Решение по дело №13720/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 341
Дата: 20 януари 2023 г.
Съдия: Станислав Бориславов Седефчев
Дело: 20221110213720
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 341
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110213720 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е



гр. София, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ

при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 13720 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Т. В. срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-
4332-016091 от 25.08.2022 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП, а на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер от 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
1
Жалбоподателят оспорва описаната в НП фактическа обстановка, поради което
иска наложеното административно наказание да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 30.07.2022 г. гк – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на същата дата нарушение по чл. 6, т. 1 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП в
присъствие на нарушителя и на един свидетел. Нарушителят подписал съставения
против нея АУАН като посочил, че не е съгласен с описаното, без да конкретизира
възраженията си. Допълнителни възражения не били изложени и в срок по чл. 44, ал. 1
ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 25.08.2022 г. Д.Дескова –началник сектор в отдел "Пътна
полиция" към СДВР издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл.
34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, като противно на доводите на жалбоподателката достатъчно ясно е
описано извършеното от нея нарушение. С оглед на това настоящият съдебен състав
намира, че не са налице основания за отмяна на НП поради нарушения на
процесуалните правила.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 30.07.2022 г. около 20.50 ч. в гр. София жалбоподателят управлявал лек
автомобил „Фолксваген транспортер“, с рег. № РА ххх КМ по бул. “Царица Йоанна“, с
посока на движение от ул. „Вардар“ към ул. "Луи Пастьор". На кръстовището с бул.
“Петър Дертлиев“ при червен сигнал на светофарната уредба, жалбоподателят
навлязъл в кръстовището и го преминал, като продължил движението си. Служители
на 09 РУ-СДВР, които минавали в района, възприели случващото. Извършена била
проверка на жалбоподателя, при която той не представил контролен талон от СУМПС.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на свидетеля О. Б. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
2
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно
чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На
второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление, АУАН не може да има
презумптивната доказателствена сила, тъй като липсва изрична разпоредба по този
въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН, напротив - разпитан в настоящото производство, св. Б. е категоричен, че е
възприел непосредствено как жалбоподателят е преминал през кръстовището при
червен сигнал на светофарната уредба. Съдът кредитира тези показания като логични и
непротиворечиви, като не се установяват обстоятелства, поради което свидетелят да е
предубеден или заинтересован, а показанията му се подкрепят и от останалите
доказателствени материали по делото.

При така възприетата фактическа обстановка жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредбата участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Съгласно чл. 37, ал. 7, т. 1 от
ППЗДвП светлинен сигнал червена светлина на светофар означава "Преминаването е
забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-
линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът.
Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да
навлизат в кръстовището. В санкционната норма на чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП е
предвидено административно наказание глоба в размер от 100 лв. за водач, който
преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
По делото се установи, че жалбоподателят е навлязъл с управляваното от него
МПС в кръстовище, при наличие на светофар, показващ червен светлинен сигнал. С
оглед на това съдът приема, че от обективна страна той е извършил вмененото му
нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината непредпазливост, тъй като той не е
въприел червения светлинен сигнал и не е осъзнал, че е длъжен да спре управляваното
от него МПС, въпреки че е можел да стори това, доколкото по делото не се установяват
пречки от обективен и субективен характер, които да са го възпрепятствали.

За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение.

Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран
в закона размер /100 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като
намали същото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна и състава на административно
нарушение по чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба водачът на моторно превозно средство е длъжен
3
да носи контролен талон към свидетелството за управление на моторното превозно
средство, което управлява. За нарушаването на това задължение от водача, чл. 183, ал.
1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер от 10 лева.

По делото се установи, че на процесната дата и място жалбоподателят като водач
на процесния лек автомобил не е носила в себе и не е представил при поискване от
служителите на СДВР контролен талон към СУМПС. С оглед на това съдът приема, че
той е извършил вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е
правилно квалифицирано. По същество самият жалбоподател не оспорва, че не е
представил изискания документ.

От субективна страна нарушаването е извършено от жалбоподателя при форма на
вината на вината пряк умисъл – той е съзнавал задължението си като водач на МПС да
носи със себе си определени документи, включително свидетелство за регистрация на
моторното превозно средство, което управлява, но въпреки това не го е сторил, като е
искал и целял именно това.

Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран
в закона размер /10 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като
намали същото.

За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът


РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-016091 от
25.08.2022 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което
на А. Т. В. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а на основание
чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в
размер от 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град в 14-дневен срок от съобщаването за изготвянето му.


СЪДИЯ:
4















Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5