РЕШЕНИЕ
№ 564
гр. Горна Оряховица, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Д.
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20244120101497 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД.
Ищцата Я. К. Я. с ЕГН **********, с адрес: гр.О., обл.Т., ул..., чрез пълномощник – адв. А.
С. от ТАК, твърди в исковата си молба, че ищцата и ответницата Д. Я. са еднокръвни сестри,
с един общ баща - К. Я. М., но с различни майки. Заявява, че баща им умира на 15.02.2024г.,
като преди смъртта си, на 05.07.2023г., продал на ответницата собствения си недвижим имот
с административен адрес: гр. Л..., ул..., представляващ апартамент № 6, на втори етаж от
жилищна сграда - блок ЕПЖС № 1871, построена върху общинска земя, представляваща
имот с № 1871, за който е отреден УПИ-I за жилищно строителство в квартал 96 по ПУП на
град Л., който апартамент е със застроена площ 75.19 кв.м., при граници: изток - коридор,
запад - коридор, север - стълбище и апартамент № 5 държавен, юг - апартамент № 4 от вх. Б,
горе - апартамент № 9, долу - апартамент № 3, заедно с прилежащото към апартамента
избено помещение № 6 със застроена площ 5.42 кв.м., при граници: изток - коридор, запад -
избено помещение № 5, север - стълбище, юг - коридор, отгоре - апартамент № 3, заедно с
2.69 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, срещу
задължението, поето от Д. Я. да гледа и издържа баща си до края на живота му, като му
осигури един нормален и спокоен живот, какъвто е водил до сега, докато е жив, а след
смъртта му да го погребе според обичая, обективирано в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 142, том I, рег. №
1721, дело № 132 от 2023г. на нотариус Елина Александрова с peг. № 776 и район на
1
действие PC - Г.Оряховица.
Сочи, че от датата на сключване на договора - 05.07.2023г., до датата на смъртта на
наследодателя - 15.02.2024г., са изминали едва 7 месеца, през които ответницата не е
полагала за него нито грижи, нито издръжка, липсва постоянно и непрекъснато изпълнение
и на двете задължения. Посочва, че през януари 2024г. К.М. се разболява и постъпва в
болница в град Горна Оряховица, където престоява около един месец до деня на смъртта си.
Твърди, че през този период ответницата не е полагала грижи за него, нито пък му е
помагала финансово. Това неизпълнение е цялостно неизпълнение на договорните
задължения на приобретателя и е съществено с оглед интереса на кредитора. Счита, че
неизпълнението дори и на едно от двете кумулативни задължения - издръжка или грижи,
обуславя разваляне на договора. Сочи, че съгласно константната съдебна практика
задължението за грижи и издръжка е лично задължение на длъжника intuito personae, а не
такова на негови близки и роднини; то трябва да бъде изпълнявано лично от приобретателя,
а не от трето лице, освен ако в договора не е упоменато друго.
Посочва, че наследниците на К. Я. М. са Я. К. Я. – дъщеря, К. .Я. – син, Д. К. Я. - дъщеря.
Моли съда да постанови решение, с което да развали, на основание чл.87,ал.3 от ЗЗД,
договор за покупко- продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
сключен на 05.07.2023г. между К.Я.М., починал на 15.02.2024г., и Д. К. Я., обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 142, том I, рег. № 1721, дело № 132 от 2023г. на нотариус Елина Александрова с
peг. № 776, с район на действие ГОPC, поради неизпълнение на задълженията по него от
страна на купувача Д. К. Я., до размера на притежаваната от ищцата Я. К. Я. наследствена
1/3 ид. част от недвижимия имот, с административен адрес: гр. Л...ул..., ап.6, представляващ
апартамент № 6 на втори етаж от жилищна сграда - блок ЕПЖС № 1871, построена върху
общинска земя, представляваща имот с № 1871, за който е отреден УПИ I - за жилищно
строителство в квартал 96 по ПУП на град Лясковец, който апартамент е със застроена площ
75.19 кв.м., при граници: изток - коридор, запад - коридор, север - стълбище и апартамент №
5 държавен, юг - апартамент № 4 от вх. Б, горе - апартамент № 9, долу - апартамент № 3,
заедно с прилежащото към апартамента избено помещение № 6 със застроена площ 5.42
кв.м., при граници: изток - коридор, запад - избено помещение № 5, север - стълбище, юг -
коридор, отгоре - апартамент № 3, заедно с 2.69 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото. Моли съда да осъди ответницата да заплати на ищцата
всички направени от нея такси и разноски по настоящото дело, вкл. адвокатски хонорар.
В съдебно заседание, ищцата Я. К. Я., лично и чрез пълномощника си - адв. А. С. от ТАК,
поддържа предявения иск. Излага подробни съображения. Моли съда да уважи предявения
иск и да й присъди направените по делото разноски.
Ответницата Д. К. Я. с ЕГН **********, с адрес: гр.Л., ул... чрез пълномощник – адв. Д. Д.
П. от ВТАК, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Счита исковата
молба по чл.87,ал.3 от ЗЗД за редовна и допустима. Посочва, че ответницата Д. Я. е страна
по оспорвания алеаторен договор и по отношение на нея е настъпил вещно-
2
прехвърлителният ефект от оспорваната сделка. Счита, че като приобретател тя е придобила
вещни права върху процесния имот и има процесуалното качество на ответник по делото.
Оспорва иска по чл.87,ал.3 от ЗЗД като неоснователен изцяло. Сочи, че сключеният
алеаторен договор е от категорията договори, сключени с оглед на личността. Счита, че с
оглед характера на договора - алеаторен, обемът и продължителността на престираните
грижи са с неопределен и непредвидим срок, съгласно теорията и практиката по въпроса.
Твърди, че от друга страна ответницата е живяла неотлъчно от сключване на договора и
преди това, както и до смъртта на прехвърлителя, заедно с него и в едно домакинство.
Заявява, че е полагала всички грижи и помощ в домакинството на баща си, като е била
подпомагана от майка си. Посочва, че към момента на сключване на договора за
прехвърлителя не е имало данни да страда от болест с летален изход, но в по-късен етап
развива раково заболяване. Твърди, че Д. през цялото време е полагала и финансово и лично
грижи за баща си, а след неговото разболяване от рак организира кръводарителска
кампания, взела е кредит за лечението и неотлъчно и лично се е грижила за него и общото
домакинство. Сочи, че бащата е приемал грижите на Д. и помощта на майка й.
Твърди, че от друга страна ищцата е с трайно преустановени отношения с баща си -
прехвърлител по сделката и трайно пребивава в чужбина. Сочи, че ответницата няма лични
контакти и непосредствени впечатления от живота и нуждите на баща си, нито е полагала
грижи за него. В този смисъл оспорва твърденията в исковата молба като недоказани. Счита,
че по отношение на Д. Я. предявеният иск за разваляне на алеаторния договор поради
виновно неизпълнение на договора е неоснователен и недоказан Отрича същите и оспорва
основанието на иска, предвид на гореизложените съображения.
В съдебно заседание, ответницата Д. К. Я., лично и чрез пълномощника си – адв. Д. П. от
ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения. Моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорни между страните по делото са фактите, че на 05.07.2023г., между К.Я.М. с ЕГН
********** – като прехвърлител от една страна, и Д. К. Я. с ЕГН ********** – като
купувач, от друга страна, е сключен възмезден договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 142, том I, рег. № 1721, дело № 132/2023г. на нотариус Елина
Александрова с рег. № 776 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, по силата на който
К.Я.М. прехвърля на дъщеря си Д. К. Я. собствения си недвижим имот с административен
адрес: гр. Л...ул..., представляващ апартамент № 6, на втори етаж от жилищна сграда - блок
ЕПЖС № 1871, построена върху общинска земя, представляваща имот с № 1871, за който е
отреден УПИ-I за жилищно строителство в квартал 96 по ПУП-ПР на град Лясковец, който
3
апартамент се състои от три стаи, кухня, баня, тоалетна, коридор и тераса, със застроена
площ 75.19 кв.м., при граници на жилището: изток - коридор, запад - коридор, север -
стълбище и апартамент № 5, юг - апартамент № 4 от вх. Б, отгоре - апартамент № 9, отдолу -
апартамент № 3, заедно с прилежащото към апартамента избено помещение № 6 със
застроена площ 5.42 кв.м., при граници: изток - коридор, запад - избено помещение № 5,
север - стълбище, юг - коридор, отгоре - апартамент № 3, заедно с 2.69 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за срещу задължението,
поето от Д. К. Я. да гледа и издържа баща си К.Я.М. до края на живота му, като му осигури
един нормален и спокоен живот, какъвто е водил до сега, докато е жив, а след смъртта му да
го погребе според обичая. Цитираното писмено доказателство (нот.акт) удостоверява и
фактите, че продавачът Красимир Янков Марков си е запазил безвъзмездно право на
ползване и обитаване на подробно описания по-горе недвижим имот до края на живота си.
Видно от приетото писмено доказателство - заверен препис от епикриза, изд. от
Гастроентерологично отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – Велико Търново
по ИЗ № 13766/2023, през периода от 25.10.2023г. до 01.11.2023г. прехвърлителят Красимир
Марков (на 61 години) се е намирал на лечение в посоченото болнично заведение с
окончателна диагноза: „язва на стомаха, остра без кръвоизлив или перфорация“, на болния
са проведени множество изследвания и медикаментозна терапия, след което е изписан с
подобрение.
Видно от епикриза, изд. от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД гр. В. Търново, Второ
хирургично отделение, през периода от 11.01.2024г. до 22.01.2024г. К.М. е бил на лечение в
посоченото болнично заведение с окончателна диагноза: „Друга и неуточнена чревна
непроходимост“; придружаващи заболявания: „Вторично злокачествено новообразувание на
ретроперитонеума перитонеума; стар инфаркт на микарда; наличие на коронарен
ангиопластичен имплант и трансплантант; асцит“; проведени са множество изследвания и
оперативна интервенция („друга анастомоза на тънко с дебело черво“), в хода на която е
установен карцином на стомаха – авансирал неоперабилен тумор с дифузна инфилтрация в
областта на кардията по малка кривина, разпространяваща се към фундуса и пилора;
карциноза на перитореума с множество милиарни метастази, разпръснати по различни
органи; метастатични лезии по тънкото черво; голяма метастатична лезия, обтурираща
лумена на дебелото черво; множествени метастатични лимфни възли в областта на началото
на голямото було; изготвен е хистологичен резултат: „вторично злокачествено
новообразувание на ретроперитонеума и перитонеума; дадени са указания за ХДР в дома,
както и е издаден болничен лист за общо 42 дни (12 дни при болничен режим и 30 дни при
домашен режим – до 21.02.2024г.).
От приетите писмени доказателства: преписи от история на заболяването № 1080/2024г.,
представени от МБАЛ „Св.Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД – в отделна папка към
делото, епикриза, изд. от МБАЛ „Св.Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД гр. Горна
Оряховица, през периода 09.02.2024г. – 15.02.2024г. К.Я.М. е бил на лечение в посоченото
болнично заведение, Отделение по хирургия – легла за активно лечение, с окончателна
4
диагноза: „Хематемеза“, „Ендоскопско и медикаментозно лечение при остро кървене от
гастроинтестиналния тракт на лица над 18 години“, с придружаващи заболявания:
„Вторично злокачествено новообразувание на ретроперитонеума и перитонеума“, „Стар
инфаркт на миокарда“, „Наличие на коронарен ангиопластичен имплант и трансплантат“,
„Асцит“, „Мастна дегенерация на черния дроб“. Цитираните писмени доказателства
удостоверяват, че в болничното заведение в гр. Г.Оряховица Кр. М. е постъпил в тежко
състояние с обилно кървене, а по данни от пациента и от неговите близки – с оплаквания от
двукратно повръщане на кръвни съсиреци предния ден и вечерта, няколкократно изхождане
на тъмни като катран изпражнения; по отношение на М. е проведено лечение с
кръвоспиращи Н2 блокери и вливания; направени са множество плазмотрансфузии (общо 4
броя) и хемотрансфузии (общо 6 на брой) кръвна група „А1“ /+/; кървенето е овладяно и
пациентът е стабилизиран, но на 15.02.2024г. състоянието му рязко се влошава, в 10 часа
пациентът изпада в клинична смърт на фона на сърдечен арест, като въпреки проведените
КПР мероприятия в пълен обем, сърдечният му ритъм, съзнанието и дишането не са
възстановени и в 10,33 часа е регистриран екзитус леталис с картина на остро сърдечно-
съдова и дихателна недостатъчност.
Видно от приложените в преписката от история на заболяването № 1080/2024г. 2 броя
служебни бележки, на 09.02.2024г. в ОТХ гр. В.Търново са дарени 2+1 сака кръв, а на
13.02.2024г. – 1 сак кръв за лечението на болния К.Я.М., лекуващ се в ОАИЛ на МБАР гр.
Г.Оряховица.
Видно от приложеното по делото писмено доказателство: препис-извлечение от акт за
смърт, изд. на 24.04.2024г. от Община Лясковец, прехвърлителят К.Я.М. е починал на
15.02.2024г., за което е съставен цитираният акт за смърт на Община Горна Оряховица.
От приетото писмено доказателство – удостоверение за наследници изх. № 0М-
1397#1/24.04.2024г., изд. от Община Лясковец, се установява, че К.М., починал на
15.02.2024г., е оставил следните свои наследници по закон: 1/ Я. К. Я. с ЕГН ********** –
дъщеря; 2/ К. К. Я. с ЕГН ********** – син; 3/ Д. К. Я. с ЕГН ********** – дъщеря.
Видно от приложената по делото справка от НБД, ищцата Д. Я. е с постоянен и настоящ
адрес в град Л..., ул..... Страните по делото не спорят досежно фактите, че ищцата
осъществява владение върху процесния недвижим имот.
От писмените материали, съдържащи се в прокурорска преписка 2229/2024г. на ВТОП, се
установява, че същата е образувана въз основа на жалба, подадена от Я. К. Я. до Окръжна
прокуратура гр. В.Търново с оплаквания, че след смъртта на баща й Красимир Марков са
изтеглени пари от банковата му сметка в „Банка ДСК“ АД, като с постановление от
26.08.2024г. прокурорът е отказал да образува досъдебно производство по същата преписка,
след като е направил извод, че не е бил осъществен съставът на престъплението по
чл.249,ал.1 от НК от субективна страна. Против постановлението е депозирана жалба от
ищцата по настоящото дело, след което с Постановление от 30.12.2024г. на прокурор от
Апелативна прокуратура –В.Търново е отменено постановлението за отказ да се образува
ДП и преписката е върната за извършване на допълнителна проверка.
5
Видно от показанията на св. Д. Д. П. /сестра на ищцата/, тя и ищцата Я. Я. имат обща
майка и различни бащи. Свидетелката знае от сестра си, че ищцата и нейният баща не били
скарани, поддържали връзка, като баща й се обаждал поне 2-3 пъти в годината, но от
различни номера, за да няма проблем с другото си семейство. Видно от показанията на св.
Д.П., Я. и баща й са се виждали последно в гр. Велико Търново през 2014 година, преди Я.
да замине за Великобритания. Доколкото знае, други срещи не е имало между тях след това.
Свидетелката установява, че Я. живее трайно във Великобритания; идвала си е в България 3
пъти през 2024 г. и е ходила в гр. Л., за да види баба си. Свидетелката Д. П. твърди, че
ищцата разбрала от нея за смъртта на баща си, но не успяла да си дойде, защото късно
разбрала за смъртта. Видно от показанията на св. П., на Я. не са й казали, че баща й е
починал, но я търсили след погребението да оправят някакви сметки. Свидетелката сочи, че
двете сестри не се познават; Д. намерила Я. във фейсбук, но не са се виждали лично.
Видно от показанията на св. М. А. М. /майка на ответницата/, с К.Я. живели на семейни
начала 25 години и имат две деца: К. Я. и Д. Я.. Свидетелката посочва, че до смъртта на К.
живели заедно в едно жилище с децата, като това жилище е същото, което е прехвърлено на
Д.. Видно от показанията на св. Михайлова, отношенията между баща и дъщеря били много
добри, той много обичал Д. и сам решил това. Свидетелката твърди, че Д. правела всичко за
него - готвела, чистела, давала му лекарства сутрин и вечер, като тя е помагала на дъщеря си
да полага грижи за баща си и той не се е противил; К. никога не е бил недоволен от Д..
Свидетелката М. установява, че през 2022 г. К. бил в болница с кървяща язва; при
прехвърлянето на имота бил здрав и работел; през м.10.2023г. лежал в болницата и
докторката тогава казала, че има малки язвички, които са в процес на оздравяване. Видно от
показанията на св. М., до 03.01.2024г. К. работел като автобусен шофьор във фирма
„Надежда“; на 04.01.2024г. излязъл болничен, защото го болял стомаха; оперирали го на
09.01.2024г. и Д. ходела постоянно в болницата; след операцията вече му давала лекарства.
От показанията на св. М. М. се установява, че тя и дъщеря й организирали кръводаряване,
когато баща й влязъл в болницата - някъде на 09.02. Свидетелката А. пояснява, че всички
карти на К. били у нея, за да тегли парите, като неговата заплата и нейната били общи за
домакинството им; тя правела общ бюджет, всичките им пари стояли заедно в семейния
бюджет. Видно от показанията на св. М., дъщеря й, тя и синът й ходили в агенцията по
погребенията, за да приготвят документите, дъщеря й ги дала парите; двата пъти, когато бил
в болницата, вземали средства с помощта на дъщеря й, която работела в този период в
китайския магазин в Горна Оряховица. Свидетелката не е уведомила Я. за смъртта на баща
й, тъй като няма контакт и не я познава. Свидетелката твърди, че после Я. потърсила дъщеря
й за наследството; Я. започнала психически тормоз на дъщеря й – пишела й по месинджър и
питала той дали има на негово име движимо и недвижимо имущество.
Видно от показанията на св. Й.Р.К. /съсед на ответницата/, починалият бил автобусен
шофьор, тя пътувала от работа с него; К. много обичал Д.; постоянно говорел на К. за нея;
винаги се е гордеел с дъщеря си; хвалел се, че вечер тя много помага, сервирала му;
споделял, че и двете - и Д. и М. се грижат за него. Свидетелката К. много често виждала Д.
6
да пазарува, да простира пране, да носи лекарства; така разбрала за болестта му от нея,
когато му носела лекарства. Свидетелката К. твърди, че К. никога не се е оплаквал от Д..
Видно от показанията на св. К., К. й се похвалил през лятото, че е прехвърлил жилището на
дъщеря си, като сам е взел решението; казал също, че майка му има жилище и за другите
наследници има жилище, а неговото желание било това жилище да е за Д.. Когато
свидетелката разбрала, че К. е болен, Д.о и майка й се грижели за него. Свидетелката е
виждала Д. да отива в болницата, засичала я е 2-3 пъти седмично, а след като го изписали,
основно Д. полагала грижи за него. Свидетелката К. е виждала майката на Д. да отива на
работа, като е казвала, че от работа Д.и отива в болницата. Свидетелката е виждала ищцата,
когато носи лекарства, като е казвала, че са за баща й; виждала я е как мете, как простира;
виждала е и майка й също да пазарува. Свидетелката посочва, че е имало дни, в които Д. се е
освобождавала, за да ходи в болницата.
Видно от показанията на св. Ж.Р.Г. /приятелка и колежка на майката на ответницата/, за
случая разбрала от М., която казала, че К. е прехвърлил жилището на Д., тъй като тя му е на
сърце. Свидетелката знае от М., че той тогава не е бил болен, така е решил, като
домакинството се поемало от двете жени, които работели на различни смени и всяка
поемала част от домакинството. Свидетелката твърди, че отношенията между К. и Д. били
повече от роднински, бащина любов имало огромна, от нейна страна - също. От показанията
на св. Г. се установява, че Д. всичко правела за К. - готвела, чистела, сервирала му е любими
неща да яде. Свидетелката посочва, че майката плачела на рамото й, когато той се разболял,
а в последните дни ответницата тичала и търсела кръв за баща си; Д. направила
организацията и нейни приятели давали кръв, като тя плащала всичко и всеки ден ходела в
болницата. Видно от показанията на св. Г., за фаталната болест се разбрало в средата на
януари 2024г. Знае, че К. е имал язва, която не изисквала по-специални грижи. Свидетелката
твърди, че Д. е купувала и е давала лекарства; по-голямата част за тази грижа била на Д..
Свидетелката е карала Д. да ходи всеки ден в болницата в Горна Оряховица, четири дни я е
карала до болницата, а тя й е споделяла, че му е давала лекарства, преди той да почине.
Свидетелката знае, че Д. си живее в това жилище на баща й, с майка си и брат си; често е
виждала в магазина Д. да пазарува.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.Д., Й.К. и Ж.Г. досежно фактите, които са
възприели пряко в общуването си със страните по делото, а втората и третата – и като
познати на прехвърлителя, и в частта им, в която показанията им съответстват на приетите
по делото писмени доказателства и на останалите гласни доказателства.
Видно от показанията на свидетеля К.К.Я. /брат на страните/, същият живее в едно
домакинство с Д. Я. и не поддържа отношения с ищцата. Свидетелят посочва, че живеели в
жилището в Л. той, майка му, сестра му Д. и баща му, докато почине. Свидетелят Я.
установява, че сестра му Д. полагала всякакви грижи за баща им. Свидетелят ходил първо в
погребалната агенция, след това - в общината, попълнил документите за погребението, а за
финансите помогнала Д., която платила на траурната агенция. Няма спомен точно кой ден
майка му изтеглила пари от картата на баща му. Свидетелят посочва, че това се наложило,
7
защото били в тежко финансово състояние; преди това давали пари за лечението на баща им;
давали за доктори, за лечение. Видно от показанията на св. Я., със съгласие на баща му
майка му държала картите на баща им; майка му дала пари, Д. също дала за погребението.
Съдът кредитира показанията на св. М.М. и св. К.Я., въпреки че първата е съжителствала
с починалия прехвърлител около 25 години до смъртта му и е майка на ответницата, а
вторият е син на прехвърлителя, живял е в общо домакинство с баща си до неговата смърт,
както и е брат на ответницата, които факти създават вероятност за заинтересованост на
свидетелите от изхода на делото в полза на тази страна, но това не може само по себе си да
изключи достоверността на техните показания. Процесуалният закон нито забранява такива
лица да бъдат разпитани като свидетели, нито съществува легална пречка въз основа на
техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която
свидетелят се явява заинтересован, или такива, които вредят на противната страната.
Съгласно чл.172 ГПК в такава хипотеза съдът е задължен да прецени достоверността на
показанията чрез цялостна съпоставка с всички останали доказателства по делото, при
отчитане на възможната необективност на свидетелите. Настоящият съдебен състав намира,
че в случая, предвид общото живеене като семейство на посочените двама свидетели,
ответницата и починалият прехвърлител Кр. М. (в общо домакинство) и начина,
интензивността и естеството на комуникацията между тях (ежедневна и непрекъсната между
близки роднини от едно семейство), именно свидетелите М. и Я. са имали обективна
възможност да възприемат пряко и непосредствено както начина на живот в общото им
домакинство, така и отношенията между прехвърлителя и ответницата, оценката на
прехвърлителя за отношението на дъщеря му Д.Я. и полаганите от нея грижи за него, така и
желанието и намерението на прехвърлителя М.дъщеря му Д. да се грижи за него заедно със
своята майка – негова съжителка. Същевременно, предвид общото си живеене като
семейство и споделянето на едно домакинство и общ семеен бюджет между посочените
четири лица, св. М. и св. Я. са могли директно и пряко да възприемат и фактите, свързани с
наложилите се завишени нужди на прехвърлителя по време на неговите внезапни
боледувания, проведеното лечение, настъпилата смърт и последиците от нея, както
предприетите реални действия за покриване на тези нужди от приобретателката Д. Я.. Не на
последно място, съдът отчете и обстоятелствата, че свидетелите М. и Я. от друга страна
биха могли да се считат за предубедени от изхода на делото в полза на ответницата,
доколкото след смъртта на прехвърлителя тя е придобила изцяло правото на собственост
върху прехвърления недвижим имот, в който и те са живели до смъртта на своя съжител и
баща. Предвид изложеното, след като извърши преценката по чл.172 от ГПК, отчитайки
добросъвестността на свидетелите по време на разпита им и съответствието на изложените
от тях факти на приетите писмени доказателства – медицинска документация и др., и
съответствието им на показанията на свидетелите К. и Г., съдът не намира основание да
заключи, че заинтересоваността на същите е повлияла на достоверността на показанията им,
поради което възраженията на ищцовата страна за обратното се явяват неоснователни.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск с
8
правно основание чл.87,ал.3 във вр. ал.1 от ЗЗД се явява допустим.
Безспорно се установява от приетите писмени доказателства, че ищцата Я. Я. е наследник
по закон и правоприемник на своя баща К.Я.М., починал на 15.02.2024г., явяващ се
прехвърлител по оспорения от нея алеаторен договор, обективиран в нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 142, том I, рег.
№ 1721, дело № 132/2023г. на нотариус Елина Александрова с рег. № 776 в регистъра на НК,
с район на действие ГОРС, като съгласно чл.5,ал.1 от ЗН в случая ищцата притежава 1/3
ид.част от наследството, оставено от починалия прехвърлител. Както е изяснено и в
Тълкувателно решение № 30/1981г. на ОСГК на ВС, наследниците на кредитора –
прехвърлител, могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане, поради
неизпълнението му от длъжника, до размера на субективните им права, произтичащи от
наследяването. Ако правото е възникнало, но не е упражнено приживе от прехвърлителя, то
може да бъде упражнено от правоприемниците /В този смисъл са и Решение № 285/2011г. по
гр.дело № 1328/2009г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 20/2015г. по гр. дело № 1853/2014г., ІV
г.о., и др./.
Разгледан по същество, предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Съдът приема за безспорно установено от приложените писмени и гласни доказателства,
че между ищцата Д. Я. и баща й К.М. е налице валидно сключен на 05.07.2023г. двустранен,
възмезден, алеаторен договор, като по силата на този договор бащата на страните е
прехвърлил на ответницата правото на собственост върху описания по-горе недвижим имот,
намиращ се в град Л...ул..., и ответницата Д. Я., като приобретател, е поела задължението за
гледане и издръжка на своя баща Кр. М.. Съгласно чл.63,ал.1 от ЗЗД, всяка от страните по
договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно
изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя задълженията си
по същия начин. Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и
издръжка е възмезден. За неговата действителност е както необходимо, така и достатъчно
приобретателите да поемат задължение да гледат и издържат прехвърлителя срещу
получавания имот. Съгласно трайно установената съдебна практика обаче, за да остане
договорът в действие, т.е. за да не бъде развален поради неизпълнение, е необходимо срещу
получения имот приобретателите не само да предлагат изпълнение, а и да осъществят
изпълнение, каквото в случая се установява от приетите писмени и гласни доказателства.
Алеаторният договор, какъвто се явява и процесният договор, е особен вид договор. С
неговото сключване настъпва транслативният ефект на сделката - правото на собственост на
имота преминава от прехвърлителя върху приобретателя и задължението на прехвърлителя е
изпълнено към този момент. Прехвърлителят няма друго задължение, поради което не може
да изпадне в забава. Приобретателят ще трябва да изпълнява алеаторното задължение за в
бъдеще, и ако не прави това ежедневно, със собствени средства и труд, съобразно нуждите
на прехвърлителя, може да изпадне в забава, което е основание кредиторът-прехвърлител,
респ. неговите наследници да искат разваляне на договора. Задължението при договор за
издръжка и гледане трябва да бъде изпълнявано точно по вид, обем и качество. По своята
9
същност и характер изпълнението на това задължение не търпи забава; то е неделимо и
трябва да се извършва цялостно, не е допустимо да се дели на периоди, а е необходимо да
бъде постоянно, системно и непрекъснато. Това е така, защото чрез договора за издръжка и
гледане се преследва обезпечаване на кредитора, посредством осигуряването на спокоен
живот в едни нормални битови условия, чрез предоставянето на издръжка, както и
полагането на лични грижи и внимание, формулирано чрез термина “гледане” /в този смисъл
ТР № 96/66г. на ОСГК на ВС, Решение 2390а-64-І г.о. на ВС, Решение 592-96-ІІ г.о. ВКС, и
др./. Задължението на приобретателя следва да се изпълнява от момента на сключване на
договора до смъртта на прехвърлителя, т.е. касае се до задължение с продължително
изпълнение, което трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично,
като същевременно, с оглед характера на договора - алеаторен, обемът и продължителността
на престираните грижи са с неопределен и непредвидим срок /Решение № 633/01.07.2002г.
по гр.дело № 944/2001г. на II г.о. на ВКС, Решение № 293/24.06.2009г. по гр.дело №
491/2008г. на I г.о. на ВКС, Решение № 165/01.03.2010г. по гр.дело № 71/2009г. на III г.о. на
ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
Същевременно, алеаторният характер за задължението, поето с договора за издръжка и
гледане, сочи необходимостта изводът за изпълнението му да се основава на нуждите от
грижи за прехвърлителя, в която насока съдът следва да обсъди събраните по делото
доказателства, както и доводите на страните. На обсъждане и преценка подлежат и
обстоятелства, поотделно и в съвкупност, съответно доказателствата, свързани с приемане
от кредитора на грижите за него като достатъчни, особено при лица в близки родствени
отношения, обвързани с договор, както и правните съображения на страните в този спор.
Конкретни ангажименти като готвене, чистене, пране, пазаруване, поддържане на
домакинството, когато не са отразени в съдържанието на договора, но са били известни,
очаквани от кредитора-прехвърлител и на практика поети от длъжника за негова сметка след
сключване на договора, съставляват действия по изпълнение, одобрени от кредитора, но не
изчерпват задължението на приобретателя, уговорено най-общо за бъдеще време да поеме
издръжката и гледането, като "осигури на прехвърлителя спокоен и нормален живот, какъвто
е водел до сега". Подобно съдържание на договора отразява типичното разбиране за гледане
и издръжка, когато договорът се сключва с низходящ родственик, какъвто е и конкретният
случай. Касае се за поето задължение за издръжка и гледане без изрична конкретизация в
договора, за осигуряване на нормален стандарт на живот, необходима издръжка и
осигуряване на грижи за здравословното състояние, каквито и когато се налагат.
Изпълнението, както и неговото приемане подлежат на доказване от задължения
приобретател по договора за издръжка и гледане. Извод за изпълнение на задължението
съдът следва да направи при съвкупна преценка на доказателствата, предвид
засвидетелствана удовлетвореност на кредитора от изпълнението, като признаците,
критериите и особеностите на самото изпълнение, както и тези на приемането му, са
изяснени в последователната и обилна практиката на ВКС, в т.ч. Тълкувателно решение №
96 по гр.дело № 65/1966г. на ОСГК на ВС, Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981г. на
ОСГК на ВС, относно съдържанието на понятието "точното изпълнение на договора по вид,
10
обем и качество", Решение № 178/20.06.2012г. по гр. д. № 1542/2011г. на ВКС, ІІІ г.о.,
Решение № 363/26.05.2010г. по гр. д. № 756/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение №
165/01.03.2010г. по гр. д. № 71/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 70/05.07.2011г. по гр. д. №
612/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 818/2010г. по гр.дело № 1371/2009г. на ВКС, IV г.о.,
Решение № 327/2015г. по гр.д. № 1205/2014г. на ВКС,IV г.о. и др.
Страните по делото не спорят, че по силата на самия договор прехвърлителят Красимир
Марков е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността на процесния имот на
отв. Д. Я. – негова дъщеря.
Наред с това, приетите по делото доказателства удостоверяват фактите, че ответницата Д.
Я., като приобретател по процесния договор, е изпълнявала задълженията си по този
договор до смъртта на своя баща К.М., настъпила на 15.02.2024г. Тези обстоятелства съдът
приема за установени от показанията на разпитаните по делото свидетели М.М., Й.К., Ж.Г. и
К.Я., сочещи по категоричен начин, че ответницата Д.Я. е живяла в дома на своя баща в гр.
Л., заедно с него, със своята майка (съжителствала с прехвърлителя на съпружески начала
около 25 години), и със своя брат, като както преди, така и след прехвърлянето на процесния
имот на 05.07.2023г. тя е осигурявала на своя баща нужните внимание, грижи и съдействие,
пазарувала е, приготвяла е храна, сервирала е на прехвърлителя приготвената храна,
купувала е лекарства за нуждите на същия при възникнала необходимост, като безспорно
ответницата и нейната майка са поделяли грижите и разходите за общото домакинство.
Изпълнението на задълженията по договора се дължи лично от приобретателя, но когато е
уговорено съвместно живеене на кредитора в едно домакинство със семейството на
длъжника, се приема, че в тези случаи страните са уговорили и кредиторът е приел
длъжникът да бъде подпомаган от членовете на неговото семейство при изпълнение на
задълженията му по договора, какъвто се явява и процесният случай. При договора за
издръжка и гледане не възниква задължение за страните да живеят заедно в едно
домакинство или в едно населено място. Такова задължение може да възникне, ако страните
са го уговорили изрично, ако то се подразбира от обстоятелствата, при които е сключен
договорът, или ако нуждата на прехвърлителя го налага, като в конкретния случай
прехвърлянето на недвижимия имот е последица от дългогодишно съвместно живеене
между ответницата и нейния баща, оформилите се между тях много добри отношения,
наличието на удовлетворение и гордост у прехвърлителя М. от поведението и отношението
на дъщеря му Д. спрямо него (свидетелите М.М., Й.К., Ж.Г. и К.Я.. Според съдебната
практика, в случай, че прехвърлителят си е запазил правото на ползване върху имота, от
това следва, че страните изрично са уговорили, че няма да живеят заедно /Решение №
912/30.12.2008г. по гр. дело № 3136/2007г., на I г.о., ВКС, Решение № 82/05.04.2011г. по гр.
дело № 13113/2009г. на IV г.о. ВКС, постановено по реда на чл.290 ог ГПК, и др./. Безспорно
се установява от приетите по делото писмени и гласни доказателства, че в случая
прехвърлителят М. е запазил правото на ползване и обитаване на процесния недвижим
жилищен имот, докато е жив, но едновременно с това с ответницата са продължили да
живеят заедно в дома си в гр. Л...ул..., до смъртта му на 15.02.2024г. /свидетелите А., Г., К. и
11
Я./. От показанията на посочените свидетели се потвърждават твърдените от Я. факти, че
през периода от лятото на 2023г. до смъртта му на 15.02.2024г. ответницата е изпълнявала
задължението си за гледане и издръжка на своя баща, съобразно неговите нужди: пазарувала
е хранителни продукти за домакинството, готвела е ежедневно, почиствала е дома, изпирала
е дрехите му, слагала е масата, като му сервирала любими неща за ядене, купувала е
лекарства, когато се е налагало, имайки предвид установените от приложените медицински
документи факти, че в спорния период Марков е бил на 61 години, в относително добро
здравословно състояние (след прекаран инфракт на миокарда през 2022 г. и проведено
лечение от 25.10.2023г. до 01.11.2023г. за заболяване „язва на стомаха, остра без кръвоизлив
или перфорация“), както и е бил трудоспособен (работел е като шофьор на автобус до
04.01.2024г.), т.е. същият не е имал нужда от гледане и издръжка в по-голям обем от
предоставения му от ответницата. Тези факти се установяват по категоричен начини и от
показанията на свидетелите А., К., Г., удостоверяващи пред съда, че Д. е полагала
необходимите грижи за своя баща с помощта на своята майка - св. М.А, (съжителстваща с М.
на съпружески начала), като прехвърлителят е споделял, че и Д. и М. се грижат за него,
както и че ответницата правела всичко за него – готвела, чистела, сервирала му любимите
неща да яде, перяла и простирала, с което М. се хвалел пред св. Й.Костадинова. В тази
връзка, показанията на св. Й.К. удостоверяват по категоричен начин фактите, че починалият
бил автобусен шофьор и с ответницата живеели и се хранели заедно, К. много обичал Д. и се
гордеел с нея, по свое желание й прехвърлил собственото си жилище и до смъртта си не е
останал лишен от реално необходимите му издръжка и грижи, като свидетелката не е чувала
М. да се оплаква от своята дъщеря.
Нуждата на кредитора в своята съвкупност от пораждащите я основания създава
правнозначимата категория кредиторски интерес. Потребността на кредитора е конкретна,
но винаги условна към датата на сключване на договора за бъдещото й проявление. На нея
следва да съответстват такива грижи и издръжка, които напълно да я задоволяват. Видно от
цитирания по-горе нотариален акт, в настоящия случай страните по договора са уговорили
приобретателят Д.Я. да осигури на прехвърлителя спокоен и нормален живот, какъвто е
водил до сега, както и след смъртта му да го погребе според обичая. По правило страните
уговарят изискуемост на задължението за гледане и издръжка, следваща сключването на
алеаторния договор. Изискуемостга обаче може да е предпоставена и в един по-късен
момент от проявлението на определени обстоятелства или модалитети. Особеност на
договора за гледане и издръжка е, че задължението, като единно по съдържание, се
реализира ежедневно и обикновено пожизнено за кредитора или третото ползващо се лице.
Извън общата начална изискуемост е налице и периодична изискуемост на отделните му
прояви, следваща периодичността на проявление на потребностите на кредитора. Възможно
е част от тях да са уговорени, че ще се покриват при нужда, което предполага, че
изискуемостта на задължението ще настъпи при обективиране на последните. По делото
няма данни за обективиране от страна на кредитора на определени нужди. От показанията
на свидетелите М.М., Й. К., Ж. Г. се установява, че в случая К.М. не се е оплаквал от
грижите, предоставяни му от неговата дъщеря Д. Я., чувствал се е добре обгрижван и
12
доволен от общото живеене и отношенията между тях, като никой от свидетелите не сочи
починалият да е искал гледане и издръжка от ответницата, нито да е посочил пред нея
нуждата си от храна, облекло, отопление, медицинска помощ и лекарства или лични грижи,
извън предоставените му такива. Същевременно, от цитираните по-горе писмени и гласни
доказателства се установява, че в случая прехвърлителят е работел, разполагал е и със
собствени възможности и средства, както и със средствата на своята съжителка (св. М.М.),
т.е. обуславя се изводът, че не е налице обективирана кредиторова нужда, а и от там виновно
неизпълнение от страна на длъжницата. В тази връзка, всички разпитани по делото
свидетели установяват категорично, че до м.01.2024г. К.М. е работел активно като автобусен
шофьор, заработвал е собствени доходи от трудово възнаграждение, а тежкото заболяване е
възникнало и се развило внезапно и бързо (преписката от история на заболяването №
1080/2024г.), които данни също подкрепят извода за липса на друга наложила се или
предявена от прехвърлителя кредиторова нужда в процесния случай.
Договорът за издръжка и гледане е ненаименован. Съдържанието на насрещните права и
задължения на прехвърлителя и приобретателя не са определени в закона. Тяхното
съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. Въз основа на приетите
по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че в случая прехвърлителят не е
посочил нужда от конкретна насрещна престация от страна на ответницата, не е поискал от
същата изпълнение на такава, но въпреки това ответницата Д. Я. е изпълнявала
задълженията си по договора съобразно възможностите си и в съответствие с
действителните конкретни нужди на прехвърлителя във всеки един момент от периода, за
който се твърди неизпълнение /Решение № 1138/18.11.2008г. по гр.дело № 4373/2007г. на I
г.о. ВКС, Решение № 57/20.02.2009г. по гр. дело № 6541/2007г. на II г.о. ВКС, Решение№
863/22.12.2010г. по гр.дело № 1534/2009г. на IV г.о. ВКС, Решение № 82/05.04.2011г. по гр.
дело 1313/2009г. на IV г.о. ВКС, и др./.
В тази връзка и с оглед изложените по-горе съображения, съдът намира за доказани и
твърдените от ответната страна факти, че приобретателката Д.Я. е поела засилените грижи,
наложени от здравословното състояние на прехвърлителя в периода след сключване на
алеаторния договор, като първоначално през периода 25.10.2023г. -01.11.2023г., в който
прехвърлителят М. е провел болнично лечение с окончателна диагноза: „язва на стомаха,
остра без кръвоизлив или перфорация“ в МОБАЛ „Д-р Ст.Черкезов“ АД гр. В.Търново, Д.
ходела постоянно при него, с майка си ходели през ден при него (св. М.М, епикриза от
01.11.2023г.); при внезапното му разболяване в началото на м.01.2024г. ответницата-
приобретател е престирала на същия дължимата насрещна грижа и издръжка, като е
осигурила болнично лечение на своя баща в периода 11.01.2024г. – 22.01.01.2024г. в МОБАЛ
„Д-р Ст.Черкезов“ АД гр. В.Търново; по време на назначеното му след това домашното
лечение основно ответницата полагала грижи за прехвърлителя, купувала и му давала
лекарства (см. М.М., св. Ж.Г.), а впоследствие: през периода на последното лечение на М. в
МБАЛ „Св.Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД от 09.02.2024г. до 15.02.2024г., Д.
посещавала баща си в болницата, носила му лекарства, освобождавала се и от работа, за да
13
ходи в болницата (св.Й.К); Д. купувала и му давала лекарства, по-голямата част за тази
грижа била на Д., която всеки ден ходела в болницата в Горна Оряховица (св. Ж.Георгиева),
като през четири от тези дни ответницата е била превозвана до болницата именно от св.
Ж.Г.. Наред с изложеното, от показанията на свидетелите Й.К., Ж.Г. и М.М. се установяват и
фактите, че ответницата е положила засилена грижа и е осигурила необходима издръжка,
наложени от нуждите на прехвърлителя от кръвопреливане, като Д. Я. организирала
кръводарителска акция и заедно със своята майка търсила кръводарители (св. М.М.), Д.
направила организацията и нейни приятели дарявали кръв (св. Ж.Г.), обусловено от
осъществените на 09.02., 10.02., 11.02., 12.02. и 13.02.2024г. множество плазмотрансфузии
(общо 4 броя) и хемотрансфузии (общо 6 на брой) на К.М., вследствие на което кървенето
му е овладяно и пациентът е временно стабилизиран. Съдът кредитира показанията на
посочените свидетели в тази тяхна част като непротиворечиви и кореспондиращи на
приетите писмени доказателства - преписката от история на заболяването № 1080/2024г. и
съдържащите се в нея 2 броя служебни бележки, които потвърждават по категоричен начин,
че действително на 09.02.2024г. в ОТХ гр. В.Търново са дарени 2+1 сака кръв, а на
13.02.2024г. – 1 сак кръв за лечението на болния К.М., лекуващ се в ОАИЛ на МБАР гр.
Г.Оряховица.
Не на последно място, от показанията на св. К.Я. и св. М.М. е потвърждават и
твърденията на ответницата, че същата е изпълнила и поетото договорно задължение да
погребе своя баща според обичая след настъпилата смърт на същия на 15.02.2024г., като
заедно със своите майка и брат са организирали погребението, ответницата платила на
траурната агенция, а двете със св. М.М. поемали и други възникнали разходи във връзка с
настъпилата смърт на прехвърлителя и погребението му.
Съобразно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 15/11.10.2010г. по гр. д. №
46/2009г. на ВКС, ІV г.о., обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, следва да се определят чрез
тълкуване на волята на страните, изразена в договора; обемът и характерът на грижите
трябва да отговаря на конкретните нужди на кредитора. По въпроса по какви критерии се
определя обема на престацията за гледане и издръжка и отчитат ли се потребностите на
кредитора и неговата възможност да се справи сам, е дадено разрешение по реда на чл.290
от ГПК в Решение № 863/22.12.2010г. по гр. д. № 1534/2009г. на ВКС, ІV г.о., и Решение №
20/22.07.2015г. по гр. д. № 1853/2014г. на ІV г.о., като обобщен отговорът е, че съдържанието
на насрещните права и задължения по договора се определят по съгласие на страните, които
съгласно чл.9 от ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не
противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на
съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено етични изисквания,
следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен
случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се
справя сам. Длъжникът не може да натрапи на кредитора грижи, които той не е готов да
приеме; да му наложи начин на живот, който не е готов да следва, макар и по-задоволителен
14
в социално-битов план. Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е
детайлно уредено, се определя от действителните нужди на кредитора и ако престираното от
длъжника е било прието и кредиторът се е считал за удовлетворен, какъвто се явява
процесният случай според изложеното по-горе, неговите наследници, каквато се явява и
ищцата Я. Я., не могат да искат разваляне на договора. Същото разрешение е дадено и в
Решение № 20/13.03.2019г. по гр. д. № 2298/2018г. на ВКС, ІV г.о., според което кредиторът
е длъжен да приеме и грижите на наследниците на приобретателя, както и инцидентни
грижи от трето лице, когато длъжникът е лично възпрепятстван, както и че ако кредиторът
приеме предоставено изпълнение от трето лице, при това без значение дали то е натоварено
да изпълни от длъжника, или изпълнява по своя воля, длъжникът се освобождава от
задължението си. Ако кредиторът е доволен от получените издръжка и грижи, длъжникът не
може да му натрапи повече, отколкото той е съгласен да приеме, поради което наследниците
на кредитора не могат да претендират последиците от такова непълно изпълнение. В този
смисъл, съдът намира за неоснователни възраженията на ищцовата страна, че ответницата не
е престирала пълно и точно изпълнение на поетите задължения по сключения алеаторен
договор, като не е полагала ежедневни, непрекъснати, преки и постоянни грижи за
прехвърлителя, тъй като приетите писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе,
удостоверяват по категоричен начин, че Д.Я. е обезпечила в обичайните разумни граници
нуждите на своя баща от гледане и издръжка, според неговите конкретни нужди и според
избора на същия да приема и грижите на св. Мими Михайлова, с която е съжителствал на
съпружески начала и е споделял общ семеен бюджет в продължение на около 25 години.
Съдът намира за необосновани и недоказани и твърденията на ищцата, че ответницата не е
изпълнила точно и в пълен обем задълженията си по процесния договор, тъй като
доказателствата по делото сочат, че същата, с помощта на своята майка, през целия период е
предлагала цялостно изпълнение по договора, въпреки непосочването на конкретни нужди
от прехвърлителя, и починалият наследодател на ищцата е приемал това изпълнение, като
ищцовата страна не твърди и не доказва по делото наличието на отправени възражения от
страна на прехвърлителя за неточно или непълно неизпълнение на договора от страна на
приобретателя.
В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че фактите, твърдени от ищцата
във връзка с укоримо поведение на прехвърлителя и на ответницата спрямо нея, свързано с
неуведомяването й за осъществената сделка, с неподдържането на отношения, характерни за
близки роднини в продължение на дълги години, неуведомяването й за настъпилата смърт и
погребението на баща им, се явяват ирелавантни по отношение на настоящия правен спор,
като така сложилите се отношения между страните не могат да бъдат разрешени по реда и с
развалянето на сключения алеаторен договор. Ирелевантни са и не следва да бъдат
обсъждани във връзка с основателността на иска и въведените от ищцовата страна
твърдения за извършване на действия на разпореждане с парични средства, попадащи в
наследство, оставено от прехвърлителя К.М., осъществени след неговата смърт, настъпила
на 15.02.2024г., от св. М.М., във връзка с които е подадена жалба до прокуратурата от Я. М.
и е образувана прокурорска преписка № 2229/2024г. по описа на Окръжна прокуратура
15
Велико Търново.
Поради това, съдът приема, че в случая не е налице пълно и виновно неизпълнение на
договора от страна на ответницата, което да е основание за разваляне на същия. С оглед на
това, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв..
При този изход на делото, съобразно направеното от ответницата искане и на основание
чл.78,ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответната страна
направените от същите разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД, предявен от Я. К. Я. с ЕГН
**********, с адрес: гр.О., обл.Т., ул..., чрез пълномощник – адв. А. С. от ТАК, против Д. К.
Я. с ЕГН **********, с адрес: гр.Л., ул... за разваляне на договора за прехвърляне на
недвижим имот, сключен на 05.07.2023г. между К.Я.М. с ЕГН **********, починал на
15.02.2024г., като прехвърлител от една страна, и Д. К. Я. с ЕГН **********, като
приобретател от друга страна, с който се прехвърля правото на собственост върху следния
недвижим имот, намиращ се в гр.Л., ул..., а именно: АПАРТАМЕНТ № 6 (шест), на втори
етаж от жилищна сграда - блок ЕПЖС № 1871 (хиляда осемстотин седемдесет и едно),
построена върху общинска земя, представляваща имот с № 1871, за който е отреден УПИ-I
за жилищно строителство в квартал 96 по ПУП-ПР на град Л., който апартамент се състои от
три стаи, кухня, баня, тоалетна, коридор и тераса, със застроена площ 75.19 кв.м.
(седемдесет и пет цяло и деветнадесет стотни квадратни метра), при граници на жилището:
изток - коридор, запад - коридор, север - стълбище и апартамент № 5, юг - апартамент № 4 от
вх. Б, отгоре - апартамент № 9, отдолу - апартамент № 3, заедно с прилежащото към
апартамента ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 6 (шест) със застроена площ 5.42 кв.м. (пет цяло и
четиридесет и две стотни квадратни метра), при граници: изток - коридор, запад - избено
помещение № 5, север - стълбище, юг - коридор, отгоре - апартамент № 3, заедно с 2.69 %
(две цяло и шестдесет и девет стотни процента) идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото, за срещу задължението, поето от Д. К. Я. да гледа и
издържа баща си Красимир Янков Маринов до края на живота му, като му осигури един
нормален и спокоен живот, какъвто е водил до сега, докато е жив, а след смъртта му да го
погребе според обичая, а продавачът К.Я.М. си е запазил безвъзмездно право на ползване и
обитаване на подробно описания по-горе недвижим имот, до края на живота си,
обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 142, том I, рег. № 1721, дело № 132/2023г. на нотариус Елина
Александрова с рег. № 776 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, до размера на
притежаваната от ищцата Я. К. Я. наследствена 1/3 ид. част от наследството на починалия
прехвърлител, поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на приобретателя,
16
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Я. К. Я. с ЕГН **********, с адрес: гр.О., обл.Т., ул..., ДА ЗАПЛАТИ на Д. К.
Я. с ЕГН **********, с адрес: гр.Л., ул... СУМАТА от 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
17