ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1331
гр. София, 26.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20251110204354 по описа за 2025 година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.161, ал.2 от НПК.
ДЕПОЗИРАН Е ЗА ОДОБРЕНИЕ В СРС, НО в 15:05 часа на
25.03.2025г. от прокурор при Софийска Районна прокуратура в СРС, НО по
ДП № 580/2025г. по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. 11836/2025г. по описа на
СРП за разследвано престъпление по чл.343б, ал.1 от НК ПРОТОКОЛ ЗА
ИЗВЪРШЕНО за времето от 03:05 часа до 03:15 часа на 25.03.2025г. от
разследващ полицай в условията на неотложност в присъствието на поемни
лица процесуално-следствено действие по реда на НПК - ПРЕТЪРСВАНЕ (С
ХАРАКТЕРА НА ОГЛЕД) И ИЗЗЕМВАНЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО - а именно: лек автомобил „Киа“, модел „Соренто“ с рег. №
*********, паркиран в гр.София, пред сградата на 03 РУ-СДВР, в гр.София,
ул. „Индже Войвода“ № 2, като единствена възможност за обезпечаването
приложението на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, в случай че бъде
постановен влязъл в сила осъдителен съдебен акт.
II.). ИСКАНЕТО Е ФОРМАЛНО ДОПУСТИМО, доколкото
Софийски Районен съд се явява съответен първоинстанционен съд по
правилата на подсъдността на разследваното престъпление.
III.). ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
IV.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
НЕ СЛЕДВА ДА СЕ УВАЖАВА релевираното искане по чл.161, ал.2
от НПК. Автомобилът нито е средство, нито е предмет на престъпленията по
чл.343б, ал.1 и ал.3 от НК. В тази насока, РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ
НА СРС се позова на доктрината на наказателното право и трайната
константна съдебна практика на съдилищата. Законодателят е предвидил за
тези престъпления едно от кумулативните наказания за тях да е
индивидуализирана парична глоба в определен размер. Към момента
1
наказателното производство не е завършило с влязъл в сила съдебен акт, за да
се знае дали на обвиненото лице би се наложило по реда на НК и наказание
„парична глоба“ или би бил освободен от нея съгласно чл.55, ал.3 от НК.
Санкционната последица по чл.343б, ал.5 НК, включена към
дефинираните по вид наказания по съставите на чл.343б, ал.1 от НК и по
чл.343б, ал.3 от НК, представляваща санкционна мярка или „квази наказание“,
сама по себе си не е наказание по смисъла на НК и не е уредена като
нормирано наказание, съгласно разпоредбата на чл.37 от НК по системата на
наказанията.
Наказание по НК може да бъде само това наказание, което е изрично
предвидено в закон. Съдът не дължи обезпечаване по реда на чл.72 от НПК
или на санкционните последици от състава на едно престъпление, каквито
законодателят е предвидил с нормата на чл.343б, ал.5 НК. Може да се
обезпечи изпълнението на наказание с имуществен характер – глоба или
конфискация, когато съответен състав предвижда такова наказание и при
условие, че бъде постановена влязла в сила осъдителна присъда с такъв вид
наказание. Предварителното му обезпечаване би гарантирало изпълнението
му, а оттам с изпълнението му, се счита, че се постигат и целите на
наказанието по НК.
По реда на чл.73 от НПК пострадалото лице например може да поиска
допускане на обезпечение на евентуалните си бъдещи искови претенции,
независимо от фазата на развитието на наказателното производство, които би
упражнил в качеството си на пострадал по НПК – да обезпечи вземанията си
за имуществените и/или неимуществените вреди от престъплението, които са
в пряка причинна връзка с него и при условие, че се сбъднат законовите
условия за уважаване на една такава искова претенция с влязъл в сила съдебен
акт в същински наказателен процес.
Държавата по волята на законодателя притежава признато субективно
материално право по чл.343б, ал.5 от НК да отнеме инкриминирания
автомобил с определена парична стойност (равна на стойността, която ще се
определи, ако автомобилът не може да бъде отнет), с което МПС са били
извършени съставите на чл.343б, ал.1 от НК или чл.343б, ал.3 от НК или да
получи дължимата равностойност на МПС, ако автомобилът не е собственост
на дееца. Присъжда се равностойността на автомобила и/или равностойността
на съответната идеална част на МПС (като разликата до останалата идеална
част от МПС, която е собственост на дееца, се отнема в полза на Държавата –
такива хипотези възникват при т.нар. съпружеска имуществена общност).
Съдът приема, че интересът на Държавата да не може да отнеме
инкриминирания автомобил с крайния си осъдителен съдебен акт не се
накърнява, тъй като се присъжда равностойността му в пари. Също така
интересът на Държавата да получи например само размера на паричната сума,
която материализира равностойността на МПС по съставите на чл.343б, ал.1 и
чл.343б, ал.3 от НК не се накърнява и не се застрашава от увреждане, за да е
допустимо въобще налагането на каквото и да е обезпечение чрез съответна
обезпечителна мярка по реда на чл.72, ал.1 от НПК върху имуществото на
2
длъжника – били с предварително запориране и/или възбраняване на
имуществото – било самото МПС, друго МПС, банкови сметки, недвижим
имот и други.
В случай че деецът по тези два престъпни състава по чл.343б, ал.1 и
чл.343б, ал.3 от НК бъде осъден с наказанията по НК от изрично предвидените
такива, същият се превръща в длъжник на Държавата на основание чл.343б,
ал.5 от НК за равностойността на МПС (или на съответната идеална част от
него, на която не е собственик, а тази идеална част, на която е собственик – се
отнема в полза на Държавата) или му се отнема правото да се ползва и
разпорежда с движимото си имущество, включително и с инкриминирания
автомобил.
Държавата в качеството си на кредитор чрез приходната си
администрация има правото принудително да събере присъденото вземане на
равностойността на автомобила по чл.343б, ал.5 от НК, когато не може да се
отнеме автомобила, по реда на ДОПК или ГПК. В случая, съдът намира, че
инкриминирания автомобил не подлежи на изземване, тъй като би се нарушил
чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, гарантиращ охраняването на частната
собственост на гражданите. Следва да се отчете, че Държавата е кредитор
и/или привилегирован кредитор за дължимите й вземания по реда на
привилегиите (виж чл.136 от ЗЗД). Нейният интерес да получи вземанията си
е защитен. Последните се ползват с предимство в законов удовлетворителен
ред в рамките на събраната сума по изпълнението при наличие на множество
кредитори до изчерпването й при извършващо се от органа по изпълнението
разпределение. В изпълнителното производство рискът всякога се прехвърля
върху кредитора, който по реда на изпълнението може да събере или да не
събере чрез публичния изпълнителен орган своето вземане или вземания.
Положителното разрешаване на този въпрос зависи от това дали длъжникът
притежава имущество, от което кредиторът да може да се удовлетвори.
Кредиторът по реда на Граждански процесуален кодекс (ГПК) и Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) има правото да поиска, дори връщане на
имуществото на длъжника в неговия патримониум, ако последният умишлено
е накърнил своето имущество чрез намаляването му с разпоредителни и
управляващи действия, за да затрудни в причинен каузалитет Държавата да
може да отнеме инкриминираната вещ и/или да получи последващо
вземанията си, присъдени в резултат на приложението на чл.343б, ал.5 от НК.
Т.е. Държавата има сигурна друга законова правна защита на нейния интерес
да получи своето удовлетворение чрез отнемането на автомобила и/или чрез
присъдените й суми по парични притезания на основание визираната
разпоредба, но само след постановяването на един осъдителен съдебен акт,
който да е влязъл в сила. Прокурорът не може да иска постигането на тази цел
предварително, тъй като правомощията му не могат да се простират в
приложението на чл.343б, ал.5 от НК по време на висящо досъдебно
производство. Гражданският интерес на Държавата, изведен от нормата на
чл.343б, ал.5 от НК влиза, обаче, в колизия с функцията на наказателната
репресия и предмета на всяко материално наказателно правоотношение, което
възниква между Държавата и извършителя на престъплението със
3
съдържанието й – да бъде установено извършеното престъпление от
обективна и субективна страна; да бъде наложено наказание по НК на
вменяемо физическо лице; същото да бъде изтърпяно, а осъденото лице в
сроковете по НК да търпи неблагоприятните последици от осъждането си след
изпълнението на наложеното му наказание.
СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ прокурорът не следва да се намесва
в тези правоотношения по реда на НПК, за да гарантира изпълнението на
чл.343б, ал.5 от НК и не това е основната непосредствена цел на наказателния
процес съгласно разпоредбата чл.1 от НПК, която цел не обхваща или не се
простира върху санкционните последици от едно престъпление (например
тези по чл.343б, ал.5 от НК), които не представляват наказание по смисъла на
изрично уредените такива в системата на наказанията на основание чл.37 от
НК. Въпросите от законните последици на наказанието по НК и/или на
санкционните последици от едно престъпление се решават единствено и само
от съда с влязъл в сила осъдителен съдебен акт.
СЪДЪТ ПРИЕМА, ЧЕ разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК резултира в
значителен санкционен имуществен характер за виновния деец, чиято
наказателна отговорност би могла да бъде ангажирана с наложените му
наказания от системата на наказанията по чл.37 от НК по обвиненията по
съставите на чл.343б, ал.1 от НК и чл.343б, ал.3 от НК.
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НАМИРА, ЧЕ се създават основания
с искането на прокурора да бъде нарушен пряко чл.1 от Протокол № 1 към
КЗПЧОС виновното лице, чиято наказателна отговорност предстои да бъде
ангажирана (а това е бъдещо несигурно събитие), да не може да се ползва
безпрепятствено от своята лична собственост. Същият се предлага да бъде
поставен в утежнено имуществено положение, навлизайки се с
непропорционални мерки в неговия патримониум, при което не е налице
обезпечителна нужда и правен интерес Държавата при реализирането на
наказателната й дейност да иска да се намесва в гражданския оборот, без да
има влязъл в сила осъдителен съдебен акт по време на висящо досъдебно
производство, за да получи самата движима инкриминирана вещ, която да
осребри по предвиден законов ред (по смисъла на ДОПК) и/или след
присъждане на парично вземане в определен значителен размер като
последица на чл.343б, ал.5 от НК, чието изпълнение се цели чрез исканата
обезпечителна мярка, при положение, че целите на материалния закон и
процесуалния закон са строго очертани в чл.36 от НК и чл.1 от НПК.
По реда на чл.72, ал.1 от НПК според съда е допустимо да се разгледа
искане за обезпечаване от органите на разследването на интереса на
държавния фиск от евентуалното принудително събиране на съответната
глоба, която би могла да бъде наложена на наказателно преследваното лице за
извършеното престъпление по чл.343б, ал.1 от НК или по чл.343б, ал.3 от НК.
Интересът на Държавата с изземването или без изземването на автомобила
(например) във връзка със съставите на чл.343б, ал.1 от НК или на чл.343б,
ал.3 от НК е винаги е защитен – отнема се същия автомобил в полза на
Държавата, или се присъжда неговата равностойност, ако същият липсва.
4
Само съдът може да отнеме автомобила с присъдата си, при условие, че
се установи виновно извършено престъпление.
Само съдът може да осъди виновното лице, ако са налице законовите
предпоставки за това, да заплати равностойността на инкриминираната вещ,
но не и прокурорът, независимо от Инструкциите (Методическите правила) на
Главния прокурор на Република България в системата на Прокуратурата,
които дописват закона, противоречат на Конституцията и международното
право относно приложението на чл.343б, ал.5 от НК.
В тази насока съдът се позова на научната статия на адвокат доктор
Гергана Иванова, публикувана в списание „Адвокатски преглед, брой 1,
април/2024г. – страници 65 - 66, според която „висшият интерес на
Държавата винаги би бил защитен, доколкото с изземването или без
изземването на автомобила във връзка със съставите на чл. 343 б. „б“, ал. 1-4,
ще се отнеме същият автомобил в полза на Държавата или ще се присъди
неговата равностойност, ако последният липсва. Само съдът може да отнеме
автомобила с присъдата си, при условие че се установи виновно извършено
престъпление.“.
В ПОДКРЕПА НА ПРЕЦЕНКАТА НА СЪДА, ЧЕ разпоредбата на
чл.343б, ал.5 от НПК е противоконституционна е и искането на ВКС от
12.04.2024г. за прогласяване на противоконституционността на разпоредбата
на чл.343б, ал.5 от НК.
Според ВКС предвиденото в чл. 343б, ал. 5 от НК присъждане на
равностойността на превозното средство представлява не е реакция на
извършеното престъпление, а самоцелно допълнително санкциониране на
съответното лице.
В решение № 4 от 23.02.2001 г. по к.д. № 15/2000 г. на КС , е прието,
когато със закон се въвежда ограничение, то трябва „да е разумно, дори
пропорционално (б.м. – в съответствие с принципите на Европейското
наказателно право, намиращи подкрепа в член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл.9а
от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни
1999г.) и не може да надвишава степента, необходима за постигането на
съответната легитимна цел.“ Касае се за принципно положение, което
Конституционният съд е подчертавал, че е присъщо на всяка съвременна
правова и демократична държава.
V.). ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ И С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО ЗА СОФИЙСКА
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ПРЕДСТВЕНИЯ В
СРС, НО в 15:05 часа на 25.03.2025г. от прокурор при Софийска Районна
прокуратура в СРС, НО по ДП № 580/2025г. по описа на 03 РУ-СДВР и
пр.пр. 11836/2025г. по описа на СРП за разследвано престъпление по
5
чл.343б, ал.1 от НК ПРОТОКОЛ ЗА ИЗВЪРШЕНО за времето от 03:05
часа до 03:15 часа на 25.03.2025г. от разследващ полицай в условията на
неотложност в присъствието на поемни лица процесуално-следствено
действие по реда на НПК - ПРЕТЪРСВАНЕ (С ХАРАКТЕРА НА ОГЛЕД) И
ИЗЗЕМВАНЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО - а именно: лек
автомобил „Киа“, модел „Соренто“ с рег. № ************, паркиран в
гр.София, пред сградата на 03 РУ-СДВР, в гр.София, ул. „Индже Войвода“ №
2, като единствена възможност за обезпечаването приложението на
разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, в случай че бъде постановен влязъл в
сила осъдителен съдебен акт.
Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на СРП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6