РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Кърджали, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Илман Хидает
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20245140200928 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1300-002469 от 06.11.2024 г., издадено
от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, както и е постановено
отнемане на 18 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР,
на Г. Ф. Я. от с.Я., ул.„Из. рег.“ № *, с ЕГН **********, за извършено на 28.09.2024 г. в с.Ж.
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Г. Ф. Я. намира наказателното постановление за нищожно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални
нарушения. Твърди, че при съставяне на АУАН актосъставителят допуснал съществени
нарушения. Актът не съдържал необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН, съставен бил от
некомпетентен орган. Нарушени били всички процесуални правила при съставяне и
връчване на акта. Нарушението не било констатирано по предвидения в закона ред. Актът
бил необоснован, като не били налице доказателства, които да установяват твърдяното
нарушение, признаците и изпълнителното деяние, имало противоречие между описаното
нарушение и посочената разпоредба по която било квалифицирано. Нарушения на закона
били допуснати и при издаване на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган пристъпил към издаването му, без да провери акта с
оглед неговата законосъобразност и обоснованост, без да прояви активност за разследване
1
на спорните обстоятелства. С това бил нарушен чл.52 от ЗАНН. Липсвали императивно
предвидените в чл.57 от ЗАНН реквизити. Не били изложени всички обстоятелства имащи
отношение към дадената квалификация. Наказателното постановление било издадено от
некомпетентен орган. Жалбоподателят не бил извършил нарушението, не били налице
доказателства за същото. Моли съдът да отмени атакуваното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено
като неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални
нарушения, като претендира и за присъждане на разноски. Представя писмени бележки, в
които излага доводи за незаконосъобразност на атакувания акт. Отново сочи, че АУАН е
съставен от некомпетентен орган. В нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН актосъставителят
съставил акт в присъствието само на един свидетел. Липсвала яснота кога и при какви
обстоятелства е съставен и връчен АУАН. В акта липсвали задължителните реквизити по
чл.42, т.4, т.6 и т.8 от ЗАНН. Не били налице и доказателства, които да установяват
твърдяното нарушение и признаците на изпълнителното деяние. Имало противоречие между
описаното нарушение и посочената разпоредба по която е квалифицирано. В Наказателното
постановление липсвали каквито и да било констатации за обстоятелствата, релевантни към
процесното нарушение. Нарушени били разпоредбите на чл.27 и чл.28 от ЗАНН, като не е
обсъдено дали случаят е маловажен. Не се съдържала конкретизация на мястото на
нарушението, на разположението на пътния знак и зоната на неговото действие. Не било
посочено дали с.Ж. се намира в общ.К. или общ.Ч.. За извършването на нарушението от
обективна и субективна страна не били събрани категорични доказателства. При издаване на
наказателното постановление не била спазена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., както и
конкретно чл.10, ал.3. Нямало доказателства техническото средство да е преминало проверка
и да е технически годно към процесната дата.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва
жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 28.09.2024 г. в с.Ж. общ.Ч обл.К., се осъществявал видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с фабр.№
2
******. Същият бил позициониран в с.Ж. до бензиностанция "Е. О", където действащото
ограничение на скоростта било 50 км/ч. за населено място. В 04.37 часа на 28.09.2024 г. бил
заснет движещ се в с.Ж. до бензиностанция "Е. О", посока от с.Ч. към гр.К., лек автомобил
„С. Ф.” с peг.№ *****, със скорост 109 км/ч. (наказуема скорост 106 км/ч.) при ограничение
за населено място от 50 км/ч. Водачът на превозното средство не бил спрян на място за
проверка. След обработване на информацията от заснемането и направена справка в
централна база КАТ по рег. номер на МПС се установило, че собственик на автомобила „С.
Ф.” с peг.№ ***** е жалбоподателят Г. Ф. Я.. На 22.10.2024 г. той бил установен от
свидетеля Й. Х. – мл. автоконтрольор в сектор ПП-К. който на същата дата бил на работа в
гр.К. На 22.10.2024 г. жалбоподателят попълнил декларация, в която посочил, че на
28.09.2024 г. именно той е управлявал горепосоченото МПС. Затова на 22.10.2024 г.
свидетелят Й. Х. съставил срещу него акт за установяване на административно нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствие на свидетеля И. Г., както и в
присъствие на нарушителя Г. Ф. Я., който го подписал и получил без възражение. Въз
основа на съставения акт, на 06.11.2024 г. било издадено атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 3 месеца, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Постановено
било и отнемане на 18 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на
МВР.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Й. Х., А.
А. и И. Г., както и от писмените доказателства – Акт за установяване на административно
нарушение от 22.10.2024 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила
съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; разпечатка на
Клип № **** от 28.09.2024 г.; Справка за собственост и регистрация на МПС, видно от която
собственик на лек автомобил „С. Ф.” с peг.№ ***** е жалбоподателят Г. Ф. Я.; Декларация
от 22.10.2024 г.; Списък на служители от сектор ПП при ОД МВР-Кърджали за проведено
обучение за работа със СПУКС от 24.01.2018 г.; Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка № ******/15.04.2024 г., от които се
установява техническата годност на използваното в случая техническо средство; Протокол за
използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 28.09.2024 г.;
Заповед № ***** г. на МВР, установяваща компетентността на длъжностните лица,
съставили акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление; разпечатка на Клип № **** от 28.09.2024 г., в който е фиксирана скоростта
на превозното средство, регистрационният му номер, датата, точния час и мястото на
нарушението, номера на техническото средство; снимков материал на разположението на
уреда за заснемане; Писмо от 30.01.2025 г. на кмета на Община Ч.; Писмо от 18.02.2025 г. на
кмета на Община Ч..
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
3
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е реализирана за това,
че на 28.09.2024 г. в с.Ж. при управление на лек автомобил „С. Ф.” с peг.№ ***** е нарушил
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Цитираната норма забранява на водачите на пътни превозни средства
при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч.
Приложената санкционна разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда наказания
„глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за
водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако
превишаването е над 50 км/ч., както и, че за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50
км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. При изложената по-горе фактическа обстановка съдът
приема, че на процесната дата и място Г. Ф. Я. като водач на автомобила „С. Ф.” с peг.№
***** е осъществил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Той се е движил с наказуема скорост
от 106 км/ч., което е над максимално разрешената за движение в населено място от 50 км/ч.
и превишаването е повече от 50 км/ч. Посочената в акта и наказателното постановление
скорост е намалена с 3 %, тъй като е отчетена възможната грешка на техническото средство,
описана в Протокол от проверка № ******/15.04.2024 г. Обосновано и правилно е
санкциониран Г. Ф. Я. за извършеното административно нарушение, в качеството му на
водач на моторното превозно средство. Именно жалбоподателят следва да отговаря за
извършеното деяние, доколкото е собственик, на когото е регистрирано моторното превозно
средство и не е декларирал по установения ред друго лице да е извършило нарушението.
При индивидуализацията на наказанието е съобразена разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП, като са наложени предвидените без възможност за преценка наказания „глоба” в
размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. Размерът на
контролните точки, които следва да се отнемат за въпросното нарушение е посочен в чл.6,
ал.1, т.12 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР - 18 точки, както правилно е
постановил наказващият орган.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са
допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или
материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното
постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление
факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и
каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Видно от атакуваното
4
постановление нарушението на жалбоподателя по чл.21, ал.1 от ЗДвП се изразява в това, че
на 28.09.2024 г. в 04.37 часа, като водач на лек автомобил „С. Ф.” с peг.№ *****, в с.Ж. до
бензиностанция "Е. О", в посока от с.Ч. към гр.К., управлява моторното превозно средство
със скорост 106 км/ч. при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч. Посочено е
също, че е приспаднат толеранс от -3 %, както и че нарушението е установено с АТСС ARH
CAM S1, *******Това описание на нарушението напълно отговаря на изискването на закона
и дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение
и да организира в пълен обем защитата си по него. Словесното описание на констатираното
нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената
като нарушена правна норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като не е налице твърдяното от жалбоподателя противоречие. Не се
споделя и твърдението за неспазване на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. АУАН е
съставен от мл. автоконтрольор Й. Х., в присъствието на свидетеля И. Г.. Според чл.40, ал.1
от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието
на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Употребата в закона на множествено число за свидетели не налага
задължителното посочване на поне двама, а предполага възможност такива да бъдат
посочвани, което е с оглед доказване на фактическите констатации, описани в акта при
евентуално оспорване на наказателното постановление. Това следва и от анализа на
разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, според която АУАН може да бъде подписан и от един
свидетел. Видно от материалите по делото това изискване е спазено, поради което и
подписването на АУАН само от един свидетел не води до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Именно последното обстоятелство е задължително условие, за да бъде
преценено нарушението като съществено, а в случая такова не е налице. Несъстоятелни са и
доводите на жалбоподателя за неспазване на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Това е така, защото преди
да се произнесе по преписката наказващият орган е проверил акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост, преценил е и събраните доказателства, а спорни
обстоятелства, които да налагат разследване не е имало. Компетентността на
актосъставителя и наказващия орган са несъмнено установени от приложената по делото
Заповед № ***** г. на МВР. Следва да се посочи още, че нарушението е установено с
техническо средство при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.,
в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Установена е техническата
годност на използваното техническо средство от представените по делото Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка №
******/15.04.2024 г. По делото е приет задължителният в случаите на използване на
мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, съгласно одобреното приложение,
който официален документ е доказателство относно датата, часа, мястото за контрол,
посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и други
обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на атакувания акт.
Нарушението и мястото на извършването му с точните GPS координати се явява доказано и
5
от приложените по делото разпечатки на клипове от 28.09.2024 г., тъй като по силата на
чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. Точното разположение на техническото
средство е било в с.Ж. до бензиностанция "Е. О", в рамките на населеното място, видно от
протокола за използване на АТСС, както и от свидетелските показания. Последното
обстоятелство се потвърждава и от писмото на Община Ч. от 18.02.2025 г. Мястото на
нарушението е в с.Ж. т.е. населено място, където по закон действащото ограничение на
скоростта е 50 км/ч. и наличието на пътен знак в случая не е необходимо. Процесното
нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като
обстоятелствата, при които е извършено не го характеризират като такова с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Ето защо,
наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени съдебни
заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
размер на 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При този изход на производството, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1300-002469 от 06.11.2024 г.,
издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, както и е постановено
отнемане на 18 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР,
на Г. Ф. Я. от с.Я., ул.„Из. рег.“ № *, с ЕГН **********, за извършено на 28.09.2024 г. в с.Ж.
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
6
ОСЪЖДА Г. Ф. Я. от с.Я., ул.„Из. рег.“ № *, общ.К. с ЕГН **********, да заплати на
Областна дирекция на МВР-Кърджали сумата от 80 лв., представляваща направени разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7