимата главница, лихва и неустойка. Срокът на заема е до 01.02.2024 г.
като плащането на следва да се извърши на шест равни погасителни вноски с
падеж първо число на месеца. Налице е фиксиран годишен лихвен процент по
заема в размер на 45 %, а годишния процент на разходите на заема е 42,58 %. В
чл. 27 от договора е посочено, че при неизпълнение на задължението по чл. 17
/в срок от три дни да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо
се в сключване на договор за поръчителство или не предостави банкова
гаранция/, се дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение. Към договора е представен и погасителния план, от който се
установява, че начислената неустойка възлиза на 731,69 лева.
Прието като писмено доказателство по делото е извлечение от микро
сметката на И. Р., от която е видно, че е заплатена в полза на „С. К.“ АД сумата
от 2257,28 лева, за периода от септември 2023 г. до февруари 2024 г. като всяко
месечно плащане е извършвано както следва на 07.09.2023 г.; 09.10.2023 г.;
07.11.2023 г.; 05.01.2024 г. и 03.02.2024 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
извежда следните правни изводи :
Безспорно по делото се установява, че между „С. К.“ АД и И. Н. Р. е
налице сключен договор за потребителски кредит № ******/01.08.2023 г., по
силата на който е предоставена, в полза за Р., сумата от 1300 лева със срок на
издължаване шест месеца до 01.02.2024 г. като е уговорено да се върне сумата
чрез шест погасителни вноски в размер на 364,33 лева, включваща главница,
лихва и неустойка. Установява се, че дължимата сума по кредита в размер на
2257,28 лева е заплатена, който факт е обявен за безспорен между страните.
Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият
попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен
е при действието на ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда. Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за
3
неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са
повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно. В този
смисъл са и постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС.
В договора е уговорена и клауза за неустойка – чл. 27, ал. 1, за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която неустойка
е в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който
не е предоставено обезпечение. За потребителя е предвидено задължение по
чл. 17, ал. 1 от договора, в рамките на три дни от сключването на договора, да
предостави обезпечение на кредита, под формата на банкова гаранция или на
поръчителство. В ал. 2 на чл. 17 от договора е предвидено, че третото лице –
поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговорят на изискванията,
посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Според чл. 20, ал. 1 от Общите
условия поръчителят следва да е дееспособно физическо лице, навършило 21
години, български гражданин, с постоянно местоживеене в България, с
непрекъснати осигурителни права, което полага труд по безсрочен договор и
не е в период на предизвестие за прекратяване на трудово/служебно
правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и други
изисквания във връзка с кредитната история на поръчителя. При
неизпълнение на това задължение се начислява според чл. 27, ал. 1 от
договора посочената неустойка от 0, 9 % от стойността на усвоената сума на
ден, като начислената неустойка се заплаща периодично заедно с вноските на
погасителния план.
Член 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да
оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на
последния. Претендираното вземане за неустойка, произтича от клауза на
договора за кредит, съгласно която неустойка се дължи, в случай, че
кредитополучателят (т.е. потребителят) не предостави обезпечение на
задълженията си посредством банкова гаранция или поръчител, отговарящ на
точно определени изисквания, прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойката за
неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за
връщане на заетата сума, излиза извън присъщите си функции и цели само и
единствено да постигане неоснователно обогатяване. Налага се изводът, че
целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на
обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя
по договора за кредит – да върне получената сума в уговорения срок, и да
обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за
предоставянето на сумата, т. е. явява се скрита възнаградителна лихва.
Изводът, че така уговорената неустойката представлява скрита добавка към
възнаградителна лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането за
4
неустойка, а именно разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. С оглед
на тези съображения, съдът приема, че клаузата, предвиждаща нейното
заплащане, нищожна поради противоречие със закона.
Предвид изложеното предявеният главен иск за прогласяване
нищожността на предвидената неустойката поради противоречието й със
закона се явява основателен и следва да бъде уважен. Когато твърдението за
нищожност се релевира с предявяване на иск, тогава съдът дължи
произнасяне по иска и в резултативната част на решението. В този смисъл
решение № 788 от 4.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2009 г., I г. о., ГК.
Съдът не следва да излага мотиви по предявения в условията на евентуалност
иск за прогласяване нищожността на предвидената клауза за заплащане на
неустойка поради нарушаване на добрите нрави, доколкото не се е сбъднало
вътрешно процесуалното основание за разглеждане на предявения в условията
на евентуалност иск, а именно – отхвърляне на главния такъв за прогласяване
нищожността на предвидената клауза за заплащане на неустойка поради
нарушаване на закона.
С оглед нищожността на клаузата за заплащане на неустойка
основателен и доказан е и предявеният осъдителен иск за връщане на
платената сума по нищожна клауза. От представения погасителен план е
видно, че при отпусната заемна сума в размер на 1300 лв., общата сума за
плащане възлиза на 2186 лв., от които сумата за главница и лихва е в размер на
1454,30 лв., или неустойката е в размер на 731,70 лв. Разликата в заплатената
сума от 2257,28 лева и дължимата сума от 2186 лева, се дължи на
неплащането на дължимата вноска на падежната дата, поради което е
начисляване лихва за забава. От гореизложеното следва, че процесната клауза
относно дължимостта на сумата от 731,69 лева /изчислена съобразно
представения погасителен план, неразделна част от сключения договор за
кредит/ не поражда права и задължения за страните, поради което сумата,
заплатена от настоящия ищец в изпълнение на задълженията за заплащане на
неустойка поради непредставяне на обезпечение, са били недължимо платени
от страна на ищеца като престирани при начална липса на основание. С оглед
гореизложените мотиви и предвид доказването на факта, че ищецът е
заплатил в цялост дължимата неустойка, следва изводът, че същата подлежи
на връщане, тъй като е заплатена при начална липса на основание, поради
което и вторият предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, се явява
основателен и подлежи на уважаване за сумата от 731,69 лева, а за горницата
над тази сума по пълно предявения размер от 802,98 лева подлежи на
отхвърляне.
По отношение на разноските:
Претенция за присъждане на сторените в производството разноски е
отправила ищцовата страна, която претендира заплащането на сумата от 85,40
лева, представляваща дължима държавна такса за исковото производство по
предявените искове; 1000 лева, представляваща дължимо адвокатско
5
възнаграждение за исковото производство. Направено е възражение за
прекомерност от страна на ответника за претендирано възнаграждение,
релевирано още с отговора на исковата молба.
Съобразно нормата на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. /обнародбава в
бр. 14/2025 г. на ДВ/ за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва, че дължимото възнаграждение е в размер на 400 лева по всеки от
предявените искове. Проведено е едно съдебно заседание като не са
предприети редица процесуални действия. Както ищецът така и ответникът са
се задоволили да представят единствено писмени доказателства, без да
предприемат други процесуални действия за защита по предявените искове.
Не са предприети различни процесуални действия по всеки от предявени
искове. Следва да бъде съобразено и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело
С–438/22, което има задължителен характер, и съгласно което съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
/обнародвана в бр.14 от 2025 г. на ДВ/ за минималните размери на
адвокатските възнаграждения досежно дължимото адвокатско
възнаграждение. В този смисъл са и определение № 50021/5.03.2024 г. на ВКС
по т. д. № 1944/2022 г., II т. о., ТК и определение № 959/05.03.2024 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 5106/2023 г., III г. о., ГК. Съдът разполага с възможност да
определи размера на разноските като отчете правната и фактическа сложност
на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от заявителя и
процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито
и от размера на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата. Във
връзка с изложеното, съдът намира, че възражението за прекомерност се явява
основателно и следва да бъде уважено като същото се намали до сумата от
400 лева.
Разноски в полза на ответника, предвид частичното отхвърляне на иска,
не следва да се присъждат, предвид въпросите, намерили отговор с решение
от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на
Европейския съюз. В т. 96 от решението СЕС е приел за необходимо да се
произнесе по въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност,
възлагането на потребителя на съдебните разноски в зависимост от върнатите
му суми, при положение, че искът му е уважен в частта относно
неравноправния характер на спорната клауза. В т. 95 от решението е
обосновано, че разпределянето на разноските по съдебно производство пред
националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на
държавите членки, при условие че са спазени принципите на равностойност и
на ефективност. Съобразявайки принципа на ефективността, СЕС е приел, че
обвързването на разпределението на съдебните разноски в това производство
само с недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, може обаче
да възпре потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до
които води предявяването на иск по съдебен ред (т. 98 от решението). С оглед
на всички изложени съображения СЕС е решил, че член 6, параграф 1 и член
7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва
6
да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част
от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от
размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие
на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния
характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава
съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни
предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол
върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.
С оглед гореизложените мотиви, в тежест на ответника следва да
възложат разноски в размер на 462,85 лева, на основание чл. 78 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И. Н. Р., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. „Д. и с. ю.“ № ** и „С. – К.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: град Ш., пл. „О.“ № ** *, че клаузата на
чл.27 на сключения между тях договор за потребителски кредит №
******/01.08.2023 г., установяваща задължение за заплащане на неустойка
поради непредставяне на обезпечение, е нищожна поради противоречието й
със закона, на основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, „С. – К.“ АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: град Ш., пл. „О.“ № ** * да
заплати на И. Н. Р., ЕГН ********** адрес: град В., ул. „Д. и с. ю.“ № **
сумата от 731,69 лева /след допуснато измерение по реда на чл. 214 ГПК/,
представляваща заплатена неустойка за непредставяне на обезпечение по
договор за потребителски кредит № ******/01.08.2023 г., сключен между „С. –
К.“ АД, ЕИК ****** и И. Н. Р., ЕГН **********, ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 30.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата като отхвърля
исковата претенция за горницата над 731.69 лева до пълно
претендирания размер от 802,98 лева
ОСЪЖДА „С. – К.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: град Ш., пл. „О.“ № ** * да заплати на И. Н. Р., ЕГН **********
адрес: град В., ул. „Д. и с. ю.“ № ** сумата от 462,85 лева, представляваща
сторени в производството разноски за заплатена държавна такси и адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78 ГПК съразмерно на уважените искове
УКАЗВА на „С. – К.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: град Ш., пл. „О.“ № ** *, че може да заплати присъдените в полза
на И. Н. Р., ЕГН ********** адрес: град В., ул. „Д. и с. ю.“ № ** по негова
банкова сметка – BG ***********
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд - град Варна
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8