ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47344
гр. София, 13.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110125350 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба с Вх.************* г. И. С. Я. с ЕГН **********, чрез адв. С. С. С., иска
изменение на решението в частта за разноските, като не бъдат присъждани разноски в
тежест на И. С. Я.. Прави се позоваване на практика, съгласно която не се дължат разноски
от потребител за реституиране на неоснователно заплатени суми по нищожни клаузи в
договор за потребителски кредит, е частично уважен.
Постъпил е отговор от „К“ ЕАД“, в който искането за изменение се определя като
неоснователно.
Съдът намира искането на молителя за неоснователно. Не е налице основание за
преразглеждане на изводите на съда.
Производството е образувано по искова молба на И. С. Я. с ЕГН **********, с адрес:
*************ъдебен адрес: ****************** (****************“), чрез адв. С. С. С.,
срещу „К“ ЕАД с ЕИК **********, с адрес на управление******* (*********),
****************, с която се иска:
-да бъде прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит № ********** от
02.08.2024 г., сключен между И. С. Я. и „К“ ЕАД
Предявен е насрещен иск за осъждане на И. С. Я. с ЕГН **********, с адрес:
**************, да заплати на „К“ ЕАД с ЕИК **********, с адрес на
управление:************************ сумата от 1329,04 лв. (хиляда триста и двадесет и
девет лева и четири стотинки). представляваща чистата стойност на главницата по Договор
за потребителски кредит № **********/02.08.2024 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата претенция/13.06.2025г./ до
окончателното погасяване на задължението.
1
Съдът е уважил и двата иска.
Съдът е приел, че на основание чл. 78,ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Тъй
като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението
следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер от 560 лева,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от необвързващата съда Наредба № 1 за
възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че такова възнаграждение съответства
на фактическата и правна сложност на делото и съответства на принципите на разумност,
пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C
428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.
Тъй като ищцата е освободена от такси и разноски държавната такса по главния иск
следва да се събера по реда на чл. 78, ал. 6 от ответника в размер на 104 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът по насрещния иск също има право на разноски
за заплатена държавна такса-53.16 лева и юрисконсултско възнаграждение определено от
съда в размер на 200 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
В процесния случай съдът намира, че решението на СЕС по С-714/22 не намира
приложение. Съдът е приел, че Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13,
разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да
понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на
договорна клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо
платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е
практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този
потребител на връщане на посочените суми.
Разрешението на СЕС касае хипотеза на предявен от потребител иск за връщане на
недължимо платено по потребителски договор с изложени твърдения, че плащанията са по
неравноправна клауза. Такъв иск не е предявен в процесния случай. Ищецът иска да бъде
прогласена нищожността на целия договор на основание чл. 23 от ЗПК. Същият обаче не е
заплатил дори цялата чиста стойност на главницата, което е довело до уважаване и на
насрещния иск. Процесният случай не касае хипотезата в която потребителят да е в
ситуация практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на
правото, а именно размера на иска си.
На ответника са следват разноски и по общото правило, че преди дело ищецът-
ответник по главния иск не е заплатил поне чистата стойност на договора за кредит, което
съдът третира като повод за правния спор.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с Вх.************* г. от И. С. Я. с ЕГН
**********, чрез адв. С. С. С. за изменение на Решение № ****************** по
гражданско дело №25350/ 2025 г. на СРС, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3