Решение по КНАХД №2335/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182, ал.4, във връзка с ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Г. С. П., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.5, ап.55, представляван от адвокат С. П.- пълномощник, обжалва Решение №1029 от 10.09.2025г. по Н.А.Х. дело №20255330202993 (2993) по описа на Районен съд- Пловдив за 2025г., VI-ти наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №***, издаден от Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с който на жалбоподателя П. е наложена глоба в размер на 100,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и необоснованост и постановяване на решение по същество, с което да се отмени оспореното решение и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд или да бъде постановена отмяна на процесния ЕФ. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък с разноските.

Ответникът в производството- ОД на МВР- Пловдив, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Кичка Пеева-Казакова, дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът приема за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от служители на ОД на МВР- Пловдив, на 18.04.2025г., около 23:57ч., в [населено място], на бул. “Христо Ботев“ до №1б, е прието за установено, че в посока запад се движи моторно превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил “ШЕВРОЛЕТ КРУЗ“, с Рег.№[рег. номер], със скорост от 61 км./ч. (всъщност със скорост 64 км./ч., от която е приспаднат толеранс от 3 км./ч.), при въведено ограничение на скоростта за движение в населеното място от 50,00 км./ч. с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Движението и скоростта на автомобила са установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), представляващо преносима (мобилна) система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип “ARH CAM S1“ №120сса8, като за целта е изготвено статично изображение (снимка) №120ССА8/***. Прието е за установено, че автомобилът с Рег.№[рег. номер], е регистриран като собственост на касатора П.. Установеното движение на посочения автомобил със скорост от 61 км./ч. се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Прието е за установено също така, че нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ, Серия К №*** (13.06.2024г.), поради което и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във връзка с ал.1, т.2 от ЗДвП се издава процесният ЕФ.

Според разпоредбите на чл.189, ал.4, пр.пр.1 и 2 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане.

Процесният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията за форма на фиша, предвид наличието на всички изискуеми от закона реквизити.

По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателят П. да е упражнил правото си да декларира писмено, че установеното на 18.04.2025г. движение на собствения му автомобил с превишена скорост в нарушение на правилата по ЗДвП е направено при управление на автомобила от друго лице, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

Следователно, установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, то именно собственикът на МПС-то се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена.

Нужно е да се посочи, че съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В тази връзка, липсва законово изискване статичното изображение във вид на снимков материал, заснето от АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, да позволява индивидуализиране (идентифициране) на водача.

На следващо място, видно от приетото по преписката (по делото) заверено копие на Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система с Рег.№1030р-8973 от 24.04.2025г., представляващ Приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532/12.05.2015г.), съставен по повод осъществен контрол на правилата за движение по пътищата в периода 22:00ч. на 18.04.2025г. – 04:00ч. на 19.04.2025г., в гр. Пловдив, бул. “Христо Ботев“ №1б, посоката на движение на контролираните МПС е “от изток към запад“, а посоката за задействане е “О“ (О - отдалечаващ).

Пак според посочения протокол, в рамките на периода 22:00ч. на 18.04.2025г. – 04:00ч. на 19.04.2025г. са установени общо 49 броя нарушения, като времето на извършване на вмененото на П. нарушение (23:57:38ч.) попада в периода на работа на процесната преносима (мобилна) система за контрол, а изготвеното статично изображение (снимка) с №*** попада в обхвата на изготвените общо 245 броя статични изображения (снимки) с №№*** –***.

По преписката (по делото) е налично заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с №17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български институт по метрология (БИМ), според което удостоверение преносима (мобилна) система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип “ARH CAM S1“, с производител ARH ZRT (ARH INC.) HUNGARY, 1123 BUDAPEST, ALKOTAS UTCA №41, е вписана в Регистъра за одобрените типове средства за измерване под №5126, с валидност до 07.09.2027г.

По преписката (по делото) е налично и заверено копие на Протокол от проверка №144-СГ-ИСИС от 11.10.2024г., издаден от БИМ (Отдел “Изпитване на средства за измерване и софтуер“ (О“ИСИС“) в Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди“ (ГД“МИУ“)), удостоверяващ обстоятелството, че процесната АТСС, тип “ARH CAM S1“, с фабричен №120ССА8, е преминала успешно последваща проверка след ремонт и отговаря на изискванията на раздел XXXXVI от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСИКПМК). Следователно, процесната АТСС е годно средство за измерване за период от една година, считано от 11.10.2024г.

По преписката (по делото) е налично и фотографско заснемане на мястото, на което е разположена процесната АТСС, съгласно изискването на чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.

Освен посоченото до тук, районният съд приема за установено, че ЕФ Серия К №*** е редовно връчен на П. на 29.05.2024г. и при липсата на доказателства за неприключило съдебно производство по оспорването му, същият е влязъл в законна сила на 13.06.2024г.

Съответно, процесният ЕФ е правилен и законосъобразен и районният съд го потвърждава.

Според посочената като основание за издаване на процесния ЕФ разпоредба на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, в редакция към 18.04.2025г., Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв. А според чл.182, ал.4 от ЗДвП, в редакция към 18.04.2025г., Когато нарушението по ал.1, т.1 - 5, ал.2 и ал.3, т.1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.

Съгласно §6, т.33 от ДР на ЗДвП, “повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

Според разпоредбите на чл.3 от ЗАНН, (1) За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му; (2) Ако до влизане в сила на наказателното постановление (ЕФ) последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

В случая, с §86, т.5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (ЗИДЗДвП, обн. ДВ, бр.64 от 05.08.2025г., в сила от 07.09.2025г.) нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП е изменена и придобива следното съдържание: При повторно нарушение по ал.1, т.5 и 6, ал.2, т.6, ал.3, т.6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

Процесният ЕФ не е влязъл в сила към 07.09.2025г., а нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, считано от 07.09.2025г., е по-благоприятна за нарушители, извършили нарушение по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е предвидено удвояване на размера на следващата се глоба за повторно извършено нарушение.

Посоченото не е съобразено от районния съд, в чиито правомощия е да измени ЕФ, съгласно чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, във връзка с чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН.

Следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г. на ВАС по т. д. №1/2020г., ОСС, І и ІІ колегия, докладвано от съдията Юлия Раева:

1. В производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

2. В касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира оспореното решение за постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което същото е неправилно. Неправилното решение следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Най-сетне, съгласно чл.226, ал.3 от АПК, районният съд следва да се произнесе и по искането на касатора П. за присъждане на разноски, включително и за претендираните разноски в настоящето производство.

Така мотивиран и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №1029 от 10.09.2025г. по Н.А.Х. дело №20255330202993 (2993) по описа на Районен съд- Пловдив за 2025г., VI-ти наказателен състав, вместо което постановява:

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- Пловдив, при съобразяване с указанията, изложени в мотивите на настоящето решение.

Решението е окончателно.