Решение по дело №3147/2020 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.В., 15.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, VІІІ граждански състав, в публичното заседание на 18.02.2021 г., в състав:

 

Районен съдия : Е. КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №3147 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е било образувано по искова молба вх. №264598/ 27.11.2020 г. от Н.Д.М. с ЕГН ********** ***,със съдебен адресат адв.Д.К. *** офис 15,против Г.Н.М. с ЕГН ********** и Е.Г.М. с ЕГН **********,***,съдържаща искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди,че ответницата била негова дъщеря,а ответникът-нейн съпруг.С нот. акт №4 т.ІІ дело №420/1989 г. на ВРС със съпругата си И.Г. М.,бивш жител ***,починала на 26.05.2010 г.,били прехвърлили на ответницата срещу задължение за издръжка и гледане недвижим имот,представляващ парцел VІІ дв. пл.№113 в кв.12 по плана на с.К. общ.В.,с площ от 550 кв.м.,ведно с построените в имота жилищна сграда на 41 кв.м.,паянтова сграда на 55 кв.м. и ПСП на 10 кв.м..През 2000 г. ответницата била продала имота.

Грижи не били полагани и издръжка не била давана. Ищецът бил в напреднала възраст,със заболявания,които изисквали редовни посещения при лекар и прием на лекарства.Разходи изисквали и качествената храна и спазването на лична хигиена.Ответницата била заявила,че не я интересува.

Предвид оттегляне на част от претенциите,Съдът дължи произнасяне само по искането ответниците да бъдат осъдени да заплащат на ищеца левовата равностойност на дължимите издръжка и гледане-по 300 лв. месечно за в бъдеще/т.е. иска се трансформация на задължението за издръжка и гледане в паричния му еквивалент/.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответниците са дали отговор,чрез адв.Л. В. ***. Оспорват иска.Не отричат,че са придобили имота и че са го продали впоследствие.Винаги били полагали грижи,купували лекарства и храна,заплащали битови сметки,придружавали до лекари и давали суми в брой.След смъртта на съпругата си, ищецът се бил затворил в себе си,бил станал мълчалив и отношенията с ответниците били охладнели.Многократно бил отказвал да живее в дома им,както и издръжка и грижи.Бил уверявал,че пенсията му покривала нуждите му,че имал и спестявания.Понастоящем живеел със своят син в с.О., който препятствал контактите им с ищеца.

Предлагат на ищецът да дойде да живее при тях, предлагат и спогодба-да му заплащат 100 лв. месечно,тъй като исканата сума била прекомерна с оглед доходите и нуждите на ищеца и техните доходи и разходи.

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото доказателства /преценените като допустими,относими и необходими/, намира за безспорно от фактическа страна следното:

На 03.05.1989 г.,И.Г. М. и ищецът Н.Д. ***,са прехвърлили на своята дъщеря ответницата Г.Н. *** срещу задължение за издръжка и гледане свой недвижим имот,представляващ парцел VІІ дв. пл.№113 в кв.12 по плана на с.К. общ.В.,с площ от 550 кв.м.,ведно с построените в имота жилищна сграда на 41 кв.м.,паянтова сграда на 55 кв.м. и паянтова стопанска постройка на 10 кв.м..

Горното е видно от представения по делото нот. акт №4 т.ІІ дело №420/1989 г. на ВРС/стр.8 по делото/.

На 21.01.2000 г.,ответницата е продала имота.

Горното е видно от представения нот. акт №30 т.І рег. №411 дело №27/2000 г. на нотариус с район на действие ВРС С.П./стр.9/.

На 26.05.2010 г.,прехвърлителката е починала.

Горното е видно от представеното удостоверение за наследници/стр.7/.

Ищецът е хронично болен,със заболяванията хипертонична сърдечна болест,ИБС,МСБ,предсърдно мъждене, диабет ІІ-ри тип без усложнения и диабетна полиневропатия.Ищецът приема лекарства,заплащани от НЗОК изцяло или частично.

Горното е видно от представените рецептурни книжки на хронично болния 3 бр./стр.стр.10-31/.

Ищецът е представил и писмени доказателства/фискални бонове и фактура/ за закупувани допълнително лекарства /стр.стр.32,39,72,74 и 75/.

Ответниците са представили справка от Агенцията по вписванията,видно от която ищецът притежава недвижими имоти и реализира доход/аренда/ от притежавани земеделски земи/стр.стр.54-57/.

Във връзка с изпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане по делото/в с.з. на 18.02.2021 г.,стр. стр.80-82/ са разпитани свидетели:

Св.Д.Д./син на ищеца,респ. брат на ответницата,доведен от ищеца/ твърди,че ищецът не бил гледан.Не било вярно,че ответницата плащала сметки, купувала лекарства,водела по болници.Не било вярно и че предлагала на ищеца да го гледа в с.З..Както и пари.Винаги свидетелят бил гледал ищеца.И лекарства,и болници.Регистрацията им била в гр.В.,но живеели в с.О..Засега ищецът все още се обслужвал сам.Пенсията му била 480-490 лв..Понякога лекарствата по рецептурната книжка стигали 250 лв.,имало случаи с давани допълнително по около 100 лв..

Ищецът бил търсил ответницата не за пари.Даже той й бил давал.Давал й бил и рента от негови наследствени земи.Свидетелят имал доходи от кошери,с негови пари покривал нужди на ищеца.И на ответниците бил давал в заем.Майката ходила да живее в с.З.,издържала една седмица.Две седмици след като се върнала умряла.

Дъщерята на ответницата идвала при ищеца тази година, нищо не донесла,просто постояла 2-3 ч..Не бил препятствал идвания на ответницата,тя не идвала.В селото идвала веднъж годишно за рентата,след смъртта на майката пращала мъжа си.

Ищецът и ответницата контактували по телефона.Преди 2 г. й бил прочел,че му дължала издръжка заради къщата,тя била отговорила ”ти заплашваш ли ме?”.

Св.М. А./съсед в с.О.,доведен от ищеца/ твърди,че бил в селото от 2006 г. и че бил заварил ищеца там.Ищецът бил споделял,че ответницата не искала да го гледа.Не бил виждал ответниците до момента.За ищеца се грижел синът му.Бил виждал ищеца на пейка пред къщата,сам не можел да излиза,синът му му помагал.

Св.М.Е./първа братовчедка на съпругата на ищеца,респ. майката на ответницата,доведена от ответниците/ твърди,че ищецът живеел в с.О. отпреди да почине съпругата му през 2010 г..Живеели и в с.О., и в гр.В..Майката починала на село.Преди да почине, майката живеела няколко месеца при ответницата в с.З..Ответницата щяла да гледа и ищеца,стига той да дойдел при нея.Имала условия/имала две къщи/. Свидетелката била виждала ищеца за последно преди 2-3 г., бил дошъл в нейното село/с.К./ да проверява нещо. Изглеждал добре.В с.О. била ходила за последно преди майката да почине.

Ответницата и нейната дъщеря й били казвали,че се интересуват от ищеца.Дъщерята й била казвала,че била ходила при него и искала да му дава пари,той не бил искал.Имал пари и от рента,и от продажба на мед,и от пенсия.Когато дъщерята ходила,не я пуснали да влезе вътре /в къщата/.Брат и сестра не били в добри отношения.Може би заради апартамента в гр.В..

Свидетелката не може да каже дали ищецът е искал пари или гледане.Ответницата нямала пари.

Св.И.Г./дъщеря на ответниците,респ. внучка на ищеца,доведена от ответниците/ твърди,че когато отношенията им били добри ответницата ходела при ищеца в апартамента/в гр.В./ и оставяла пари,храна,лекарства. След смъртта на бабата,ищецът си живеел на село.Те /семейството на свидетелката/ ходели при него.Ходили и преди делото.Ищецът казвал,че нямал нужда от нищо,имал си всичко.Винаги му е било предлагано да дойде при тях в с.З.,но той не е желаел.Бабата също била една седмица в с.З. преди да почине.

Ищеът нямал претенции за пари и гледане.Когато разбрали за делото и ходили при него,пак бил казал,че нямал нужда от нищо.Бил казал и да си ходят,че вуйчото щял да направи проблем.Телефонните обаждания също се осъществявали трудно,само когато вуйчото не бил там.

При показанията на свидетелите,Съдът ще приеме вкл., че поне от петнадесет години ищецът живее в с.О. и до предявяването на иска не е имало регулярно/ежедневно и непрекъснато/ изпълнение на задължението за издръжка и гледане.Ищецът се е справял с доходите си и не е търсил ответницата за пари/св.Д./.Ответниците са му предлагали гледане,но в своето жилище в с.З..

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД-иска се трансформация на поетото от ответниците задължение за издръжка и гледане в паричния му еквивалент за в бъдеще поради неизпълнение от страна на ответниците на поетото задължение/да гледат и издържат ищеца/.

Съдът приема,че така предявеният иск е допустим/като предявен от правен субект с правен интерес/ и разгледан по същество е и основателен.

Съдът е докладвал делото,като е посочил,че ищецът е следвало да докаже наличието на облигационно правоотношение между страните и на следващо място-месечната сума,необходима за сносно задоволяване на нуждите му.Ищецът е ангажирал годни доказателства-договора,материализиран в нот. акт,както и доказателства за заболявания.

Вече в тежест на ответниците е било да опровергаят твърденията на ищеца за неизпълнение на задължението им да го издържат и гледат,като докажат изпълнение,респ. неоказано съдействие за изпълнението.Съдът приема вкл.,че ответниците не са провели нужното доказване,вкл. със събраните по делото доказателства.

Съдът приема вкл.,че събраните по делото доказателства/свидетелските показания-първият свидетел на ответниците не е очевидец,предимно преразказва твърдения на ответницата,вторият,освен че може да се разглежда като заинтересован,може да се разглежда и като ненадежден, доколкото твърди за събития по време,когато би следвало да е бил малолетен и да няма добри спомени/ не установяват пълно и регулярно/ежедневно и непрекъснато/ изпълнение на задължението за издръжка и гледане от доста години.Спорадичното престиране на храна и грижи,без изричното съгласие на кредитора за това,не е точно изпълнение на договора.Частичното неизпълнение е равнозначно на пълно и е основание за разваляне на договора,респ. за трансформиране на задължението за издръжка и гледане в паричния му еквивалент.

Предвид наведения от ответниците довод/че ищецът не е търсил и дори е отказвал помощ,вкл. гледане в с.З./,следва да се отбележи,че задължението за издръжка и гледане не е търсимо,а е носимо,т.е. следва да се изпълнява там,където кредиторът се е установил да живее постоянно или преимуществено/в случая в с.О./. На следващо място,доколкото по договора задължението за издръжка и гледане не е обусловено от наличието на нужда от тях,евентуалната липса на такава нужда е без значение за изпълнението му.

Следва да се отбележи и че по правило поведението на кредитора е без значение,единственото му задължение по договора е да прехвърли собственост.Действително,без неговото съдействие задължението за издръжка и гледане не може да бъде изпълнявано,но евентуалното неприемане на дължимите и предложени издръжка и грижи не освобождава длъжникът от поетото задължение,а единствено дава възможност да се поиска трансформация на задължението в паричния му еквивалент/в този смисъл тълкувателно решение №96/28.06.1966 г. на ОСГК/.

Трансформацията обаче длъжникът е следвало да поиска незабавно,иначе дава възможност на кредиторът да претендира разваляне на договора поради неизпълнението на задължението за издръжка и гледане/решение №166/ 20.03.1997 г. по гр. дело №204/1996 г. на ВКС,ІІ г.о./.

Следва да се отбележи и че материалното състояние на страните/доходите на кредитора и възможностите на длъжника/ също е ирелевантно към изпълнението на договора,за разлика от издръжката по Закон,тъй като случаят касае точно определени с възмезден и алеаторен договор задължения по вид,обем и качество/решение №343/ 26.05.2004 г. по гр. дело №609/2003 г. на ВКС,ІІ г.о./.

Затова и Съдът не е указал доказване на доходите на ищеца и на доходите и разходите на ответниците,тъй като фактите са ирелевантни.

И доколкото ищецът претендира издръжка и грижи,а ответниците предлагат такива,но в с.З.,исканата трансформация следва да бъде допусната.

Във всички случаи,трансформацията следва да е временна,за да не се обезсмисли целта на договора/да се обезпечат на кредитора по-добри социално-битови условия за преживяване/ и да се стигне до подмяната му с друг вид договор/за рента/.Съдът приема 2 г..

При определяне размера на паричния еквивалент,Съдът приема за справедлива претендираната сума от 300 лв. месечно,съобразявайки минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж /чл.68 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване/ : от 01.07. до 31.12.2020 г. - 250 лв.,от 01.01. до 31.12.2021 г. - 300 лв./информацията се открива на сайта на НОИ/. Отново следва да се отбележи,че материалното състояние на страните е ирелевантно към изпълнението на договора,като при определяне размера следва да се държи сметка за целта на договора - да се гарантира сносен живот на кредитора,а не екзистенц минимума.

Предвид изложеното,предявеният иск следва да бъде уважен,като бъде постановена трансформация на поетото от ответниците задължение за издръжка на ищеца в паричен еквивалент от 300 лв. месечно,считано от предявяването на иска до настъпването на обстоятелства за прекратяването или изменяването на плащането,но не повече от 2 г., считано от предявяването на иска.

При този изход на делото и с оглед направените искания за присъждане на деловодни разноски,ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца доказаните разноски по делото - 432 лв. държавна такса по иска и общо 600 лв. адвокатско взнаграждение/по два договора за правна помощ/,общо 1 032 лв..

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ТРАНСФОРМИРА задължението на Г.Н.М. с ЕГН ********** и Е.Г.М. с ЕГН **********,***,да издържат Н.Д.М. с ЕГН ********** ***,произтичащо от сключен с нот. акт №4 т.ІІ дело №420/1989 г. на ВРС договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,в неговия паричен еквивалент,а именно сумата от 300 лв. месечно,считано от 27.11.2020 г. до настъпването на обстоятелства за прекратяването или изменяването на плащането,но не повече от 2 г.,считано от 27.11.2020 г..

 

 

ОСЪЖДА Г.Н.М. с ЕГН ********** и Е.Г.М. с ЕГН **********,***,да заплатят на Н.Д.М. с ЕГН ********** *** сумата от 1 032 лв.-деловодни разноски.

 

 

Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :