№ 1330
гр. Варна , 05.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно
гражданско дело № 20213100500147 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:01 часа се явиха:
Въззивникът „Айкарт Кредит“ ЕАД, редовно призован, не се явява
законен представител на дружеството, представлява се от адвокат В.Я.,
редовно упълномощена и приета от съда от първа инстанция.
Въззиваемият В. СЛ. АЛ., редовно призована, не се явява в съдебно
заседание, представлява се от особения представител адвокат Д.П., редовно
назначена и приета от съда от първа инстанция.
Вещото лице Р. ХР. СТ., редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, депозирал молба по делото.
Адв.Я.: Моля да бъде даден ход на делото.
Адв. П.: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва депозираната въззивна жалба, съгласно постановеното
1
Определение № 1737 от 20.05.2021 година, както следва:
Производството е образувано по постъпилa въззивна жалба вх. № 286
308/02.12.2020г., подадена от „Айкарт Кредит“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1407, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ 76А, ет.8, представлявано от И.С.Т. , срещу решение № 260
946 / 29.10.2020г., постановено по гр.д.№ 18226/2018г. на ВРС, 19 с-в, с което
жалбоподателят е отхвърлен предявеният от „Айкарт Кредит“ ЕАД, ЕИК
********* срещу В. СЛ. АЛ., ЕГН **********, с адрес: гр.
***********************, осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за
сумата от 3580.00 евро, представляваща част от дължима главница в размер
на 4570,93 евро по Договор за кредит № 0040711 от 21.12.2009г., който се
усвоява чрез международна кредитна карта iCard Mastercard Mall Varnа №
**************г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба в съда – 03.12.2018г. до окончателното изплащане
на сумата.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон,
процесуалните правила и задължителната съдебна практика. Съображенията
са следните: 1/ Първоинстанционният съд е направил погрешен извод, че за
процесното вземане е изтекла погасителната давност; 2/
Първоинстанционният съд неправилно е определил началната дата, считано
от която започва да тече давностният срок; 3/ Първоинстанционният съд
неправилно е преценил обстоятелствата във връзка с настъпване на
предсрочната изискуемост на процесното вземане; 4/ Първоинстанционният
съд неправилно не е взел предвид изменението на условието за настъпване и
обявяване на предсрочна изискуемост по процесния Договор за револвиращ
кредит; 5/ Първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи на страните,
не е дал указания на страната и не е разпределил правилно доказателствената
тежест.
Покана за изпълнение с изх. № 40711/1 от 19.08.2013 г. (Приложение №
14, към исковата молба) представлява единствено, както сочи името й -
покана за изпълнение, но не и уведомление за предсрочна изискуемост. В
нейното съдържание липсва категорично изявление, че усвоеният кредит се
2
обявява за предсрочно изискуем, в какъв размер и конкретно от кой момент.
По никакъв начин от текста на приложената Покана за изпълнение, не може
да се направи извод, че ищцовото дружество е уведомило ответницата, че
считано от 11.09.2013 г. обявява целият усвоен револвиращ кредит за
предсрочно изискуем -подобно изявление липсва, поради което изводът на
първоинстанционния съд в този смисъл бил неправилен.
Обратната разписката, приложена по делото, за изпращане на поканата
до ответницата (част от Приложение №14 към исковата молба) не е разписка
за доставяне на пратката с поканата, а е разписка за връщане на
непотърсената пратка и отбелязването на пощенското клеймо на дата
11.09.2013 г., означава, че това е датата, на която пратката е върната на
подателя - ищцовото дружество, а не когато е настъпила предсрочна
изискуемост. Сочи, че дори и да се приеме, че тази покана за изпълнение
може да послужи като уведомление за предсрочна изискуемост, то същата
изобщо не е достигнала до ответницата А. - длъжник, поради което не е
настъпила предсрочна изискуемост, считано от 11.09.2013 г.
Твърди, че най-ранният момент, в който до ответницата е достигнало
изявление за предсрочна изискуемост е с получаване на препис от исковата
молба в първоинстанционното производство от назначения особен
представител.
Твърди на още едно основание, че не е налице редовно обявена
предсрочна изискуемост на 11.09.2013г., а именно поради обстоятелството, че
съгласно изменението на Условията за настъпване на предсрочна изискуемост
от 30.04.2010 г., считано от 01.06.2010 г. предсрочна изискуемост по
процесния револвиращ кредит настъпва след неплащане на 6 (шест)
последователни МПВ,а не 2 (две). Излага доводи, че изменението на
условието за удължаване на периода на неизпълнение преди настъпване на
предсрочна изискуемост е валидно и при липса на писмена форма и страната
не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението - арг. чл. 293, ал.
3 ТЗ. Тази хипотеза е налице в настоящия случай, тъй като по делото
безспорно се установи, че и след изменението в сила от 01.06.2010 г.,
Кредитополучателят А. е продължила да ползва предоставяния й револвиращ
3
кредит и е продължила изпълнението по процесния договор, включително е
сключила Допълнително споразумение през 2013 г.
Твърди, че първоинстанционният съд, в противоречие със закона и
задължителната съдебна практика, е допуснал процесуални нарушения в
първоинстанционното производство, довели до неправилно съдебно решение,
а именно: не е обсъдил доводите на ищцовото дружество, докладът е непълен,
не е дал необходимите указания на ищеца и във връзка с така допуснатите
процесуални нарушения, съдът неправилно е преценил дали се е осъществил
и е породил действие фактът на изменение на общите условия с месечно
извлечение от 30.04.2010 г. считано от 01.06.2010 г., както и изобщо не се е
обосновал и не е обсъдил това обстоятелство по делото в неговата връзка с
останалите доказателства.
Сочи в тази връзка, че безспорно се установи от приетото по делото
експертно заключение по допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза, че
последната погасителна вноска по процесния револвиращ кредит е от
28.06.2013 г. Не са заплатени шестте последователни МПВ за следните
месеци: м. 07.2013 г.; м.08.2013; м.09.2013 г.; м. 10.2013 г.; м. 11.2013 г.,; м.
12.2013 г. (платима до 30-то число на следващия месец - м.01.2014 г.).
Предпоставката за обявяване на предсрочната изискуемост е настъпила след
изтичане срока на заплащане на шестата последователна неплатена МПВ - на
дата: 03.02.2014 г. Сочи, че това би могло да се приеме и за най-ранният
момент, от който кредитът би могъл да се счита за предсрочно изискуем.
Твърди, че не е изтекла давността за процесното вземане. По делото се
претендира част от задължението за главница по процесния Договор за
кредит, поради което приложима е 5-годишната погасителна давност. Сочи,
че не са правилни разсъжденията на първоинстанционния съд относно
началния срок на давността „ от падежа на всяка вноска от погасителния
план.“
Твърди, че специфично за кредитен продукт „револвиращ заем",
ползван посредством платежна карта, е, че липсва конкретен срок на
договора, няма определени отнапред брой и размер на погасителни вноски,
т.е. няма предварително изготвен погасителен план, а се предоставя
възможността за ползване на суми до определен кредитен лимит, като в
4
зависимост от размера на усвояваните суми се определя размерът на
минималната погасителна вноска за отчетния период.
Възникването, падежът и размерът на задълженията за погасяване нито
са определени предварително, нито са определяеми отнапред, а зависят
изцяло от поведението на ответницата - Кредитополучател. Ако никаква
главница не е ползвана или ползваната такава се върне в рамките на
гратисния период по договора, то не се дължи МПВ, съответно не се
начислява лихва.
През времето на действие на процесния договор ответницата А.
многократно е усвоявала суми, по начините, изложени с исковата молба и
уточненията към нея. Същата периодично е осъществявала и частични
плащания, в резултат на което се е променяла стойността на усвоения и
непогасен кредит и на разполагаемия лимит.
Дори да приемем, че за вноските, за които е отправена Покана за
плащане е започнал да тече давностен срок, считано от 11.09.2013 г., то
техният общ размер възлиза на 158.12 евро. Съответно единствено за тази
част би могло да се твърди погасяване по давност, но не и за стойността на
претендираната по делото сума, доколкото тя представлява част от
консолидираната главница, чиято изискуемост не настъпва на датата на
падежа на втората неплатена вноска, а от датата на предсрочната изискуемост
на целия усвоен и непогасен кредит едва след неплащане на 6 (шест)
последователни МПВ и надлежно уведомяване на ответницата с нарочно
уведомление, което действително да е получено от същата.
Обобщава, че при прекратяване на процесния Договор за кредит, вкл. в
случай на предсрочна изискуемост, цялото задължение на Кредитополучателя
се консолидира в единно задължение (чл. 14 от Общите условия към
Договора за кредит). Давността за вземането за връщане на главницата
започва да тече от изискуемостта на вземането - чл. 114 ЗЗД. При договорите
за револвиращ кредит, какъвто е процесният, изискуемостта на вземането
настъпва с изтичане на срока на договора или с обявяване на кредита за
предсрочно изискуем - в настоящия случай не по-рано от 03.02.2014 г. Към
дата 03.12.2018 г., когато е входирана процесната исковата молба срещу В.А.
за предявеното в нея вземане, за главницата все още не е настъпила
5
погасителната петгодишна давност съгласно чл. 110 ЗЗД.
Сочи, че не е вярно, че не са били предприемани действия от
Кредитодателя. Още през 2014 г., след настъпване на автоматична
предсрочната изискуемост на целия усвоен и непогасен револвиращ кредит,
Кредитодателят е образувал заповедно производство срещу ответницата
Валентна А. по описа на Районен съд Варна - ч.гр.д. № 13266/2014, 26 с-в.
Това заповедно производство чл. 410 ГПК е продължило 3 години до 2017 г.,
като по същото е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но поради
невъзможност да бъде установен адресът на ответницата А. нито от служител
на съда, нито от служител на частен съдебен изпълнител, нито да се установи
разположението на адрес на ответницата А. от община Варна, производството
е прекратено. Горното усложнение по повод адреса на ответницата А. бе
налице и в първоинстанционното производство и съответно й бе назначен
особен представител.
Моли се решението да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се и
сторените разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди,
че решението е правилно и законосъобразно. Сочи, че в рамките на
първоинстанционното производство ищецът - жалбоподател е поддържал
тезата, че представената от него покана е уведомление за предсрочна
изискуемост, като едва сега с въззивната жалба се твърди, че всъщност
представената от него покана не представлявала такова. Поради което и
счита, че доводите не следва да се възприемат в тази част. Сочи, че ищецът в
ИМ е твърдял, че на В.А. са били изпращани не само приложената покана, но
преди нея и други такива и поради тази причина, че било възможно
предсрочната изискуемост да е настъпила и преди дата 11.09.2013г. При
положение, че не били представени доказателства по делото за уведомяване
на А. по някой от посочените от ищеца-жалбоподател начини за промените в
Общите условия, то несъстоятелно било да се твърди, че след като тя не била
възразила ги била приела. Измененията по договора, изпратени чрез месечно
извлечение от 30.04.2010г. влизали в сила в срок от един месец от
6
уведомяване на потребителя, а доказателства за уведомяване липсвали
представени по делото. Жалбоподателят не можел да се позовава на тях и
това оспорване било направено надлежно още пред първоинстанционния съд.
Още с отговора на ИМ, ответницата била оспорила изложеното от
страна на ищеца, че по делото е предоставял на ответницата месечни
извлечения съдържащи подробна информация за всички трансакции,
извършени с картата, изискуемите вноски по разсрочените задължения.
дължимата лихва, такси и комисионни възнаграждения, размер на
задължението от предходен отчетен период, плащанията, размерът на
крайното задължение, размерът на дължимата минимална погасителна
вноска, както и информация за разполагаемия лимит, поради липсата на
доказателства за получаването им от А.. И към настоящия момент такива
доказателства липсвали.
По отношение на предсрочната изискуемост, сочи, че изрично
изявление от страна на ищеца в ИМ в тази насока няма, поради което счита,
че връчената ИМ не може да се счита за уведомяване за предсрочната
изискуемост на кредита.
Твърди, че е изтекла в полза на ответника на осн. чл. 111. б."б"' и б."в",
пр.2 от ЗЗД погасителна давност по отношение на търсената неустойка и
лихви, както и на осн. чл.110 от ЗЗД е изтекла погасителната давност и на
останалите търсени суми, каквито възражение са направени своевременно в
отговора на ИМ.
Според представените по делото документи, последно плащане по
кредита е от дата: 28.06.2013г., като респективно ако се приеме изложеното
от ищеца пред ВРС, че предсрочната изискуемост е настъпила на 19.08.2013г.,
когато е изх.писмо за поканата за изпълнение, респ.клеймото от най-късната
дата от плика или това е дата 11.09.2013г. т.е. дори да вземем най-крайната
дата от всички възможни дати или това е 11.09.2013г., то от 28.06.2013г.,
респ. от 11.09.2013г. до 03.12.2018г., когато е депозирана ИМ в Съда е
изтекла общата пет годишна давност за търсене на процесните суми, като
правилни и законосъобразни са изводите на ВРС в тази насока.
Моли съда да потвърди решението, както и да бъде определено
7
възнаграждение на особения представител за въззивната инстанция.
Адв.Я.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Адв. П.: Запознати сме с проекта за доклад. Оспорвам жалбата и
поддържам отговора.
СЪДЪТ доклада постъпила молба с вх. №11743 на 16.06.2021 г. от
адвокат В.Я., процесуален представител на въззивника, с която в изпълнение
указанията на съда представя доказателство за внесен депозит за
възнаграждение на назначения особен представител на въззиваемата страна.
СЪДЪТ доклада постъпило становище с вх. № 12290 на 23.06.2021 г.
от адвокат Д.П., особен представител на въззиваемата страна, в което
изразява становище по депозираните уточняващи молби от жалбоподателя –
ищец.
Съдът връчва препис от становището на процесуалния представител
на въззивника.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че депозираното становище от
особеният представител на въззиваемата страна следва да бъде приложено по
делото, като следва да бъде указано на страните, че същото ще бъде
съобразено при решаване на спора.
С оглед горното, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото депозираното становище вх.№ 12290 на
23.06.2021 г. от адвокат Д.П., особен представител на въззиваемата страна.
УКАЗВА на страните, че депозираното становище ще бъде съобразено
при решаване на спора.
ПРИЛАГА по делото представено към молба на „Айкарт Кредит“
ЕАД, вх. № 11743/16.06.2021 г. преводно нареждане от 14.06.2021 г. за сумата
от 680 лева депозит за възнаграждение за особен представител.
8
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх.№ 12458 на 25.06.2021 г. от
вещото лице Р. ХР. СТ., в която заявява, че поради късното му призоваване не
е успял да изготви заключението и моли да се отложи делото за друга дата и
да му се даде възможност да представи заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че доколкото съдебно-счетоводната
експертиза е назначена служебно от съда и касае размера на претенцията не
са налице основания за заличаване на същата към днешна дата, поради което
на вещото лице следва да бъде дадена възможност за изготви заключението
си, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице Р. ХР. СТ. да изготви
назначената съдебно-счетоводна експертиза, като
УКАЗВА на вещото лице, че на основание чл.199 от ГПК следва да
представи заключението си най-късно една седмица преди съдебното
заседание.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ докладва, че в депозираното становище от
особеният представител на въззиваемата страна адвокат П. са отправени
искания по доказателствата за изслушване на ищеца - въззивник по реда на
чл.176 от ГПК.
Адв.Я.: Всъщност сега ми се предоставя становището. По т.1 считам, че
наистина е безспорна между страните датата, на която е направена последната
вноска. По отношение на искането по чл.176 от ГПК считам, че на въпросите,
които са зададени всъщност отговорите им се съдържат в уточненията, които
сме представили, но ако съдът прецени да го допусне, моля да ни бъде
предоставена възможност в писмена форма да отговорим на въпросите.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед изявлението на процесуалния
представител на въззивника относно отправеното доказателствено искане по
т. 1 в становището на въззиваемата страна съдът намира, че следва да бъде
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на
9
28.06.2013 г. е извършено последно плащане по кредита от страна на
ответницата по спора В. СЛ. АЛ.. Що се отнася до отправеното искане за
събиране на доказателства по реда на чл.176 от ГПК същото следва да бъде
оставено без уважение, доколкото е насочено към изясняване на твърдения по
иска, а не за доказване на релевантните факти.
С оглед горното, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че
на 28.06.2013 г. е извършено последно плащане по кредита от страна на
ответницата по спора В. СЛ. АЛ..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отправеното искане на адвокат П. по т.2
в депозираното становище.
Адв.Я.: Нямам други доказателствените искания в днешното съдебно
заседание.
Адв. П.: Също нямам доказателствени искания в днешното съдебно
заседание.
За изготвяне на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 15.09.2021 година от 15:00 часа, за която дата и час страните
ще се считат за редовно уведомени от съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Р. ХР. СТ. за датата на следващо
съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:05
часа.
10
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11