№ 114
гр. Варна, 08.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Д. Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000705 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, във връзка с чл.230 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №3718/21.11.2022г. на Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, със седалище град
София, подадена чрез пълномощник адвокат Д. Д., САК, срещу определение
№203/10.11.2022г. на Окръжен съд - Търговище, постановено по т.д. №29/2022г. по описа на
същия съд, с което е оставено без уважение искането на ответника за привличане на ЗД „Бул
инс“ АД като трето лице – негов помагач в процеса.
Според жалбоподателя отказът на първоинстанционния съд да допусне участие в
процеса на подпомагаща страна е неправилен. Като акцентира на факта, че тъй като ПТП е
настъпило в България с твърдяно виновно МПС, което не е обичайно установено в държава
членка на Европейското икономическо пространство, искът е насочен към НББАЗ в
качеството му на национално представително бюро по чл.506, ал.2, във връзка с чл.511 от
КЗ, а не на компенсационен орган по чл.515 от КЗ, ответникът – жалбоподател твърди, че
нормата на чл.517 от КЗ е неприложима в случая. Наред с това счита, че дори да има право
на възстановяване на платеното обезщетение и от друго лице, освен от застрахователя на
другия водач, това право е изборно и зависи от НББАЗ спрямо кого ще реши да го упражни,
поради което за него съществува правен интерес от привличането на исканото лице При тези
основни твърдения жалбоподателят счита, че привличането на трето лице следва да се
допусне, в който смисъл моли за отмяна на обжалваното определение.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, имаща
интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт - чл.274, ал.2, във вр. с
чл.220, изр.2-ро от ГПК, и е процесуално допустима. Внесена е и следващата се за
обжалването държавна такса.
С оглед предоставената му от съда възможност и в указания срок ищецът М. В. М.,
ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адвокат В. У., САК, е подал отговор на
частната жалба. Като твърди, че: - в случая не само не са налице никакви доказателства за
виновно поведение на водача на другия автомобил – участник в процесното ПТП А.М., но и
с влязло в сила съдебно решение ответникът НББАЗ е осъден да заплати обезщетение на
наследника на този водач и пътника в същия автомобил М.М. (загинали при процесното
ПТП) обезщетение за причинените му неимуществени вреди; - в хода на този съдебен
процес ответникът нито е противопоставил твърдения за съпричиняване от страна на водача
1
А.М., нито е поискал привличане на негов застраховател; - присъденото обезщетение е било
изплатено още на 14.03.2022г., като НББАЗ не е насочвало претенции към ЗК „Бул инс“АД
за възстановяване на обезщетение или разноски по случая, ищецът счита, че за ответника
липсва правен интерес от привличането. Поради това оспорва частната жалба като
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Съдът разгледа жалбата по реда на чл.278, ал.1 от ГПК, съобразно изложените в
нея оплаквания, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на исковото производство са предявени от ищеца М. В. М., ЕГН
**********, с адрес село Камбурово, област Търговище, спрямо Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, със седалище град
София, осъдителни искове за дължимо обезщетение за неимуществените вреди, причинени
му в резултат на ПТП, настъпило на 23.06.2017г., ок. 07,10 ч. на път ІІ-48, км. 11+000,
община Омуртаг, между лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № 39LB758, в който ищецът е
пътувал като пътник, и лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № 34АS2156, по вина на неговия
водач Ф.Б.Ш., чиято отговорност е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност”
от „AXA - SIGORTA“, Р. Турция, полица № TR-**********, със срок на валидност до
23.06.2017 г., предявено в размер на 26 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на отказа за заплащане на обезщетение - 24.04.2018г., до окончателното плащане.
Претендира се възстатовяване и на направените по делото разноски.
В подадения отговор на исковата молба ответникът Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ) е оспорил исковете, като е
противопоставил твърдение, че вина за настъпилото ПТП носи водачът на л.а. „Дачия
Логан“ с рег. № 39LB758, а в условие на евентуалност, че е съпричинил вредоносния
резултат. С оглед на това е поискал да бъде привлечено на негова страна като трето лице –
помагач ЗД „Бул инс“АД, ЕИК *********, със седалище град София, за което твърди, че е
застраховател на този водач по застраховка „Гражданска отговорност”.
С обжалваното определение първоинстанционният Търговищки окръжен съд е
оставил искането по чл.219, ал1 ГПК без уважение като е приел, че специалната норма на
чл.517 от КЗ не предвижда суброгиране на НББАЗ спрямо водача на лек автомобил „Дачия
Логан“, рег.№39 ЕВ758, в който е пътувал ищецът.
Настоящият състав на въззивния съд намира обжалваното определение за
незаконосъобразно по следните съображения:
Привличането на трето лице в процеса е средство за защита на привличащата главна
страна, която, подчинявайки привлеченото лице на силата на мотивите към решението
(чл.223, ал.2 ГПК), цели при неблагоприятен за нея изход от делото да обезпечи своето
правно положение в един бъдещ процес между нея и третото лице. Съпътстваща цел на
привличането е и процесуалното съдействие на привлеченото лице в процеса, в който
участва привличащата страна. Правото на участие на привлеченото трето лице се
обосновава с интереса на привличащия – главна страна в процеса (чл.219, ал.1 ГПК).
Правният интерес от исканото привличане следва да се преценява с оглед твърдението на
страната към момента на отправяне на искането. В случая с оглед твърдението на ответника,
че третото лице ЗД „Бул инс“ АД е застраховател на водача на автомобила, в който е
пътувал ищеца (л.а. „Дачия Логан“ с рег. № 39LB758), и при оспорване вината на водача на
другото МПС за причиняване на процесното пътно произшествие (именно за чиято
отговорност ответникът НББАЗ е призован да отговаря), а в условие на евентуалност – за
виновното му съпричиняване и от двамата водачи, наличието на правен интерес от
обвързването му с решението по спора (в т.ч. и по отношение на мотивите – чл.223, ал.2
ГПК) безспорно е налице. Как това ще се реализира впоследствие е ирелевантно за
2
преценката за допустимост на привличането. Отговорността НББАЗ е предявена в
качеството му на представително национално бюро за настъпило произшествие на
територията на страната, причинено по вина на водач на МПС, застрахован при
чуждестранен застраховател. Като заместващо чуждестранния застраховател бюрото следва
да упражни добросъвестно и пълно всички процесуални възможности, противопоставяйки
възражения и упражнявайки процесуални права, насочени към ограничаване на
отговорността му. В този смисъл следва да се отчитат и Вътрешните правила по смисъла на
чл.506, ал.4 КЗ, според които местното бюро е упълномощено да урежда претенции за
обезщетения, дължими от чуждестранен застраховател, като обработва исканията
автономно, но в негов интерес (чл. 3 т. 3 и 4 от ВП) и получава за това пълна компенсация
на изплатените на пострадалите средства чрез реимбурсиране на суми от представлявания
застраховател или при негово бездействие от гарантиращ за него компетентен орган на
неговата държава (чл. 5 и 6 от ВП). В случай, че се установи вина за настъпване на ПТП, при
което са причинени увреждания на трети лица, и на другия водач, чийто застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е българско
застрахователно дружество, липсват процесуални пречки за предявяване на иск пред
български съд за възстановяване на бюрото на част от платеното от него обезщетение,
съответна на установения размер на съпричинителството. В случай, че привличаното трето
лице (ЗД „Бул инс“ АД) не е пряк застраховател на гражданската отговорност на водача на
МПС с чужда регистрация, а кореспондент на чужд застраховател (чл.510 КЗ), правният
интерес от привличането също не е изключен. Правният интерес може да бъде не само пряк
- когато третото лице би било адресат на някоя от правните последици на решението, но и
косвен - както е в случая, когато решението за осъждане на представляващия интереса на
турския застраховател („АХА-SIGORTA“) легитимира и представлявания от Бюрото след
реимбурсиране на присъдената сума, да се суброгира в права на обезщетения делинквент и
да търси съразмерна на отговорността на другия участник част от определеното в този
процес обезщетение.
При твърдения за възможна солидарност между представлявания от ответника
НББАЗ чужд застраховател и застрахователното дружество, чието привличане като
подпомагаща страна се иска, интересът на главната страна произтича от интереса на
съдлъжника – помагач да оспори онези елементи, които като общи факти формират
основанието на гражданската отговорност на който и да е от независимите съпричинители
(настъпилите вреди и справедливия размер на обезщетението за тяхната обезвреда).
Интересът на сочения като застраховател на водача на л.а. „Дачия Логан“, рег.№39 ЕВ758,
за който се твърди, че е съизвършител на увреждащото деяние, да издейства благоприятно
решение за подпомаганата от него главна страна - отхвърляне на иска, респ. определяне на
по-нисък размер на обезщетението, изцяло покрива интереса на ответника да го привлече на
своя страна като помагач (чл.219, ал.1, във вр. с чл.218 ГПК). В тази връзка не е необходимо
да се преценяват доказателства, тъй като единствените значими за вътрешните отношения
факти (извън изключителния или съвместния принос на всеки от деликвентите, които ще са
предмет на друг процес) са обстоятелствата, които сезираният съд ще преценява по
съществото на главния иск. Така самото привличане не разширява предмета на делото и не
може да се преценява като затрудняващо процеса между главните страни, тъй като третото
лице е местен застраховател и е задължен да поддържа по закон средства за бърза
електронна комуникация със съдилищата (чл.50, ал.5 ГПК).
Изцяло без значение за конкретния процесуален въпрос са съображенията на ищеца,
изложени в отговора му на частната жалба, относно установената вече в приключил съдебен
процес (гр.д. №10027/2018г. на СГС) отговорност на един от водачите, участващи във
вредоносното ПТП по отношение на друг вредоносен резултат и липсата на активност на
ответното национално бюро по предявяване на регресна претенция относно присъденото в
този процес и вече изплатено от него обезщетение за други вреди.
3
В заключение се налага извод, че допускането на подпомагането на ответника от
посоченото от него трето лице е неоснователно отказано и обжалваното определението
следва да бъде отменено.
Обжалваното определение на първостепенния съд е било постановено по
процесуално искане и рефлектира само върху предприетите от ответника действия по
защита на претендираните права, без те да са обусловени от процесуалното поведение на
ищеца. Затова каквото и да е поведението на насрещната страна то не може самостоятелно
да обуслови отговорност за разноски. По направените в настоящото производство по
обжалване допълнителни разходи следва да се произнесе съдът, разглеждащ спора по
същество, с оглед крайния изход на делото.
По изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №203/10.11.2022г. по т.д. №29/2022г. на Окръжен съд -
Търговище, в частта, в която е оставено без уважение искането на ответника Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, седалище
град София, по чл.219, ал.1 от ГПК за привличане като негова подпомагаща страна в
процеса на ЗД „Бул инс“АД, гр. София, застраховател на водача на лек автомобил „Дачия
Логан“, рег. № 39LB758, като вместо него постановява:
КОНСТИТУИРА ЗД „Бул инс“АД, ЕИК *********, със седалище град София, като
трето лице - помагач на страната на ответника Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, седалище град София, на
основание чл.219 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4