№ 547
гр. Дупница, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Е. Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря Р. Г. Боянова
като разгледа докладваното от Е. Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20241510101748 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от Й. Г. В., ЕГН ********** /починала в хода на
съдебното производство – л. 79/ и Д. К. Д., ЕГН ********** срещу Е. Л. Ю., ЕГН
********** положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на
недвижим имот, представляваща ПИ с идентификатор 68789.143.9 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед 300-5-56/30.07.2004 год. на ИД
на АГКК, с адрес: гр. Дупница, с площ 1.114 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята:0 при
съседи: 68789.143.10, 68789.143.8, 68789.143.7, 68789.143.11 68789.143.76,
68789.143.82, 68789.143.15, на основание наследствено правоприемство и изтекла в
тяхна полза придобивна давност.
Релевират се доводи, че ищците са наследници на К. Д. В., б.ж. на гр. Дупница,
починал на 28.07.2017год. С влязло в сила Решение от 02.01.2003 год. по в.гр.д. №
147/2002 год. по описа на Окръжен съд – Кюстендил е признато за установено по
отношение на ПК – Дупница правото на наследодателя на ищците К. Д. В., в
качеството му на наследник на Д. А. В., б.ж. на гр. Дупница да му бъде възстановена
собствеността върху следния находящ се в землището на гр. Дупница земеделски
имот: нива от 0.800 дка в местността „Калдръмо”, при съседи: Л.Г., И.У. и път. На
основание съдебното решение Общинската служба по земедЕ.е и гори – гр. Дупница
се е произнесла с Решение № 3533/10.02.2003 год., влязло в сила на 27.07.2023 год., с
1
което възстановила правото на собственост на наследниците на Д. А. В. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следния недвижим имот: нива
от 0.800 дка, находяща се в землището на гр. Дупница, местността „ Калдръмо”, при
граници и съседи - няма посочени.
В ИМ се сочи, че след влизане на решението в сила ищците предприели
действия по заснемане и нанасяне на имота в кадастралната карта на гр. Дупница с
геодезиста инж. Владимир Владимиров. Установило се, че за възстановения на ищците
имот ПК Дупница е постановила Решение № 0107/15.08.2001 год. на наследниците на
Л.С.Г., б.ж. на гр. С. Д., починал на 30.09.1982 год., с което им признала и
възстановила правото на собственост върху процесния поземлен имот с
№ 143009, с площ от 1.114 дка в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници, местността „Калдръмо” при съседи: № 143015 -
пасище, мера - Общинска, № 143010 — лозе на временно стопанисвани
от общината, № 143082 - лозе на временно стопанисвани от общината,
№ 143011 - лозе на наследници на З.С.В., № 143076 -
полски път на общината, № 143007 - лозе на временно стопанисвани от
общината, № 143008 - лозе на временно стопанисвани от общината.
Ищците сочат, че по действащата кадастрална карта на град Дупница имотът с
пл. № 143009 по КВС е идентичен с ПИ с идентификатор 68789.143.9, който по скица
№ 15-1048646-03.10.2023 год. е с площ 1.114 дка, начин на трайно ползване — лозе,
категория на земята:0, номер по предходен план: няма, съседи: 68789.143.10,
68789.143.8, 68789.143.7, 68789.143.11 68789.143.76, 68789.143.82,
68789.143.15, собственици по данни от КРНИ Л.С.Г. на основание Решение № 0107 от
15.08.2001 год. на ПК Дупница.
В ИМ се релевира, че в конкретния случай в полза и на двете страни по спора
са постановени окончателни решения за възстановяване на собствеността върху
спорния имот и производството по чл. 14, ад. 4 ЗСПЗЗ е лишено от правен интерес –
притежанието на собствеността към момента на обобществяването, според ищците ще
бъде обсъдено като преюдидиален въпрос в спора за собствеността към момента на
депозиране на ИМ.
Ищците изтъкват, че процесният имот след реституцията му през 2003 год. в
продължение на повече от 20 год. се владее и стопанисва само от семейството на
ищците явно, спокойно, непрекъснато, без спорове за собственост с трети лица и с
намерението, че те са изключителни собственици по наследство. Според ищците
ответницата Ю. на мястото на заснемане на имота заявила, че нейният баща,
респективно тя са собственици на ПИ – лозе № 143010, който граничи с процесния
имот и в решението на ПК Дупница било посочено, че този имот временно се
стопанисва от общината. С оглед изложените съображения намира предявения иск за
2
основателен и доказан изцяло.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен като в тази връзка са релевирани
следните възражения: не са представени графични измервания и изображения; на
терена не съществуват трайни граници между всички имоти в района и не е възможно
да се претендира за точни граници; при постановяване на решението на ОС –
Кюстендил през 2003г.,както и на решението на РС Дупница по гр. дело 577/2001
година, на кадастралната карта на поземлените имоти и на картата на възстановената
собственост вече е съществувал възстановеният имот на наследниците на Л.С.Г., чийто
наследник е ответницата Е. Ю., съгласно Решение № 0107/15.08.2001г. на ПК – гр.
Дупница за лозе от 1.114 дка, седма категория, местност „Калдръмо“ с № 143009 по
картата на землището с описани граници и съседи; към Решението била издадена
скица от 15.08.2001година; същият имот бил нанесен на кадастралната карта и бил с
идентификатор 68789.143.9 и площ от 1.114дка, видно от представената от ищците
скица издадена от СГКК;кадастралната карта и кадастралните регистри били одобрени
със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър; има разлика в площта между претендирания имот /с
площ от 0.800 дка/ и възстановения имот /с площ от 1.114 дка/; ищците не са
единствени наследници на процесния имот, поради което не могат да бъдат признати
за собственици на цЕ.я имот; имотите на страните са имали обща граница. С оглед
всички гореизложени съображения ответникът заявява категорично, че процесната
нива от 0.800 дка в местността „Калдръмо”, при съседи: Л.Г., И.У. и път не е идентична
с процесния имот, представляващ ПИ с идентификатор 68789.143.9 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед 300-5-56/30.07.2004 год. на ИД
на АГКК, с адрес: гр. Дупница. При условията на евентуалност е направено
възражение, че правото на собственост върху имота е придобито по силата на изтекла
в полза на ответника придобивна давност. С оглед изложените съображения намира
предявения иск за неоснователен и недоказан.
РАЙОНЕН СЪД – Дупница, IV състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
За уважаване на иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, ищците носят
доказателствената тежест да установят чрез пълно и главно доказване
правопораждащите правото им на собственост върху процесния имот факти, в рамките
на очертаното в исковата молба придобивни основания – наследствено
3
правоприемство и давностно владение от 2003 год. и към момента на депозиране на
исковата молба.
От представеното по делото влязло в сила Решение от 02.01.2003г. по гр. дело
№ 147/2002г. по описа на ОС – Кюстендил /л. 3/ се установява, че е признато правото
на собственост на К. Д. В. (в качеството си на наследник на Д. А.) върху нива от 0.800
дка, находяща се в м. „Калдръмо“, при съседи: Л.Г., И.У. и път.
От представената по делото декларация от 04.02.2003г. /л. 4/ се установява, че
К. Д. В. /наследодател на ищците, видно от представеното удостоверение за
наследници – л. 6/ е декларирал собствеността на Д. А. В. /наследодател на К. В., видно
от представеното удостоверение за наследници – л. 6/ върху нива с площ 0.800 дка,
находяща се в м. „Калдръмо“.
От представеното по делото заявление от К. Д. В. (в качеството си на
наследник на Д. А. В.) от 05.02.2003 г. /л. 68/ се установява, че наследодателят на
ищците е направил искане за възстановяване на нива с площ 0.800 дка, м. „Калдръмо“,
въз основа на Решение на Окръжен съд - Кюстендил по гражданско дело № 147 от
2002 г.
От представеното по делото Решение № 3533 от 10.02.2003 г. на Поземлена
комисия – Дупница /л. 5/ се установява, че с посоченото решение e признато правото
на собственост върху нива от 0.800 дка, находяща се в землището на гр. Дупница, м.
„Калдръмо“.
От представения по делото Протокол от 17.07.2023г. /л. 63/ се установява, че е
удостоверено заснемането на имотните граници (по начин, показан от заявителя – в
случая Д. К. Д.) на имот - нива от 0.800 дка, м. „Калдръмо“
От представеното Заявление-декларация от 1957 г. /л. 76, стр. 2/ се установява,
че Л.С.Г. /наследодател на ответницата/е заявил членство и внасяне в ТКЗС на общо 4
дка обработваема земя в землището на с. С. Д.: 3 дка нива и 1 дка лозе.
От представената Опис-декларация от 18.02.1957г. /л. 76/ се установява, че са
дефинирани имотите, подлежащи на групиране в ТКЗС, а именно т. 2 „Лозе, м.
„Калдръмо“, с площ 1 дка, І категория, при съседи Н. Б. и Ив. П.".
От представеното заявление от Е.И.Г. /л. 75, в качеството си на наследник на
Л.С.Г. и наследодател на ответницата, съобразно представеното удостоверение за
наследници – л. 40/ се установява, че Е.Г. е заявила възстановяването на лозе с площ 1
дка, І категория, м. „Калдръмо“.
От представеното по делото Решение № 1678 от 17.09.1998г. на Поземлена
комисия – Дупница /л. 74/ се установява, че с посоченото решение е признато правото
на собственост върху „т.2 — лозе от 1 дка, находящо се в землището на гр. Дупница,
м. „Калдръмо“.
От представеното по делото Решение № 0107 от 15.08.2001г. на Поземлена
комисия – гр. Дупница /л. 71/ се установява, че с посоченото решение е възстановено
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
наследниците на Л.С.Г. върху лозе с площ 1.114 дка, м. „Калдръмо“, представляващо
имот № 143009, при съседи имот № 143015 (пасище, собственост на общината), имот
№ 143010 (лозе, временно стопанисвано от общината), имот № 143082 (лозе, временно
стопанисвано от общината), имот № 143011 (лозе, собственост на З.С.В.), имот №
143076 (полски път, общинска публична собственост), имот № 143007 (лозе, временно
стопанисвано от общината), имот № 143008 (лозе, временно стопанисвано от
4
общината).
По делото е представена и скица № Ф143009/15.08.2001г., неразделна част от
решението /л. 78/, издадена на база молба с вх. № 265/02.07.2001 г. от Е.И.Г. в
качеството си на наследник на Л.С.Г..
От приетата по делото основна СТЕ /л. 114-л. 117/, кредитирана от съда като
компетентно и обективно изготвена се установява следното: процедурата по
възстановяване на имот – нива от 0.800 дка, призната за възстановяване с Решение на
ПК - Дупница № 3533 от 10.02.2003 г., не е довършена; Решение № 3533 от
10.02.2003г. на Поземлена комисия – Дупница не идентифицира и конкретизира
имотни граници; с него се признава собственост върху 0.800 дка, находящи се в м.
„Калдръмо“; предвид гореизложеното не е възможно да се потвърди идентичност
между нива от 0.800 дка, находяща се в м. „Калдръмо", и имот идентификатор
68789.143.9 по КККР за землището на гр. Дупница, община Дупница; направена е
съпоставка между координатите, представени в Протокол от 17.07.2023г. за
идентифициране/заснемане на имотните граници на нива от 0.800 дка и
граничните точки на ПИ с идентификатор 68789.143.9, при което е установено
тяхното съответствие; при съставяне на протокол за идентифициране на имотни
граници се извършва заснемане от лицензиран геодезист на показани от
собственика/наследниците стари реални граници в присъствието на представител на
общинска служба „ЗемедЕ.е".
По делото са събрани гласни доказателства, получени чрез разпита на двама
свидетЕ. на ищеца: Й. В. Г. /л. 80 и сл./ и Й.Г.Й. /л. 81/ и двама свидетЕ. на
ответницата: З. Х.а А. /л. 81, стр. 2/ и К.И. Х. /л. 82/. От показанията на свидетеля на
ищеца Й. В. Г. /л. 80 и сл./ се установява следното: свидетелят Г. притежава имот в
местността „Калдръмо“ в близост до процесния имот; последният представлява нива,
около 1 декар; на времето е имало ограда като отдавна циганите са разградили всичко;
имотът на свидетеля Г. се намира на разстояние от три парцела от процесния имот, но
за да стигне до нейния имот, винаги е минавала покрай процесния имот; свидетелят Г.
е влизала в имота на В.; в имота е имало овощни дървета; имало е круша в долния
край, а в горния край е имало орех; в горния край е имало постройка, направена от
цимент и там се е събирал инвентар, не е било вила, къща не е имало; свидетелят Г. е
виждала починалата ищца Й. и ищеца К. да работят там; същевременно ги е докарвала
до процесното място с нейния автомобил преди доста време – около 2000г.; когато през
2000г. са възвърнали имотите си, пак са работили имотите и в продължение на времето
всичко било унищожено от циганите, които изсекли и развалили всичко; И.У. също е
имала имот близо до процесния имот; свидетелят Г. е виждала единствено В. на
процесното място; не е виждала други хора да работят в процесния имот; процесният
имот има правоъгълна форма; има стълб вътре в имота, някъде по средата на
имота, но не си спомня точно къде, поради изминалия период от време; имало е преди
години пожар в имотат имотът на свидетеля Г. граничи с имота на В. и Л. и К.А.;
между имота на свидетеля Г. и процесния имот се намира имотът на У; свидетелят Г. е
чувала името Г., но не ги познава; счита, че и Г. имат имот там в близост до процесния
имот.
От показанията на свидетеля на ищеца Й.Г.Й. /л. 81/ се установява следното:
свидетелят Й. е ходил най - малко 5 - 6 пъти, но не знае името на местността, където е
нивата; процесната нива е голяма около 1 декар; имало е ограда, когато свидетелят Й. е
посетил имота за последен път – преди повече от 10 години; оградата е била изградена
от оградна мрежа; имало е и стопанска постройка в долната част на имота; имало е
5
овощни дървета; на средата на нивата е имало стълб; имало е около 10 20 дървета;
не е виждал хора в тази нива; Свидетелят Й. заявява, че неговата вуйна – ищцата Й.
/починала в хода на производството/ е садила градина в процесния имот; имало е
уговорка между майката на свидетеля Й., М. Д.а В. и К. Д. В. /дядо на ищеца Д. и
прадядо на сина на ищеца К../, съгласно която всички недвижими имоти е следвало да
се дадат на сина на ищеца – К. Д.; свидетелят Й. е присъствал на тази уговорка, която
се е състояла през 2000 година, поради което останалите роднини нямат претенции
към процесния имот; свидетелят заявява, че подходът към процесния имот
представлявал черен път като след завиване от асфалта, процесният имот бил наблизо
като свидетелят е посещавал имота преди повече от 10-15 години; в процесния имот
имало постройка, стълб и дървета.
От показанията на свидетеля на ответника З. Х.а А. /л. 81, стр. 2/ се установява
следното: процесният парцел по нотариален акт се води на нейната баба З.В., на баба
Р. /роднините на У/ и на дядо Л. Г., който е баща на ответницата Е.; свидетелят А. е
посещавала процесния имот, когато е била дете и оттогава не е била там; спомня си, че
бабата е споменавала за дървета и лозе, намиращи се в процесния имот; на името на
нейната баба се водят 243 кв.м. /243.6 кв. м. поточно/, според нотариалния акт;
въпросният парцел е разделен на Р. и на Л., но не знае по колко има всеки един от тях;
в нотариалния акт пишело, че на З.В. се водят 243 кв.м., а Л. Г. има 2 части; според
свидетеля въпросният парцел, който е разделен между тримата наследници, като по-
малката част е разделена между двете дъщери, а по-голямата част е на сина Л..
От показанията на свидетеля на ответника К.И. Х. /л. 82/ се установява
следното: процесният имот, според свидетеля се намира в местността „Калдръмо“ в гр.
Дупница, кв. Ценеви, срещу Джамбазо; свидетелят Х. е ходил десетки, стотици пъти в
този имот като откакто имотът е „запуснат“ /от 10-15 години/ свидетелят Х. не го е
посещавал; имотът е разделен на части: има една или две части, които са на В.; след
това една част е на Ю.; после са наследниците на Р. А. и на З. А.; на З. частта била най-
накрая; преди време частта на В. е била оградена с ограда; това разделяне на части е
било много отдавна; мястото било запустяло, обрасло, оградата била от железа с тел и
с пръчки, които обаче били разграбени много отдавна; в частта на свидетеля Х. /по-
точно частта на неговата баба Р./ нямало постройки като имало най – различни
дървета; в частта на В. имало овощна градина; в частта на Ю. имало отделни дървета и
при частта на свидетеля Х. също имало отделни дървета; имало едно ламаринено
бунгало в частта на Ю.; горе на високата част /в частта на В. имало наклон/ имало
една постройка, представляваща постройка за пребиваване, но не за постоянно, тъй
като в нея нямало вода и ток; майката на свидетеля Х. се казва И.У. като имотът на
майка му не е съседен на имота на В.; съсед на имота на свидетеля Х. е З., която е
сестра на баба му, другите са Ю.; металното бунгало било в имота на Ю..
От обясненията на ответницата, дадени по реда на чл. 176 ГПК /л. 83/ се
установява следното: ответницата е посетила за последен път имота си преди 5-6
години; в имота е имало едно бунгало с ламарина направено, където са поставяли
инструментите, но след пожара от преди 12 години всичко било унищожено като към
момента на показанията ответницата релевира, че там стоят само ламарините;
ответницата не е обърнала внимание дали има циментов стълб в имота на В..
От приетата по делото допълнителна СТЕ /л. 136-л. 139/, кредитирана от съда
като обективно и компетентно изготвена се установява следното: металният фургон
(обозначен с точки 8-9-10-11 върху приложената на л. 139 комбинирана скица) попада
изцяло в ПИ идентификатор 68789.143.10; бетоновият (циментов) електрически стълб
6
(обозначен с точка 7 върху приложената на л. 139 комбинирана скица) попада изцяло в
ПИ с идентификатор 68789.143.9; при точки 3 - 4 – 6 от приложената комбинирана
скица са били заснети стари граници на имотите, показани от страните.
Предвид гореизложените подробно обсъдени доказателства, настоящият състав
намира за доказано по делото обстоятелството, че нива от 0.800 дка, находяща се в м.
„Калдръмо“, при съседи: Л.Г., И.У. и път, по отношение на която е постановено
Решение от 02.01.2003г. по гр. дело № 147/2002г. по описа на ОС – Кюстендил /л. 3/, с
което е признато правото на собственост на К. Д. В. (наследодател на ищеца) е
идентична с процесния ПИ с идентификатор 68789.143.9 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед 300-5-56/30.07.2004 год. на ИД на
АГКК, с адрес: гр. Дупница, с площ 1.114 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята:0 при
съседи: 68789.143.10, 68789.143.8, 68789.143.7, 68789.143.11 68789.143.76,
68789.143.82, 68789.143.15. Аргументите за този извод са следните: действително в
основната СТЕ вещото лице посочи, че не е възможно да се потвърди идентичност
между нива от 0.800 дка, находяща се в м. „Калдръмо", и имот идентификатор
68789.143.9 по КККР за землището на гр. Дупница, община Дупница. Същевременно
експертът изрично посочи, че е направена съпоставка между координатите,
представени в Протокол от 17.07.2023г. за идентифициране/заснемане на
имотните граници на нива от 0.800 дка и граничните точки на ПИ с
идентификатор 68789.143.9, при което е установено тяхното съответствие. В тази
връзка вещото лице заяви, че при съставяне на протокол за идентифициране на имотни
граници се извършва заснемане от лицензиран геодезист на показани от
собственика/наследниците стари реални граници в присъствието на представител на
общинска служба „ЗемедЕ.е".
Във връзка с гореизложеното следва да се съобразят и приетите по делото
гласни доказателства, получени чрез разпита на двамата свидетЕ. на ищеца: Й. В. Г. /л.
80 и сл./ и Й.Г.Й. /л. 81/ и свидетеля на ответницата: К.И. Х. /л. 82/, както и
обясненията на ответницата по реда на чл. 176 ГПК, от които се установи категорично,
че в имота на ищците има стълб някъде по средата на имота, а в имота на
ответницата имало ламаринено бунгало. Показанията на свидетЕ. напълно
кореспондират на приетата допълнителна СТЕ, в която е посочено, че металният
фургон (обозначен с точки 8-9-10-11 върху приложената на л. 139 комбинирана скица)
попада изцяло в ПИ идентификатор 68789.143.10; бетоновият (циментов)
електрически стълб (обозначен с точка 7 върху приложената на л. 139
комбинирана скица) попада изцяло в процесния ПИ с идентификатор 68789.143.9.
Предвид всички гореизложени съображения, съдът намира, че ищците са
доказали при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесния
недвижим имот на основание наследствено правоприемство и давностно владение.
По отношение на възражението на ответницата, че е придобила имота на
основание изтекла в нейна полза придобивна давност, следва да се посочи следното: в
случая, въз основа на събраните свидетелски показания, получени чрез разпита на
свидетЕ.те на ответницата и въз основа на изводите от допълнителната СТЕ се
установява, че наследодатЕ.те на ответницата са упражнявали фактическа власт не
върху процесния имот, а върху ПИ идентификатор 68789.143.10 като тази фактическа
власт е била упражнявана до преди 10-15 години, след което имотът е изоставен.
Предвид изложените съображения съдът намира направеното от ответницата
7
възражение за неоснователно. Ето защо искът следва да бъде уважен като основателен
и доказан.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищеца, като съобразно
представените доказателства за реално заплатени разноски на същите следва да бъде
присъдена сума в общ размер на 1800.00 лева /сумата от 50.00 лв. – ДТ; сумата от
850.00 лв. – адвокатско възнаграждение; сумата от 900.00 лева – депозити за вещо
лице/.
Мотивиран от изложеното, РС – Дупница
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал.1 ГПК, по иск,
предявен от Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *** срещу Е. Л. Ю., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, че Д. К. Д., ЕГН ********** е собственик на недвижим
имот, представляваща ПИ с идентификатор 68789.143.9 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед 300-5-56/30.07.2004 год. на ИД на
АГКК, с адрес: гр. Дупница, с площ 1.114 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята:0 при
съседи: 68789.143.10, 68789.143.8, 68789.143.7, 68789.143.11 68789.143.76,
68789.143.82, 68789.143.15, на основание наследствено правоприемство и изтекла в
тяхна полза придобивна давност.
ОСЪЖДА Е. Л. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати в полза на Д.
К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер
на 1800.00 лева – разноски за производството пред РС – Дупница.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8