М О Т И
В И към присъдата по н.о.х.д. № 212/2014
г. на РОС.
Русенската
окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия С.М.К. в това, че на 12.04.2013 г., в
с. О., Р. обл., при управление на моторно превозно
средство – лекотоварен автомобил марка „Форд Транзит“, с рег. № ***, нарушил
правилата за движение: по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП – „На пътя водачът на моторно
превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а
когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използува
най-дясната свободна лента“, по чл. 16 ал. 1 от ЗДвП – „На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. Когато
платното има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне“; по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват“ и по чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да
намаляват скоростта и при необходимост да спрат, когато възникне опастност за движението“, като навлязъл в лявата лента за
движение и продължил да се движи в лентата за насрещно движение, без да е
предприел маневра за изпреварване и заобикаляне, не намалил скоростта и не
спрял при възникналата опастност, в резултат на което
направил опит умишлено да причини смърт на спрелия с мотоциклета си марка „Хонда“ с рег. № РР 1827 В в
най-лявата част за движение Г.Ц.Г. ***, като деянието останало недовършено по
независещи от дееца причини – престъпление по чл. 342 ал. 3 б. „в“, вр. чл. 342 ал. 1, пр. 3 вр. чл.
18 ал. 2 от НК и чл. 342 ал. 4 изр. второ от НК.
По
делото е конституиран като частен обвинител и граждански ищец пострадалия от процесното деяние Г.Ц.Г. и е присъединен за съвместно
разглеждане в наказателния процес искът му за обезвреда
против подсъдимия за сумата 20 000 лв. обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, ведно със законните последици и разноските по делото.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от държавното и частното обвинение
изцяло както е внесено по делото и се пледира за наказание в средния законоустановен размер.
Гражданският
иск се поддържа както е предявен.
Подсъдимият
и защитникът му считат, че обвинението е необосновано и незаконосъобразно от
фактическа и правна страна и пледират за оправдателна присъда, както и
отхвърляне на гражданския иск. Изложени са артелнативни
доводи при евентуална осъдителна присъда за налагане на наказание при условията
по чл. 55 от НК, с драстично намаляване на инвокирания
по гражданския иск размер на претендирания паричен
еквивалент на неимуществените вреди на
пострадалия.
След
като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните, съдът прие
за установено средното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
е български гражданин. Роден е на *** ***, с постоянно местоживеене ***. Има
средно образование. Семеен е, с две пълнолетни деца. Ex lege /по
закон/ е неосъждан, след като е бил реабилитиран по право при условията по чл.
88 а от НК за осъжданията му както следва: 1/ по н.о.х.д. № 143/85 г. на Беленски
районен съд /по-долу БРС/, в сила от 23.07.1985 г., за престъпление по чл. 194
ал. 3 вр. чл. 26 ал. 1 от НК на поправителен труд; 2/
по н.о.х.д. № 223/86 г. на БРС, в сила от 17.10.1986 г., за престъпление по чл.
204 б. „а4 на 400 лв. глоба; 3/ по н.о.х.д. №468/96 г., в сила от 4.03.1998 г.,
за престъпление по 251 /отм./ вр. ч. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3 от НК на шест месеца лишаване от свобода,
отложено съгл. 66 ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години и шест месеца; 4/ по н.о.х.д. №
145/1997 г. на БРС, в сила от 14.04.2000 г., за престъпление по чл. 195 ал. 1
т. 2, 4пр. 2 и 5 вр. чл. 26 от НК, на наказание една
година лишаване от свобода, отложено съгл. чл. 66 ал. 1 от НК за изп. срок от три години; 5/ по н.о.х.д. № 277/2006 г. на
БРС, в сила от 8.05.2006 г., за престъпление по 325 ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 от НК, на наказание 500 лв. глоба и обществено порицание; 6/ по
н.о.х.д. № 390/2006 г. на БРС, за престъпление по 130 ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 от НК, на наказание десет месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим на изтърпяване, изтърпяно на 15.01.2008 г. Работи
като земеделски производител. Правоспособен водач на моторно превозно средство
е от 1981 г., с категории „А“, „Б“, „С“ и „ТЗ“. Многократно - видно от
приложената справка на л. 52 п.1 от дос. пр. 14 пъти
- са му налагани наказания за нарушения по ЗДвП.
От
неоспореното заключение на извършената и приета по делото съдебнопсихологическа-психиатрична
експертиза се установява, че подсъдимият не страда от психични заболявания, не
е лекуван и не се води на учет в Центъра за психично
здраве-Русе, към момента на инкриминираното деяние и след това е разбирал свойството
и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си както и че е
могъл и може правилно да възприема фактите имащи значение за наказателното
производство и правилно да ги възпроизвежда и интерпретира, ако има желание за
това.
Подсъдимият
притежавал животновъдна ферма в района на с. О., Р.. обл.
При тази си дейност на два пъти бил заварен от пострадалия – св. Г. Ц. Г. – да
пасе добитъка си в чужди земеделски земи без съгласието на собствениците им.
Пострадалият Г. Ц. Г. работел като шофьор комбайнер при земеделския
производител – свидетеля С.М.. Така през
есента на 2012 г. подсъдимият бил
заварен от пострадалия да пасе добитъка си в земеделска земя на св. М., при
което между двамата възникнал конфликт, ескалирал в обидни думи и размяна на
удари. В края на м. март 2013 г.
свидетеля Г. Ц. Г. отново станал
свидетел на пускането на добитъка на подсъдимия в земеделски земи, собственост
на дъщерята на св. Л.Д. – кметски наместник в селото, за което дал и писмени
обяснения пред РУП-Две могили, Рус. обл. по
образуваната преписка по надлежно заведена жалба против подсъдимия. В резултат
подсъдимият развил неприязнено отношение към пострадалия, развило се до степен
да се заканва, че рано или късно ще го убие.
На
12.04.2013 г. следобед подсъдимият и свидетелите Д. Д. и Б. С. пътували посетили селата П. и Ч.. Пътували с
лекотоварен автомобил /микробус/ марка „Форд Транзит с рег. № ***, собственост
на трето лице. Автомобилът бил управляван от подсъдимия. Тримата пили бира. След
това потеглили за с. О. и пристигнали там около 18,30 часа.
В с. О.
посетили питейното заведение на св. Г. Д. и там също пили бира. Докато се черпели, при заведението
пристигнал и пострдалия – св. Г. - с мотоциклета си марка „Хонда“ с рег. №
***. Паркирал мотоциклета си пред заведението и влязъл в намиращия се насреща
хранителен магазин. Подсъдимият видял пострадалия и започнал да се заканва, че
ще го ликвидира. След като излязъл от магазина, пострадалият потеглил с
мотоциклета си по селската улица / „Г. ***. Като видял това, подсъдимият
заявил, че сега му е паднал и сега ще го убие. Веднага след това подсъдимият,
последван и от свидетелите Д. Д. и Б. С., се качил в микробуса и потеглил,
движейки се след мотоциклета с пострадалия. Междувременно последният решил да
се види с приятел - св. И. Г.. За целта спрял пред къща на ул. ***. Местото се
намирало в левия край на пътното платно по посока на неговото и на подсъдимия
движение и пострадалият се отклонил в ляво, пресякъл своята и насрещната ленти
за движение и спрял мотоциклета си там.
Пострадалият
останал върху преустановилия движението си мотоциклет, с крака спуснати върху
пътното платно. В това състояние го видял настигналия го подсъдим. Платното за
движение в участъка било широко 8,90 м., дясната му половина, по която
подсъдимият се движел била свободна, нямало други участници в движението и
времето било ясно.
При
тази ситуация
подсъдимият
отклонил управлявания от него микробус наляво, пресякъл и напуснал „своята“
дясна и навлязъл в предназначената са насрещнодвижещите
се МПС лява лента и целенасочено и съзнателно ударил с предната част на
микробуса спрелия мотоциклет и водача му – пострадалия Г.. Скоростта на
движение на микробуса непосредствено преди удара съгласно неоспорената автотехническа експертиза /папка 1, л. 67-75/ е била 50
км.ч., а непосредствено след самия удар в спрения мотоциклет - 49 км.ч. При
удара мотоциклетът паднал на лявата си страна и останал под микробуса, повлечен
от него, а тялото на пострадалия отхвръкнало и се оказало върху предния капак
на управлявания от подсъдимия лекотоварен автомобил. В това състояние тялото на
пострадалия било носена около 13 метра /съгласно автотехническата
експертиза и огледния протокол мястото на удара било
на три метра преди ориентира – ел. стълб, а падането на тялото след това – на
10 метра след ориентира. При това подсъдимият не преустановил движението на
управлявания от него автомобил, а продължил да се движи в лявата лента за
движение и затревената площ извън нея в ляво от пътя, влачейки мотоциклета под
бронята. Движението му било в посока напред и наляво, като левите колелета на
микробуса навлезли на около 1 метър в затревената площ. От удара тялото на
мотоциклетиста било пренесено и
отхвърлено напред и в ляво, като след падането от капака на микробуса се
ударило в оградата на намиращата се там къща и паднало в затревената площ.
Тези
действия на подсъдимия непосредствено след удара върху пострадалия били видени
от свидетеля Хр. Х., с влачения пред и след това под микробуса мотоциклет и с тялото
на пострадалия върху капака на микробуса. Свидетелят Х. идвал по същия път,
откъм гр. Две могили, в насрещната за подсъдимия и пострадалия лента за
движение, като управлявал трактор. Като видял движещия се по описания начин под
управлението на подсъдимия микробус, в неговата лента и с стъпил върху
затревената площ, св. Х. рязко завил и спрял вдясно за да предотврати удара с
микробуса. По същата причина - за да не се блъсне в движещия се /правомерно в
своята лента/ трактор със свид. Х. – подсъдимият
рязко завил вдясно /ляво на св. Х./, като продължил движението си и спрял след
20-30 м. След това излязъл от автомобила си, демонстративно изритал тялото на
падналия както се посочи върху тревната площ пострадал, седнал на намираща се
наблизо пейка и останал безучастен. Междувременно свид.
Х., който познал в лицето на пострадалия колегата си Г. /двамата работели при
св. С.И.М./, обадил се по телефона на св. М., а последния уведомил чрез тел.
112 структурите на Спешна медицинска помощ и полицията – РПУ-Две могили.
До
пристигането на автомобил на Центъра за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ с
медицинския фелдшер Р. Р. на местопроизшествието дошли и свидетелите И. Г. и Л. И.. Своид.
Р. оказала първа медицинска помощ на пострадалия, след което той бил отведен в
МБАЛ-Русе за провеждане на лечение.
През
това време подсъдимият отправял обидни думи към работодателя на пострадалия и
св. Х. - св. Ст. М. и му се заканил, че той ще е следващия и ще го ликвидира.
Преди
пристигането на полицейските служители на местопроизшествието дошел с автомобил марка „Ауди“ 80 с рег. № *** и сина на
подсъдимия – св. К.С., когото подсъдимият уведомил по телефона на случилото се.
Свидетелят С. предоставил лекия автомобил „Ауди“ на подсъдимия, който въпреки
протестите на присъствуващите напуснал
местопроизшествието, след което, извадил мотоциклета на пострадалия изпод
микробуса на подсъдимия и започнал да го премества, като перустановил
действията си едва след настоятелната намеса на присъствуващите.
След
като подсъдимият напуснал местопроизшествието, там пристигнали служители от
охранителна фирма „Д. г.“, наета от св. М. /и като цяло единствената ползувана от земеделските производители в района според св.
И./. На тях свидетелят М. се бил обадил, също както и на тел. 112, след като
подсъдимият започнал да му се заканва по горепосочения начин.
След
като напуснал местопроизшествието, подсъдимият отишел
във фермата си в с. О.. Там заявил на работника си – св. Г.Р., че блъснал
нарочно пострадалия и изразил съжалението си, че въпреки че „…минал отгоре му
като куче, но не можал да го убие.“. Пак там по-късно подсъдимият бил потърсен
от полицейските служители – св. П. Л. и П. К., но бил открит, тъй като се укрил
в люцерната при животните.
Впоследствие
подсъдимият и синът му заплашвали и малтретирали свидетеля Р. заради
показанията му във връзка с престъплението пред полицията и за да го мотивират
да не дава повече показания в негова вреда.
На
следващия ден подсъдимият и сина му - св. К. С. *** механизма на
осъществяването на пътнотранспортното произшествие от заключенията на основната
и допълнителна автотехнически експертизи, изцяло
кореспондиращи с аналогичните гласни доказателства в детайлите и като цяло, се установява, че
настъпилият
по посочения начин удар между управлявания от подсъдимия товарен автомобил
/микробус/ и мотоциклета с пострадалия върху него, седнал и с крака върху
земята, е бил между предната лява част
на микробуса и задното колело на мотоциклета. Причина за произшествието били
действията на подсъдимия, който, по описания начин, като водач на МПС без
причина излязъл от дясната лента за движение и навлязъл в лявата такава.
Липсвали са други участници в движението или каквито и да било други препятствия
и причини подсъдимият да напусне следващата му се дясна половина на пътното
платно. Причините за този начин на движение на управлявания от подсъдимия
автомобил преди и по време на удара били от субективен характер, а именно
собственото му решение и действия, целящи изпълнението му. Видимостта от
центъра на с. Острица до мястото на спиране на мотоциклета на ул. „Г.Д.“ била
150 м., а от средата на улицата пред входната врата на дом № 27 до мястото
където бил спрял мотоциклета пред дом № 30 – 56 м.
От
неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза по делото се установява,
че в резултат на пътнотранспортното произшествие на пострадалия били причинени
комплекс от телесни увреждания, визиращи медикобиологичния
признак временно разстройство на здравето неопасно за живота както следва:
счупване на девето и десето десни ребра, охлузвания на главата, кръвонасядане и охлузване на дяснатата
мишница, охлузвания на четвърти и пети пръст на дясната ръка, кръвонасядания на гръдния кош вдясно.
Тази
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин въз основа
на доказателствената съвкупност по делото, включваща
показанията на свидетелите Г.Ц.Г., Д.М.Д., Х.Т.Х., С.И.М., М.Ц.П.,
Т.Ц.С., Д.С.Д., М.А.Ю., Г.Д.Д., Д.И. К., Б.К.С., Р.Г.Р.,
Л.Д.И., И.Б.Г., П.Б.А.Г.Б.К., С.Й.А., С.Р.Х., Г.Д.Р.,
В.К.П. и И.А.И.; писмените доказателства по делото – протоколи за оглед на
местопроизшествие с фотоалбуми, за оглед на веществени доказателства и
доброволно предаване, справка съдимост, справки от сектор КАТ при ОДМВР-Русе,
ЦСМП-Русе, РПУ-Две могили и НАП-Варна, анкетна карта, харастеристика,
декларация, автобиография, експертизи - съдебномедицински 2 бр., автотехнически 2 бр., психиатрична-психологична; веществени
доказателства: процесните лекотоварен автомобил и
мотоциклет.
Тази доказателствена съвкупност, в огромния си обем, с
изключение единствено на обясненията на подсъдимия, е напълно непротиворечива и
изцяло обосновава процесното обвинение. Това се
отнася наред с всичко гореизложено и
конкретно
за изложените констатации относно съзнателните
и целенасочени действия на подсъдимия, изразяващи стремежа му да предизвика
смъртта на пострадалия и обективно годни да доведат до този резултат като
го блъсне и прегази с управлявания от него лекотоварен автомобил по описания
начин. Тези действия са се явявали реализация на вече формираното му
намерението да си отмъсти на пострадалия като го умъртви, което той многократно
е афиширал преди случая и спонтанно е решил да реализира в инкриминирания
момент и място.
Че процесните действия на подсъдимия са били съзнателни и
целенасочени в този смисъл и са били мотивирани и подчинени на желанието и
преследваната от него цел да умъртви пострадалия се установява в достатъчна
степен от така установените обективни действия на подсъдимия: начинът по който
той е управлявал лекотоварния си автомобил; липсата на каквито и да било
обективни причини той да напусне дясната лента за движение и премине в лявата до
левия край на пътното платно, да дори и в левия банкет, влачейки след удара
мотоциклета на пострадалия под и тялото му върху предната част на автомобила;
непреустановяването на движението дори и след удара, въпреки негативни реакции
и призиви да спре от пътуващия както се посочи в автобуса на св. Д.; липсата на
какъвто и да било интерес за състоянието на опити да му помогне пострадалия
след произшествието, а вместо това демонстративно изритал падналото му както се
посочи неподвижно тяло; липсата на каквото и да било съжаление или дори
притеснение за случилото се непосредствено след произшествието, а вместо това
нови закани и на св. М.; бягството от местопроизшествието.
Доказателствата
по делото опровергават и тезата на подсъдимия, развивана и от защитника му, в
частите й, които при това си противоречат и помежду си, че от една страна процесните инкриминирани маневри на управлявания от
подсъдимия микробус по пътното платно са били причинени от движещия се срещу
него трактор управляван от св. Х., а от друга страна че било резултат на
отклоняване на вниманието на подсъдимия като се бил навел докато карал
микробуса. Първата теза напълно се опровергава от показанията на свид. Х. и
заключенията на автотехническите експертизи по делото.
Последните, при пълна кореспонденция в отделни детайли с показанията и на св. Л., К., И. и Г., установяват както липсата на
каквато и да било причина поначало подсъдимият да напусне дясната лента за
движение предназначена за движещите се като неговото превозни средства, така и
достатъчната видимост за възприемането и на двата /в случая/ фактора създаващи опастност за движението - този трактор и мотоциклета с
пострадалия, да има време подсъдимият да ги възприеме и не се насочва към тях
поради каквито и да било причини. Втората пък /за неумишлено насочване натам
поради отклоняване на вниманието на подсъдимия като се навел, напълно се
опровергава от показанията на пътувалите в микробуса с него както се посочи
свидетели Д. и Б.С., според които не подсъдимият, а те двамата се навели, за да
търсят съборената от С. бутилка с бира.
Свидетелят Х. установява /разпит на л. 6 от съд.д./, че свид.
Д.М.Д. му казал след като подсъдимият избягал от местопроизшествието, че „има
задължения“, очевидно като обяснение защо разказът му случилото се е неясен и
пестелив и ориентиран в полза на подсъдимия.
При
достатъчността на тези доказателства сами по себе си
съзнателният
и целенасочен характер на процесните действия на
подсъдимия се установява по делото и от изобилните и взаимноподкрепящи
се гласни доказателства за многократно отправяните от подсъдимия закани преди и
по време на инкриминираното деяние да отмъсти на пострадалия за
разобличителните му действия като го лиши от живот, както и горепосочените му
изявления след това пред св. Гр. Р.: Св. М. /разпит в съд. заседание на 28.04.2014 г./ „…С.
ми тегли няколко „майни“ и майката ми и какво ли не беше оттам насетне ми каза
„ти си следващия и тебе ще ликвидирам.; св. Д. М.Д. /с.з. „…казах му спри бе,
човек, спри бе, какво правиш, спри бе.“; св. Х.: „…ще ви избия, ти ще си
следващия“; Т.С., Д. Ст. Д. „…ще ги избие, … ти ще си следващия, и теб ще
ликвидирам…“,; Ю.: „заканваше му се“; Д. К.: „ти си следващия и теб ще убия“; Р.:
„…минах отгоре му като куче, но не успях да го убия“; Т. С. „…сега ми падна“.
Всички тези свидетели напълно потвърждават показанията на пострадалия Г. за
многобройните и недвусмислени закана на подсъдимия да му отмъсти за това че го
е хванал с добитъка в чуждите ниви и е свидетелствувал
срещу него, като го убие.
Същият
извод следва и от отправяните впоследствие от подсъдимия и сина му закани и
малтретиране на св. Г.Р., пред когото имал недосетливостта да се похвали за
стореното и изрази съжаление, че не е е осъществил
целения резултат –„Минах отгоре му като куче, но не успях да го убия“.
Не може
да бъде споделена тезата на защитата за недостоверност на горепосочените
свидетелски показания на жители от селото поради тенденциозно отношение към
подсъдимия – по делото липсват данни за такова отношение. Обстоятелството, че
против подсъдимия са подавани жалби до полицията за неправомерните му
предхождащи процесното деяние действия – навлизане в
чужди поземлени имоти с добитъка му, в никакъв случай не може да се третира в
този смисъл, тъй като се касае за психологически съвършено нормален юридически
законосъобразен способ да защитят законните си интереси /собствеността си и
препитанието си/. По делото липсват данни жители на селото, вкл. ощетени от
действията на подсъдимия, да са вършели незаконни, вкл. самоуправни
действия против подсъдимия. От друга страна показанията им за случилото се са
напълно достоверни, непротиворечиви помежду си и взаимнодопълващи
и подкрепящи се и изцяло кореспондиращи с доказателствата от обективен порядък
по делото – огледните протоколи, веществените доказателства и автотехническите и психиатрична-психологична експертизи по
делото. Ето защо данните по делото изключват такава твърдяната от подсъдимия
тенденциозност и недостоверност както по същество /досежно
изнасяната от свидетелите информация/, така и като причини и предпоставки,
каквито не съществуват в така твърдяния смисъл.
Единствено
подкрепящите откъслечните и недостоверни обяснения на подсъдимия показания на
сина му – св. К. С. са също очевидно недостоверни и тенденциозни. Те
противоречат изцяло на останалите гласни доказателства, не съдържат каквито и
да било данни за самата катастрофа, този свидетел и осигурил бягството на баща
си с докарания автомобил, първата му и единствена грижа на местопроизшествието
е била да премести мотоциклета на пострадалия от мястото му след престъплението
и, както и подсъдимия, отрича всички останали предпоставящи
престъплението обстоятелства касаещи подсъдимия.
Най-сетне
опровергава се от доказателствата по делото и тезата, че подсъдимият не избягал
от местопроизшествието по своя воля, а за
да се спаси от репресии на присъствуващите. Освен че
се опровергава напълно от непротиворечивите показания на всички свидетели по
делото, тезата е очевидно недостоверна като се има предвид, че въпреки
многобройните присъствуващи лица подсъдимият, след
като е ритал неподвижното тяло на пострадалия, седял безучастно, известно време
е заплашвал св. М., вкл., че ще го ликвидира и безпрепятствено е напуснал
местопрестъплението, без в края на краищата каквито и да било видими или твърдяни следи върху тялото му или други от насилие и
заплахи.
При
тези констатации съдът прие следното
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият
е пълнолетно и вменяемо, следователно наказателноотговорно лице.
По
описания начин и място, на 12.04.2013 г., в с. О., Р. обл.,
при управление на моторно превозно средство – лекотоварен автомобил „Форд
Транзит“ с рег. № ***, предприел действия от естество да предизвикат смъртта на
пострадалия Г.Ц.Г., обективно годни да доведат до този резултат и насочени към
такъв именно. Тези действия, съобразно гореизложеното, обхващали отклоняване и
напускане на управлявания от подсъдимия автомобил на лявата лента на пътното
платно на процесното място, навлизане в лявата
такава, предназначена за насрещнодвижещите се
автомобили, достигане при тази маневра на левия край на пътното платно, където
се намирал пострадалия върху спрения му мотоциклет, продължаване на движението
на управлявания от подсъдимия лекотоварен автомобил напред и наляво, така че да
удари пострадалия и мотоциклета и дори и след този удар продължаване на
движението на лекотоварния автомобил управляван от подсъдимия по гореописания
начин още 11-12 метра, влачейки мотоциклета под микробуса и носейки попадналото за щастие върху предния
капак, а не заедно с мотоциклета под микробуса тяло на пострадалия, докато то
паднало по горепосочения начин върху съседната ограда и от там на тревната
площ. Посочи се, че едва след това, и то за да избегне за да избегне челен
сблъсък с появилия се в насрещното платно трактор със свид.
Х. подсъдимият отклонил микробуса си надясно.
С тези
си действия подсъдимият правилата за движение по пътищата, предвидени в
разпоредбите по чл. по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП – „На пътя водачът на моторно превозно средство се движи възможно
най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, използува най-дясната свободна лента“, по
чл. 16 ал. 1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено: 1. Когато платното има две пътни ленти –
да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне“; и по чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да
намаляват скоростта и при необходимост да спрат, когато възникне опастност за движението“.
Съдът
намира, че отнесено към фактическата и правна специфика на процесния
казус възражението на защитата на подсъдимия за несъставомерност
на извършеното от подсъдимия по чл. 15 ал. 1 от ЗДвП, а само по чл. 16 ал. 1 от ЗДвП не може да бъде споделено. Цитираното като аргумент в тази връзка при
устните състезания Решение № 567/7.02.2013 г. по н.д. № 1961/12 г. на ВКС-
трето н.о. /публично известно поради надлежното му оповестяване в Интернет/ не
може да бъде отнесено към процесния случай. Деянието
предмет на делото там е непредпазливо, за разлика от процесното,
което предполага очевидно различна интерпретация на значението на допуснатите
нарушения по ЗДвП както що се отнася до причинноследствената
им връзка със съставомерния резултат, така и до субективнопсихическото отношение на дееца към тези
нарушения и специално съзнанието му дали и как предприетото неправомерно
движение обслужва целения от него резултат. В процесния
случай, както се изложи, неправомерните по ЗДП действия на подсъдимия са
елементи цялостното му поведение, целящо осъществяването на намерението му да
причини смъртта на пострадалия с помощта на управляваното от него моторно
превозно средство. При това положение касае се не за еднократно действие, респ.
нарушение на подсъдимия, а за последователни действия, следващи и съобразени с
променящата се обстановка, конкретно начина и мястото на движение на
пострадалия по горепосочения начин с управлявания от него мотоциклет. Ето защо,
следвайки пострадалия и целейки осъществяването на набелязаната цел да го
блъсне с управлявания микробус, процесните действия
на подсъдимия са били в съотношение на последователност и външна обусловеност
/динамично отчитащи променящите се външни фактори - начина на движение и местонахождането на пострадалия/. Те на са били осъзнавани
и извършвани в условията на алтернативност помежду си
и достатъчност, за да се приеме, че осъществявайки някое от процесните
нарушения, подсъдимият не е осъзнавал и не е извършвал друго такова. От
съществено значение в конкретния случай, при специфичната предпоставка, че се
касае не за непредпазливо, за целен, умишлено преследван вредоносен резултат, е
дали всяко от тези нарушения обективно е извършено, дали е в
причинно-следствена връзка с този резултат /блъскането на пострадалия/ и дали е
осъзнавано и осъществявано от подсъдимия като самостоятелен елемент от
предприетия от него цялостен „процес“, методика за причиняване на този резултат,
свързан с останалите, но същевременно отделен и самостоятелен, функционално обусловен и произтичащ от
променящите се динамични условия /движението и местонахождението на жертвата/. От
значение по въпроса е и обстоятелството, че пътното платно в инкриминирания
участък видно от огледния протокол и автотехническите експертизи е било двупосочно без пътна
маркировка, а разпоредбата по чл. 15 ал. 1 от ЗДвП касае случаи на пътни платна
със и без пътна маркировка. Най-сетне, свързано с това и гореизложеното, пътнотранспортното произшествие е извършено в
лявата му лента, предназначена за насрещно движещите се превозни средства, в
най-левия й край. На това място, обаче, се е намирал и пострадалия с неговия
мотоциклет, който непосредствено преди произшествието се е движел в същата
посока, както и преследващия го с микробуса подсъдим. Това означава, че
самостоятелен принос за катастрофата има и отклоняването на подсъдимия от
следващата му се лява лента за движение, в хода на предприетото преследване на
пострадалия, независимо от това дали е навлязъл или не в лентата за насрещно
движение.
Всичко
това означава, по мнение на този съдебен състав, че в процесния
случай в причинно следствена връзка с целения съставомерен
резултат и като средство за постигането му са и двете нарушения по ЗДвП по чл.
15 ал. 1 от ЗДвП, така и това по чл. 16
ал. 1 от ЗДвП - както нарушението на общото принципно задължение да се движи
„плътно вдясно“, вкл. и на еднопосочните пътища и в лентите на очертаните или
неочертани с маркировка пътища, така и да не навлиза в лентата за насрещно
движение при двупосочните такива.
Съставът
намира, че в процесния случай на подсъдимия не може
да бъде вменено нарушение на правилото по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“.
Такова нарушение би било консумирано в хипотезата на непредпазливо транспортно
престъпление. В конкретния случай подсъдимият безспорно непрекъснато е
контролирал непрекъснато движението на управлявания от него автомобил, както
посоката с горепосочените целенасочени промени, така и скоростта му, по начин
да се стигне до съприкосновение с тялото на пострадалия и причиняване на
смъртта му.
Не е
такова положението с другото консумирано от него нарушение по чл. 20 ал. 2
изр. 2 от НК - подсъдимият действително
умишлено не е намалил скоростта или спрял при възникналата опастност
за движението, преследвайки набелязаната цел не да предотврати, а предизвика
пътнотранспортно произшествие.
От
субективна страна подсъдимият е осъзнавал извършваните нарушение и
престъплението е извършено умишлено, при пряк умисъл, като е предвиждал и се е
стремил към осъществяването на съставомерния
вредоносен резултат – смъртта на пострадалия. Както се изложи, освен взаимносвързаността, вътрешната логика и последователността
на действията на подсъдимия, очевидно ориентирани подчинени на целта да бъде
предизвикана смъртта на пострадалия чрез процесната
катастрофа, този умисъл е многократно обективиран и и
потвърден по време на и след деянието словесно пред горепосочените свидетели.
Относно
съставомерния пряк умисъл за процесното
престъпление, като единствено обуславящ съставомерността
при опит, важи задължителната константна
практика, прогласена с ППВС № 8/82 г. от 17.01.1983 г.
Престъплението
останало недовършено – не е настъпил целения от дееца престъпен резултат –
поради независещи от волята на подсъдимия причини.
Ето защо
съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин и призна подсъдимия за
виновен по обвинението в частите му за престъпление по чл. 342 ал. 3 б. „в“, вр.
чл. 342 ал. 1, пр. 3 вр. чл. 18 ал. 2 от НК, за това
че на 12.04.2013 г., в с. О., Р.. обл., при
управление на моторно превозно средство – лекотоварен автомобил марка „Форд
Транзит“, с рег. №***, нарушил правилата за движение: по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП
– „На пътя водачът на моторно превозно средство се движи възможно най-вдясно по
платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използува най-дясната свободна лента“, по чл. 16 ал. 1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено: 1. Когато платното има две пътни ленти – да навлиза и да
се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне“; и по чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да
намаляват скоростта и при необходимост да спрат, когато възникне опастност за движението“, като навлязъл в лявата лента за
движение и продължил да се движи в лентата за насрещно движение, без да е
предприел маневра за изпреварване и заобикаляне, не намалил скоростта и не
спрял при възникналата опастност, в резултат на което
направил опит умишлено да причини смърт на спрелия с мотоциклета си марка „Хонда“ с рег. № *** в най-лявата
част за движение Г.Ц.Г. ***, като деянието останало недовършено по независещи
от дееца причини.
При
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на подсъдимия съдът отчете като отегчаващи
отговорността му обстоятелства бягството от местопроизшествието, укриването му
от органите на полицията, вногобройните му предходни
нарушения по ЗДвП, последвалите му действия насочени към осуетяване на отговоррността му /заплахи и побой върху св. Р./,
обстоятелството, че вече многократно е бил обект на наказателно преследване за
извършени престъпления, което очевидно не е довело целените съгл. чл. 36 ефекти
върху него, проявената упоритост и наглост и най-сетне високия ръст на
пътнотранспортните престъпления в страната /последното има значение при
преценка на степента на обществена опастност на
деянието, наред с паралелно преследваните от закона цели на генералната
превенция/. Смекчаващи отговорността му обстоятелства са чистото му за закона
съдебно минало /реабилитиран по право съгл. чл. 88а от НК и обстоятелствата, че
е семеен и работи, сочещи на степен на социално вграждане, с уговорките за
свързаните със животновъдната му дейност горепосочени асоциални и
противозаконни прояви.
При
очевиден превес на отегчаващите отговорността обстоятелства съдът отчете
обстоятелствата, че подсъдимият досега е търпял сравнително нисък, близък до минималноустановения размер на наказанието лишаване от
свобода, преди дълъг период от време, че е човек на възраст, както и ноторно известните негативни ефекти на престоя в пенитенциарни заведения, особено за дълги периоди. Най-сетне
установената степен на обществена опастност на
деянието и дееца изключват в случая приложението на възможността по чл. 58 б.
„а“ вр. чл. 18 ал. 2 от НК. От значение при
преценката относно размера на наказанието съгл. чл. 18 ал. 2 от НК е и
обстоятелството, че деянието на подсъдимия е довършено, с дори и последващо потвърдено желание за умъртвяване на пострадалия
и изразено съжаление, че това не е станало. Като съобрази всичко изложено прие,
че адекватен на степента на обществена опастност на процесното деяние и дееца и целите по чл. 36 ал. 1 от НК е
средния размер на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода, а именно
15 години лишаване от свобода, което в съответствие с разпоредбите по ЗИНЗС
следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от
закрит тип при зачитане на предварителното му задържане и домашен арест. Превид установената степен на обществената опастност на деянието и дееца и на основание чл. 342 ал. 1
от НК съдът прие, че на подсъдимия следва да бъде лишено завинаги от правата по
чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 - да заема
обществена или държавна длъжност свързана с осъществяването, управлението или
контрола на автомобилния транспорт и да управлява моторно превозно средство.
Причини
за извършването на престъпленията са слабите морално волеви задръжки на
подсъдимия и влошените му отношения с пострадалия, макар и по причини коренящи
се изцяло в неправомерни действия на подсъдимия.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК с правно основание чл. 52 вр. чл. 45
ал. 1 от ЗЗД, съобразно изложеното по делото са установени по несъмнен и
категоричен начин авторството, противоправността и причинноследствената връзка на процесното
деяние на подсъдимия с увреждането на пострадалия. Посегателството върху
телесната неприкосновеност на последния, вкл. наред с причинените му описани
телесни увреждания и преживения от него ужас, стрес и неудобства предстнавляват неимуществени вреди в патримониума
му, които подлежат на парична обезвреда. Съдът
определи паричния им еквивалент по справедливост на 12000 лв. и в този размер
като основателен уважи иска със законните последици, а в останалата му част
като неоснователен го отхвърли. Искането за присъждане на деловодните разноски
на пострадалия в качеството на граждански ищец и частен обвинител е основателно
съгл. чл. 189 ал. 3 от НПК и следва да бъде уважено.
Следва
да се присъдят деловодните разноски на държавата.
По тези
съображения съдът се произнесе с присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: